Как да се подготвя за оцеляване при война

Войната е всеобхватно събитие, което засяга всички граждани на участващата държава, и се характеризира с рязък преход от спокойно благоденствие към период на лишения и недостиг. Държавата преминава на различен режим на работа и макар да се стреми да намали цивилните жертви, тя няма как да се погрижи индивидуално за всеки според конкретните му нужди.

Оттук следва основното: оцеляването на отделния човек е приоритет и отговорност на самия него. Това не е идеологическа позиция, а описание на капацитета. Държавните структури работят с обобщени категории и с масови мерки — евакуационни маршрути, пунктове за настаняване, режим на снабдяване. Индивидуалните обстоятелства — конкретното лекарство, което приемате, конкретното дете, което трябва да вземете от училище, конкретната физическа невъзможност на родителя ви — остават извън обхвата им. Именно тези неща определят изхода за конкретния човек и именно те са предмет на личната подготовка.

Според статията 70 процента от оцеляването по време на война се осъществява, преди тя изобщо да е започнала. Нещата, направени предварително, имат приблизително двойно по-голям ефект от непосредствените действия във военна обстановка.

Причината е, че по време на криза изборът рязко се стеснява. Аптеката, зъболекарят, магазинът, банката и бензиностанцията или не работят, или са изчерпани, или са недостъпни. Всичко, което не е било решено предварително, се превръща в проблем без решение. Обратното също е вярно: човек, който вече е здрав, има запаси, знае къде отива и с кого се среща, взима решенията си бързо и без паника, защото те вече са взети. Практическото следствие е, че подготовката не е дейност за момента на кризата, а дейност за спокойните периоди — тоест за сега.

Никоя война не обхваща едновременно цялата територия на една държава, но в зависимост от това къде се намирате, може да имате или да нямате достъп до медицински грижи. Затова първото нещо, за което трябва да се погрижите при вида на неблагоприятни събития на хоризонта, е здравето.

Съветите са напълно конкретни. Ако имате развален зъб, отидете на зъболекар веднага — при активни военни действия такава възможност може да няма, а зъбобол, освен че е мъчителен, може реално да застраши живота ви, ако инфекцията не бъде лекувана. Ако имате отлагана планова операция, не я отлагайте повече: трябва да сте здрави и да имате време да се възстановите, преди събитията да започнат. Доброто здраве е първата предпоставка за успешно оцеляване и същевременно намалява нуждата от специализирани медицински препарати и лекарства, които при война няма да се намират лесно.

Ако не спортувате редовно, преход от 20-30 или дори 40 километра може да се окаже непосилен. Излизането от блокиран град може да се наложи да стане пеша и през пресечена местност, при това с раница от около 20 килограма, а при малки деца задачата се усложнява допълнително.

Съществено е, че не всеки спорт помага. Съвременните хора водят предимно заседнал живот и дори когато тренират, често избират дейности, които не изграждат нужното качество. Препоръката е да се намали делът на спортовете за мускулна маса като класическия фитнес и да се добавят такива за издръжливост: джогинг, ходене, планински преходи, ориентиране, крос фит и други аеробни или високоинтензивни натоварвания. Причината е физиологична — с времето мускулите свикват с пределните натоварвания, приемат ги за нормални и организмът се справя значително по-лесно с интензивни усилия.

Разделението е на подготовка без оръжие и с оръжие. Невъоръжената самоотбрана е важна, защото не е сигурно, че в критична ситуация ще разполагате с каквото и да било средство.

Изборът на боен спорт обаче трябва да е съзнателен. Бойни изкуства като айкидо и капоейра няма да са толкова полезни, колкото военно-приложните и контактните дисциплини: крав мага, специализиран ръкопашен бой, бойно самбо, борба, кикбокс или смесени бойни изкуства. Важна е и предпазливостта в самите тренировки — загрявайте достатъчно и не се опитвайте да надскачате възможностите си, защото целта е да останете далеч от травми. Контузен крак точно преди преход от 30 километра е много по-голям проблем от липсата на умение.

Първата стъпка е курс за безопасна работа и употреба на огнестрелно оръжие, след което може да се премине към по-специализирани курсове. Важно е обаче да се разбира границата на тези умения: те дават базова подготовка по безопасност и боравене, но не учат как се води реален бой.

Отделна практическа препоръка е участието в еърсофт игри. Ползата от тях не е в стрелковото умение, а в психофизиологичната адаптация: чрез многократно преживяване на престрелки се повишава адреналиновият праг. Резултатът е, че при реална ситуация човек няма да изпита пълен адреналинов шок с треперене на ръцете, загуба на фина моторика и тунелно зрение — състояния, които правят всяко умение неизползваемо. Тук е уместно да се припомни съветът от статията за Мит #2: за цивилен носенето на огнестрелно оръжие в зона на конфликт е опасно и не се препоръчва. Обучението има стойност само в законен контекст.

Основният набор включва: как се реанимира човек, как се спира кръвотечение, как се прави сърдечен масаж и изкуствено дишане, какво се прави при изкълчен глезен, счупена кост, откъснат крайник, обгаряне или ухапване от змия.

Голяма част от това се учи на курсовете на Българския червен кръст, които по принцип са задължителни за получаване на шофьорска книжка — тоест мнозина вече са ги минали, но формално. Препоръката е да се наблегне на поставяне на турникет, на правилна превръзка, на обездвижване на крайник и на направа на шина. Допълнително си струва да се разпита инструкторът за първоначално третиране на огнестрелни и порезни рани и да се научи шиене с хирургическа игла, както и да се проучи какви антибиотици, лекарства и кремове са необходими за типичните за военни действия наранявания.

Защото съхранението на живота губи смисъл без съхранение на психологическо ниво. В хода на военни действия може да се наложи да правите неща, които са крайно смущаващи и в нормални обстоятелства неприемливи, а събитията, средата, самотата и метеорологичните условия могат лесно да пречупят неподготвен човек.

Елитните войници се отличават не толкова с точност и издръжливост, колкото с психическа устойчивост, изградена чрез целенасочена подготовка, която не им позволява да паднат духом. За цивилния човек еквивалентът е предварителното обмисляне: помислете отсега за възможните сценарии и ги приемете. По време на бойни действия ще се сблъскате със страх, паника, самота, отчаяние, мъка, ярост и вина. Може да загубите близки. Може да ви се иска да умрете, само за да свърши всичко. Може да се чувствате виновни, че не сте били до близките си, за да им помогнете. Предварителното приемане на тези състояния като нормални и очаквани е това, което позволява те да бъдат преживени, вместо да пречупят човека.

Ключовото е, че сривът не е провал, а очаквана реакция — важното е какво следва след него. Ако ви се плаче, спрете и поплачете, излейте това, което ви тежи, след което се мобилизирайте и продължете.

Механизмът, който статията описва, е прост: когато нещо ви пречупи, съвземете се възможно най-бързо и започнете да планирате как да излезете от ситуацията, в която се намирате. Преминаването от емоция към конкретна задача е това, което възстановява функционирането. Важното е да не се предавате — не да не изпитвате страх или отчаяние, което е невъзможно, а да не спирате да действате заради тях.

Тук статията прави важно и рядко изричано разграничение. Някои хора няма да са около вас, но вината за това не е ваша. Всеки сам взима решенията си и носи отговорност за собствения си живот, за действията и за бездействията си.

Формулировката е директна: вие нямате свръхсили, нито задължението да пазите живота на всички. Ако сте живи, това е резултат от собствената ви подготовка, от решенията ви и донякъде от късмет. Ако някой друг не се е подготвил и няма вашите знания и умения, шансовете му да премине през конфликта така, както ще го направите вие, са значително по-малки — и това е негово решение, взето предварително. Единственото, което наистина можете да направите за хората, които обичате, е да говорите с тях по темата, преди да е станало късно. Подготовката е отговорност, но тя е лична и не подлежи на прехвърляне.