Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Градът, в който релефът спори с модела – и в който следата тръгва в обратна посока
Градът
Велико Търново е разположено върху три хълма над меандрите на река Янтра, в северните склонове на Стара планина. Около 65 хиляди души живеят в град, в който улиците са тераси, а кварталите се гледат отвъд стометрови дефилета.
Това е старата столица. Тук е Царевец, тук е обявена независимостта на България през 1908 г., тук е приета първата конституция. За разлика от всички останали градове в тази поредица, Велико Търново има стойност, която не се измерва в жители и производство – има символна стойност, а символите също влизат в списъците с цели.
Градът е и възел: пресечна точка на пътищата север-юг през прохода на Републиката и изток-запад по подбалканското направление.
Какво има във Велико Търново
В западната част на града, на около 2,3 километра от центъра, се намира Националният военен университет „Васил Левски“ – институцията, която подготвя офицерите на Българската армия.
Логиката тук е същата като при учебното летище в Долна Митрополия, само че на едно ниво по-нагоре. Военният университет не произвежда огнева мощ. Той произвежда командния състав – хората, без които оръжието е складова наличност. Възстановяването на изгубено въоръжение се мери в месеци, а на изгубен офицерски корпус – в десетилетия.
Както и в Плевен, военният обект е вътре в града. Между него и центъра няма поле, а квартали.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | НВУ „Васил Левски“, в западната част |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението и символа | срещу военно учебно заведение |
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Огненото кълбо с радиус 198 метра поглъща централната част. Изгаряния трета степен настъпват до 1,94 километра, а ударната вълна срива стоманобетонните конструкции до 670 метра и жилищните сгради до 1,6 километра. Зоната на счупените стъкла, с радиус 4,27 километра, обхваща Дебелец, Малки чифлик и Арбанаси.
Очаквани загинали: 17 280. Очаквани ранени: 16 240. В зоната на 1 psi се намират средно 50 573 души.
Заедно с това изчезват Царевец, Самоводската чаршия и всичко, което прави града това, което е. Ако ударът по София би имал политически ефект, ударът по Търново би имал ефект, за който няма подходяща дума – унищожаване на паметта на една държава.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Мястото, където моделът греши
Тук трябва да се направи уговорка, която не важи за никой друг град в тази поредица.
NUKEMAP чертае идеални кръгове, защото приема, че теренът е равен. Във Велико Търново той не е. Градът е върху хълмове, разсечени от каньона на Янтра, с денивелации от над сто метра между съседни квартали.
При такъв релеф ударната вълна не се разпространява равномерно. Тя се отразява от скатовете, усилва се в теснините и отслабва в сенките зад хребетите. Квартал, който на картата е в кръга на средните разрушения, може да се окаже практически незасегнат, ако е зад хълм. И обратното – тесен дол може да отведе налягането по-далеч, отколкото показва кръгът.
Същото важи и за термичното излъчване, което пътува само по права линия: всичко, което е в сянката на хълм, не гори.
Затова числата за Велико Търново трябва да се четат с още едно наум. Реалните жертви биха могли да са значително по-малко от 17 280 – или разпределени съвсем различно из града. Релефът е единствената защита, която не се строи, а вече съществува – и Търново е единственият голям български град, който я има в такава степен.
Сценарий Б: наземен взрив по военния университет
Наземният взрив в западната част свива всички зони: тежките разрушения до 540 метра, средните до 1,13 километра, счупените стъкла до 2,9 километра. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 8 500. Очаквани ранени: 11 940. В зоната на 1 psi се намират средно 38 008 души.
Половината от жертвите на сценарий А – но все още осем хиляди и половина, защото ударът пада вътре в града. Сравнете с Граф Игнатиево, където същият заряд по същия начин убива 310 души: цялата разлика е, че там базата е сред полето, а тук университетът е сред квартали.
Това е правилото, което си струва да се запомни: при наземен удар броят на жертвите се определя не от целта, а от това какво има около целта в радиус от два километра.
Следата тръгва на юг
При този сценарий вятърът е със същата скорост като навсякъде другаде в поредицата – 24 километра в час – но с различна посока. Следата не тръгва на североизток, а на юг-югозапад.
Тя минава над Трявна, преваля Стара планина при прохода Шипка, спуска се в Казанлъшката котловина и продължава през Стара Загора-Чирпанското поле до Тракийската низина, на 112 километра от мястото на удара.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Тук се получава нещо, което си заслужава да се отбележи. В сценария за авиобаза Граф Игнатиево следата тръгва от Тракийската низина на североизток и стига до района на Велико Търново. Тук тя тръгва от Велико Търново и стига до Тракийската низина. Един и същ коридор, две противоположни посоки, а по средата и в двата случая е Казанлък.
Това не е съвпадение, а география. Долините насочват вятъра, а проходите през Стара планина са малко. Който живее в такъв коридор, е изложен на следи от удари в двете му посоки – и точно затова посоката на вятъра в конкретния ден е по-важна от разстоянието до който и да е военен обект.
Живеете ли в долина между два планински прохода, вятърът е по-важен от разстоянието. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се стои на място и кога се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по НВУ |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 17 280 | 8 500 |
| Очаквани ранени | 16 240 | 11 940 |
| Хора в зоната на 1 psi | 50 573 | 38 008 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², на юг към Казанлък и Тракия |
Условия: вятър 24 км/ч. Посоката при този сценарий е юг-югозапад, за разлика от останалите наземни сценарии в поредицата. Числата за жертвите идват от демографски модел, приемат равен терен и се четат като порядък, не като прогноза.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива.
Какво остава
Велико Търново дава два урока, които другите градове не дават.
Първият е за терена. Хълмовете и дефилетата, които правят града неудобен за живеене, са същите, които биха спасили част от него. В равнинен град няма къде да се скриеш от ударна вълна; в Търново има.
Вторият е за коридорите. Радиоактивните следи не се движат в произволни посоки – те следват долините и проходите. Тръгне ли облак от Тракия на север или от Търново на юг, между тях винаги е Казанлък, Шипка и Трявна. Хората, които живеят в тези коридори, имат нужда не от повече разстояние, а от повече информация – и от два дни търпение под покрив.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Сценарий Б, наземен по военния университет
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Казанлък
- Ядрен удар по Перник
- Ядрен удар по Враца
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Велико Търново с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 17 280 загинали и 16 240 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 50 573 души. При наземен взрив по военния университет в западната част загиналите са около 8 500, а ранените 11 940.
Влияе ли релефът на Велико Търново върху пораженията от ядрен взрив?
Да, и то значително. NUKEMAP приема равен терен и чертае идеални кръгове, а градът е върху хълмове, разсечени от каньона на Янтра, с денивелации над сто метра. Ударната вълна се отразява от скатовете и отслабва в сенките зад хребетите, а термичното излъчване пътува само по права линия и не достига онова, което е зад хълм. Реалните жертви биха били по-малко и разпределени различно.
Защо военен университет би бил цел на ядрен удар?
Защото подготвя командния състав на армията. Изгубено въоръжение се възстановява за месеци, а изгубен офицерски корпус - за десетилетия. По същата логика в списъците с цели влизат и учебните летища.
Докъде стига радиоактивната следа при удар по Велико Търново?
При вятър 24 км/ч с посока юг-югозапад следата се проточва 112 километра - над Трявна, през прохода Шипка, Казанлъшката котловина и Стара Загора-Чирпанското поле до Тракийската низина. Общата засегната площ е около 1 240 км².
Защо при наземен удар по военен обект в града загиват хиляди, а при удар по база сред полето - стотици?
Защото при наземен взрив зоните на поражение са малки - до 1,13 километра за средните разрушения - и решаващо е какво има в тези първи два километра. При авиобаза Граф Игнатиево това са ниви и едно село, при Велико Търново - жилищни квартали. Същият заряд, разлика от двайсет и пет пъти в жертвите.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
