Правила за оцеляване при ядрен взрив

Гледането към ярката светлина може да доведе до временна, а при по-малко разстояние и до трайна слепота. Проблемът не е самата загуба на зрение като здравословна последица, а това, което тя причинява в следващите секунди: ослепелият човек не може да намери укритие, преди да пристигне ударната вълна, и остава изложен на летящи стъкла и отломки на открито.

Важно е да се знае, че закриването на очите с ръце и затварянето на клепачите не е достатъчна защита — светлината е толкова интензивна, че се вижда и през тях. Единственото ефективно действие е незабавно да обърнете лице и тяло в противоположна посока и да се спуснете зад преграда. Ако все пак сте видели проблясъка, приемете, че вече сте получили доза от проникващата радиация и че сте в час, в който всяка секунда до укриването се брои.

Основният принцип е сянката. Светлинното изгаряне се получава само от страната, обърната към източника на осветяване — точно както при слънчево изгаряне, но за секунди и с несравнимо по-голяма интензивност. Ако между вас и взрива има стена, дърво, автомобил или какъвто и да е предмет, който хвърля сянка върху тялото ви, той ще ви спаси от обгаряне.

Вторият фактор е времето. Светенето на 150-килотонен заряд продължава около 7,5 секунди. Ясно е, че някаква доза термална радиация ще получите, но има огромна разлика дали ще се укриете след една-две секунди, или ще бъдете изложени на цялото светене. Ако се намирате в зоната, където дрехите и тъканите могат да се подпалят, и наблизо има водна площ — водоем, шадраван, езерце — влизането във водата е ефективна мярка. Ако няма нищо друго, легнете и се сгушете, като намалите максимално откритата към взрива повърхност на тялото.

Легнете на земята по лице, с крака в посока на взрива. Така представлявате възможно най-малка мишена за ударната вълна и за летящите предмети, а близо до земята плътността на летящите отломки е най-ниска. Ръцете се поставят под тялото или под лицето — ако с тях покриете главата си отгоре, ще получите обгаряния по тях. Ако имате раница, чанта или дреха, поставете ги върху главата си като допълнителна защита.

Едновременно с това запушете ушите си с длани и отворете устата. Налягането от взрива е достатъчно високо, за да пръсне тъпанчетата, а отворената уста изравнява налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана. Ако наблизо има естествена вдлъбнатина, канавка, езерце или дори обикновен бордюр на улицата — заемете най-ниската възможна точка. Летящите предмети не се движат под нивото на бордюра, така че дори тази двадесетсантиметрова преграда може да е разликата между леко и тежко нараняване.

Първото правило е да не стоите пред прозорците. Стъклата ще се пръснат от ударната вълна и ще нанесат множество рани, при които летален изход е напълно възможен — при исторически данни от подобни събития именно летящото стъкло е причина за огромна част от нараняванията. Щом видите ярката светлина, действайте незабавно: легнете, сгушете се под маса, прилепете се до вътрешна стена или се опитайте да се преместите във вътрешните помещения, преди ударната вълна да е достигнала сградата.

Ако сте на километри разстояние, може да разполагате с 10-15 или повече секунди, тъй като ударната вълна се движи с около 343 метра в секунда. Тези секунди са напълно достатъчни за преместване в коридор или баня без външни стени. И задължително: не ставайте веднага след преминаването на ударната вълна. Много вероятно е да последва втори фронт от отразената енергия. Изчакайте и втората вълна да отмине и едва тогава се изправете.

Не си губете времето в опити да гасите огъня. При ядрен взрив пожарите възникват едновременно на много места, водоснабдяването най-вероятно е нарушено, а пожарната няма да дойде. Единственото правилно решение е незабавно напускане на сградата.

Не използвайте асансьора — електрозахранването може да падне във всеки момент, а електромагнитният импулс може вече да е извел от строя управлението му. Движете се бързо, но без паника и без блъскане с останалите хора, като давате път на жените, децата и възрастните. Задръстеното стълбище убива повече хора от самия огън в подобни ситуации. След излизане от сградата не се задържайте на открито: следващият приоритет е локализиране на конструктивно здрава сграда, в чието подземие да се укриете, преди да започне да пада радиоактивният прах.

Търсете конструктивно здрава сграда с подземен етаж. Подходящи са всички обществени сгради — общини, училища, болници, търговски центрове, държавни институции. При липса на такива вършат работа и високите сгради от едропанелно строителство, както и мазетата на панелните блокове.

Вътре в сградата изборът на етаж е решаващ. Помещенията под земята дават най-добра защита, защото сте заобиколени отвсякъде от компресирана почва, а отгоре имате няколко бетонни плочи. Ако няма мазе, избягвайте приземния и последния етаж — те са с най-висока доза радиоактивно облъчване, съответно от заразената земя и от заразения покрив. Изберете средни етажи и стойте във вътрешността на помещенията, далеч от външните стени. При високи нива на радиация външните стени, стъклата и алуминиевите радиатори по тях се йонизират и сами стават източник на облъчване.

Затворете всички прозорци и врати и изолирайте всяка цепнатина. Поставете мокри парцали в процепите на входната врата и покрай прозорците. Ако разполагате с тиксо, гел, монтажна пяна или силикон, използвайте ги за уплътняване. По възможност облепете прозорците с дебел найлон — алфа частиците имат пробег от няколко милиметра и дори найлонов лист ги спира, а бета частиците, с пробег от няколко сантиметра, също се задържат до голяма степен.

Най-често пропусканата стъпка са отдушниците в кухнята и баните. Докато хората се занимават с малките цепнатини около дограмата, те забравят големите отвори, през които въздухът влиза свободно — а именно през тях може да проникне най-много радиоактивен прах. За гама лъчението уплътняването не помага и не е нужно да се тревожите за него на този етап: дозата от гама лъчи се получава основно по време на самия взрив и светенето на кълбото. Оттук нататък борбата е с праха, а не с проникващото лъчение.

Радиацията от продуктите на ядрения взрив губи интензитета си много бързо, при това по предвидима закономерност. За три денонощия от първоначалната ѝ сила остава приблизително една хилядна. Това не означава, че след 72 часа е безопасно в абсолютен смисъл — означава, че вече можете да прекарате известно време навън, без да натрупате дози, опасни за здравето и живота.

Практическото следствие е, че престоят в укритието не е пасивно чакане, а най-ефективната възможна защитна мярка. През тези три дни трябва да разполагате с консервирана храна и бутилирана вода, произведени преди момента на заразяване, тъй като херметически затворените опаковки гарантират, че съдържанието не е замърсено. Необходимо е и портативно радио на батерии, защото електрозахранването най-вероятно ще липсва, а по информационните канали ще се излъчват инструкции и график за евакуация. Дозиметърът, който днес е на достъпна цена, ви позволява да вземете решението кога да излезете въз основа на реални стойности, а не на предположения.

Първата стъпка се прави преди влизане: съблечете дрехите, покрити с радиоактивна пепел и прах, и ги оставете отвън пред вратата, далеч от жилището. Внасянето на замърсени дрехи вътре превръща укритието в източник на облъчване и обезсмисля цялото уплътняване.

След това се изкъпете обилно с топла вода. Целта е да се уверите, че по кожата и косата не са останали полепнали радиоактивни частици. Обтрийте добре цялото тяло, но без да използвате ноктите — надраскването на кожата отваря път на частиците към кръвообращението. По време на самото придвижване навън дръжте навлажнена кърпичка на носа и устата; ако няма с какво да я намокрите, сгънете плат няколко пъти и дишайте през него. Целта е да не погълнете и да не вдишате частици, защото попадането им в белите дробове и храносмилателната система, а оттам в кръвта, има много по-тежки последици от външното облъчване.

Базовият индивидуален комплект включва гумени ботуши, гумени ръкавици, гумиран дъждобран, противогаз и дозиметър. Гумата се избира, защото не попива и се обеззаразява с обикновено измиване, за разлика от плата.

Основните поведенчески правила са няколко. Не сядайте и не лягайте на земята — най-много алфа и бета частици има точно там, а колкото по-малка е контактната повърхност на тялото, толкова по-добре. Не консумирайте храна на открито при стойности на радиация над 1 рентген и не гответе на открито, защото попадането на радиоактивни частици върху храната е най-прекият път към тежко вътрешно заразяване. Не се задържайте навън по-дълго от необходимото: свършете само най-важното, без да се опитвате да предвидите и подготвите всичко. Носете втори чифт дрехи и обувки в плътно затворена раница — щом излезете извън заразената зона, свалете внимателно защитната екипировка, облечете чистите дрехи и продължете напред. И потърсете медицинска помощ дори без явни симптоми: съществуват препарати, които помагат на организма да се справи с поетите дози, а честото къпане и обилният прием на вода ускоряват извеждането на токсичните вещества.