Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Много възрастните, трудноподвижните и болните хора се евакуират само с транспортни средства. Не си мислете, че те ще издържат дълги и тежки преходи. Със сигурност ще ви забавят, но по-лошото е, че могат да се наранят и ако искате да продължите, да се наложи да ги оставите в дивата природа. За тях е по-добре да останат в населеното място, отколкото да рискуват с тежки преходи навън. Колкото и да е опасно населеното място, за тях ще е по-безопасно да останат в него. Те не представляват опасност за никого и ако им бъдат създадени подходящи условия и са осигурени надзор и помощ, е по-добре да не рискуват.
Трудноподвижни или болни хора, които изискват достъп до медицински услуги или регулярни процедури, като хемодиализа например, задължително трябва да останат, освен ако имате подходящ транспорт за тях, ако знаете къде отивате и че там ще има необходимите условия да продължат лечението си.
Направете семеен съвет и ако имате такъв човек или такива хора в семейството обсъдете различните варианти. Ако сега ви е трудно да говорите на такава тема, представете си какво ще бъде ако се случи извънредно положение и се наложи да вземете тежко решение за пет минути под стрес, без обмисляне, без обсъждане и без да е взето под внимание мнението и психологическото състояние на трудноподвижния човек.
По-добре се съберете и заедно измислете как ще действате. Може да решите, че тръгвате всички заедно, макар това да ви забави, затрудни и вероятно ще постави в риск живота и здравето на всички в групата. Може да решите, че ще купите линейка на старо и с нея ще изведете всички. Може да решите, че трудноподвижният човек ще остане и някой от семейството ще остане и ще се грижи за него, а другите ще трябва да настроят плановете си без този човек. Може да решите, че ще подготвите дома с храна, вода, лекарства, комуникации и всичко необходимо, за да може трудноподвижният или възрастен човек да има всичко необходимо за живот, без да излиза за от един до три месеца. Може да проверите възможността човекът да бъде проверяван и подпомаган от социалната служба в града, може да помолите за това съсед, който би останал в населеното място. Това може да са други приятели или роднини, с които да се уговорите да минават да наглеждат човека, да помагат и да бъдат на разположение, ако им се обади.
Може да ви се стори трудно и дори жестоко, но имайте предвид, че всеки има отговорност само към себе си и евентуално към децата си под 18 години. Ако имате желание и възможност да се погрижите за друг възрастен – добре, но това не е ваша отговорност. Грижата и помощта към другите се прави само тогава, когато човек няма да застраши собствените си живот и здраве или тези на децата си. Ако загине благородно и остави малките си деца без закрила и подкрепа, няма да е много полезен на семейството като цяло, нито на тези, които наистина се нуждаят.
Няма вярна формула, която да действа във всяка една ситуация. Крайното решение зависи само от вашето семейство, големината му, връзката помежду ви, конкретната заплаха, състоянието на възрастните или трудноподвижни хора, техния брой и т.н. Предварително взетите решения и направената подготовка ще накарат вас и човека да се чувствате по-спокойни, да знае, че не е изоставен, да няма обвинения и самообвинение. Всички знаят какво се прави в дадена ситуация, приготовленията са направени и ако моментът дойде, се действа съгласно плана, който сте приели.
Решението дали възрастният или трудноподвижен човек да остане, или да тръгне с вас, е едно от най-тежките, които ще вземете. В „Семейна подготовка за извънредни ситуации“ то е разгледано стъпка по стъпка: как да подготвите жилището му, ако остава; какъв запас от лекарства е необходим; как да организирате надзор и връзка; и какво да носите, ако все пак се налага да го евакуирате. Това е книгата, която взема предвид, че семейството ви се състои и от хора, които не могат да бягат.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Могат ли възрастни и трудноподвижни хора да бъдат евакуирани пеша?
Не. Възрастните, трудноподвижните и болните хора се евакуират само с транспортни средства. Не бива да се разчита, че ще издържат дълги и тежки преходи.
Проблемът не е само в забавянето, макар и то да е реално. По-опасното е, че при преход такъв човек може да се нарани, а тогава групата се изправя пред невъзможен избор — да остане на място или да го изостави сред природата. Именно този сценарий трябва да бъде избегнат, а най-сигурният начин е той изобщо да не бъде допуснат чрез предварително планиране. Затова изводът е, че за такива хора оставането в населеното място обикновено е по-добрият вариант, отколкото рискът с тежък преход навън.
Защо оставането в града може да е по-безопасно за тях?
Защото колкото и опасно да е населеното място, за тази група то предлага неща, които никъде другаде няма: покрив, стени, достъп до вода, близост до медицински пункт, съседи и някаква форма на институционална помощ.
Към това се добавя и обстоятелството, че тези хора не представляват заплаха за никого. Ако им бъдат създадени подходящи условия и са осигурени надзор и помощ, по-разумно е да не рискуват. Особено категоричен е случаят на хора, зависими от редовни медицински процедури — например хемодиализа. Те задължително трябва да останат, освен ако не разполагате едновременно с подходящ транспорт, ясна дестинация и сигурност, че там ще има условия лечението да продължи. Три условия, а не едно.
Кога трябва да се вземе това решение?
Предварително, на семеен съвет. Ако сега ви е трудно да говорите на такава тема, представете си какво ще е, ако се наложи да вземете същото решение за пет минути под стрес — без обмисляне, без обсъждане и без да бъде взето предвид мнението и психологическото състояние на самия човек.
Именно последното е и най-важният аргумент за предварителния разговор. Решението засяга човек, който има собствено мнение и достойнство, и той има право да участва в него. Взето предварително и заедно, то оставя всички по-спокойни. Взето в паника от някой друг, то оставя вина у едните и усещане за изоставеност у другия — и то трайно, независимо какъв е изходът.
Какви са възможните варианти за решение?
Статията изброява няколко и всеки от тях е легитимен според конкретните обстоятелства.
Първи: тръгвате всички заедно, макар това да ви забави, затрудни и вероятно да постави в риск всички в групата. Втори: осигурявате подходящ транспорт — например закупуване на употребявана линейка — с който да изведете всички. Трети: трудноподвижният човек остава, като някой от семейството остава да се грижи за него, а останалите настройват плановете си без тези двама. Четвърти: подготвяте дома с храна, вода, лекарства, комуникации и всичко необходимо, за да може човекът да живее от един до три месеца, без да излиза. Пети: организирате надзор отвън — проверка от социалната служба, съсед, който остава в града, или роднини и приятели, които да наглеждат, да помагат и да бъдат на разположение при обаждане.
Как се преценява до къде се простира отговорността?
Тук статията прави твърдение, което мнозина биха приели трудно, но което е формулирано честно: всеки има отговорност преди всичко към себе си и към децата си под 18 години.
Ако имате желание и възможност да се погрижите за друг възрастен човек — това е добре, но не е ваше правно задължение. Ключовият критерий е следният: грижата и помощта към другите се оказват тогава, когато не застрашават собствения ви живот и здраве или тези на децата ви. Аргументът е практически, а не морален — човек, който загине благородно и остави малките си деца без закрила, не е бил полезен нито на семейството си като цяло, нито на онези, които наистина се нуждаят. Това не е призив за безсърдечие, а напомняне, че капацитетът за помощ е ограничен и трябва да се разпределя.
Има ли универсално правилно решение?
Няма. Няма вярна формула, която да работи във всяка ситуация, и статията изрично го признава.
Крайното решение зависи от вашето семейство, от големината му, от връзката между членовете, от конкретната заплаха, от състоянието на възрастните или трудноподвижни хора и от техния брой. Това, което може да се направи универсално, е самият процес: разговорът да се проведе предварително, всички да участват, решението да е общо и подготовката да е направена. Резултатът е конкретен и измерим — всички знаят какво се прави в дадена ситуация, приготовленията са налице и когато моментът дойде, се действа по приетия план. Липсват обвиненията и самообвиненията, а човекът, за когото става дума, знае, че не е изоставен.
