Какво ще стане при ядрен удар по България

Обобщение на 18 симулации върху 13 града и 15 военни обекта – и всичко, което определя разликата между „загинал“ и „оцелял“

За какво е този документ

В предходните материали разгледахме поотделно всеки голям български град и всеки значим военен обект. Всеки от тях има своя карта, свои числа и свой извод.

Тук ги събираме на едно място – не за да ги повторим, а защото едва когато осемнайсет сценария се поставят един до друг, се вижда онова, което нито един от тях не показва самостоятелно: ядреният взрив не е събитие с един изход. Той е събитие с десетина променливи, повечето от които са известни предварително.

Този документ обяснява всяка от тях. Който го прочете докрай, ще може да погледне картата на собствения си град и да прецени сам в кой кръг попада, накъде би тръгнал облакът и какво следва от това.

---

ЧАСТ ПЪРВА: КАКВО ОПРЕДЕЛЯ ПОРАЖЕНИЯТА

1. Мощността на заряда

Първата и най-подвеждаща променлива.

Здравият разум подсказва, че десет пъти по-мощна бомба нанася десет пъти по-големи поражения. Не е така. Ударната вълна се разпространява в три измерения и радиусът ѝ расте с кубичния корен от мощността.

Нашите собствени данни го потвърждават с точност до втория знак. Ето радиуса, в който се сриват жилищните сгради (5 psi), при наземен взрив:

Тоест: десетократно увеличение на заряда дава 2,15 пъти по-голям радиус и около 4,6 пъти по-голяма площ.

Практическото значение е огромно и работи във ваша полза. Между тактически заряд от 15 килотона и стратегическа глава от 150 разликата в загиналите в София е от 82 хиляди на 188 хиляди – двойно, не десетократно.

Изключение прави топлината. Термичното излъчване не се разпространява като вълна, а като светлина, и расте по-бързо от ударната вълна:

При малък заряд двете зони са съизмерими. При голям зоната на изгарянията е двойно по-голяма от зоната на разрушенията. Това означава нещо много конкретно: при мощен заряд има широк пояс, в който няма нито една срутена сграда, но хората на открито получават тежки изгаряния. В София при 150 килотона този пояс стига до пет километра и половина от епицентъра.

2. Височината на взрива

Втората променлива – и тази, която решава какво остава след това.

Въздушният взрив (при нашите сценарии на 500 метра) убива повече. Ударната вълна се отразява от земята, отразеният фронт настига идващия и двата се наслагват. Резултатът е по-широка зона на разрушения при същия заряд. Термичното излъчване също стига по-далеч, защото нищо не го засенчва.

Наземният взрив убива по-малко. Значителна част от енергията отива в земята и в изкъртването на кратер, вместо да се отрази. Всички радиуси се свиват – в Пловдив зоната на счупените стъкла пада от 4,27 на 2,9 километра.

Но наземният взрив прави нещо друго. Огненото кълбо докосва земята, изпарява стотици хиляди тонове почва и строителни материали, продуктите на делене се кондензират върху тези частици и се издигат с гъбовидния облак. През следващите минути и часове те падат обратно – там, накъдето ги е отнесъл вятърът.

При въздушен взрив радиоактивна следа практически няма. Прагът е ясен: при 15 килотона трайно замърсяване се получава само ако взривът е под 162 метра височина. Нашите въздушни сценарии са на 500.

Ето същия град, същия заряд, две височини:

Затова правилото е просто: срещу градове се избира въздушен взрив, срещу заровени и подсилени цели – наземен. Първият убива хора, вторият руши бетон.

3. Разстоянието

Третата променлива – и единствената, която е изцяло във ваши ръце, защото зависи от това къде живеете и къде се намирате в момента.

При 15 килотона, въздушен взрив, зоните са:

Забележете колко бързо намалява всичко. Разликата между 1,5 и 2,5 километра е разликата между срутена сграда и счупен прозорец. Един километър решава изхода.

Точно затова числото, което всеки трябва да знае за собствения си дом, е на колко километра е от центъра на града – и на колко е от най-близкия военен или промишлен обект.

4. Релефът

Четвъртата променлива, и тази, която моделите не отчитат. NUKEMAP чертае идеални кръгове, защото приема равен терен. Реалният терен прави три различни неща – и трите ги видяхме в тази поредица.

Хълмовете и дефилетата защитават. Във Велико Търново градът е върху хълмове, разсечени от каньона на Янтра, с денивелации над сто метра. Ударната вълна се отразява от скатовете и отслабва в сенките зад хребетите, а термичното излъчване пътува само по права линия и не достига нищо, което е зад хълм. Реалните жертви биха били по-малко от изчислените.

Отвесните стени отразяват. Във Враца градът е притиснат до скалната стена на Врачанския балкан. Вертикалната скала не разсейва вълната – тя я връща обратно. Кварталите под скалите биха получили повече от изчисленото. Селищата зад билото – нищо.

Котловините и долините задържат и насочват. В София, Перник и Ихтиманската котловина въздухът застоява. Следата ще е по-къса от изчислената, но замърсяването ще остане по-концентрирано над самия град. А в тесни надлъжни долини – Подбалканската например – облакът не се разсейва настрани, а се движи като по улей и минава през цялата ѝ дължина.

Изводът: не всяка планина е защита. Наклоненият, накъсан релеф пази. Отвесната стена срещу вас усилва. Затворената котловина задържа.

5. Вятърът

Петата променлива – и най-важната от всички при наземен взрив.

Всичките наши наземни сценарии са изчислени при вятър 24 километра в час, за да са сравними. При тази скорост и заряд от 15 килотона следата изглежда така:

Скоростта определя дължината: по-силният вятър разнася облака по-далеч, но и го разрежда; по-слабият прави следата по-къса, но по-концентрирана.

Посоката определя всичко останало – и това е урокът, който се повтори в почти всеки документ от поредицата:

• При удар по летище София загиват 780 души, но следата минава надлъж през целия град и над милион души попадат под облака.
• При удар по Дунарит край Русе загиват 270 души; при обърнат вятър следата би минала над 130-хиляден град.
• При удар по Граф Игнатиево загиват 310 души; при южен вятър следата би легнала върху Пловдив.
• При удар по индустриалната зона на Перник загиват 1 430 души, а облакът минава над целия град.

Правилото: при наземен ядрен взрив разстоянието до целта е второстепенно. Първостепенна е посоката на вятъра. Човек на седемдесет километра по оста на следата е в по-голяма опасност от човек на десет километра встрани от нея.

Затова първото действие след далечен взрив не е да се тръгне нанякъде, а да се установи откъде духа вятърът.

6. Дъжд и мъгла

Шестата променлива, и тази, която най-често се предава погрешно.

Разпространено е мнението, че дъждът „измива“ радиацията и е добра новина. Не е.

Валежът действително скъсява следата – той изважда частиците от облака по-рано и те не стигат толкова далеч. Но точно затова ги концентрира на място. Мокрото отлагане създава горещи петна с многократно по-висока доза от сухото. Това е механизмът на „черния дъжд“ над Хирошима.

За човек под дъжда, докато минава облакът, това е лоша новина, а не добра. Мъглата действа по същия начин, макар и по-слабо.

Практическото правило: валеж по време на преминаване на облака означава по-малка площ и по-високо замърсяване в нея. Ако вали и сте под следата, престоят на закрито става още по-важен, а всяка дреха, която е била навън, се сваля и оставя далеч от жилищните помещения.

7. Сезонът

Седмата променлива, която моделът изобщо не отчита, защото работи със средногодишни данни.

По морето сезонът променя числата с цял порядък. Следата от удар по пристанище Бургас излиза на брега точно при Черноморец и Созопол. През януари там живеят няколко хиляди души. През август са десетки хиляди – хора, които не са оттам, не познават мястото и нямат къде да се приберат.

В университетските градове – Благоевград, Велико Търново – учебната година добавя хиляди души в центъра.

В земеделските райони значение има не населението, а какво расте. Следата от удар по Граф Игнатиево минава през Розовата долина. Розовият цвят се бере ръчно, в продължение на три седмици през май и юни. Реколта под следа не подлежи на деконтаминация – тя просто отпада, а с нея и производство, което България има почти без конкуренция от триста години.

Зимата носи друго: по-слабо проветряване в котловините, инверсии, задържане на замърсяването над градовете.

8. Времето от денонощието

Осмата променлива – и най-подценяваната.

Всички числа в тази поредица са средно денонощни. Реалният брой жертви зависи от това къде са били хората в конкретния момент.

Най-ясният пример е ВМЗ Сопот. Там загиналите (1 100) са повече от ранените (740) – единственият такъв случай в цялата поредица. Причината е, че почти всички засегнати са в самия завод, в първите петстотин метра, а околността е рядко населена. При удар по производствен обект жертвите не са „населението“, а работната смяна – и колко от нея загива, зависи изцяло от часа.

Обратното важи за градските центрове: удар в работен ден по обед хваща в централните квартали десетки хиляди души, които вечерта биха били в спалните райони на пет километра.

---

ЧАСТ ВТОРА: ДВАТА ВИДА УДАР

Всичко дотук е физика. Сега идва частта, която е политика.

Ядрените удари се делят на два вида и разликата между тях е по-голяма от разликата между всички физични променливи, взети заедно.

Контрасилов удар: срещу способността

Целта е военна – летище, база, завод за боеприпаси, пристанище, команден пункт. Целта на удара е противникът да загуби способност: да не може да лети, да стреля, да снабдява, да приема помощ.

Такива удари са наземни, защото трябва да рушат бетон и да изкъртват писти. Те убиват малко хора – обектите обикновено са извън градовете – и оставят радиоактивна следа.

Контраценностен удар: срещу волята

Целта е градът. Целта на удара не е способност, а воля – да се пречупи обществото, да се обезглави управлението, да се наложи решение.

Такива удари са въздушни, защото трябва да покриват максимална площ. Те убиват десетки хиляди и не оставят следа.

Числата

Ето какво означава това на практика за България:

Шестнайсет пъти. Едни и същи бомби, един и същ брой, същата страна. Цялата разлика е в това какво има под тях.

Политическата употреба

Има и трети случай, който не е нито едното, нито другото.

София е единственият град, за когото разгледахме 150 килотона. Не защото военната логика го оправдава – в столицата няма военен обект, който да изисква такъв заряд. А защото при удар по столица търсеният ефект е политически, а той расте с мощността.

В радиус от един километър около центъра на София са Министерският съвет, Народното събрание, Президентството, БНБ и Министерството на отбраната. Удар по този кръг не намалява ничия бойна способност. Той премахва способността на държавата да взема решения.

Това е и причината такъв удар да е малко вероятен срещу България. Ядреното оръжие се използва за да принуди някого към решение. Страна, чието управление е унищожено, не може да вземе никакво решение – включително и това, което нападателят иска. Затова обезглавяващият удар има смисъл само в много тесен кръг сценарии.

Икономията на бойни глави

И последното, което трябва да се разбере за логиката на планирането.

Бойните глави са краен и скъп ресурс. Броят се, поддържат се и се разпределят предварително по цели, подредени по военна стойност. Планирането на ядрен удар е упражнение по счетоводство: кой обект колко способност изважда от строя и колко заряда си струват за него.

От тази гледна точка Враца и Монтана са в дъното на всеки възможен списък. Ударът по тях не намалява ничия способност, не спира производство и не пречи на никого да води война. Заряд, изразходван по град без военна стойност, е заряд, който не е паднал върху цел, която има значение – и това е загуба за нападателя.

Северозападна България е защитена от собствената си стопанска слабост. Това е горчива утеха, но е утеха.

---

ЧАСТ ТРЕТА: ТАБЛИЦИТЕ

Таблица 1: 15 килотона, въздушен взрив над центъра

Еднакъв заряд, еднаква височина, еднакви условия – единствената разлика е градът.

Таблица 2: 15 килотона, наземен взрив по критична цел

Обърнете внимание на подредбата. Най-смъртоносните контрасилови удари не са по най-важните обекти, а по онези, които са най-близо до жилищни квартали: пристанищата на Бургас и Варна, военният университет във Велико Търново, заводът в Казанлък. Най-безобидните – полигонът, летищата сред полето – са военно най-чувствителните.

Военната стойност на целта и броят на жертвите нямат нищо общо помежду си.

---

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: ИЗВОДИТЕ

1. Мощността расте бързо, пораженията – бавно. Десетократно по-мощен заряд дава 2,15 пъти по-голям радиус. Между 15 и 150 килотона в София разликата в загиналите е двойна, не десетократна.

2. Малкият град плаща по-висок дял от големия. При 15 килотона поразената площ е фиксирана – около 57 км². В София това е центърът и 6 на сто от населението. В Ботевград това е целият град плюс селата и близо 70 на сто от засегнатите. В малкия град няма къде да си „в края“.

3. Височината на взрива решава дали ще има следа. Въздушният убива повече и оставя чист терен. Наземният убива по-малко и оставя следа. Няма вариант с двете предимства.

4. Посоката на вятъра е по-важна от разстоянието до целта. Това е най-повтарящият се извод в цялата поредица и се потвърждава при София, Русе, Перник, Ихтиман и Граф Игнатиево.

5. Радиоактивните следи вървят по коридори, а не където им хрумне. Долините насочват въздуха. Казанлъшката котловина попада под следа в четири различни сценария – при удари по Граф Игнатиево, Велико Търново, самия Казанлък и Безмер. Който живее в надлъжна долина, е изложен на удари, които са на сто километра от него.

6. Радиацията спада стремглаво. Правилото 7:10: при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти. Зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Оттук идва и цялата логика на укриването.

7. Страната не се превръща в пустиня. При наземен удар с 15 килотона следата покрива 1 240 км² – 1,1 на сто от територията. При 150 килотона зоната, в която укриването е задължително, е 3 820 км² – 3,4 на сто; дори при най-широкото определение следата е 7 840 км², тоест 7,1 на сто. Между 93 и 99 на сто от България остава извън следата при единичен удар.

8. По-малко убити невинаги значи по-леко положение. В Плевен ударът по военния обект убива седемнайсет пъти по-малко хора от удара по центъра – но оставя града физически цял и под следа, с шестнайсет хиляди ранени, които се нуждаят от помощ точно тогава, когато излизането навън е опасно.

9. Ядреният удар не е вътрешна работа на държавата. При Русе ударната вълна чупи стъкла в Румъния. При Долна Митрополия половината от следата е отвъд Дунав. При София следата от 150 килотона е дълга 231 километра и излиза извън страната.

10. И най-важното: почти всичко, което убива след първите минути, е предотвратимо. Моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората. Това е единственото число в целия проект, което читателят може да промени – и в сценарии като Ихтиман, Перник и летище София то е трийсет пъти по-голямо от броя на убитите от самия взрив.

---

ЧАСТ ПЕТА: КАКВО СЛЕДВА ЗА ВАС

Четири неща, които се научават за десет минути и важат за всеки:

Знайте разстоянията си. На колко километра е домът ви от центъра на града и от най-близкия военен или промишлен обект. Това е числото, което определя в кой кръг попадате.

Знайте посоката на вятъра. Не изобщо, а в конкретния ден. При далечен взрив това е първото, което се проверява – преди да се вземе каквото и да е решение.

Знайте къде във вашето жилище няма прозорци. Вътрешно помещение, коридор, мазе, долен етаж. Разликата между стая с прозорец и стая без прозорец е разликата между тежко ранен и невредим.

Знайте, че първите 48 часа решават. Не първите минути – те са въпрос на късмет и рефлекс. Първите два дни са въпрос на дисциплина, а дисциплината се планира предварително.

Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.

Всички сценарии са изчислени при еднакви условия – вятър 24 км/ч при наземните взривове и височина 500 метра при въздушните – за да бъдат сравними помежду си. Числата за жертвите идват от демографски модел, отразяват средно денонощно присъствие и трябва да се четат като порядък, а не като прогноза.

Подробните карти, данни и линкове към всяка отделна симулация са в самостоятелните материали за всеки град и обект.

Всички материали от поредицата

• Ядрен удар по София
• Ядрен удар по Пловдив
• Ядрен удар по Варна
• Ядрен удар по Бургас
• Ядрен удар по Русе
• Ядрен удар по Плевен
• Ядрен удар по Велико Търново
• Ядрен удар по Казанлък
• Ядрен удар по Перник
• Ядрен удар по Враца
• Ядрен удар по Монтана
• Ядрен удар по Ботевград
• Ядрен удар по Благоевград
• Ядрен удар по Ихтиман
• Ядрен удар по авиобаза Граф Игнатиево
• Ядрен удар по военното летище в Долна Митрополия
• Ядрен удар по ВМЗ Сопот
• Ядрен удар по авиобаза Безмер и полигона Ново село

Често задавани въпроси

Колко биха били жертвите при ядрен удар по България?

Зависи изцяло от вида на удара. Петнайсет наземни удара по всички значими военни обекти в страната биха убили около 38 500 души. Тринайсет въздушни удара по центровете на градовете биха убили около 619 000 - шестнайсет пъти повече, със същия брой и вид заряди. Разликата е изцяло в това какво има под бомбата.

Кое е по-опасно - въздушният или наземният ядрен взрив?

Зависи от какво се опасявате. Въздушният убива значително повече хора и разрушава по-голяма площ, но не оставя радиоактивна следа. Наземният убива по-малко и руши по-малко, но образува следа, която при 15 килотона покрива 1 240 км² и се проточва до 112 километра по посока на вятъра.

Ще стане ли България необитаема след ядрен удар?

Не. При наземен удар с 15 килотона следата покрива около 1,1 на сто от територията. При десет пъти по-мощен заряд зоната, в която укриването е задължително, е около 3,4 на сто, а при най-широкото определение за замърсяване - 7,1 на сто. Между 93 и 99 на сто от страната остава извън следата.

Помага ли дъждът при радиоактивно замърсяване?

Не, обратното. Дъждът скъсява следата, защото изважда частиците от облака по-рано, но точно затова концентрира дозата под облака и създава горещи петна. Това е механизмът на „черния дъжд" над Хирошима. Мъглата действа по същия начин, макар и по-слабо.

Кое е най-важното нещо, което мога да знам предварително?

Три числа и една посока: на колко километра сте от центъра на града, на колко сте от най-близкия военен или промишлен обект, къде във вашето жилище няма прозорци и накъде духа вятърът в конкретния ден. Всичко останало следва от тях.

Има ли смисъл да се подготвям, щом става дума за ядрено оръжие?

Да, и то повече, отколкото при почти всяко друго бедствие. Моделите нарочно не включват загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива. В сценарии като удара по летище София или по производствената зона на Ихтиман хората под облака са трийсет пъти повече от убитите от самия взрив - и почти всички от тях могат да минат без последствия, ако знаят какво да правят в първите 48 часа.