Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
„Заплахата от война може да не е непосредствена, но не е изключена“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч пред Европейския парламент в Страсбург. На фона на военни конфликти и задълбочаващо се напрежение, се засилват опасенията за защитата на населението в нашата страна, в случай че България, като страна членка на НАТО, бъде ангажирана във военни действия и понесе удари по нашата територия.
В този контекст от 2022 г. година районните кметове и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършват спешни проверки на колективните средства за защита – скривалища и противорадиационни укрития, още познати като бомбоубежища и противорадиационни укрития.
Според данните от противопожарната служба, в България общо има 551 убежища с висока защита. Въпреки това, значителна част от бомбоубежищата не са в добро състояние, а 100 от тях са напълно неизползваеми. Този факт повдига въпроси за необходимостта от спешни мерки за подобряване на състоянието на тези убежища, за да бъдат ефективни в случай на извънредни ситуации.
Според информацията, предоставена от МВР и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, в България има общо 292 годни за ползване бомбоубежища и противорадиационни укрития. Тези обекти се разпределят в различни региони на страната, предлагайки колективна защита в случай на война или други бедствия.
От общия брой 292 бомбоубежища, 52 се намират в Софийска област, 31 са в област Пловдив, а 14 в Бургаска област.
СВАЛЕТЕ ПЪЛНИЯ СПИСЪК НА БОМБОУБЕЖИЩАТА ВЪВ ВСИЧКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ ОТ ТУК
Въпреки усилията за обновяване и поддържане на бомбоубежищата, се отбелязва, че в столицата София има убежища само в 14 от 24-те района на Столична община. Това означава, че над половин милион граждани остават без необходимата защита в случай на възникнали заплахи. Специфичните райони, където липсват бомбоубежища, включват „Витоша“, „Изгрев“, „Илинден“, „Красна поляна“, „Красно село“, „Кремиковци“, „Младост“, „Нови Искър“, „Панчарево“, „Студентски“.
От изключително значение е фактът, че голяма част от тях са II-ра категория, които са в задоволително състояние и могат да бъдат активирани за кратък период от време с незначителни финансови вливания. Това е ключова информация, която дава представа за готовността на страната да се справи с възможни рискове.
За Пловдивска област са посочени общо 31 бомбоубежища. Над 20 от тях са в град Пловдив и то предимно в район Централен. 13 от всички бомбоубежища в областния град са противорадиационни укрития, като едно от тях е в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Нито едно от укритията в Пловдив не е първа категория. Първа категория в областта има само в Сопот – във ВМЗ, както и в Държавната агенция „Държавен резерв и ВВЗ“ в Калояново. Останалите бомбоубежища и укрития са в общините Асеновград, Калояново, Куклен , Марица, Перущица , Първомай, Сопот и Стамболийски.
13 скривалища от област Пазарджик попадат в списъка. От тях първа категория са само 2 – в предприятие в село Главиница и в панагюрското предприятие „Асарел-медет“. Те са в добро техническо състояние и може да се приведат в готовност за използване по предназначение веднага. Въздухоснабдителната им система работи в режим на чиста вентилация.
В областния град Пазарджик скривалищата са 6 – 4 от тях са в предприятия, а две са разположени в Пожарната и в Полицията. В 5 предприятия в Панагюрище има скривалища, едно е в общината в Белово, а в Септември единственото убежище е в сградата на Полицията.
Експертите и представителите на пожарната безопасност подчертават, че за обособяването на сигурни бомбоубежища в подземията на страната е необходима спешна държавна намеса. Възможно е да бъдат предприети допълнителни мерки за подобряване на инфраструктурата и състоянието на бомбоубежищата, които да гарантират защитата на населението в случай на криза.
Бомбоубежищата в България са ключов елемент в националния план за защита на гражданите от потенциални опасности. Спешната необходимост от подобрение и поддръжка на тези обекти изисква обединени усилия от страна на държавните институции, местните органи и обществото като цяло. Важно е обществото да бъде информирано и подготвено за евентуални ситуации, а също така да се осигурят ресурсите и средствата за незабавни действия в случай на неотложна нужда.
Официални източници: ГДПБЗН — МВР
Справочник: Разгледайте справочника с всички 292 бомбоубежища и укрития в България.
Да знаете къде е най-близкото укритие е първата стъпка. Втората и далеч по-важна е да знаете кога да тръгнете към него, какво да носите, колко време да останете вътре и какво да правите, когато излезете. „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“ отговаря на всеки от тези въпроси, защото укритието спасява само онзи, който е стигнал до него подготвен.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Какъв е поводът за подновения интерес към укритията?
Поводът е ясно формулиран от европейско ниво: председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заявява пред Европейския парламент в Страсбург, че заплахата от война може да не е непосредствена, но не е изключена.
На фона на военните конфликти и задълбочаващото се напрежение се засилват и опасенията за защитата на населението в България — конкретно в хипотезата страната, като член на НАТО, да бъде ангажирана във военни действия и да понесе удари по своя територия. Именно в този контекст от 2022 г. районните кметове и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършват спешни проверки на колективните средства за защита.
Какво показват проверките на състоянието?
Резултатът е тревожен. От изградените общо 551 убежища с висока защита значителна част не са в добро състояние, а 100 от тях са напълно неизползваеми.
Годните за ползване са 292. Числата дават ясна картина на мащаба на проблема: от изградения през годините капацитет практически работеща остава малко над половината, а една пета е загубена окончателно. Това повдига въпроса за спешни мерки, тъй като съоръжение, което съществува на хартия, но е неизползваемо, не защитава никого. Добрата новина е, че голяма част от годните са втора категория — тоест в задоволително състояние, с възможност за активиране за кратко време и с относително малки средства.
Какъв е проблемът в София?
Проблемът е в покритието, а не в броя. В столицата има убежища само в 14 от 24-те района на Столична община.
Практическото следствие е, че над половин милион граждани остават без достъп до колективна защита. Районите, в които липсват укрития, са изброени поименно: „Витоша“, „Изгрев“, „Илинден“, „Красна поляна“, „Красно село“, „Кремиковци“, „Младост“, „Нови Искър“, „Панчарево“ и „Студентски“. Обърнете внимание кои са те — това са предимно големи жилищни райони с висока концентрация на население, докато обектите са съсредоточени в централните административни зони. Разминаването между това къде живеят хората и къде са укритията е основната структурна слабост.
Каква е ситуацията в Пловдив?
За Пловдивска област са посочени общо 31 обекта, като над 20 от тях са в самия град Пловдив и то предимно в район Централен. От обектите в областния град 13 са противорадиационни укрития, като едно от тях се намира в Пловдивския университет.
Съществена подробност: нито едно от укритията в Пловдив не е първа категория. Първа категория в цялата област има само на две места — в Сопот, във ВМЗ, и в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в Калояново. Останалите обекти са разпределени в общините Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Перущица, Първомай, Сопот и Стамболийски.
Каква е ситуацията в Пазарджишка област?
В списъка попадат 13 скривалища от област Пазарджик. От тях само 2 са първа категория — в предприятие в село Главиница и в панагюрското предприятие „Асарел-Медет“.
Тези два обекта са в добро техническо състояние и могат да бъдат приведени в готовност за използване веднага, като въздухоснабдителната им система работи в режим на чиста вентилация. В самия град Пазарджик скривалищата са 6, като 4 от тях са в предприятия, а две са разположени в сградите на Пожарната и на Полицията. В Панагюрище има скривалища в 5 предприятия, едно е в общината в Белово, а в Септември единственото убежище е в сградата на Полицията.
Какъв е общият извод за готовността на страната?
Изводът е двойствен. От една страна, съществува реален капацитет — 292 годни обекта не са малко и голяма част от тях подлежат на бързо активиране. От друга, разпределението им не съответства на разпределението на населението, а голяма част се намират в предприятия и институции с контролиран достъп.
Експертите и представителите на пожарната безопасност подчертават, че за обособяването на сигурни укрития в подземията на страната е необходима спешна държавна намеса. Практическият извод за отделния човек обаче е друг и не зависи от държавата: проверете какво има около вас, установете дали има достъп и, ако няма, планирайте алтернатива — подземен паркинг, мазе на масивна сграда, подлез или вътрешно помещение без прозорци.
