Ето защо изборите в Турция са важни за България

Днес e решителният втори тур на президентските избори в Турция. Това е и първият балотаж на президентски избори в над 100-годишната история на съвременна Турция. До него се стигна след като на 14 май, настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган получи 49,52% от имащите право на глас 64 190 651 турски граждани. Неговият основен опонент Кемал Кълъчдароглу събра 44,88% от гласовете, а третият в листата Синан Оган, спечели сърцата и гласовете на 5,17%.

Този избор е съдбовен, защото той ще предопредели и геополитическата ориентация на Турция и мястото ѝ в НАТО. Освен това, от него зависи дали можем да очакваме още конфликти в региона, както и възможно ли е Турция да нападне България и Гърция. Чакай! Какво? Що за глупости са това! Нали и Турция, и Гърция, и България са членки на НАТО! Може би трябва да обясня…

Всичко започва още през 2001-ва година, но ще пропуснем 14 години с важни събития, за да стигнем до тези, които промениха ролята на Турция в НАТО. Турция има най-голямата армия в Европа и е една от основните опори на алианса в Европа. На 24 ноември 2015 година руски бомбардировач Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, е свален от ракета въздух-въздух, изстреляна от турски изтребител F-16, близо до турско-сирийската граница.

Предходните два дена на два пъти Турция заявява, че руски бойни самолети навлизат в нейното въздушно пространство. На третия ден е свален Су-24. Според руското министерство на отбраната, бомбардировачът е свален на височина от 6000 м, на един километър от границата, докато е бил на територията на Сирия и е захождал за кацане в авиобаза Хмеймим. Според ген. пол. Виктор Бондаренко, двата турски F-16 са се намирали в зоната в продължение на 75 минути, кръжейки на 2400 м. височина, което кара руснаците да смятат, че операцията е предварително планирана.

Според турския премиер Ахмед Давутоглу, страната му е действала така, за да защити сигурността си. Тогава той заяви „Никога не сме били държава, която преднамерено да води политика срещу друга държава. Но трябва да бъде ясно на всички, че Турция има правото да реагира, когато въздушното й пространство е нарушено, въпреки многократни предупреждения“.

Свалянето на руска военна машина над Сирия, е ако не повод за война, то поне се очаква да има военен отговор и Русия да нанесе удари по базата Иджирлик, откъдето са излетели турските изтребители. Ясно съзнавайки, че ударът по военната база, ще бъде изтълкуван като нападение над държава, членка на НАТО и ще задейства член 5-ти от договора за взаимопомощ, Русия се въздържа от военен отговор.

Отговорът беше икономически и политически и струваше на Турция годишни загуби от 20 милиарда долара. Веднага бяха изгонени от Русия турски граждани и бизнесмени, прекратен бе вносът на турски стоки, прекратиха се полетите до Турция и се забрани на милиони руснаци да ходят на почивка в неприятелската вече държава. Отношенията останаха влошени за дълго време.

В края на юни 2016 г. в Кремъл е получено официално писмо, в което Реджеп Тайип Ердоган изразява съжаление за смъртта на пилота и заявява желанието си за нормализиране на отношенията между Москва и Анкара. Предлагат се репарации за бомбардировача и сваленият хеликоптер по време на спасителната операция на втория пилот, както и обезщетения за семействата на загиналите, а срещу пилота на турския изтребител е започнато разследване.

Интересен факт е, че извинението идва след британското „не“ по отношение присъединяването на Турция към Европейския съюз. Според някои анализатори, Ердоган е разбрал, че без негово знание и съгласие някой е действал с цел да въвлече Турция в пряк сблъсък с Русия, други виждат в този ход послание, че Анкара търси стратегическо партньорство с Русия, а не с Брюксел. Ако се замислите, от години вече не чуваме нищо по отношение на получаване от Турция на статут на кандидат-член на ЕС.

Русия веднага се възползва от затоплянето на отношенията и от новите разбирания на Ердоган за ролята на Турция в НАТО и за да привлече съседката ни на своя страна, възстанови изцяло икономическите отношения, както и се съгласи да предостави на Турция една от най-добрите системи за противовъздушна отбрана С-400, както и някои компоненти за системите за ПВО да бъдат произвеждани в Турция. Отговорът на САЩ беше, че ако турците приемат тази сделка, ще бъдат изключени от програмата за самолети от пето поколение F-35. Анкара не само че не се отказа от С-400, но и заплаши, че може да се обърне към други държави, като Русия, за доставки на модерни изтребители, ако САЩ се откажат от сделката.

Три седмици след извинението на Ердоган, на 15 юли 2016-та година, пет (натовски) турски генерала се опитват да осъществят държавен преврат, но опитът им е неуспешен. Ердоган успява да се укрие, а впоследствие да възстанови контрола над армията и властта и над 100 000 души биват арестувани, във връзка с опита за преврат. За мен това е финалният момент, в който на Ердоган вече не може да се гледа като на президент на страна от НАТО, макар Турция никога да не е напускала алианса.

Няколко месеца по-късно на 19 декември 2016 в Анкара е убит руският посланик в Турция Андрей Карлов. 62-годишният посланик е бил гост на изложбата „Русия през очите на Турция“, заедно с други дипломати и представители на медиите. Убиецът му е 22 годишен бивш полицай от частите за борба с безредиците, който е влязъл показвайки служебната си карта и е застанал зад дипломата, докато всички са мислели, че е от охраната. Той убива посланика пред очите на всички и пред камерите.

Посланикът на една държава в друга държава е със статут на президент. Това действие е равносилно на убийство на руски президент и официално е casus belli – повод за война. Дали това събитие е изолирано или е плод на ръководство отвън, целящо да влоши взаимоотношенията между Русия и Турция, може само да гадаем. Факт е, че Русия не обявява война, а Ердоган е все по-убеден, че външни сили искат да вкарат Турция във война с Русия.

Отношенията между двете страни се скрепяват и миналата година видяхме Ердоган като посредник между Украйна и Русия по отношение на споразумението за зърното. Междувременно отношенията със САЩ и ЕС охладняват.

За да си гарантира пълната власт, след проведен референдум през април 2017-та година, Турция става президентска република. Вече никой не може да влияе на геополитическата ориентация на страната, освен президента. Президентът има функции на министър-председател, може еднолично да създава закони, без санкция на парламента, да избира и назначава министри и висши съдии, да изготвя бюджета на страната, както и да въвежда или отменя извънредно положение в страната.

Някои виждат в последвалата девалвация на турската лира, намесата на Съединените щати, които се опитват да накарат турското общество, чрез избори да свали от власт Ердоган. Освен това, самият Ердоган вижда подпомагане на конкурента му Кемал Кълъчдароглу отвън, казвайки в предизборната си кампания, че ако конкурентът му спечели, ще спечелят външни сили, които искат да контролират Турция.

Някои намират връзка и с разрушителното земетресение в Турция и Сирия и американската геотектонично, климатично и психотронно оръжие HAARP, смятайки, че земетресението е предизвикано умишлено, за да се постигне недоволство на народа към действащия президент и той да не бъде преизбран. Това е още едно от нещата в които не може и никога няма да бъдем сигурни, дали е така.

Това, че от Запад има силно желание Ердоган да не е президент на Турция е очевидно, но за това дали Турция все още е НАТО можем само да гадаем. По документи, разбира се, Турция е в НАТО, но слуховете са, че не са излезли от алианса по молба на Русия – един вид Троянски кон, който да ги снабдява с информация на плановете на съюза.

Освен заздравяването на отношенията с Русия и лично с Путин, закупуването и приемане на С-400 и отказа от американски изтребители пето поколение, и блокирането на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО от 2022-ра година, отказът системи С-400 да бъдат предоставени на САЩ за обследване, може негласно да покаже стратегическата ориентация на изток (или на север) на настоящия президент.

Но как всичко това се свързва с България и защо трябва да ни интересува геополитическата ориентация на югоизточната ни съседка?

Преди да ви отговоря, ще спомена още едно събитие. Сърбия е най-близкият съюзник на Русия, както на Балканите, така и в Европа. След началото на специалната военна операция, всички европейски/натовски държави затвориха въздушните си пространства за руски авиокомпании, руснаци и руски управници. На 6-ти юни, България не разреши на руския външен министър Сергей Лавров да прелети над нейна територия за работно посещение в западната ни съседка. Оказва се, че най-близкият съюзник на РФ е напълно обграден от натовски държави и изолиран от Русия. Русия няма да изостави сърбите и ще търси начин да си осигури въздушен и сухопътен коридор до тях.

И тук идва ролята на Турция. Ако Ердоган смята, че НАТО, влияейки директно на турски генерали се опитат да въвлекат Турция в пряк сблъсък с Русия, ако смята че Западът е виновен за спада на турската лира, инфлацията и влошеното качество на живот в страната му, ако смята, че външни сили се месят в политиката с цел да го отстранят, за да поставят удобен за тях лидер, то той е В НАТО, но не е на 100% отдаден. 50 на 50. От Москва вероятно виждат в това шанс да извадят една от най-силните армии в НАТО и да я накарат да се присъединят към нея. Но какво повече могат да предложат? Още туристи? С-500, С-600 или С-700? Не. Но могат да предложат нещо, което Турция действително иска. Могат да им дадат България и евентуално Гърция.

Турция има спор с Гърция за Кипър и находищата около острова и в последната половин година, Ердоган лично на няколко пъти отправи заплахи към Гърция, че „ще дойдат лудите турци“ и че „някоя нощ ще дойдат внезапно“. Странни изказвания от една страна членка на НАТО, към друга страна членка на НАТО… освен ако едната вече не е НАТО.

Турция отдавна има желание да си върне България или части от България обратно в Турция. Най-голям апетит имат към източна България и Родопите, дори мисля че имаше 100-годишен план за освобождение на турските територии от България (от времето на Кемал Ататюрк). Турция сигурно ще ни вземе за по-малко от три седмици, дали цяла България или Сърбия ще се възползва, ако ние се бием с турците на изток, те да си вземат западна България… това не можем да го знаем, но е в сферата на вероятното.

Ако Турция премине на страната на Русия и превземе България, Русия ще си осигури въздушен и сухопътен коридор до Сърбия. Освен това се образува една дъга от юг от проруски държави: Унгария, Сърбия, България (под контрола на Турция), Турция, Сирия, Иран, Армения, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан. Така Русия няма нужда да открива южен фронт, защото всички тези държави ѝ осигуряват щит, а тя може да насочи всичките си сили само на запад.

Ако ние можем да се сетим за такъв вариант, вероятно и някои руски военни анализатори също са го помислили и вероятно се работи в тази посока, но тя може да се осъществи, само ако Ердоган остане на власт. За това днешните избори за президент са толкова важни, както за Турция, така и за България и бъдещите събития на които ще станем свидетели или в които ще бъдем участници.

Често задавани въпроси

Какъв е поводът за статията и какви са изборните резултати?

Статията е писана в деня на втория тур на президентските избори в Турция — първият балотаж на президентски избори в над стогодишната история на съвременна Турция. До него се стига, след като на 14 май действащият президент Реджеп Тайип Ердоган получава 49,52 процента от гласовете при 64 190 651 души с право на глас. Основният му опонент Кемал Кълъчдароглу събира 44,88 процента, а третият в надпреварата Синан Оган — 5,17 процента.

Значението на този избор надхвърля вътрешната политика. От него зависи геополитическата ориентация на Турция и мястото ѝ в НАТО, а оттам и въпросът дали в региона предстоят нови конфликти. Турция има най-голямата армия в Европа и е една от основните опори на алианса — тоест промяната в нейната позиция променя цялата военна конфигурация на Балканите и на Черно море.

Какво се случва при свалянето на руския Су-24 през 2015 година?

На 24 ноември 2015 г. руски бомбардировач Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, е свален от ракета въздух-въздух, изстреляна от турски F-16 близо до турско-сирийската граница. Двата предходни дни Турция два пъти заявява, че руски бойни самолети навлизат във въздушното ѝ пространство.

Версиите се разминават съществено. Според руското министерство на отбраната бомбардировачът е свален на височина 6000 метра, на един километър от границата, докато е бил над сирийска територия и е захождал за кацане в авиобаза Хмеймим. Според генерал-полковник Виктор Бондаренко двата турски F-16 са кръжали в зоната 75 минути на височина 2400 метра, което кара руснаците да смятат операцията за предварително планирана. Турският премиер Ахмед Давутоглу от своя страна заявява, че страната му е защитавала сигурността си и че Турция има право да реагира при нарушаване на въздушното ѝ пространство въпреки многократни предупреждения.

Защо Русия не отговаря военно?

Свалянето на военна машина е повод за война или най-малкото за военен отговор — очаквало се е Русия да нанесе удари по базата Инджирлик, откъдето са излетели турските изтребители.

Русия обаче се въздържа, като ясно съзнава, че удар по военна база на турска територия би бил изтълкуван като нападение над държава — членка на НАТО, и би задействал член 5 от Северноатлантическия договор. Отговорът вместо това е икономически и политически и струва на Турция годишни загуби от около 20 милиарда долара: незабавно изгонване на турски граждани и бизнесмени, прекратяване на вноса на турски стоки, спиране на полетите и забрана за милиони руснаци да почиват в Турция. Отношенията остават влошени за дълго. Този епизод е учебникова илюстрация как ядреният и съюзническият фактор превръщат пряката военна ескалация в икономическа.

Как се стига до сближаването между Турция и Русия?

В края на юни 2016 г. в Кремъл постъпва официално писмо, в което Ердоган изразява съжаление за смъртта на пилота и заявява желание за нормализиране на отношенията. Предлагат се репарации за бомбардировача и за свалената при спасителната операция хеликоптер, обезщетения за семействата на загиналите, а срещу пилота на турския изтребител е започнато разследване.

Показателен е моментът: извинението идва след британското „не“ по отношение на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Според някои анализатори Ердоган е разбрал, че без негово знание и съгласие някой е действал с цел да въвлече Турция в пряк сблъсък с Русия; според други това е послание, че Анкара търси стратегическо партньорство с Русия, а не с Брюксел. Русия се възползва незабавно — възстановява напълно икономическите отношения и се съгласява да предостави на Турция една от най-добрите системи за противовъздушна отбрана С-400, включително производство на някои компоненти в Турция.

Какъв е спорът около С-400 и F-35?

Отговорът на САЩ на сделката за С-400 е ултиматум: ако турците я приемат, ще бъдат изключени от програмата за самолети от пето поколение F-35. Техническата причина е реална — американците се опасяват, че съвместната експлоатация на руска система за ПВО и на F-35 би позволила събиране на данни за начина, по който самолетът се засича.

Анкара обаче не само не се отказва от С-400, но и заявява, че може да се обърне към други държави, включително Русия, за доставка на модерни изтребители, ако САЩ прекратят сделката. Към това по-късно се добавят и отказът С-400 да бъдат предоставени на САЩ за обследване, и блокирането на кандидатурите на Швеция и Финландия за НАТО от 2022 г. Всяко от тези решения поотделно може да се обясни с национален интерес, но в съвкупност те очертават последователна посока.

Какво следва след опита за преврат през 2016 година?

Три седмици след извинението на Ердоган, на 15 юли 2016 г., петима турски генерали се опитват да осъществят държавен преврат. Опитът е неуспешен — Ердоган успява да се укрие и впоследствие възстановява контрола над армията и властта, а над 100 000 души са арестувани във връзка със събитието.

Няколко месеца по-късно, на 19 декември 2016 г., в Анкара е убит руският посланик Андрей Карлов. 62-годишният дипломат е гост на изложба, а убиецът му е 22-годишен бивш полицай от частите за борба с безредици, който влиза, показвайки служебната си карта, и застава зад посланика, докато всички го смятат за охрана. Тъй като посланик има статут, равен на държавен глава, деянието формално представлява casus belli — повод за война. Русия отново не обявява война, а според изложението Ердоган става все по-убеден, че външни сили се опитват да въвлекат Турция в конфликт с Русия.

Как Турция става президентска република и защо това е важно?

След референдум през април 2017 г. Турция преминава към президентска република. Президентът поема функциите на министър-председател, може еднолично да създава закони без санкция на парламента, да избира и назначава министри и висши съдии, да изготвя бюджета на страната и да въвежда или отменя извънредно положение.

Практическото значение за външния наблюдател е ясно: геополитическата ориентация на страната вече зависи от един човек. При парламентарна система една външнополитическа промяна изисква коалиции, дебати и време; при президентска — само решение. Именно затова изборът на президент в такава система има несравнимо по-голяма тежест за съседните държави, отколкото при други форми на управление. Това е и причината статията да разглежда турските избори като събитие от значение за българската сигурност.

Каква е връзката между Сърбия, Турция и България?

Сърбия е най-близкият съюзник на Русия както на Балканите, така и в Европа. След началото на военните действия в Украйна всички европейски и натовски държави затварят въздушните си пространства за руски авиокомпании и официални лица. На 6 юни България не разрешава на руския външен министър Сергей Лавров да прелети над нейна територия за посещение в Сърбия.

Резултатът е, че най-близкият съюзник на Русия в региона се оказва напълно обкръжен от натовски държави и изолиран от нея. Логиката на статията е, че Русия няма да изостави Сърбия и ще търси начин да си осигури въздушен и сухопътен коридор до нея. Именно тук се появява ролята на Турция — и именно това превръща един въпрос от турската вътрешна политика в тема, засягаща пряко българската сигурност.

Какъв е сценарият, който статията описва, и колко сериозно трябва да се приема?

Изложената хипотеза е следната: ако Ердоган е убеден, че НАТО се е опитвало да въвлече Турция в сблъсък с Русия, че Западът е отговорен за спада на лирата и за влошеното качество на живот и че външни сили се месят във вътрешната политика, за да го отстранят, то той е в НАТО, но не изцяло. От Москва това може да се възприеме като шанс да бъде изтеглена една от най-силните армии на алианса. Въпросът е какво може да се предложи в замяна — и хипотезата на статията е, че това може да бъде България и евентуално Гърция.

Тук е необходима ясна уговорка. Това е спекулативен сценарий, а не прогноза или установен факт, и авторът сам го формулира като разсъждение. Реалните основания, които се посочват, са ограничени: спорът на Турция с Гърция за Кипър и находищата около острова и няколко остри изказвания на Ердоган по адрес на Гърция. Разумното отношение към такъв сценарий е да се приема като едно от многото възможни развития с ниска вероятност, а не като очакван ход на събитията. Практическата стойност на разсъждението е друга — то показва, че сигурността на България зависи от решения, взимани извън нея.

Как политическите събития в съседна държава достигат до обикновеното домакинство?

Не чрез танкове, а много по-рано и по-незабележимо. Каналите са три и всичките са наблюдавани многократно в новата история на региона.

Първият е граничното напрежение — засилен военен и полицейски режим, ограничения върху пътуванията, промени в трансграничната търговия. Вторият са бежанските вълни, които натоварват настаняването, здравеопазването и социалните услуги и променят обстановката в конкретни населени места за месеци. Третият, и най-универсалният, са прекъснатите доставки: голяма част от вноса на потребителски стоки, храни и суровини минава през или идва от съседни държави, а всяко напрежение по маршрута се превръща в липси и в по-високи цени в рамките на седмици. Именно за тези непреки последици подготовката е и най-смислена — те са многократно по-вероятни от военен сценарий и се посрещат със същите мерки: домашен запас, налични средства, лекарства за няколко месеца напред и работещ семеен план.