Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Градът, който е и цел, и подветрен на София – 32 640 загинали при 70 хиляди жители
Градът
Перник е в Пернишката котловина, по течението на Струма, на около 30 километра югозападно от София, заграден от Витоша на изток, Голо бърдо на юг и Люлин на север. Около 70 хиляди души живеят в град, чиято форма е издължена по долината и притисната между хълмовете.
Това е промишлен град по рождение. Въгленият басейн и металургията му определят облика през целия XX век; и днес индустриалната зона източно от центъра е сред най-големите в Западна България. През града минава направлението към Гърция по долината на Струма.
Перник влиза в тази поредица по две причини – и втората е по-важната.
Двете причини
Първата е, че градът има какво да бъде ударено. Индустриалната зона на изток е разположена компактно, на около 4,3 километра от центъра, и е класическа цел за наземен взрив.
Втората е, че Перник стои подветрено на София.
В документа за столицата разгледахме пет сценария. При наземните от тях радиоактивната следа тръгва на запад – през Банкя и Малко Бучино, към Перник и Брезник. При 15 килотона следата е широка около 10 километра и Перник е на ръба ѝ. При 150 килотона следата е широка 40 километра и Перник е изцяло в нея.
С други думи: жителят на Перник е изложен на две различни опасности – удар по собствения му град и следа от удар по София, на трийсет километра. Втората е по-вероятната и по-малко очакваната.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | индустриалната зона, източно |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу промишлен обект |
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Огненото кълбо поглъща центъра. Тежките разрушения стигат до 670 метра, средните – до 1,6 километра, изгарянията трета степен – до 1,94 километра, а счупените стъкла – до 4,27 километра, тоест до Драгичево, Църква и Голямо Бучино.
Очаквани загинали: 32 640. Очаквани ранени: 16 510. В зоната на 1 psi се намират средно 60 951 души.
Спрете се на две неща.
Първото: загиналите са двойно повече от ранените. Това е рядко съотношение – в повечето градове от поредицата е обратното. Среща се само там, където градът е компактен и плътно застроен, а зоната на средните разрушения покрива основната част от населението, вместо да я хване периферно. Другият такъв случай е Казанлък.
Второто: 32 640 загинали при около 70 хиляди жители означава близо половината град. По този показател Перник е сред най-тежко засегнатите в цялата поредица – не защото е голям, а защото е събран.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Сценарий Б: наземен взрив по индустриалната зона
Наземният взрив в източния край свива зоните: тежки разрушения до 540 метра, средни до 1,13 километра, счупени стъкла до 2,9 километра. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 1 430. Очаквани ранени: 5 550. В зоната на 1 psi се намират средно 18 927 души.
Двайсет и три пъти по-малко загинали от сценарий А. Ранените обаче са близо четири пъти повече от убитите, защото между промишлената зона и центъра има жилищни квартали, през които ударната вълна минава вече отслабена.
И тогава идва познатата вече част.
Следата минава над града
Вятърът в този сценарий е западен, тоест облакът тръгва от индустриалната зона през целия Перник и излиза от долината към Батановци и Брезник.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Схемата е абсолютно същата като при удара по летище София: малка цел в края на града, малко убити, и следа, която минава надлъж през жилищните квартали. Хиляда четиристотин и трийсет души загиват от взрива; седемдесет хиляди се озовават под облака – повечето от тях без дори да са разбрали какво се е случило на четири километра от тях.
Котловината
За Перник важи същата уговорка, както за София, и по същата причина.
Градът е в затворена котловина със слаба естествена проветряемост. NUKEMAP приема равен терен и постоянен вятър, а тук нито едното е вярно. Практическото значение: при тихо време следата ще бъде по-къса от изчислената, но замърсяването ще се задържи по-концентрирано над самия град, вместо да се разреди над полето.
Това не е повод за успокоение, а за обратното – в котловина въздухът не отнася проблема, а го задържа.
В Перник опасността е двойна: удар по града и следа от удар по София на трийсет километра. И в двата случая решението е едно и също. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави при първия проблясък, как се определя посоката на облака, кога се стои на място и кога се тръгва.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по зоната |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 32 640 | 1 430 |
| Очаквани ранени | 16 510 | 5 550 |
| Хора в зоната на 1 psi | 60 951 | 18 927 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², над самия град |
Условия: вятър 24 км/ч, западна посока. Числата идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза. Моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа.
Какво остава
Перник е малък град с големи числа. Половината му население загива при удар, който в София би засегнал само централните квартали – защото при 15 килотона поразената площ е фиксирана, а Перник целият се събира в нея.
Същевременно ударът по индустриалната зона убива малцина и е точно този сценарий, при който подготвеният човек има най-много какво да спечели: седемдесет хиляди души под следа, от които почти всички могат да минат без последствия, ако останат вътре четирийсет и осем часа.
И над всичко това стои съседството със София. Перник е на трийсет километра от най-вероятната цел в страната, в посоката, в която духа вятърът при разгледаните сценарии. За неговите жители въпросът не е дали ще ударят Перник, а какво правят, ако ударят София.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Сценарий Б, наземен по индустриалната зона
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Враца
- Ядрен удар по Монтана
- Ядрен удар по Ботевград
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Перник с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 32 640 загинали и 16 510 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 60 951 души. При наземен взрив по индустриалната зона източно от града загиналите са около 1 430, а ранените 5 550.
Защо в Перник загиналите са двойно повече от ранените?
Защото градът е компактен и плътно застроен, а зоната на средните разрушения с радиус 1,6 километра покрива основната част от населението, вместо да го засегне периферно. В повечето градове съотношението е обратно - там мнозинството хора са във външния пояс, където вълната ранява, но не убива.
Може ли Перник да пострада от удар по София?
Да, и това е по-вероятният сценарий. При наземен удар по столицата радиоактивната следа тръгва на запад, към Банкя, Перник и Брезник. При 15 килотона следата е широка около 10 километра и Перник е на ръба ѝ, а при 150 килотона тя е широка 40 километра и градът попада изцяло в нея.
Какво става при удар по индустриалната зона на Перник?
Загиват около 1 430 души, защото зоните на поражение остават встрани от центъра. Радиоактивната следа обаче тръгва на запад и минава надлъж през целия град - около 70 хиляди души попадат под облака, повечето без да са усетили самия взрив.
Влияе ли Пернишката котловина върху замърсяването?
Да. Градът е в затворена котловина със слаба проветряемост, а моделът приема равен терен и постоянен вятър. При тихо време следата ще е по-къса от изчислената, но замърсяването ще се задържи по-концентрирано над самия град, вместо да се разреди над полето.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
