Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Градът между морето и три езера – където следата тръгва над водата, а пътищата навън са четири
Градът
Бургас е разположен на тесен провлак между Черно море и Бургаското езеро, с Атанасовското езеро на север и Мандренското на юг. Около 200 хиляди души живеят в град, който на картата прилича на полуостров, стиснат между вода от три страни.
Това е четвъртият по големина град в България и първият по нещо, което рядко се обсъжда: през Бургас минава по-голямата част от горивото на страната. Тук е най-голямото българско пристанище, тук е и най-голямата рафинерия на Балканите, а на юг от града, в Росенец, е нефтеният терминал.
Летище Бургас е в Сарафово, на около осем километра североизточно. На север по крайбрежието са Поморие, Несебър и Слънчев бряг, на юг – Черноморец и Созопол. През лятото населението на този крайбрежен пояс се увеличава многократно.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | пристанището, в западната част |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу пристанищна и горивна инфраструктура |
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Огненото кълбо с радиус 198 метра поглъща централната част. Изгаряния трета степен настъпват до 1,94 километра, ударната вълна срива стоманобетонните конструкции до 670 метра и жилищните сгради до 1,6 километра, а стъклата се чупят до 4,27 километра – в Меден рудник, Славейков, Изгрев и Сарафово.
Очаквани загинали: 42 610. Очаквани ранени: 36 330. В зоната на 1 psi се намират средно 126 848 души.
Това е вторият най-висок брой жертви в цялата поредица след Пловдив – и то при положение, че значителна част от кръговете пада върху вода, а не върху застроена площ. Причината е плътността: бургаските квартали са компактни и разположени точно около центъра.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Четирите изхода
Тук трябва да се каже нещо, което не се вижда в нито едно от числата и което важи само за Бургас.
Градът е притиснат между морето и трите езера. Пътищата навън са четири: на север към Поморие и Варна, на запад към Карнобат и София, на югозапад покрай Мандренското езеро и на юг към Созопол. Всеки от тях минава по тесен провлак или по мост между водни площи.
При въздушен взрив над центъра поне два от тези изхода попадат в зоната на разрушенията. Останалите се задръстват в рамките на минути от хора, които бягат в една и съща посока.
В град с езера евакуацията не е въпрос на разстояние, а на пропускателна способност. За жител на Бургас това означава нещо много конкретно: посоката, в която тръгва, трябва да е решена предварително, а не в момента, в който над центъра се е вдигнал облак. И в повечето случаи правилното решение изобщо не е да тръгне.
Сценарий Б: наземен взрив по пристанището
Пристанището и промишлената зона са западно от центъра, между града и Бургаското езеро. Наземният взрив там свива зоните: тежки разрушения до 540 метра, средни до 1,13 километра, счупени стъкла до 2,9 километра. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 8 670. Очаквани ранени: 5 690. В зоната на 1 psi се намират средно 23 613 души.
Осем хиляди и шестстотин – това е най-високият брой загинали при наземен удар в цялата поредица, повече от Велико Търново (8 500) и Казанлък (5 400). Причината е проста: пристанището не е извън града, а до него. Между кейовете и жилищните блокове има улица.
Заедно с това изчезва горивната логистика на страната. Пристанище, терминали и връзките към рафинерията са в един и същ кръг.
Следата над морето
Тук се получава сценарий, какъвто няма никъде другаде в тази поредица: по-голямата част от радиоактивната следа пада върху вода.
Облакът тръгва от пристанището на изток-югоизток, минава над Бургаския залив, засяга Росенец и излиза отново на суша при Черноморец и Созопол, преди да продължи над откритото море.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
На пръв поглед това е добра новина – под следата няма градове, няма ниви, няма добитък. И до голяма степен наистина е.
Има обаче три уточнения.
Първо, курортната ивица. Следата излиза на брега точно при Черноморец и Созопол. През зимата там живеят няколко хиляди души. През август – десетки хиляди. Един и същ удар, в различен месец, дава разлика от порядък в броя на засегнатите.
Второ, морето не „изхвърля“ замърсяването. Част от радионуклидите се разреждат във водния обем, което е реално предимство, но друга част остава в повърхностния слой и попада в хранителната верига през планктона и рибата. Рибарството в залива спира не за дни, а за сезони.
Трето, вятърът на брега е капризен. Крайбрежната циркулация – бризът – сменя посоката си два пъти в денонощието: денем от морето към сушата, нощем обратно. Следа, тръгнала над водата следобед, може да бъде върната към брега вечерта. За Бургас това означава, че „облакът отиде към морето“ не е основание да се излезе навън.
„Облакът отиде към морето“ не е основание да излезете навън. Крайбрежният бриз сменя посоката си два пъти в денонощието. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се стои на място и кога се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по пристанището |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 42 610 | 8 670 |
| Очаквани ранени | 36 330 | 5 690 |
| Хора в зоната на 1 psi | 126 848 | 23 613 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², предимно над морето |
Условия: вятър 24 км/ч. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза. Те отразяват постоянното население – през летния сезон реалните биха били значително по-високи.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива.
Какво остава
При сценарий А Бургас престава да съществува като град, а с него – и способността на страната да внася гориво по море.
При сценарий Б градът стои, но пристанището е кратер, заливът е замърсен, рибарството спира за сезони, а курортната ивица на юг е под следа – в най-лошия случай в разгара на лятото, с десетки хиляди хора, които не са оттам, не познават мястото и нямат къде да се приберат.
Бургас е и единственият град в тази поредица, при който правилното решение почти никога не е да се тръгне. Четири изхода, всеки през тесен провлак, не могат да поемат двеста хиляди души. Оставането на място, зад стени и без прозорци, за четирийсет и осем часа е не просто по-безопасно – то е единственото, което изобщо е изпълнимо.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Сценарий Б се възпроизвежда, като маркерът се постави върху пристанищната зона западно от центъра и се избере 15 килотона, наземен взрив.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Русе
- Ядрен удар по Плевен
- Ядрен удар по Велико Търново
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Бургас с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 42 610 загинали и 36 330 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 126 848 души. При наземен взрив по пристанището загиналите са около 8 670, а ранените 5 690.
Защо ударът по пристанището на Бургас убива повече хора от другите удари по военни обекти?
Защото пристанището не е извън града, а до него - между кейовете и жилищните квартали има улица. При Граф Игнатиево или Ново село около целта има поле; тук има квартали. Това е най-високият брой загинали при наземен удар в цялата поредица.
Какво става с радиоактивната следа, когато тръгне над морето?
Голяма част от нея пада върху вода, което намалява замърсяването на населени места. Част от радионуклидите се разреждат във водния обем, но друга остава в повърхностния слой и влиза в хранителната верига през планктона и рибата, така че рибарството спира за сезони. Следата излиза отново на суша при Черноморец и Созопол.
Безопасно ли е да се излезе навън, ако облакът е тръгнал към морето?
Не. Крайбрежният бриз сменя посоката си два пъти в денонощието - денем духа от морето към сушата, нощем обратно. Следа, тръгнала над водата следобед, може да бъде върната към брега вечерта. Правилото за 48 часа под покрив важи и на морето.
Възможна ли е евакуация от Бургас при ядрен удар?
Много трудно. Градът е притиснат между морето и три езера, а изходите са четири, всеки през тесен провлак или между водни площи. При удар над центъра поне два от тях са в зоната на разрушенията, а останалите се задръстват за минути. За Бургас укриването на място почти винаги е по-изпълнимо от бягството.
Как летният сезон променя числата за Бургас?
Значително. Моделът отчита постоянното население, а през август по крайбрежната ивица от Поморие до Созопол се намират многократно повече хора. Един и същ удар през януари и през август дава разлика от порядък в броя на засегнатите.
