Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Два сценария с еднакъв заряд от 15 килотона – и защо разликата между тях е разликата между 3 000 и 81 000 загинали
Градът
Пловдив лежи в Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица, върху шест сиенитни хълма, които местните наричат тепета. Центърът е на около 160 метра надморска височина, на 145 километра югоизточно от София по магистрала „Тракия“.
При преброяването през 2021 г. в града са преброени 346 893 души. С крайградските селища агломерацията надхвърля 400 000. Пловдив е вторият по големина град в България и първият по нещо друго – той е един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. Осем хиляди години хора живеят на същите тези хълмове.
Плътността на застрояване в централната част е висока, а сградният фонд е смесен: панелни блокове от седемдесетте и осемдесетте години, тухлени кооперации от средата на века и възрожденски къщи в Стария град. Това има значение, защото ударната вълна не разрушава еднакво всичко по пътя си – тя разрушава първо онова, което е било построено да издържа на вятър, а не на налягане.
Какво има около Пловдив
В самия град и в непосредствена близост до него има военни и инфраструктурни обекти, чието разположение е публично известно.
В източната част на града се намира 110-ти логистичен полк – формирование, чиято работа е снабдяването и придвижването на материални средства. В съвременната военна логика такива обекти са цел не заради огневата си мощ, а защото през тях минава всичко останало.
На около 12 километра северно от града е авиобаза „Граф Игнатиево“ – основната изтребителна авиобаза на Българската армия. На около 9 километра югоизточно, при Крумово, е летището със смесено гражданско и военно ползване. През Пловдив минават магистрала „Тракия“ и железопътната линия към Турция, тоест основният сухопътен коридор от Централна Европа към Босфора. В Тракийската икономическа зона работи една от най-големите индустриални концентрации в страната.
Тук е важно да се направи разграничение, което почти винаги липсва в разговорите за ядрена война. Удар по военен обект и удар по град са две различни операции с различни цели и различни последици. Първата се нарича контрасилова – целта ѝ е да извади от строя способност. Втората се нарича контраценностна – целта ѝ е да пречупи волята на обществото. Затова разглеждаме и двете.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | 110-ти логистичен полк |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу военна способност |
Зарядът и в двата случая е един и същ. Петнайсет килотона не е „голяма“ бомба по стандартите на ядрените арсенали – това е приблизително мощността на бомбата над Хирошима от 6 август 1945 г. Днес такъв заряд се смята за тактически и може да бъде доставен от оперативно-тактически ракетен комплекс с бойна глава с променлива мощност, от крилата ракета или от самолет. Разстоянията, от които се изстрелват тези системи, се измерват в стотици километри, а времето за полет – в минути.
Различава се само височината на взрива. И точно тя решава всичко останало.
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Височината от 500 метра не е случайна. Взривът във въздуха максимизира площта, върху която ударната вълна нанася поражения, защото фронтът ѝ се отразява от земята и се наслагва сам върху себе си. Точно затова и двете бомби над Япония са детонирани във въздуха, а не на земята.
В момента на детонацията се появява огнено кълбо с радиус около 198 метра. Температурата в него е от порядъка на тази в ядрото на Слънцето. Всичко в неговите граници – сгради, превозни средства, хора – се изпарява. Няма руини, няма останки.
Светлинното излъчване тръгва преди звука и преди вълната. То не е мигване като при мълния – това е ослепителен проблясък, който свети няколко секунди и има силата на изкуствено слънце, изгряло на километър от теб. В радиус от 1,94 километра термичното излъчване причинява изгаряния трета степен – изгаряния, които унищожават нервните окончания и затова често са безболезнени. Това е кръг с диаметър почти четири километра, тоест практически целият град в границите на околовръстните булеварди.
Секунда-две по-късно идва ударната вълна. В радиус от 670 метра свръхналягането е 20 psi: тежките стоманобетонни конструкции са сериозно повредени или сринати, смъртността клони към сто процента. В радиус от 1,6 километра налягането е 5 psi – на практика всички жилищни сгради се сриват, а пожарите от скъсани газопроводи, електрически инсталации и запалени материали тръгват едновременно на десетки места. Пожарната не идва. Пожарната също е вътре в кръга.
На 4,27 километра от епицентъра, тоест в предградията, стъклата се чупят. Това звучи безобидно, докато не си дадеш сметка, че хиляди хора са застанали пред прозорците си, защото са видели проблясъка няколко секунди по-рано. Именно те са голяма част от ранените.
Отделно от механичните поражения, в радиус от 1,24 километра проникващата радиация от самия взрив достига 500 рема – доза, която в рамките на около месец е смъртоносна за повечето облъчени, а 15 на сто от оцелелите по-късно ще развият рак вследствие на облъчването.
Очаквани загинали: 81 290. Очаквани ранени: 94 500. Близо 176 000 пострадали, тоест повече от половината население на града, при един-единствен заряд, който по днешните мерки е малък.
Радиоактивна следа обаче на практика няма. Огненото кълбо не докосва земята и не всмуква почва, която да се превърне в носител на радиоактивни продукти. Самият модел го отбелязва изрично: при 15 килотона трайно замърсяване се получава само ако взривът е под 162 метра. Този е на 500.
Сценарий Б: наземен взрив по военния обект
Същият заряд, детониран на земята на 4,4 километра източно от центъра, дава коренно различна картина.
Първо, разрушенията са по-малки. Огненото кълбо е по-голямо (261 метра, защото част от енергията се задържа ниско), но всички останали радиуси се свиват: тежките разрушения падат от 670 на 540 метра, средните – от 1,6 на 1,13 километра, зоната на счупените стъкла – от 4,27 на 2,9 километра. Причината е проста: при наземен взрив значителна част от енергията отива в земята и в изхвърлянето на почва, вместо да се отрази и да разшири фронта на вълната. Този път се образува истински кратер – около 95 метра широк и близо 23 метра дълбок.
Второ, жертвите са несравнимо по-малко. Очаквани загинали: 3 340. Очаквани ранени: 12 230. Двайсет и четири пъти по-малко загинали от сценарий А, защото обектът е в периферията, а не в средата на 350-хиляден град.
И трето – тук идва цената.
При наземния взрив огненото кълбо докосва земята и вдига нагоре стотици хиляди тонове изпарена и разтопена почва. Продуктите на делене се кондензират върху тези частици, издигат се с гъбовидния облак и започват да падат обратно през следващите минути и часове. Резултатът е радиоактивна следа, която тръгва по вятъра. При скорост на вятъра 24 км/ч следата се проточва на североизток, над Раковски и Брезово.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Тези числа заслужават превод на човешки език. 100 rad/h означава, че човек, останал на открито в тази зона през първия час, поема доза, която е на прага на тежката лъчева болест. 10 rad/h е зона, в която укриването е задължително, но оцеляването е напълно постижимо. 1 rad/h е зона, в която непосредствена опасност за живота няма, но храната, водата и добитъкът са проблем за месеци напред.
Има и една добра новина, скрита в самата физика. Радиоактивността на пресния фолаут спада стремглаво: правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти. Час след взрива – 100 rad/h; седем часа по-късно – 10 rad/h; два дни по-късно – около 1 rad/h. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават почти всичко.
Внимание при четенето на числата за жертвите: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивното замърсяване, защото те зависят изцяло от това какво правят хората след взрива. Тоест 3 340 души е броят на убитите от вълната, топлината и проникващата радиация. Колко ще станат заради следата, зависи от поведението в следващите два дни – и това е единственото число в целия материал, което може да бъде променено от читателя.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по военния обект |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | 95 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 81 290 | 3 340 |
| Очаквани ранени | 94 500 | 12 230 |
| Хора в зоната на 1 psi | 295 939 | 37 018 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², до 112 км по вятъра |
Условия на симулацията: вятър 24 км/ч, еднакъв и за двата случая. Числата за жертвите идват от демографски модел и трябва да се четат като порядък, а не като прогноза – реалният брой зависи от часа на денонощието, от сезона и най-вече от това какво правят хората в първите минути.
Разликата между 81 000 и 60 000 загинали се пише в първите десет секунди. Разликата между заразена и незаразена храна – в първите два дни. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво точно се прави при първия проблясък, къде се ляга, кога се става и защо първите часове решават почти всичко.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Изводът: въздушен или наземен
Двете карти на този материал казват едно и също нещо от две страни.
Въздушният взрив убива повече и разрушава повече. Ударната вълна се отразява от земята, фронтовете се наслагват и зоната на поражения се разширява значително спрямо същия заряд на земята. Термичното излъчване също стига по-далеч, защото няма релеф, който да го засенчи. Затова при удар по град се избира въздушен взрив.
Наземният взрив разрушава по-малко, но замърсява. Огненото кълбо докосва земята, вдига милиони тонове материал и превръща част от него в носител на радиоактивни продукти. Радиоактивният компонент при въздушен взрив е пренебрежим; при наземен е основното дългосрочно последствие. Затова наземен взрив се избира срещу заровени или подсилени цели – командни пунктове, складове, шахти – а не срещу градове.
И тук идва мащабът, който липсва в повечето разговори по темата. Следата от нашия наземен взрив покрива 1 240 квадратни километра, което е около 1,1 на сто от територията на България (110 994 км²).
При десет пъти по-мощен заряд – 150 килотона, наземен взрив – моделът дава следните площи: зоната, в която престоят на открито е опасен за живота (100 rad/h), е 1 230 км², тоест 1,1 на сто от страната; зоната, в която укриването е задължително (10 rad/h), е 3 820 км², тоест 3,4 на сто; а зоната с ниско ниво, в която непосредствена опасност за живота няма, но храната и водата са проблем (1 rad/h), е 7 840 км², тоест 7,1 на сто.
Тоест дори при мощен наземен удар и при най-широкото възможно определение за „заразена територия“ около 93 на сто от България остава извън следата, а ако броим само зоната, в която е опасно да се излиза – чисти остават 98,9 на сто. Това не е успокоение – за хората под облака нищо не се променя. Но е фактът, който отличава ядрения удар от представата за ядрен удар: страната не се превръща в пустиня, а в страна с една много опасна ивица и много голямо чисто пространство около нея.
Едно уточнение, което често се предава погрешно: дъждът и мъглата не намаляват радиоактивното замърсяване. Те скъсяват следата, защото измиват частиците от облака по-рано, но точно затова концентрират дозата под облака – това е механизмът на „черния дъжд“ над Хирошима. Валеж по време на преминаването на облака означава по-малка площ и по-високо замърсяване на място. За човек под дъжда това е лоша новина, а не добра.
Какво остава
Пловдив с 15-килотонен заряд над центъра не е унищожен град. Той е град, чието ядро е заличено, чиито предградия са пълни с ранени и без стъкла, чиито болници – тези, които са в кръга – вече не съществуват, и чиито оцелели трябва да вземат правилните решения без ток, без вода и без указания.
Пловдив с 15-килотонен заряд по военния обект в източния край е град, който в голямата си част е физически цял – и в който всичко зависи от това дали хората знаят накъде духа вятърът и колко часа трябва да останат вътре.
Именно затова тези карти имат смисъл. Не за да плашат, а защото разстоянието е информация. Ако човек знае на колко километра от центъра живее и в коя посока са военните обекти около града, той знае в кой кръг попада – и знае предварително кое е неговото решение: да ляга, да се укрие или да тръгне.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Варна
- Ядрен удар по Бургас
- Ядрен удар по Русе
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Пловдив с 15 килотона?
Зависи изцяло от целта и вида на взрива. При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 81 290 загинали и 94 500 ранени. При наземен взрив със същия заряд по военния обект в източния край на града числата падат до 3 340 загинали и 12 230 ранени. Разликата е двайсет и четири пъти, при абсолютно еднаква бойна глава.
На какво разстояние от епицентъра се стига до пълни разрушения?
При въздушния взрив тежките разрушения (20 psi), при които стоманобетонните сгради се сриват, стигат до 670 метра, а средните разрушения (5 psi), при които се сриват жилищните сгради, стигат до 1,6 километра. При наземния взрив същите зони са съответно 540 метра и 1,13 километра - по-малки, защото част от енергията отива в земята.
Ще има ли радиоактивно замърсяване в Пловдив след ядрен удар?
При въздушен взрив на 500 метра - практически не. Трайно замърсяване при заряд от 15 килотона се получава само ако взривът е под 162 метра височина. При наземен взрив обаче се образува следа с площ около 1 240 км², която при вятър 24 км/ч се проточва до 112 километра по посока на вятъра.
Каква е разликата между въздушен и наземен ядрен взрив?
Въздушният взрив нанася по-големи механични и термични поражения върху по-голяма площ, защото ударната вълна се отразява от земята и се усилва, но оставя пренебрежимо радиоактивно замърсяване. Наземният взрив разрушава по-малка площ, но вдига огромно количество йонизирани частици, които се утаяват в следващите часове и образуват радиоактивна следа, стигаща при определени условия до 200 километра.
Колко голяма част от България би била заразена при ядрен удар?
При наземен взрив от 15 килотона следата покрива около 1 240 км², тоест около 1,1 на сто от територията на страната. При десет пъти по-мощен заряд от 150 килотона зоната, в която укриването е задължително (10 rad/h), е 3 820 км² - около 3,4 на сто, а зоната с ниско ниво на замърсяване (1 rad/h) е 7 840 км², тоест 7,1 на сто. Дори при най-широкото определение около 93 на сто от територията остава извън следата.
Колко бързо спада радиацията след ядрен взрив?
Много бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти. Зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив са решаващи за оцеляването.
