Транспортни средства за лична и групова евакуация

Изборите са два: да останете в населеното място, като подготвите укритие и се запасите за дълго, или да напуснете и да се отдалечите максимално от зоната на съприкосновение.

Съветът, който статията дава недвусмислено, е вторият: ако можете, напуснете опасната зона. Аргументът е прост и трезв — нито една ценност не си струва живота ви, нито къщата, нито вещите, а дори и да останете, нямате никаква гаранция, че ще ги опазите. Оставането в зоните на съприкосновение е най-опасният възможен вариант, а ако населеното място вече е обект на нападение или в близост до него се водят боеве, изтеглянето трябва да е максимално далеч и в обратна посока. Пеша това е последната опция, но все пак е опция.

Две неща: изправност и гориво. Автомобилът трябва винаги да е в изправност, за да можете да разчитате, че ще запали веднага и че няма да ви изостави по средата на пътя или в най-неподходящия момент.

Второто е горивото. Във времена на напрежение резервоарът трябва да се държи винаги пълен догоре — практичното решение е всяка вечер преди прибиране да минавате през бензиностанция и да допълвате до максимум. Причината е, че в момента, в който нещо се случи, няма да имате време да се редите на километрични опашки и да чакате с часове. Този навик не струва нищо допълнително и е може би най-евтината мярка в цялата подготовка: същите пари за гориво, само разпределени по друг начин във времето.

В багажника трябва да стои голяма пластмасова кутия с капак, пълна с хранителни запаси, 10-литрова туба с минерална вода, одеяла, резервен комплект дрехи, допълнителни туби с гориво и моторно масло, палатка, спални чували и лопата.

Логиката на този списък е специфична: това са именно по-тежките и обемисти неща, от които вероятно ще имате нужда, но които не можете да носите в раница. Автомобилът решава проблема с обема, а раницата — с подвижността, и двете се допълват. Целта на цялата тази предварителна подготовка е една: ако се случи нещо, да можете да вземете само раницата и семейството, дори по пижами, да се натоварите и да тръгнете. Дрехите обличате после. При добре оборудвана раница това ви дава автономност до две седмици — достатъчно време, за да стигнете там, където предвижда планът ви.

Правилата са конкретни и се различават от обичайните. Първо, посоката: насочете се обратно или перпендикулярно на вятъра, тъй като радиоактивният облак се движи по посока на вятъра, а бягането пред него означава да останете под него.

Второ, херметизацията: доколкото е възможно, уплътнете процепите и задължително изключете подаването на въздух отвън, за да не влиза замърсен въздух в купето. Трето, скоростта: отдалечете се от района възможно най-бързо, тъй като разполагате с ограничен прозорец от порядъка на 15 минути преди началото на падането на радиоактивния прах. По възможност карайте към най-близката граница или към предварително подготвеното убежище — тоест дестинацията също трябва да е решена преди събитието.

Основното предимство е подвижността в задръстване. С мотор може да се промушвате между колите и да се измъкнете от града дори когато изходите са блокирани, а след това да се придвижвате с по-висока скорост.

Рисковете обаче са немалко. Сблъсък с автомобил при висока скорост означава тежки травми за мотоциклетиста. Озверели и уплашени хора могат да се опитат да ви отнемат мотора, за да се спасят самите те, а вие нямате никаква защита. И най-същественото — при падане на радиоактивен прах и пепел моторът не предлага абсолютно никакво прикритие, за разлика от автомобила със затворено купе. Изводът е ясен: моторът е отлично решение за сам човек с раница, но за семейство с деца изобщо не е опция.

Основното предимство пред мотора е, че с АТВ може да се движите извън пътя. Това променя два риска наведнъж.

Първо, намалява сериозно вероятността превозното средство да ви бъде отнето от други изплашени хора, тъй като по-голямата част от тях са на пътя. Второ, позволява ви да се движите през полета, където вероятността да се натъкнете на контролно-пропускателни пунктове и на войници е значително по-малка. Тоест АТВ решава едновременно проблема с блокираните изходи и този с проверките. Ограниченията му са същите като на мотора — малък капацитет и никаква защита от атмосферни условия и от радиоактивен прах.

Влакът е едно от малкото превозни средства, които няма да бъдат спрени от блокади или задръствания, и на пръв поглед изглежда най-удобният начин да напуснете града. Ако обаче имате избор между влак и автобус, изберете автобуса: за автобусните евакуации властите се договарят за зелен коридор, докато железопътната мрежа е военна цел сама по себе си.

Опасността обаче идва от друга посока: от ударите по транспортните точки — гарите и автогарите — и по самата железопътна инфраструктура. Причината е, че тежкото въоръжение, танковете и другите бронирани машини се придвижват най-често именно с железопътен транспорт. Затова железопътната инфраструктура е легитимна военна цел и често, за да се затруднят доставките на муниции и техника, биват взривявани железопътни мостове и съоръжения. Тоест влакът пътува надеждно, но по маршрут, който е обект на удари — а гарата, където се качвате и слизате, е сред най-рисковите места.

При осигуряване на зелени коридори за евакуация властите могат да започнат да извозват цивилни с автобуси в безопасна посока. С голяма вероятност на автобусите ще бъдат качвани предимно или само възрастни хора, жени и деца.

При очаквана мобилизация мъжете са в специфично положение: не само че може да не им позволят да се качат, а е възможно да бъдат мобилизирани веднага на място. Това не е формалност, а обстоятелство, което трябва да влезе в семейния план предварително, защото определя дали семейството ще пътува заедно или разделено. Решение, взимано на самата гара, под стрес и в присъствието на военни, почти сигурно ще бъде лошо решение.

Практичният вариант, който статията предлага, е мъжът да остави жената и децата в близост до гарата при обявен зелен коридор, за да могат те да излязат от града безопасно с организирания транспорт, а самият той да излезе самостоятелно — пеша, с мотор, АТВ или личен автомобил, ако това е възможно.

Логиката е двойна. От една страна, преходът през гори, поля, реки и планина е несравнимо по-лесен, когато не трябва да се носят деца на ръце и да се полагат грижи за тях. От друга — по-голямата част от семейството се измъква сигурно, вместо всички да останат блокирани заедно. Принципът, който стои зад това, е, че при криза целта не е всички да са на едно място, а всички да са живи. Съответно предварително трябва да е уговорено къде и как ще се съберете отново, включително чрез трети човек за контакт извън засегнатия район.