Оказване на първа долекарска помощ на пострадал

Бедствията, катастрофите и авариите могат и вероятно ще доведат до нараняване на поне един или повече хора. Ако се окажете в близост до пострадал човек, помогнете му така, както бихте искали да ви помогнат на вас, ако бяхте в неговото положение. Не разчитайте на това, че някой друг ще се спре да помогне. Не се паникьосвайте. Дори и да не знаете какво да правите, направете каквото можете, оценете състоянието на човека и викайте за помощ, а когато дойде някой, съобщете всичко, което знаете до момента. 

Когато пострадалите са много и с различни видове наранявания, поемете отговорност да направите оценка на състоянието им и разпределянето им в групи, в зависимост от тежестта на поразяване и спешността за оказване на медицинска помощ. Този процес на предварително „сортиране“ ще помогне много на медиците да знаят кои случаи изискват незабавно внимание и кои може да почакат. Опитайте се да се свържете със спешния център на 112, без да спирате да оказвате първа помощ. Ако условията позволяват, нека комуникацията с медиците поеме някой друг. 

Оценката на състоянието на пострадалия се извършва в следната последователност:

  1. Оценка на реакциите
  2. Оценка на дишането
  3. Откриване на кървене
  4. Оценка на шок
  5. Откриване на фрактури
  6. Откриване на изгаряния
  7. Откриване на травми на главата

Задушаването и обилната кръвозагуба са изключително опасни, тъй като те представляват непосредствена заплаха за живота на пострадалите. Спешни случаи са и тези, засягащи жизненоважни функции и органи. След оказване на първа помощ, тези хора се евакуират незабавно.

При неотложните рискът от забавяне на лечението не води до застрашаване на живота. Такива може да са различни видове счупвания, изгаряния, тежки травми и т.н. Евакуират се втори по ред. А пострадали с леки травми (кръвотечения, охлузвания, натъртвания, мозъчно сътресение), на които медицинска помощ може да се окаже и след часове, се евакуират последни.

Предайте събраната информация на медицинските екипи, когато те дойдат на място, а дотогава, може да помогнете на най-нуждаещите се, съобразно знанията и възможностите си.

Оценка и възстановяване на жизнените показатели

Оценката на състоянието започва с проверка дали пострадалият реагира. Не го разтърсвайте — при съмнение за травма на главата или на гръбначния стълб разтърсването може да причини необратимо увреждане. Внимателно потупайте пострадалия по раменете и го повикайте силно. Ако не реагира, извикайте помощ от околните и се обадете на 112 или помолете друг човек да го направи, докато вие продължавате.

След това освободете дихателните пътища. Поставете едната си ръка на челото на пострадалия и внимателно отметнете главата назад, а с два пръста на другата ръка повдигнете брадичката нагоре. При съмнение за травма на врата не отмятайте главата — само издърпайте долната челюст напред. Проверете за нормално дишане в продължение на не повече от 10 секунди: гледайте дали гръдният кош се движи, слушайте за дихателни шумове и се опитайте да усетите дъха върху бузата си. Единични хъркащи или неравномерни вдишвания не са нормално дишане.

Ако пострадалият не диша нормално, започнете незабавно кардиопулмонална ресусцитация. Тя се състои от 30 натиска върху гръдния кош, последвани от 2 обдишвания, и този цикъл се повтаря без прекъсване. Натисците се правят в средата на гръдния кош, с честота 100–120 в минута и дълбочина 5–6 сантиметра при възрастен, като между тях гръдният кош се оставя да се върне напълно. Ако не можете или не желаете да обдишвате, правете само натиските без прекъсване — това също спасява живот. Продължавайте до пристигане на медицински екип, до възстановяване на нормално дишане или до пълно изтощение. 

Наличието на пулс се проверява чрез поставяне на четирите пръста на вашата дясна ръка или върховете на показалеца и средния си пръст върху лъчевата артерия от вътрешната страна на китката на пострадалия. Не притискайте силно. Използвайте повече от един пръст и не използвайте палеца, тъй като собственият ви пулс може да ви обърка. Ако не можете да го усетите на китката, проверете каротидната артерия (отстрани на шията, малко под челюстта) или феморалната артерия (в бедрото до слабините). Проверка на сърдечната дейност на мъж или дете може да направите, като поставите ухо на лявата половина на гърдите. При жена сложете ухото точно под лявата гърда. 

След като откриете пулс, пребройте ударите за 15 секунди и умножете по 4. Ако пулсът е много неравномерен, пребройте ударите за 60 секунди. Пулсът може да варира спрямо състоянието на пострадалия. Нормалният пулс при възрастен човек е между 60 и 80 удара в минута. При децата е по-учестен и зависи силно от възрастта: при новородено 120–160 удара в минута, при кърмаче 100–140, при дете в предучилищна възраст 80–120, а при ученик 70–110. Възбудата, умората и температурата могат да ускорят пулса. Отбележете дали пулсът е непълен и мек, слаб, ритмичен или не. 

Оказване на първа помощ

Проверете за кървене и притиснете мястото на кървене. Повдигнете наранения крайник, само ако това не причинява остра болка или допълнителни травми на пострадалия. Притиснете захранващата артерия над мястото на кървене. Използвайте турникет само като последна мярка, при тежки животозастрашаващи кръвотечения. 

Проверете дали няма признаци на шок и счупени кости. Шокът е опасно нарушение в кръвообращението, което може да доведе до нарушение на всички функции в тялото и фатален край. Симптомите са необикновена слабост или прималяване, хладна, лепкава, бледа кожа, ускорен или забавен пулс, плитко или неравномерно дишане, гадене и загуба на съзнание. 

Възможно най-бързо третирайте или лекувайте причината за шока. Проверете дали дихателните пътища са проходими, а при повръщане обърнете внимателно главата настрани. Не давайте нищо през устата. Сложете пострадалия на топло и в легнало положение. При наранявания на главата или гръдния кош повдигнете главата и раменете на около 20 сантиметра над нивото на краката.

Ако пострадалият е в безсъзнание и не реагира на докосване, звук и светлина, не го премествайте и не давайте нищо през устата. Завийте крайниците и разхлабете дрехите. Ако установите или започнат проблеми с дишането, веднага започнете прилагането на техники за възстановяването му. Потърсете причината за загуба на съзнанието и потърсете професионална медицинска помощ.

Ако пострадалият се чувства зле и има опасност от припадък, накарайте го да седне и да наведе главата си на нивото на коленете или да легне и да повдигне краката си на 20 сантиметра височина. Ако все пак припадне, оставете го по гръб и отворете прозорците, за да влиза свеж въздух. Действайте като при загуба на съзнание.

Пострадалият може да е обезводнен, когато го откриете. Причина за това може да е повръщане, диария, прекомерно изпотяване и висока температура. Симптомите са: суха кожа и лигавици, загуба на еластичността на кожата, липса или намалено количество на урината, мек и учестен пулс и ниско артериално налягане. Дайте на пострадалия течности през устата. Най-добре топла подсладена вода или 5-процентов разтвор на глюкоза. Не давайте студени течности. 

При катастрофа в затворени пространства като тунели, подземни паркинги и гаражи, може да откриете пострадали отровени с въглероден окис. Симптомите са ярко зачервени устни и кожа, лека сънливост, слабост, главоболие, чувство за недостиг на въздух. Пострадалият може да загуби съзнание, без да има нито един от изброените по-горе симптоми. Веднага го преместете на чист въздух.

В книгата „Семейна подготовка за извънредни ситуации“ ще откриете пълния набор от инструкции за оказване на помощ на пострадал при затруднение с дишането, рани и кръвотечение, счупвания, охлузвания, нараняване на главата, изгаряне и ухапвания от животни.

Официални източници: Български червен кръст

Поръчай книгата

Ядрена заплаха
Ядрена заплаха
Николай Костов
€ 17,90
Наложен платеж. Плащане при доставка
Цена на книгата:
Доставка:
Общо:
Бърза поръчка без регистрация. 30 секунди.

Често задавани въпроси

Какво се прави, ако попаднете до пострадал, но не знаете как да помогнете?

Не се паникьосвайте и не разчитайте, че някой друг ще спре, за да помогне. Дори когато не знаете какво точно да правите, направете каквото можете: оценете състоянието на човека и викайте за помощ.

Когато дойде някой, съобщете всичко, което знаете до момента — как сте намерили пострадалия, какво сте забелязали, какво сте направили. Тази информация има реална стойност за медицинския екип и понякога е по-полезна от неумела манипулация. Основният принцип е формулиран просто: помогнете така, както бихте искали да помогнат на вас, ако бяхте на негово място. Паралелно се обажда на 112, без да се прекъсва оказването на помощ, а ако условията позволяват, комуникацията се поема от друг човек.

Какво е триаж и как се прави при много пострадали?

Когато пострадалите са много и с различни наранявания, се поема отговорност да се оцени състоянието им и да се разпределят в групи според тежестта на поразяване и спешността. Този процес на предварително сортиране помага на медиците да знаят кои случаи изискват незабавно внимание и кои могат да изчакат.

Групите са три. Спешни са случаите с непосредствена заплаха за живота — задушаване и обилна кръвозагуба, както и всичко, засягащо жизненоважни функции и органи; те се евакуират първи след оказване на първа помощ. Неотложни са случаите, при които забавянето не застрашава живота — различни счупвания, изгаряния, тежки травми; те се евакуират втори. Последни се евакуират пострадалите с леки травми като кръвотечения, охлузвания, натъртвания и мозъчно сътресение, на които помощ може да се окаже и след часове.

В каква последователност се оценява състоянието на пострадал?

Редът е фиксиран и следва степента на опасност: оценка на реакциите, оценка на дишането, откриване на кървене, оценка на шок, откриване на фрактури, откриване на изгаряния, откриване на травми на главата.

Тази последователност не е произволна. Тя започва с това, което убива за минути, и завършва с това, което убива за часове. Човек без дишане умира за минути; човек с артериално кървене — за минути; шокът се развива за десетки минути; счупванията и изгарянията, колкото и да изглеждат драматични, рядко са непосредствена заплаха. Именно затова видимо ефектната травма не бива да отклонява вниманието от невидимата, но по-опасна.

Как се проверява дали пострадалият реагира и диша?

Първо се проверява реакцията, и тук има едно правило, което често се нарушава: пострадалият не се разтърсва. При съмнение за травма на главата или на гръбначния стълб разтърсването може да причини необратимо увреждане. Правилният начин е внимателно потупване по раменете и силно повикване. Ако човекът не реагира, се извиква помощ от околните и се набира 112, като по възможност обаждането се поема от друг човек, докато вие продължавате.

След това се освобождават дихателните пътища: едната ръка се поставя на челото и главата внимателно се отмята назад, а с два пръста на другата ръка се повдига брадичката. При съмнение за травма на врата главата не се отмята — вместо това само се издърпва долната челюст напред. Накрая се проверява за нормално дишане в продължение на не повече от 10 секунди по метода „гледай, слушай, усещай“: наблюдава се движението на гръдния кош, слуша се за дихателни шумове и се търси усещане за дъх върху бузата. Важно уточнение, което спасява животи: единични хъркащи или неравномерни вдишвания не са нормално дишане и не бива да заблуждават.

Какво се прави, ако пострадалият не диша нормално?

Започва се незабавно кардиопулмонална ресусцитация. Тя се състои от 30 натиска върху гръдния кош, последвани от 2 обдишвания, като този цикъл се повтаря без прекъсване.

Параметрите имат значение и си струва да се запомнят: натисците се правят в средата на гръдния кош, с честота 100–120 в минута и дълбочина 5–6 сантиметра при възрастен, като между отделните натиски гръдният кош се оставя да се върне напълно. Ако не можете или не желаете да обдишвате — например при непознат човек и липса на защитна маска — правете само натиските без прекъсване; и това повишава значително шансовете за оцеляване. Ресусцитацията продължава до пристигане на медицински екип, до възстановяване на нормално дишане или до пълно физическо изтощение на оказващия помощ.

Как правилно се проверява пулс?

Пулсът се проверява чрез поставяне на върховете на показалеца и средния пръст върху артерията над китката на пострадалия, без силно притискане.

Две правила са съществени. Използвайте повече от един пръст и никога палеца — в палеца има собствен доловим пулс, който лесно се бърка с този на пострадалия. Ако на китката не се напипва, проверете каротидната артерия отстрани на шията, малко под челюстта, или феморалната в бедрото до слабините. За броене: пребройте ударите за 15 секунди и умножете по четири, а при силно неравномерен пулс бройте цяла минута. Нормалният пулс при възрастен е между 60 и 80 удара в минута, при децата е по-учестен. Възбудата, умората и температурата могат да го ускорят. Отбележете и характера му — слаб, мек, ритмичен или не.

Как се спира кървене?

Първо се проверява за кървене и се притиска самото място. Ако това не е достатъчно, се притиска захранващата артерия над мястото на кървене.

Наранен крайник може да се повдигне, но само ако това не причинява остра болка или допълнителни травми. Турникетът се използва само като последна мярка, при тежки животозастрашаващи кръвотечения — тъй като той спира кръвоснабдяването на целия крайник и при продължително стоене нанася трайни увреждания. Тази йерархия — притискане на раната, притискане на артерията, турникет — е важна, защото много хора посягат директно към турникета, когато обикновена стегната превръзка би свършила работа.

Как се разпознава и третира шок?

Шокът е опасно нарушение в кръвообращението, което може да доведе до отказ на всички функции в тялото и до фатален край. Симптомите са необичайна слабост или прималяване, хладна, лепкава и бледа кожа, ускорен или забавен пулс, плитко или неравномерно дишане, гадене и загуба на съзнание.

Третирането започва с възможно най-бързо отстраняване на причината. Проверете проходимостта на дихателните пътища, а при повръщане внимателно обърнете главата настрани. Не давайте нищо през устата — това е категорично правило, тъй като при влошаване или при нужда от операция съдържанието в стомаха е опасно. Поставете пострадалия на топло и в легнало положение. При наранявания на главата или гръдния кош повдигнете главата и раменете на около 20 сантиметра над нивото на краката.

Какво се прави при безсъзнание и при припадък?

При безсъзнание, когато пострадалият не реагира на докосване, звук и светлина, не го премествайте и не давайте нищо през устата. Завийте крайниците и разхлабете дрехите. Ако възникнат проблеми с дишането, започнете незабавно техниките за възстановяването му, потърсете причината за загубата на съзнание и повикайте професионална помощ.

При заплаха от припадък подходът е различен и по-прост. Накарайте човека да седне и да наведе главата си до нивото на коленете или да легне и да повдигне краката си на около 20 сантиметра. И в двата случая целта е една — да се улесни притокът на кръв към главата. Ако все пак припадне, оставете го по гръб, отворете прозорците за свеж въздух и действайте като при загуба на съзнание.

Как се разпознава и третира обезводняване?

Обезводняването може да е предизвикано от повръщане, диария, прекомерно изпотяване или висока температура. Симптомите са суха кожа и лигавици, загуба на еластичността на кожата, липса или намалено количество урина, мек и учестен пулс и ниско артериално налягане.

Даването на течности през устата е правилното действие, но с конкретно уточнение: най-подходяща е топла подсладена вода или 5-процентов разтвор на глюкоза, а студени течности не се дават. Причината е, че при обезводняване и понижена температура студената течност натоварва организма допълнително и може да предизвика спазъм. Загубата на еластичност на кожата е най-лесният домашен тест — щипната кожа на ръката, която се връща бавно, е ясен признак.

Какво се прави при отравяне с въглероден окис?

При катастрофа или инцидент в затворени пространства като тунели, подземни паркинги и гаражи е възможно да откриете пострадали, отровени с въглероден окис. Симптомите са ярко зачервени устни и кожа, лека сънливост, слабост, главоболие и чувство за недостиг на въздух.

Тук обаче има изключително важна уговорка: пострадалият може да загуби съзнание, без да е показал нито един от изброените симптоми. Именно това прави въглеродния окис толкова опасен — той е без цвят и мирис, а организмът не подава сигнал за задушаване. Единственото правилно действие е незабавно преместване на чист въздух. Същото важи и за собствената ви безопасност: влизането в затворено пространство с подозрение за въглероден окис без защита е начин да се превърнете във втори пострадал.