Основни компоненти на частния бункер

Идеята е донякъде екстравагантна, но не е нито безсмислена, нито невъзможна. По света има стотици хиляди бункери и голяма част от тях са частни.

Кръгът от хора, които реално си позволяват такова съоръжение, е двоен: по-заможните и онези, които имат техническите познания и малко капитал, за да го изградят сами. Статията дава пример с човек, построил три къщи, всяка от които с подземен бункер — за него сигурността на семейството винаги е била част от самата строителна концепция, а не допълнение след това. Именно това е и разумният подход: бункер, планиран заедно с къщата, е несравнимо по-евтин от бункер, добавен впоследствие.

Обхватът е по-широк, отколкото повечето хора предполагат: бомбардировка, недиректен ядрен удар, радиация, размирици, война, пандемия.

Тук е важно разграничението между държавни и частни съоръжения. Повечето държавни бункери са изградени с идеята обитателите да престоят под земята само няколко часа или от един до три дни — при тях удобствата са сведени до минимум и предлагат единствено временна физическа защита от външни влияния. Частните бункери, обратно, разполагат с удобства като на апартамент или къща: спални, кухня, склад за продукти, дори фитнес, спа и кино салон. Всичко зависи от бюджета и от нивото на експертиза на изпълнителя. Разликата в предназначението — преживяване на удар срещу живеене под земята — определя цялата инженерна логика.

Независимо от площта и бюджета, съществува задължителен минимум. Съоръжението трябва да се намира под земята и да разполага с централен и авариен изход, и двата добре замаскирани.

Вратите на двата входа са критичният елемент. Те трябва да издържат на взрив, на взлом, както и на химическо и радиационно замърсяване — тоест да са едновременно конструктивно здрави и херметични. Замаскирането на изходите не е излишна предпазливост: при размирици и мародерство най-голямата заплаха за бункера не е взривът, а това някой да разбере, че съществува. Аварийният изход има допълнителна функция — той гарантира, че срутване или блокиране на основния вход не превръща убежището в капан.

Токът може да идва от централната мрежа, но именно защото тя ще падне, са нужни независими източници: фотоволтаични панели на покрива на основната къща, вятърен генератор и дизелов генератор в самия бункер.

При липса на генератор се налага инсталиране на батерия, която се зарежда през деня от фотоволтаиците и отдава енергия през нощта, но такова решение е значително по-скъпо. Съществен недостатък на всички външни елементи е, че при ядрен взрив ударната вълна може да ги отнесе, а при размирици могат да бъдат повредени или откраднати от мародери. Затова дизеловият генератор остава основното решение, но той изисква допълнителна инфраструктура: защитено хранилище за гориво, шумоизолация и система от тръби, която отвежда изгорелите газове навън, за да не се задушат обитателите.

Изгражда се система за пречистване, която работи по посока: засмуква въздух в единия край, прекарва го през система от филтри и вкарва в помещенията само пречистен свеж въздух, а от другата страна на бункера се изгражда система за отвеждане на отработените газове навън.

Тази еднопосочност е принципът, върху който стои цялата защита от химическо и радиационно замърсяване. Филтърната система е и най-често отказващият елемент при импровизираните укрития, тъй като изисква редовна подмяна на филтрите и постоянно електрозахранване. Към нея задължително се добавят противовзривни клапани, които предпазват бункера от резки промени в налягането на външния въздух — без тях ударна вълна може да се предаде през вентилационните канали и да порази обитателите дори през защитените стени.

За водата се изгражда резервоар, който да покрива къпане, готвене и пиене. Това може да е много голям вкопан резервоар или по-малък, който се пълни с помпа от подпочвените води. При по-добър бюджет се препоръчва система за пречистване с обратна осмоза и ултравиолетово обезвреждане на патогенни бактерии, паразити и микроорганизми.

Отвеждането на отпадните води обаче е проблемът, който най-често се подценява. Малко хора си дават сметка, че отвеждането им в септична яма замърсява точно онези подпочвени води, които после ще се използват за пиене. При дългосрочен престой това означава, че сами си отравяте водоизточника. Затова е препоръчително да се монтира пречиствателна станция, работеща с безвредни микроорганизми, които разграждат отпадъка.

Под земята температурата е относително постоянна, но това не решава въпроса напълно. Човешките тела излъчват топлина, а външните температури могат да бъдат екстремно високи при термобаричен или ядрен взрив и екстремно ниски при ядрена зима.

Решението, което статията препоръчва, е елегантно и енергийно ефективно: подземна серпентина в затворен цикъл, която загрява или охлажда водата до температурата на почвата на определена дълбочина. Ако водата се стабилизира на около 20 градуса и влезе в подово отопление, в бункера постоянно ще има стайна температура. Системата работи и в двете посоки автоматично — когато навън е по-горещо, тя охлажда, когато е студено, затопля. Предимството ѝ е, че използва самата земя като топлинен резервоар и изисква минимална енергия.

Освен противовзривните клапани, които решават проблема с налягането, е нужна и защита срещу хора, опитващи се да проникнат.

Вариантите, които се посочват, са два. Първият е конструктивен: миниотвор, през който пространството пред вратата може да бъде простреляно. Вторият е химически — вещества, които правят престоя пред входа непоносим или опасен. И двата подхода изхождат от едно и също допускане, което си струва да се осмисли: при продължителна криза най-вероятната заплаха за бункера не е военна, а идва от други хора, които са без ресурси и знаят, че вътре има запаси. Именно затова замаскирането на входовете е първата и най-евтина линия на защита.

Необходими са два вида информация: за непосредствената обстановка около бункера и за случващото се по света.

За първото се предвижда предварително разполагане на камери, покриващи целия имот и входа, както и датчици за радиация, за химическа опасност, за чистота на въздуха и за температура. Това позволява да се вземе информирано решение кога изобщо е безопасно да се излезе. За второто са нужни любителско или професионално радио, с което може да се слушат информация и инструкции и да се разговаря с други оцелели, а по възможност и сателитен интернет. В складовете задължително се предвиждат място за хранителни продукти, за оръжие и за костюми за химическа и радиационна защита.

Подземното строителство е значително по-скъпо от надземното. Може да се очакват шестцифрени суми за базов модел и седем- или осемцифрени за по-голям обект или комплекс. Цената зависи не само от размера, а и от вида на животоподдържащите системи и от броя на опасностите, срещу които се осигурява защита.

При много дълъг престой възниква нов проблем — запасите свършват. При голям ядрен конфликт радиационният прах може да остане в атмосферата около десет години, което е несравнимо с престой от няколко дни или до три месеца. Затова се предвижда вътрешна градина на етажи със специални лампи. Ползите от нея са повече от очевидното: освен пресни зеленчуци, тя дава естествена зеленина и занимание, което при продължителна изолация има реално значение за психиката. В такава градина могат да се отглеждат марули, краставици, чушки, домати, тиквички, дини и билки като босилек, риган и мащерка.