Часовникът на „Страшния съд“: 90 секунди до полунощ

Причините за една война може да са много, но поводът е само един. Именно поводът е това, което дава реалния старт на войната. Колко близо сме до Трета световна война ще разберем от следващите редове.

Начинът, по който е водена и приключила Втората световна война оставя пропаст между Изтока и Запада. Конкуренцията, взаимното недоверие и диаметрално противоположните интереси водят до нова Студена война, ядрена надпревара, планове за пълно унищожение на противника и вероятен ядрен апокалипсис. След серия от преговори и установяване на международна система за сигурност, основана на равенство на силите и симетрична гаранция за пълно взаимно унищожение, в Европа настъпва временно примирие. И ако някой си мисли, че мирът е използван за наука, спорт, култура и икономика, то той греши. В последните две десетилетия системата за международна сигурност бавно, но сигурно се разпада. Всички договори изтичат, биват денонсирани или едностранно прекратени от някоя от страните. Реално остана само един последен международен договор — New START — чийто срок изтече на 5 февруари 2026 г., без да бъде подновен. Това, което ни очаква, вероятно е нова ядрена надпревара и масирана употреба на ядрено оръжие.

Бюлетинът на атомните учени от десетилетия поддържа т.нар. Часовник на Страшния съд. Счита се, че следващата употреба на ядрено оръжие ще е когато двете стрелки на часовника се съберат в 12 часа. Учените следят международната обстановка и регулярно го „сверяват“. Настоящият му статус е „90 секунди до полунощ“.

Войната в Украйна е предизвикана от Руската федерация, поради опасения от постоянното разширяване на НАТО и приближаването му до границите ѝ. Руснаците считат, че натовски ядрени ракети с малък и среден обсег могат да бъдат изстреляни от съседна на Русия държава (Украйна) и при полетно време под 5 минути да изложат на опасност от обезглавяващ удар президента и висшия команден състав. Опасенията им не са без основание след излизането на САЩ от Договора за съкращаване на ракетите с малък и среден досег и от Договора за противоракетна отбрана. Голямото опасение на Русия е, че американски или британски ракети с ядрени бойни глави, могат да бъдат изстреляни по Москва. И тук нещата започват да стават по-лоши.

САЩ и Великобритания доставиха на Украйна точно такива високоточни ракетни комплекси HIMARS, ATACMS и Storm Shadow. Въпросните ракети са с конвенционални бойни глави, но преди ракетата да се взриви никой не може да каже дали те не са подменени с ядрени.

Поради опасения от ответен ядрен удар от страна на Русия, до този момент западните ни съюзници не позволяваха използването на този тип ракетни системи по цели, намиращи се дълбоко в територията на Руската федерация.

След спечелването на изборите за президент на САЩ, светът гледаше с надежда към Тръмп, който обещаваше да спре войната в Украйна. Но докато той още не е встъпил в длъжност, Пентагонът и администрацията на действащия тогава президент Джо Байдън подготвят на Тръмп изненада. И тя е да вкарат САЩ в пряка война с Русия преди встъпването му в длъжност, изправяйки го пред свършен факт. И всичко това идва заради разрешението, което западните съюзници дадоха на Украйна за удари дълбоко в руската територия с техните ракетни системи.

Използването на този тип оръжие бе предупреждение, към западните страни и може спокойно да бъде считано за предупредителен изстрел. На 24.11.2024 президентът на Руската федерация Владимир Путин направи обръщение към армията, гражданите си и към света. Подобно обръщение гледахме и в деня преди инвазията в Украйна.

Гледайки и слушайки внимателно, първия път разбрах, че войната започва без Путин да е казвал или споменал такова нещо. Днес, гледайки второто му изявление, разбрах, че той е готов за война с НАТО и при следващата атака със западни ракети, отговорът на Русия може да е такъв, че реално да доведе до военни действия между РФ и НАТО. Всичко ще се реши в следващите дни. Нищо не е сигурно и ситуацията може да ескалира изключително бързо.

Преди да ви дам цялото изявление на Путин, ще обърна внимание на няколко акцента. Той обвинява за войната в Украйна Запада и го счита за отговорен за ескалирането на напрежението и превръщането на този конфликт от регионален в такъв с „елементи с глобален характер“. Това означава, че и НАТО вече е „в играта“. Руснаците винаги са знаели, че не се бият само с Украйна, но този път явно са готови за пълномащабната война.

През цялото време на „специализираната военна операция“ руската армия използваше старото съветско оборудване и сякаш искаше да почисти старите складове, докато същевременно произвежда множество оръжейни образци от ново поколение като танка Армата, изтребителя Су-57, планиращия блок Авангард, различни видове малки, средни и тежки ракетни системи, Кинжал, Калибър и т.н. Сякаш пазеха всички модерни системи за „истинската война“ – тази срещу НАТО.

НАТО в същото време също се готви. Създадоха се военни бази на „източния фланг“ и с години се прехвърляха тежко въоръжение, персонал и муниции по-близо до бъдещия театър на бойните действия. Изградиха се нови командни центрове, летища на страните от Източния блок се преустроиха да се ползват от F-16 и  F-35, създаден бе „военен Шенген“ целящ бързото преминаване на граници от военна техника. На среща на страните от ЕС бе взето решение целия военно-промишлен комплекс на всички държави да заработи в денонощен режим и спешно да се попълнят опразнените европейски складове за оръжие.

Германия заяви, че ще е готова за война с Русия до 2029 г. (може и да е заблуждаваща информация). Швеция предупреди гражданите си да се готвят за война с Русия. Великобритания предупреди гражданите си за възможна война и препоръча запасяване с трайни храни, вода, лекарства и стоки от първа необходимост. Полша е готова и иска война с Русия. Прибалтийските държави и те са в готовност…

Очевидно последните три (десет) години са използвани за максимална подготовка за този сблъсък и от двете страни. Въпросът сега е дали някой „ще даде задна“. И ако има такъв, то определено това няма да е Руската федерация.  В края на речта си Путин казва: „Винаги сме предпочитали и сега сме готови да решим всеки спорен въпрос с мирни средства, но също така сме готови за всяко развитие на събитията. Ако някой се съмнява в това, това е напразно. Отговор винаги ще има.“

При последваща атака със западни ракетни комплекси по територията на Русия ще има сериозен отговор. Според Путин те предварително ще укажат къде ще ударят, по хуманитарни причини, за да се изтеглят мирните граждани. Правят това с ясното съзнание и че ВСУ ще знаят за удара и каквото и да предприемат няма да могат да го отразят, заради хиперзвуковата скорост на падащите ракети. Този отговор би могъл да бъде и по посолства или военни обекти на трети страни. Такова нападение по натовски обекти би било сериозна провокация и повод за мощен ответен удар или война.

За да придобиете представа за бързината и мощта на блоковете на „Орешник“, публикувам тук видео с падането на 6 блока над промишлено предприятие в Днепропетровск за производство на ракети и оръжия.

В следващите дни и седмици ще се реши дали конфликтът ще затихне до идването на Тръмп или ще се разгори с пълна сила преди инаугурацията му. Часовникът на Страшния съд тиктака неумолимо и вероятно след вчерашния ден се е приближил още малко до финалния час. Скоро ще трябва да бъде настроен отново и дано да се окаже, че е избързал.   

Отдолу е видеото с изявлението на Владимир Путин и пълен превод на цялото му изказване.

„Искам да информирам личният състав на въоръжените сили на Руската федерация, гражданите на нашата страна, нашите приятели по целия свят и тези, които продължават да хранят илюзии за възможността да бъде нанесено стратегическо поражение на Русия за тези събития, които се случват днес в зоната на провеждане на специална военна операция. А именно, след използване по наша територия на далекобойни оръжия западно производство. В продължение на курса на ескалация провокираният от Запада конфликт в Украйна, САЩ и неговите съюзници от НАТО по-рано заявиха, че дават разрешение за използване на техните системи далекобойно, високоточно оръжие по цели на територията на Руската федерация.  

На експертите им е добре известно и руската страна нееднократно е подчертавала, че използването на такова оръжие без прякото участие на военни специалисти от страните производители е невъзможно. На 19 ноември с 6 оперативно-тактически ракети ATACMS, производство на САЩ и на 21-ви ноември в хода на комбинирана ракетна атака със системи Storm Shadow произведени във Великобритания и HIMARS произведени в САЩ, са били нанесени удари по военни обекти на територията на Руската Федерация, в Брянска и Курска област.

От този момент, както ние нееднократно сме подчертавали, провокираният от Запада регионален конфликт в Украйна, придоби елементи с глобален характер.

Нашата система за противовъздушна отбрана отрази тези атаки. В резултат на това целите, които очевидно са си поставили противниците, не са достигнати. Възникналия пожар в склад за боеприпаси след падането на отломки от ракета ATACMS е потушен. Няма жертви и сериозни разрушения.

В Курска област е било извършено нападение над един от командните пунктове на нашата групировка „Север“. В резултат на атаката и противовъздушния бой за съжаление има пострадали – загинали и ранени от личния състав на подразделението за външна охрана на обекта. Обслужващият персонал, командният и оперативният персонал на пункта за управление не са пострадали и осъществяват в щатен режим ръководството на действията на щатните ни войски по унищожение и изтласкването на войските на противника от Курска област.

Още веднъж искам особено да подчертая, че използването от противника на подобно оръжие не е в състояние да повлияе на хода на бойните действия в зоната на специалната военна операция. Нашата войска успешно настъпва по всички линии на бойно съприкосновение. Всички задачи, които сме си поставили, ще бъдат решени.

В отговор на използването на американско и британско далекобойно оръжие на 21 ноември настоящата година, руските въоръжени сили нанесоха комбиниран удар по един от обектите на военно-промишления комплекс на Украйна.

В бойни условия беше проведено изпитание на една от най-новите руски ракетни системи със средна далечина на полета. В дадения случай – с балистична ракета в безядрен хиперзвуков режим. Нашите ракетчици, са я нарекли „Орешник“. Изпитанията преминаха успешно. Целта на пуска е достигната. На територията на Украйна, в град Днепропетровск е поразен един от най-големите и известен още от времето на Съветския съюз промишлен комплекс, който и днес произвежда ракетна техника и друго въоръжение. Разработката на ракети със среден и малък досег се осъществява като ответна мярка на плановете на САЩ за производство и разгръщане на ракети със среден и малък досег в Европа, Азия и Тихоокеанския регион.

Предполагаме, че САЩ са извършили грешка като през 2019 година едностранно излязоха от договора за Забрана на ракетите с малък и среден досег. Днес САЩ не само произвежда такава техника, но и както виждаме в хода на мероприятията на техните войски са отработили прехвърлянето на такива перспективни ракетни системи в различни региони на света, в това число и в Европа. Още повече, в хода на ученията си провеждат тренировки по тяхното използване.

Напомням – Русия доброволно и едностранно е поела отговорността да не развръща ракети с малък и среден досег до тогава, до когато подобно американско оръжие не се появи в някой от регионите на света. Повтарям. Изпитанията в бойни условия на системата „Орешник“ се провежда в отговор на агресивните действия на страните от НАТО по отношение на Русия. Въпросът за бъдещото развръщане на ракетите със средна и малка далечина на полета ще се решава от нас в зависимост от действията на САЩ и техните сателити. Обектите на поражение в хода на следващите изпитания на нашият нов ракетен комплекс ще изхождат от заплахата за безопасността на Руската федерация. Считаме, че сме в правото си да използваме нашето оръжие срещу военни обекти на тези страни, които позволяват използването на своето оръжие срещу нашите обекти. А в случай на ескалация на агресивните действия, ще отговаряме също толкова решително и огледално.  Съветвам да се замисли за това и елитът на тези страни, които се замислят да използват своите военни контингенти срещу Русия. Подразбира се, че в случай на необходимост и в качеството на ответна мярка, за поражение от такива системи като „Орешник“ ще бъдат подбрани обекти на територията на Украйна.

Предварително ще уведомяваме мирните жители и ще поискаме от находящите се там граждани на приятелските ни държави да напуснат тези зони. Това ще го правим по хуманитарни причини. Открито, публично, без опасения за противодействието от страна на противника, който също ще получи тази информация. Защо без опасения? Защото средства за противодействие на такова оръжие към днешния ден не съществуват. Ракетите атакуват целите със скорост 10 маха. Това са 2,5-3 километра в секунда. Съвременните съществуващи в света системи за противовъздушна отбрана и създадените от американците система за противоракетна отбрана в Европа, подобни ракети не могат да ги прихванат. Това е изключено.

Ще подчертая още веднъж, че не Русия, а именно САЩ разрушиха системата за международна безопасност и продължавайки да се борят и вкопчват в своята хегемония, тласкат целия свят към глобален конфликт. Винаги сме предпочитали и сега сме готови да решим всеки спорен въпрос с мирни средства, но също така сме готови за всяко развитие на събитията. Ако някой се съмнява в това, това е напразно. Отговор винаги ще има.“

Често задавани въпроси

Какво представлява Часовникът на Страшния съд и как се определя?

Часовникът на Страшния съд се поддържа от десетилетия от Бюлетина на атомните учени. Той е символичен уред, при който полунощ означава глобална катастрофа — приема се, че следващата употреба на ядрено оръжие ще съвпадне с момента, в който двете стрелки се съберат в 12 часа.

Учените следят международната обстановка и редовно „сверяват“ часовника, като приближават или отдалечават стрелките според оценката си за риска. Показанието, посочено в статията, е „90 секунди до полунощ“ — най-близката до полунощ позиция в историята на часовника. Важно е да се разбира какво измерва той и какво не: това не е прогноза и не е вероятностна оценка, а експертна преценка, изразена символично. Стойността му е в това, че прави дългосрочната тенденция видима — не какво ще стане утре, а в коя посока се движи светът през последните години.

Каква е разликата между причина и повод за война?

Разграничението е класическо и е ключово за разбирането на всяка предвоенна ситуация. Причините за една война могат да са много — икономически интереси, стратегически опасения, идеология, ресурси, вътрешнополитическа нужда. Поводът обаче е само един: конкретното събитие, което дава реалния старт.

Практическото значение на това разграничение е, че причините се натрупват бавно и са видими години предварително, докато поводът се появява внезапно и често изглежда непропорционален на последвалото. Именно затова наблюдението на причините е много по-полезно от гадаенето на повода. Ако причините са налице — а според изложението в статията те са — то въпросът не е дали може да се появи повод, а кога. Това е и логиката, поради която подготовката се прави предварително, а не при появата на конкретна новина.

Как се стига до сегашното положение след Втората световна война?

Начинът, по който е водена и приключила Втората световна война, оставя пропаст между Изтока и Запада. Конкуренцията, взаимното недоверие и диаметрално противоположните интереси водят до Студената война, ядрена надпревара и планове за пълно унищожение на противника.

След серия от преговори се установява международна система за сигурност, основана на равенство на силите и симетрична гаранция за взаимно унищожение, и в Европа настъпва продължително примирие. Проблемът според статията е какво се случва след това: през последните две десетилетия тази система бавно се разпада. Договорите изтичат, биват денонсирани или едностранно прекратени. Практическото следствие е, че светът не се връща просто към Студената война — той се връща към ситуация отпреди системата за контрол, но с далеч по-съвършени оръжия и по-кратко време за реакция.

Какви са руските опасения, свързани с разширяването на НАТО?

Според изложението руснаците считат, че натовски ядрени ракети с малък и среден обсег могат да бъдат изстреляни от съседна на Русия държава и при полетно време под 5 минути да изложат на опасност президента и висшия команден състав чрез обезглавяващ удар.

Тези опасения се засилват от два конкретни факта: излизането на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег и от Договора за противоракетна отбрана. Комбинацията е съществена — единият договор връща възможността за разполагане на бързи ракети близо до границата, а другият премахва гаранцията за взаимна уязвимост. Независимо дали човек приема тази аргументация, тя е важна за разбирането на риска, защото решенията се вземат на базата на възприятия, а не на обективна истина. Страна, която вярва, че е изложена на обезглавяващ удар, се държи различно от страна, която не вярва това.

Защо доставките на далекобойни ракети към Украйна повишават риска?

САЩ и Великобритания доставиха на Украйна високоточни ракетни комплекси HIMARS, ATACMS и Storm Shadow. Ракетите са с конвенционални бойни глави, но статията посочва ключовия проблем: преди ракетата да се взриви, никой не може да установи дали бойната глава не е подменена с ядрена.

Тази неопределеност е самата същност на риска от ескалация. Именно поради опасения от ответен ядрен удар западните съюзници дълго не позволяваха използването на тези системи по цели дълбоко в руската територия. Промяната в това ограничение е събитието, което задейства последвалата ескалация. Общият принцип, който си струва да се запомни, е, че рискът не идва само от намеренията, а от неопределеността: колкото по-малко време има за проверка на характера на входящата ракета, толкова по-вероятно е решението да се вземе по презумпция за най-лошото.

Какво се случва през ноември 2024 година?

Според цитираното изявление на 19 ноември са нанесени удари с шест оперативно-тактически ракети ATACMS, произведени в САЩ, а на 21 ноември — комбинирана ракетна атака със Storm Shadow, произведени във Великобритания, и HIMARS, произведени в САЩ. Целите са военни обекти на руска територия в Брянска и Курска област.

Руската позиция е, че използването на такова оръжие е невъзможно без прякото участие на военни специалисти от страните производители — тоест че става дума за пряко участие, а не за доставка. Именно на това основание е формулирана тезата, че конфликтът „придоби елементи с глобален характер“. На 24 ноември 2024 г. следва обръщение на президента на Руската федерация към армията, гражданите и света — по формат сходно с обръщението от деня преди началото на инвазията в Украйна, което авторът отбелязва като тревожен сигнал.

Какво представлява ракетната система „Орешник“?

„Орешник“ е руска ракетна система със средна далечина на полета, изпитана в бойни условия на 21 ноември 2024 г. с балистична ракета в безядрен хиперзвуков режим. Целта е промишлен комплекс в Днепропетровск, произвеждащ ракетна техника и въоръжение още от съветско време.

Обявените параметри са същественото. Скоростта при атака на целта е около 10 маха, тоест приблизително 2,5-3 километра в секунда. При тази скорост, според изявлението, нито съществуващите системи за противовъздушна отбрана, нито американската противоракетна отбрана в Европа могат да прихванат подобни ракети. Именно затова е обявено, че за бъдещи удари ще бъде давано предварително предупреждение по хуманитарни причини — открито и публично, без опасение от противодействие, тъй като средства за противодействие не съществуват. Независимо от това дали тези твърдения са напълно точни, самата им публична декларация е форма на стратегическа сигнализация.

Как се подготвя НАТО според статията?

Подготовката е описана като системна и продължителна. Създадени са военни бази на източния фланг, а в продължение на години към бъдещия театър на бойните действия са прехвърляни тежко въоръжение, персонал и муниции. Изградени са нови командни центрове, летища в държавите от Източна Европа са преустроени за F-16 и F-35, а е създаден и така нареченият военен Шенген, целящ бързо преминаване на граници от военна техника. На среща на страните от ЕС е взето решение военно-промишленият комплекс да заработи в денонощен режим, за да се попълнят изпразнените европейски складове.

Отделно са изброени национални сигнали: Германия заявява готовност за война с Русия до 2029 г.; Швеция предупреждава гражданите си да се готвят за война; Великобритания препоръчва запасяване с трайни храни, вода, лекарства и стоки от първа необходимост; Полша и прибалтийските държави са в готовност. Именно последното е и най-практически значимата част за обикновения читател: няколко европейски правителства официално съветват собствените си граждани да си направят домашен запас. Това не е конспирация, а публична държавна политика.

Какво е стратегическото значение на европейските препоръки към гражданите?

Когато държава официално съветва населението си да се запаси с храна, вода, лекарства и стоки от първа необходимост, това не означава, че тя очаква война утре. То означава, че е направила оценка на риска и е стигнала до извода, че системата за снабдяване не издържа на масово нарушение.

Практическата логика зад тези препоръки е сходна във всички страни, които ги издават. При криза от какъвто и да е характер — военна, енергийна, инфраструктурна или природна — първите 72 часа до седмица са периодът, в който държавните структури още не са се разгърнали, а търговската мрежа вече е изчерпана. Домашният запас не решава дългосрочен проблем; той покрива точно този разрив. Затова препоръката за запасяване е универсално разумна и не изисква вяра в конкретен военен сценарий. Тя има смисъл и при земетресение, и при продължителен ток спиране, и при епидемия.

Как да се използва информация от такъв тип статия, без да води до паника?

Полезно е тя да се чете като описание на тенденция, а не като прогноза за конкретно събитие. Тенденцията, която статията описва, е реална и проверима: договорите за контрол на въоръженията един по един престават да действат, времето за политическо решение се съкращава, а няколко европейски правителства официално подготвят населението си. Това са факти, независими от оценките и от тона.

Конкретните прогнози в статията обаче — коя седмица ще се реши какво, кой ще отстъпи и кой не — са преценка на автора към конкретен момент и по природа са несигурни. Разумната реакция не е нито тревога, нито пренебрежение, а еднократно действие, което не зависи от новинарския поток: запас от вода и трайна храна, аптечка, документи на едно място, радио на батерии, налични пари в брой, уговорено място за среща със семейството и знание къде е най-близкото укритие. Веднъж направено, това остава валидно независимо от това как ще се развият следващите месеци — и е също толкова полезно при бедствие, каквото е при военна криза.