Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Защо никой не би похабил бойна глава за Монтана – и какво се променя, ако зарядът е по-малък
Градът
Монтана е в Северозападна България, в долината на Огоста, между Стара планина и Дунавската равнина. Около 40 хиляди души живеят в областния център на един от най-обезлюдените райони в Европейския съюз.
Градът има администрация, болница, училища и малко работещо производство. Няма летище, няма военна база, няма полигон, няма завод за въоръжение. Няма нищо, което да го поставя в който и да е списък с цели.
Този документ започва оттам – защото това не е дребна подробност, а най-важното нещо в него.
Бойните глави са краен ресурс
В разговорите за ядрена война обикновено се приема, че оръжията са неограничени и че врагът просто ще удари „навсякъде“. В действителност е точно обратното.
Всяка бойна глава е скъпа, брои се, поддържа се и се разпределя предварително по цели, подредени по военна стойност. Планирането на удара е упражнение по икономия: кой обект колко способност изважда от строя и колко заряда си струва да отидат за него.
От тази гледна точка Монтана и Враца са в дъното на всеки възможен списък. Ударът по тях не намалява ничия бойна способност, не спира производство, не прекъсва снабдяване и не пречи на никого да води война. Заряд, изразходван по град без военна стойност, е заряд, който не е паднал върху цел, която има значение – и това е загуба за нападателя, не за нас.
Северозападна България е защитена от собствената си стопанска история. Липсата на промишленост, която десетилетия е нейният проблем, в този единствен случай е нейното предимство.
Затова сценариите по-долу трябва да се четат като упражнение по мащаб, а не като прогноза.
Сценарий А: 15 килотона, въздушен над центъра
Очаквани загинали: 33 040. Очаквани ранени: 11 070. В зоната на 1 psi се намират средно 50 331 души.
Три пъти повече убити от ранени – същата закономерност, както във Враца, Ботевград и Благоевград. При 15 килотона поразената площ е фиксирана около 57 км², а компактният град се събира в нея изцяло. Няма външен пояс, в който вълната само чупи стъкла.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Сценарий Б: 5 килотона, наземен в центъра
Тук идва частта, която си струва да се разбере от всеки, независимо къде живее.
Три пъти по-малък заряд не дава три пъти по-малки радиуси – дава ги приблизително наполовина:
огненото кълбо пада от 198 на 168 метра; тежките разрушения (20 psi) – от 670 на 372 метра; средните разрушения (5 psi) – от 1,6 километра на 0,78 километра; изгарянията трета степен – от 1,94 на 1,03 километра; счупените стъкла (1 psi) – от 4,27 на 2,01 километра.
Поразената площ пада от 57,4 на 12,7 квадратни километра, тоест четири и половина пъти.
Очаквани загинали: 12 640. Очаквани ранени: 14 500. В зоната на 1 psi се намират средно 46 221 души.
И тогава става нещо, което не се е случвало в нито един градски сценарий досега: ранените надхвърлят загиналите.
Появява се външен пояс. Появяват се хора, които са достатъчно далеч, за да не бъдат убити, и достатъчно близо, за да пострадат – тоест хора, за които подготовката, укриването и първата помощ имат смисъл. При 15 килотона такъв пояс в Монтана практически няма. При 5 килотона над половината засегнати оцеляват.
Следата при по-малък заряд
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 79,3 км | 5,77 км | 564 км² |
| 10 rad/h | 49 км | 3,39 км | 257 км² |
| 100 rad/h | 18,6 км | 1,01 км | 64 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото) | 2,46 км | 0,5 км | 1,72 км² |
Следата от 5 килотона покрива 564 км² – наполовина по-малко от 1 240 км² при 15 килотона и около 0,5 на сто от територията на страната. Най-горещата ѝ част, над 100 rad/h, е дълга 18,6 километра вместо 32,5.
Тук се потвърждава правилото, което важи за целия проект: при по-малък заряд заразеният участък е съответно по-малък. Мащабът на бедствието е функция на мощността, а не на самата дума „ядрен“.
При 5 килотона над половината засегнати оцеляват – и точно за тях подготовката решава всичко. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави при първия проблясък, къде се ляга, как се определя посоката на облака и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – първа помощ при изгаряния и облъчване, изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен | Б: 5 kt, наземен |
|---|---|---|
| Огнено кълбо | 198 м | 168 м |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км | 0,372 км |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км | 0,78 км |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км | 1,11 км |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км | 1,03 км |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км | 2,01 км |
| Поразена площ (1 psi) | 57,4 км² | 12,7 км² |
| Очаквани загинали | 33 040 | 12 640 |
| Очаквани ранени | 11 070 | 14 500 |
| Хора в зоната на 1 psi | 50 331 | 46 221 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 564 км² |
Числата идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Какво остава
Монтана е в тази поредица, за да покаже две неща – и нито едно от тях не е за самата Монтана.
Първото: мощността решава мащаба. Разликата между 15 и 5 килотона не е разлика в степента на ужаса, а разлика между град без оцелели в центъра и град, в който мнозинството засегнати остават живи. Ядрено оръжие не е една дума с едно значение.
Второто, и по-важното: липсата на военна стойност е форма на защита. Ударите се планират по сметка, а не по злоба. Град без летище, без база и без производство не влиза в сметката – и никой планиращ не би дал скъпа бойна глава за него, докато има цели, които наистина вършат работа.
За жителя на Северозападна България това означава нещо конкретно: най-реалната опасност не е ударът, а следата от удар другаде – и подготовката, която има смисъл, е за укриване на място, а не за евакуация.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата с параметрите на сценарий А и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий Б се възпроизвежда със същите координати, като в полето за мощност се въведе 5 килотона и се избере наземен взрив.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Ботевград
- Ядрен удар по Благоевград
- Ядрен удар по Ихтиман
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Монтана?
При въздушен взрив от 15 килотона над центъра моделът на NUKEMAP дава около 33 040 загинали и 11 070 ранени. При три пъти по-малък заряд от 5 килотона, детониран на земята, загиналите падат до 12 640, а ранените се увеличават до 14 500 - тоест над половината засегнати оцеляват.
Защо при 5 килотона ранените са повече от загиналите?
Защото се появява външен пояс. При 5 килотона зоната на средните разрушения е 0,78 км вместо 1,6 км, а зоната на счупените стъкла - 2,01 км вместо 4,27 км. Между тях остава пространство, в което хората са достатъчно далеч, за да не загинат, но достатъчно близо, за да пострадат. При 15 килотона в малък град такъв пояс практически няма.
Колко по-малка е радиоактивната следа при по-малък заряд?
При 5 килотона следата покрива 564 км² срещу 1 240 км² при 15 килотона - тоест наполовина, или около 0,5 на сто от територията на страната. Най-горещата част (над 100 rad/h) е дълга 18,6 км вместо 32,5 км.
Вероятна цел ли е Монтана?
Не. В града и областта няма летища, бази, полигони или производство на въоръжение. Бойните глави са краен и скъп ресурс, който се разпределя по цели според военната им стойност - заряд, изразходван по град без такава стойност, е заряд, който не е паднал върху цел, която има значение.
Означава ли това, че Северозападна България е в безопасност?
От пряк удар - в много голяма степен да. От радиоактивна следа при удар другаде - не. Затова подготовката, която има смисъл там, е за укриване на място в първите 24 до 48 часа, а не за евакуация.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни.
