Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Градът под скалата – където планината не защитава, а отразява
Градът
Враца е в подножието на Врачанския балкан, притисната до отвесните скали на Вратцата – най-високата скална стена на Балканския полуостров. Около 50 хиляди души живеят в най-големия град на Северозападна България, разположен там, където планината свършва и започва Дунавската равнина.
През града минава направлението към Дунав и към прохода за София. Има промишленост, областна болница, областна администрация – всичко, което прави един град център на регион, и нищо, което го прави военна цел.
Защо е малко вероятна цел
Във Враца и около нея няма летища, бази, полигони или производство на въоръжение.
И тук трябва да се каже нещо, което обикновено липсва в разговорите по темата. Бойните глави са краен и скъп ресурс. Те се броят, поддържат се и се разпределят предварително по цели, подредени по военна стойност. Планирането на ядрен удар е упражнение по икономия: кой обект колко способност изважда от строя и колко заряда си струват за него.
По тази сметка Враца е в дъното на всеки възможен списък. Удар по нея не намалява ничия бойна способност, не спира производство, не прекъсва снабдяване и не пречи на никого да води война. Заряд, изразходван по град без военна стойност, е заряд, който не е паднал върху цел, която има значение – и това е загуба за нападателя, не за нас.
Северозападна България днес няма и производство от значение. Стопанската слабост, която десетилетия е нейният проблем, в този единствен случай е нейната защита.
Затова сценарият по-долу трябва да се чете като упражнение по мащаб, а не като прогноза. Той съществува, защото географията на този град илюстрира нещо, което не се вижда никъде другаде в поредицата.
Сценарият
Огненото кълбо поглъща центъра. Тежките разрушения стигат до 670 метра, средните – до 1,6 километра, изгарянията трета степен – до 1,94 километра, а счупените стъкла – до 4,27 километра, тоест до Костелево, Згориград и Нефела.
Очаквани загинали: 45 200. Очаквани ранени: 17 700. В зоната на 1 psi се намират средно 74 584 души.
Загиналите са около 61 на сто от всички засегнати – същата закономерност, която видяхме в Благоевград и Ботевград: компактният град няма периферия.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Скалата
Тук идва особеността на Враца, каквато няма никой друг град в тази поредица.
Във Велико Търново записахме, че хълмовете и дефилетата защитават – ударната вълна отслабва зад хребетите, а термичното излъчване не стига до онова, което е в сянка. Това е вярно за накъсан релеф, в който има какво да ти застане на пътя.
Отвесната скална стена работи по обратния начин.
Ударната вълна, стигнала до вертикална скала, не се разсейва и не заглъхва – тя се отразява. Отразеният фронт се връща обратно към града и се наслагва върху идващия, а в мястото, където двата се срещат, налягането е по-високо, отколкото при свободно разпространение. Същият ефект прави и въздушният взрив по-разрушителен от наземния, само че там отражателят е земята, а тук – скалата.
С други думи: кварталите, притиснати до Вратцата, биха получили повече, а не по-малко от изчисленото по модела. NUKEMAP чертае идеални кръгове върху равен терен и този ефект не се вижда в тях.
Обратното също е вярно: селищата зад билото, от другата страна на планината, са в пълна сянка и не получават нищо.
Поуката е обща и важи за всеки, който живее до планина: не всяка планина е защита. Наклонените склонове и накъсаният релеф пазят. Отвесната стена срещу теб отразява.
Планината зад гърба ви не е убежище – зависи каква е. Онова, което наистина работи, са стените между вас и проблясъка и решението в първите десет секунди. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави при първия проблясък, къде се ляга и кога се става.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Данните
| Показател | 15 kt, въздушен взрив на 500 м |
|---|---|
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) |
| Очаквани загинали | 45 200 |
| Очаквани ранени | 17 700 |
| Хора в зоната на 1 psi | 74 584 |
| Радиоактивна следа | практически няма |
Числата идват от демографски модел, приемат равен терен и се четат като порядък, не като прогноза. При реалния релеф на Враца разпределението би било по-неравномерно – по-тежко към скалната стена и по-леко зад билото.
Какво остава
Враца не е цел и няма основание да бъде. Но е добър пример за две неща.
Първото е, че малкият компактен град плаща по-висок дял от големия – 45 хиляди загинали при около 50 хиляди жители на самия град.
Второто е, че релефът не е еднозначен съюзник. Хълмовете пазят, отвесните стени отразяват, котловините задържат въздуха. Кой от трите ефекта ще ви засегне, зависи от това къде точно живеете – и е нещо, което всеки може да прецени предварително, гледайки картата на собствения си град.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Монтана
- Ядрен удар по Ботевград
- Ядрен удар по Благоевград
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Враца с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 45 200 загинали и 17 700 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 74 584 души. Загиналите са около 61 на сто от всички засегнати.
Защитава ли Врачанският балкан града при ядрен взрив?
Не, по-скоро обратното. Отвесната скална стена отразява ударната вълна обратно към града, вместо да я разсее, и отразеният фронт се наслагва върху идващия. Кварталите, притиснати до скалите, биха получили по-високо налягане от изчисленото. Селищата зад билото обаче са в пълна сянка.
Не пазят ли планините при ядрен удар?
Зависи какви са. Накъсаният релеф с хълмове и дефилета, като във Велико Търново, отслабва вълната и засенчва термичното излъчване. Отвесната скална стена прави точно обратното - отразява и усилва. Котловините пък задържат радиоактивния облак по-дълго над града.
Вероятна цел ли е Враца?
Не. В града и около него няма летища, бази, полигони или производство на въоръжение. Списъците с цели се пишат по военна логика, а такава логика във Враца няма.
Защо загиналите са толкова висок дял от населението?
Защото при 15 килотона поразената площ е фиксирана - около 57 км² - и компактният град се събира в нея почти изцяло. Няма външен пояс, в който вълната само чупи стъкла. Същата закономерност се вижда в Благоевград и Ботевград.
Ще има ли радиоактивно замърсяване след въздушен взрив над Враца?
Практически не. При 15 килотона трайно замърсяване се получава само ако взривът е под 162 метра височина. При взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята и радиоактивна следа върху терена не се образува.
