Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Как един заряд от 15 килотона убива 310 души – и замърсява ивица земя, дълга колкото половин България
Обектът
Авиобаза „Граф Игнатиево“ се намира в Тракийската низина, на около 16 километра северно от центъра на Пловдив и на около 12 от градската му граница, в непосредствена близост до едноименното село в община Марица. Селото е малко – от порядъка на две хиляди жители, повечето от които работят в земеделието или в самата база.
Това е основната изтребителна авиобаза на Българската армия и мястото, където се базира бойната авиация на страната. Около нея, както навсякъде по света, има писта, подсилени укрития за самолети, горивни складове, радиолокационни средства и складове за боеприпаси. Всичко това е публично известно и се вижда от всяка сателитна карта.
Защо точно летище
В отговора на този въпрос се крие цялата логика на съвременната война.
Всяка въздушна кампания започва с извеждането от строя на противниковата авиация – не във въздуха, а на земята. Самолет, който не може да излети, е скъп метален предмет. Затова първите цели в почти всяка операция от последните петдесет години са пистите, укритията, горивото и радарите. Летищата се удрят първи, защото от тях зависи всичко останало.
Ако някога срещу България бъде използван ядрен заряд, най-вероятният сценарий не е ядрена гъба над градски площад. Най-вероятният сценарий е точно този: един тактически заряд по едно летище, далеч от голям град, с относително малко убити и с последствия, които се измерват не в разрушени сгради, а в квадратни километри заразена земя.
Затова разглеждаме този сценарий отделно. Той е по-малко ефектен от удара по град и много по-вероятен.
Защо наземен взрив
Тук изборът на височина не е стилистичен – той е технически.
Целите на едно летище са ниски, здрави и понякога вкопани: подсилени укрития от стоманобетон, подземни резервоари, командни пунктове. Въздушният взрив ги щади, защото енергията му се разпределя нашироко и надолу отслабва. Наземният взрив, обратно, вкарва огромна енергия в самата земя, изкъртва кратер и разрушава подсилени конструкции, до които вълната отгоре не би стигнала. Освен това наземният взрив изравя пистата, а не просто я почиства – възстановяването отнема месеци вместо дни.
Цената на този избор е радиоактивната следа. Тя не е страничен ефект, а неизбежна последица от това, че огненото кълбо докосва земята.
Първите секунди
Огненото кълбо с радиус 261 метра поглъща центъра на базата. На негово място остава кратер с диаметър около 190 метра и дълбочина близо 23 метра. Пистата, укритията и всичко в тях престават да съществуват като обекти – те се превръщат в част от облака.
В радиус от 540 метра свръхналягането е 20 psi: подсилените стоманобетонни конструкции са разрушени. В радиус от 1,13 километра, където попада голяма част от жилищната зона на селото, налягането е 5 psi – обикновените къщи се сриват. Изгаряния трета степен настъпват до 1,68 километра, а проникващата радиация от самия взрив достига смъртоносните 500 рема до 1,34 километра. На 2,9 километра се чупят стъклата.
Очаквани загинали: 310. Очаквани ранени: 490. В зоната на леките разрушения в рамките на едно денонощие се намират средно 1 589 души.
Триста и десет души. За сравнение, същият заряд, детониран над центъра на Пловдив, убива 81 290. Разликата не е в бомбата – тя е абсолютно същата. Разликата е в това какво има под нея.
Следата
Тук започва истинската история на този удар.
Огненото кълбо докосва земята и вдига нагоре стотици хиляди тонове изпарена почва и строителни материали. Продуктите на делене се кондензират върху тези частици и се издигат с облака. През следващите минути и часове те започват да падат обратно – там, накъдето ги отнесе вятърът.
При скорост на вятъра 24 километра в час следата от Граф Игнатиево тръгва на североизток. Пресича Средна гора, минава покрай Хисаря и Павел баня, преминава над Казанлъшката котловина, чийто южен ръб опира до самия Казанлък, продължава над Шипка и Трявна и достига района на Велико Търново. Дължината ѝ е 112 километра.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Има един късмет в тази география и той заслужава да се каже. Най-горещата част от следата – зоната над 100 rad/h, дълга 32,5 километра – пада върху Средна гора. Планина, гора, пасища, почти никакви хора. Зоната от 10 rad/h, в която укриването е задължително, стига до 72 километра, тоест точно до Казанлъшката котловина. Оттам нататък, над Габровско и Великотърновско, нивата са от порядъка на 1 rad/h – непосредствена опасност за живота няма, но има съвсем реален проблем с храната, водата и добитъка за месеци напред.
Заразената площ е 1 240 квадратни километра, тоест около 1,1 на сто от територията на България. Останалите 98,9 на сто остават чисти.
Обърнете вятъра
Сега направете следното мисловно упражнение, защото то е по-важно от всички числа дотук.
Вятърът в тази симулация духа на североизток. Ако духаше на юг-югоизток, същият този удар, по същата тази цел, със същия този заряд, щеше да изсипе следата върху Пловдив – град с 350 хиляди жители на шестнайсет километра. Броят на убитите от взрива щеше да си остане 310. Броят на хората, попаднали под радиоактивния облак, щеше да мине половин милион.
Това е единственото нещо, което наистина трябва да се запомни от този материал: при наземен ядрен взрив разстоянието до целта е второстепенно. Първостепенна е посоката на вятъра. Човек, който живее на трийсет километра от военен обект, е в далеч по-голяма безопасност, ако вятърът духа от него, отколкото човек на седемдесет километра, който се е озовал по оста на следата.
Затова първото нещо, което се прави след далечен ядрен взрив, не е да се тръгне нанякъде. Първото нещо е да се разбере откъде духа вятърът.
При удар по военен обект оцеляването не се решава от разстоянието, а от това какво правите в следващите два дни. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се тръгва и кога в никакъв случай не се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Данните накратко
| Показател | 15 kt, наземен взрив по авиобазата |
|---|---|
| Огнено кълбо | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 310 |
| Очаквани ранени | 490 |
| Хора в зоната на 1 psi | 1 589 |
| Радиоактивна следа | 1 240 км², до 112 км по вятъра |
Условия: вятър 24 км/ч, същите като при всички останали наземни сценарии в поредицата, за да са сравними. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива. Тоест 310 души е броят на убитите от вълната, топлината и проникващата радиация. Колко ще станат заради следата, се решава в следващите два дни – и точно това число читателят може да промени.
Какво остава
След удар по Граф Игнатиево България губи бойната си авиация и едно село. Пловдив на шестнайсет километра остава физически невредим – счупени стъкла няма дори в най-близките му квартали.
Но страната се събужда с ивица земя, широка десет и дълга сто и дванайсет километра, върху която не бива да се пасе добитък, не бива да се пие вода от открити източници и не бива да се прибира реколта, докато не бъде измерена. Тази ивица минава през Розовата долина.
И точно затова материалът не завършва с числото на убитите. Убитите са 310. Засегнатите са няколкостотин хиляди – и почти всички от тях могат да минат без последствия, ако знаят какво да правят.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по военното летище в Долна Митрополия
- Ядрен удар по ВМЗ Сопот
- Ядрен удар по авиобаза Безмер и полигона Ново село
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по авиобаза Граф Игнатиево?
При наземен взрив от 15 килотона моделът на NUKEMAP дава около 310 загинали и 490 ранени. В зоната на леките разрушения (радиус 2,9 км) попадат средно 1 589 души. Числата са малки, защото базата е далеч от голям град - същият заряд над центъра на Пловдив дава 81 290 загинали.
Докъде стига радиоактивната следа при удар по Граф Игнатиево?
При вятър 24 км/ч следата се проточва 112 километра на североизток - през Средна гора, покрай Хисаря и Павел баня, над Казанлъшката котловина, Шипка и Трявна, до района на Велико Търново. Общата засегната площ е около 1 240 км², тоест около 1,1 на сто от територията на страната.
Защо ударът по летище е наземен, а не въздушен?
Защото целите на едно летище са ниски, здрави и често вкопани - подсилени укрития, подземни резервоари, командни пунктове. Наземният взрив вкарва енергия в самата земя, изкъртва кратер и разрушава подсилени конструкции, а също и изравя пистата, което удължава възстановяването от дни на месеци. Цената е радиоактивната следа.
Ще пострада ли Пловдив при ядрен удар по Граф Игнатиево?
При взрива - не. Базата е на около 16 километра от центъра на Пловдив, а зоната на счупените стъкла стига до 2,9 километра. Всичко обаче зависи от вятъра: при вятър в южна посока радиоактивната следа от същия удар би преминала точно над града.
Кое е най-важното при далечен ядрен взрив - разстоянието или вятърът?
Вятърът. При наземен взрив радиоактивната следа се движи по посоката на вятъра и човек на 70 километра по оста на следата е в по-голяма опасност от човек на 30 километра встрани от нея. Първото действие след далечен взрив е да се установи посоката на облака, а не да се тръгва нанякъде.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
