Оцеляване в дивата природа

Нарекохме тази статия „Оцеляване в дивата природа“, а не „Живот в дивата природа“, защото то е точно това – оцеляване. Природата е невероятно красива, релаксираща и всички ние я обичаме, но малко хора си дават сметка, колко опасна е тя. Всичко в нея е създадено да ни убие и всяка година десетки подготвени и неподготвени туристи губят живота си в планината. Неизброимо количество са тези, които се нараняват тежко, а десетки трябва да бъдат спасени от планинската спасителна служба. 

На много хора им се струва добра идея да отидат в планината при мащабни бедствия и катаклизми и особено при война. Гарантирам ви, че това ще е последното място, на което ще искате или трябва да бъдете. Дори през лятото температурите през нощта на голяма височина падат толкова много, че може да се разболеете или да ви измръзнат и загубите пръсти или крайници. Да не говорим за зимата. 

Няма палатка, която да ви спаси, ако една седмица не спира да вали дъжд. Или палатка, в която да можете да изкарате от октомври до април, без да умрете от студ. Ако си представяте, че шест месеца ще лежите в спален чувал, ви предизвиквам да полежите пет дена в собственото си удобно легло. Ще видите, колко бързо мускулите ви ще започнат да атрофират.

Основните опасности в планината са да се разболеете или да се нараните. Към тях добавям дивите животни и ухапванията от змии, потенциално заразни насекоми и комари. Ако сте добре екипирани, намерили сте си полянка до рекичка, имате всичко необходимо да запалите огън, да ловувате и всичко да ви е наред вие пак сте в опасност. Ако развиете остър възпалителен процес като апендицит, няма кой да ви оперира в планината или пък да стигнете до болница с перитонит, ако ви остават по-малко от два-три часа. Всяка година десетки хиляди хора ги оперират от апендицит. Той може да се случи на всеки, във всеки един момент, освен ако вече е изваден. Ако обаче внезапно развиете остър простатит? Това е тежка и коварна болест, развива се за часове и когато се развихри ще ви събори безсилни с висока температура. Лечението ѝ изисква комбинация от най-малко два вида силни антибиотици в продължение на две-три седмици. В гората може да намерите храна, може да намерите вода, но антибиотици няма. Чесън, мед, люти чушки, прополис, джинджифил или други „естествени антибиотици“ няма да помогнат при простатит. А има и инфаркт, инсулт, пневмония… Разбирате ли колко крехки и уязвими са телата ни и колко сме зависими от оказването на навременна медицинска помощ.

Стъпването на криво, падане и счупване на крайник биха могли да са фатални. В природата няма тротоари и асфалтови пътища, така че винаги има такава опасност. Колкото по-дълго сте в тази среда, толкова повече се увеличава шансът да се нараните и толкова повече ще спада вниманието ви към избягване на опасностите.

Храненето дълго време само с месо от дивеч и риба може да доведе до сериозно увреждане на бъбреците. Преди консумация на дивечово месо, то трябва да бъде тествано за трихинелоза. Кой в планината ще го изследва за вас? Или всеки път ще е руска рулетка. Пиенето на замърсена вода може да доведе до стомашно-чревни разстройства, дизентерия и да ви дехидратира дотолкова, че да има реална опасност за живота ви. 

Видите ли през пролетта или лятото женска мечка с малко мече, трябва да бягате колкото можете и по-лошото е, че мечката тича по-бързо. А какво ще правите, ако се натъкнете на агресивна глутница вълци, ако срещу вас изскочи глиган или бъдете ухапани от отровна змия? А това дори не са всички горски животни, които биха могли да ви нападнат и наранят. 

Ухапванията от комари или кърлеж, могат да ви донесат много тежки болести. За съжаление те не могат да бъдат избегнати в природата. В градовете, по няколко пъти в годината третират зелените площи против кърлежи, а някои градове пръскат срещу комари и въпреки това, има десетки хиляди ухапани от кърлеж и милиони ухапани от комари. Паяци, стоножки и други насекоми могат да ви причинят доста неприятни обриви или дори алергична реакция.

Надявам се, че вече осъзнавате колко опасна е природата за нас, хората. В населените места ние сме се отделили и защитили от нея, а зеленината, на която се радваме, е култивирана и грижливо обработвана срещу опасностите в нея. Ако не можете да приемете това и смятате, че сте супер турист, алпинист, бушкрафтър, били сте на поход в казармата или каквото ви дава самочувствието да мислите, че може да живеете дълго в гората, помислете как в същата гора около вас се заселят още 5000 души. Някои от тях ще са на вашето ниво, други ще са съвсем неподготвени. След седмица всяко животно и всяко горско плодче в гората ще бъде изядено. Чудно ми е след колко време тези, които нямат храна и вода, ще започнат да нападат тези, които имат. 

Бушкрафт

Много хора развиват бушкрафт умения. Това са важни умения за оцеляване в природата само с подръчни материали – да направиш нож от камък, въже от лиана или клони на върба, капан за лов или риболов или да запалиш огън. 

Всички тези умения са полезни, ако си загубил се в гората турист или самолет се е разбил в гората и единственият оцелял. Тези умения трябва да се използват, за да достигнете до цивилизация и населено място, а не да живеете в гората. В противен случай ще загинете.

Цел

Ако изгледате няколко епизода „Оцеляване в дивата природа“ на Беър Грилс, ще ви направи впечатление, че той не показва как се живее в джунглата, в гората или в пустинята за една година. Неговата цел е в рамките на два-три дена да използва уменията си, за да достигне до цивилизация. Едва тогава е оцелял, през останалото време оцелява и бедства. 

Запомнете, че по време на бедствие или голям катаклизъм нямате работа в дивата природа. Освен ако не сте катастрофирали с хеликоптер или самолет, има зомби апокалипсис или смъртоносна пандемия, дори не си помисляйте да ходите да оцелявате в планината. Единствената логична причина да бъдете в дивата природа е по време на преход, в който сте напуснали едно вече опасно населено място и се придвижвате по най-краткия път до друго по-малко опасно или безопасно населено място. 

Крайната цел на всяко оцеляване в природата е достигането на цивилизация. Точка.

Сигурно бихте предпочели, вместо да ви казваме какво няма да работи, да разберете какво всъщност трябва да правите при извънредни ситуации, кризи или война.

В книгите от поредицата „Библия на оцеляването“ сме събрали над 10 000 съвета, инструкции и практически насоки за правилно действие при почти всяка опасна за живота и здравето ситуация.

А когато разберете колко ценна и практична е тази информация, ще имате възможност да поръчате и втората и третата книга от поредицата с отстъпка.

Често задавани въпроси

Защо статията е озаглавена „оцеляване“, а не „живот“ в дивата природа?

Защото това е точно оцеляване, а не живот. Природата е красива и релаксираща, но малко хора си дават сметка колко опасна е тя.

Числата го потвърждават: всяка година десетки подготвени и неподготвени туристи губят живота си в планината, а неизброимо повече се нараняват тежко и трябва да бъдат спасявани от планинската спасителна служба. При това става дума за мирно време, при работеща спасителна служба, действащи комуникации и хора, които са отишли там доброволно, екипирани и в добро здраве. При бедствие нито едно от тези условия не е налице.

Защо планината е лош избор при бедствие или война?

Защото е последното място, на което човек би искал да се намира. Дори през лятото температурите през нощта на голяма надморска височина падат толкова много, че може да се стигне до заболяване или до измръзване и загуба на пръсти или крайници. През зимата картината е несравнимо по-тежка.

Аргументът за подслона е особено конкретен: няма палатка, която да ви спаси, ако цяла седмица не спира да вали, нито такава, в която да изкарате от октомври до април, без да умрете от студ. Статията предлага и прост тест за проверка на собствените илюзии: ако си представяте, че шест месеца ще лежите в спален чувал, опитайте да полежите пет дни в собственото си удобно легло — ще видите колко бързо мускулите започват да атрофират.

Кои са основните медицински рискове в дивата природа?

Основните опасности са да се разболеете или да се нараните, а към тях се добавят дивите животни, ухапванията от змии и потенциално заразните насекоми и комари.

Тук е и най-силният аргумент в цялата статия. Дори да сте отлично екипирани, да сте намерили удобно място до река, да можете да палите огън и да ловувате, пак сте в опасност — защото острите състояния не питат колко сте подготвени. При апендицит няма кой да ви оперира, а при развил се перитонит разполагате с два-три часа. Всяка година десетки хиляди хора биват оперирани от апендицит и той може да се случи на всеки. Същото важи за остър простатит, който се развива за часове и изисква комбинация от най-малко два вида силни антибиотици в продължение на две-три седмици. Към списъка се добавят инфаркт, инсулт и пневмония.

Помагат ли „естествените антибиотици“?

Не, и това е важно да се каже ясно. Чесън, мед, люти чушки, прополис, джинджифил и подобни средства няма да помогнат при остра бактериална инфекция като простатит.

Формулировката в статията е категорична и обобщава цялата логика: в гората може да намерите храна, може да намерите вода, но антибиотици няма. Това не отрича общата полза от изброените продукти за поддържане на здравето — то отрича способността им да заместят лечение при остро състояние. Разликата между двете е разликата между профилактика и терапия, и точно тя се губи в популярните представи за живот сред природата.

Какви са рисковете от хранене само с дивеч и риба?

Продължителното хранене само с месо от дивеч и риба може да доведе до сериозно увреждане на бъбреците. Причината е излишъкът на белтък при липса на въглехидрати и мазнини — състояние, известно още от опита на полярните изследователи.

Има и втори, по-непосредствен риск. Преди консумация дивечовото месо трябва да бъде изследвано за трихинелоза — задължително изискване, което в планината е неизпълнимо. Всяко ядене се превръща в хазарт. Към това се добавя и водата: пиенето на замърсена вода води до стомашно-чревни разстройства и дизентерия, а обезводняването при диария може да достигне животозастрашаваща степен за дни.

Какви са опасностите от дивите животни?

Списъкът е конкретен. Ако през пролетта или лятото срещнете женска мечка с малко, трябва да бягате колкото можете — при това мечката тича по-бързо от човек. Освен това съществуват агресивни глутници вълци, диви свине и отровни змии, а това дори не са всички животни, които могат да нападнат.

По-подценяваният риск обаче са дребните създания. Ухапванията от комари или кърлеж могат да причинят тежки заболявания, а в природата те не могат да бъдат избегнати. Показателно е сравнението: в градовете зелените площи се третират по няколко пъти годишно против кърлежи, а някои градове пръскат и срещу комари — и въпреки това има десетки хиляди ухапани от кърлеж и милиони от комари годишно. Паяци, стоножки и други насекоми могат да причинят тежки обриви или алергична реакция.

Какво се случва, ако много хора отидат в гората едновременно?

Това е сценарият, който повечето хора не отчитат. Представете си, че в същата гора около вас се заселят още пет хиляди души — някои на вашето ниво на подготовка, други съвсем неподготвени.

Последиците са две и настъпват бързо. Първата: след седмица всяко животно и всяко горско плодче в района ще бъде изядено. Ресурсът, на който сте разчитали, изчезва не заради вас, а заради броя хора. Втората и по-опасната е въпросът, който статията задава директно: след колко време онези, които нямат храна и вода, ще започнат да нападат тези, които имат. Тоест дори перфектната лична подготовка не решава проблема, защото проблемът не е личен.

За какво служат бушкрафт уменията?

Бушкрафтът обхваща умения за оцеляване с подръчни материали — направа на нож от камък, въже от лиана или върбови клони, капан за лов или риболов, палене на огън. Всички те са реални и полезни умения.

Въпросът обаче е за какво служат. Те са предназначени за човек, който се е изгубил в гората, или за единствен оцелял след самолетна катастрофа — тоест за ситуация, в която трябва да се достигне до цивилизация. Използвани за тази цел, те спасяват живот. Използвани с идеята да се живее в гората, водят до обратното. Разликата е в посоката: бушкрафтът е инструмент за излизане от природата, а не за оставане в нея.

Какъв е урокът от предаванията за оцеляване?

Ако изгледате няколко епизода на популярните предавания за оцеляване, ще забележите нещо, което рядко се коментира: водещият никога не показва как се живее в джунглата, гората или пустинята в продължение на година.

Целта му винаги е в рамките на два-три дни да използва уменията си, за да достигне до цивилизация. Едва тогава е оцелял — през останалото време той оцелява и бедства. Тази разлика между „оцелял“ и „оцеляващ“ е точно това, което зрителят пропуска. Форматът показва как се преживяват няколко дни при екстремни условия, а не как се живее продължително — и никой, който го прави професионално, не твърди обратното.

Кога изобщо е оправдано да се влезе в дивата природа?

Има точно една логична причина: преход, при който напускате вече опасно населено място и се придвижвате по най-краткия път до друго, по-малко опасно или безопасно населено място.

Всичко останало — включително идеята да се изчака войната в планината — е грешка. Формулировката в статията е недвусмислена: крайната цел на всяко оцеляване в природата е достигането до цивилизация. Стойността на този извод е, че той обръща цялата логика на подготовката. Вместо да се събира екипировка за живот в гората, усилието се насочва към това да се знае кое е следващото безопасно населено място, по кой маршрут се стига дотам, за колко време и какво е нужно точно за този преход.