Напускане на града и евакуация

Не. Напускането на населеното място е въпрос на личен избор или на неотложна необходимост и всеки трябва да прецени сам за себе си спрямо конкретната обстановка.

Причините да останете са няколко и всяка от тях е сериозна. По време на война достъпът до медицински грижи ще бъде силно ограничен, но болниците в градовете ще работят и ще оказват помощ при болест или нараняване, а намирането на лекарства ще е по-възможно, отколкото извън града. Държавата ще организира отбраната на големите градове. Полицията не участва във войната и ще продължи да изпълнява функциите си, включително да пази гражданите от мародери и престъпници. И не на последно място — в градовете има оборудвани скривалища и бомбоубежища, каквито другаде няма.

Причините са конкретни и всяка от тях е свързана с реален риск. Живеете в голям милионен град, който може да стане обект на ядрена атака. Живеете в близост до военен или стратегически обект, който вероятно ще бъде поразен, а поради близостта и вие ще бъдете засегнати. Живеете в центъра или на високите етажи на блок и очаквате, че при интензивни бойни действия жилището ви е значително по-застрашено.

Останалите причини са от друг характер: смятате, че в града ще настъпи глад и трябва да се изтеглите в район, където можете сами да произвеждате храна; имате подготвено убежище или бункер; или не желаете да бъдете мобилизиран. Практическата стойност на този списък е, че той позволява всеки да прецени собствения си случай по конкретни критерии, вместо да решава емоционално. Ако нито една от изброените причини не се отнася за вас, оставането най-вероятно е по-разумният избор.

Всеки военен конфликт се предшества от период на напрежение, който трае от няколко часа до няколко месеца. Задачата е този период да бъде разпознат.

Не очаквайте обаче да ви бъде казано в прав текст. Историята показва, че в такъв момент всяко правителство заблуждава гражданите си, и то по разбираема причина: най-опасното нещо за една държава е паниката в обществото. Тя води до изкупуване на всички хранителни запаси и лекарства и до претоварване на всички системи. При паника способността за разумна преценка спада рязко както при отделния човек, така и при обществото като цяло, и големи групи хора действат неадекватно, сривайки точно онези системи, на които държавата разчита при конфликт. Затова не е рядкост министър-председател да направи обръщение, с което да успокои обществото, че няма опасност, а на следващия ден войната вече да е започнала.

Преди началото на събитията. Ако усещате, че нещо предстои, вземете си десетдневен отпуск и отидете със семейството си на вилата, в чужбина или на друго безопасно място, например планински курорт.

Красотата на този подход е в асиметрията на резултатите. Ако нищо не се случи, вие просто сте били на почивка — цената е един отпуск. Ако се случи, вие сте извън зоната на риска, без задръствания, без блокпостове и без филтрация. Никой друг вариант не предлага такова съотношение между цена и полза, и точно затова той е първият, който трябва да се обмисли. Всички останали варианти вече са реакция при вече настъпило събитие и всеки от тях е значително по-скъп и по-опасен.

Тогава решаващият фактор е скоростта. Ако взривовете започнат в 4:00 сутринта, в 4:10 трябва вече да сте натоварили семейството и раниците и да сте потеглили. За да е възможно това, автомобилът трябва да е предварително натоварен и в готовност — няма да имате време тепърва да събирате багаж.

Числата са безмилостни. Ако изчакате само 30-40 минути, толкова много хора ще са тръгнали, че може да останете напълно блокирани в града. Ако се забавите с цял час, по-добре оставете автомобила и обмислете алтернативни изходи. Изкушението да изчакате новините трябва да се преодолее: през първия час журналистите ще повтарят едно и също без никаква яснота, а новините спокойно може да изгледате в някой по-малък град или село. Ако все пак останете блокирани, горивото в резервоара се превръща в разменна монета за храна, вода или лекарства.

Освен скоростта, той решава и въпроса с обема. В багажника може да държите неща, които никога не бихте могли да носите в раница: голяма палатка за цялото семейство, касетка с консерви и буркани, спални чували и одеяла, надуваеми възглавници, лопата, гумени ботуши, сухи обувки и гумирани дъждобрани.

Всичко това може да стои постоянно в багажника, така че в момента на нужда да грабнете само пари, документи и близките си и да тръгнете. Полезно е в колата предварително да има бял флаг, тиксо и бели листове с надпис „ДЕЦА“, които да залепите на задните странични стъкла — първите часове и дни са най-опасни за пътуващите с лични автомобили и е важно войниците да ви разпознават като цивилни отдалече, преди да са допуснали, че може да сте заплаха.

Часове след първото военно събитие военните поемат контрола над изходите на всички градове. Организират се блокпостове и се въвежда пропускателен режим с филтрация на населението. От този момент излизането с автомобил става все по-трудно, макар и не невъзможно.

Две неща трябва да се знаят предварително. Мъжете между 18 и 60 години, които са военнозадължени, ще бъдат сваляни от автомобилите, а автомобили с двойно предаване и камиони най-вероятно ще бъдат законно конфискувани в полза на армията. Има обаче и една човешка подробност, която си струва: военните на блокпостовете също не са подготвени за ситуацията и в първите часове още не са изнервени, така че могат да проявят разбиране към съгражданите си. При добра комуникация — а понякога и с нещо за размяна — е възможно да ви пуснат.

Ако вече има вражески войски на наша територия, трябва да се внимава накъде се насочвате, за да не се окаже, че вместо да бягате, отивате точно към противника.

Особено опасен е случаят, при който градът, който напускате, вече е под атака по земя и е възможно да е частично или напълно обкръжен. Тогава междуградските пътища се превръщат в едно от най-опасните места — по тях се движат военни колони, те са обект на удари и на тях се извършват проверки. Именно затова маршрутът, също както дестинацията, трябва да е обмислен предварително и да има поне един резервен вариант. Решение, взето в движение и без информация, най-често се оказва в грешната посока.

Дори тогава остават реални алтернативи. За жените и децата може да бъде организирана евакуация с влакове и автобуси. За мъжете остава основно вариантът пеша, при това като се избягват големите пътни артерии и изходите на града, които неминуемо ще бъдат блокирани от военните.

При избор между влак и автобус предпочетете автобуса, и то по конкретна причина. Железопътната система е гръбнакът на транспортната инфраструктура за придвижване на военна техника и като такава железопътната мрежа, гарите и съоръженията могат да бъдат легитимна военна цел. За извеждане на хора с автобуси властите трябва предварително да са договорили зелен коридор за евакуация на цивилното население, което прави този вариант по-защитен. Имайте предвид и че мъж между 18 и 60 години може изобщо да не бъде допуснат на автобуса.

Ако основните варианти отпаднат, остават средства, които не се движат по контролираните пътища. Такива са АТВ, планински велосипед или кон — с тях може да се излезе от града през поле или през близка гора, заобикаляйки блокираните изходи.

Общото между тях е, че не изискват гориво от бензиностанция или изискват малко, преминават по терен, недостъпен за автомобил, и не привличат вниманието като военно полезна техника. Тук обаче важи същото условие, както при всичко останало в евакуационното планиране: маршрутът трябва да е познат предварително. Излизане през поле или гора по непознат път, в тъмнина и при стрес, е рисковано начинание дори в мирно време.