Какво се прави при голямо наводнение докато сме вкъщи

Наводненията представляват временно заливане със значителни количества вода на територия, която в обичайното си състояние е суха. Причините за тях може да са: природни – от речни разливи или порои и техногенни – от аварии, неправилно управление на хидротехнически съоръжения или причинени от преднамерени действия.

В урбанизирана среда, при интензивна дъждовна буря, рискът от наводнения е висок, тъй като счупени клони и листа запушват канализационните шахти, речните корита и деретата. Заради асфалта, бетона и малкото зелени площи, водата трудно се оттича и това води до значителни наводнени участъци, особено в ниските части на населените места.

Поройните наводнения не са свързани с наличието на речна мрежа и могат да възникнат след интензивен валеж, независимо от състоянието на водния режим в нея. Особено опасни са поройните наводнения за селищните райони, където водонепропускливите, гладки покривни и улични настилки създават условия за големи скорости на водата, бърза концентрация и почти никакви загуби от инфилтрация в почвата. 

Приливната вълна притежава огромна кинетична енергия и се движи с голяма скорост. Тя оказва влияние върху стените на засегнатите сгради, като оказва хидростатичен и вертикален хидростатичен натиск върху тях и основите на сградите. Така се разрушават подовете и стените, по които често се наблюдават напуквания. Водният поток откъртва части от пътя, от постройките, от мостовете по пътя си, а от завлечените твърди материали, скални късове и пясък абразията силно се увеличава.

При височина на водния стълб от два метра натискът върху основата на стените на сградите е около 2 тона на квадратен метър, а общата сила върху всеки линеен метър стена е също около 2 тона. А вода със скорост само 16 километра в час, упражнява върху стените налягане, еквивалентно на ураганен вятър с 270 километра в час. Такива налягания, могат да доведат до срутване на стена навътре.

Тежки предмети като дънери, клони и автомобили нанасят допълнителни щети на засегнатите постройки. А хората, попаднали във водния капан, са застрашени не само от удавяне, но и от заплитане или нараняване от предметите, носени от водата. Допълнителен риск е и студеното време, което може да доведе до разболяване, хипотермия, измръзване или летален изход. А понякога се получават и свлачища, които са опасни както за хората, така и за постройките.

След наводнение във водата има умрели животни. Самата вода е кална, мътна и негодна за пиене, развиват се бактерии, замърсява се въздухът, а при хората могат да се наблюдават и чисто психологически травми като паника и психически разстройства. Липсата на чиста вода и занижените санитарно-хигиенни условия могат да доведат до болести като дизентерия, стомашно-чревни разстройства, натравяне, кожни болести и други. Тоест, наводненията носят не само непосредствена опасност по време на тяхното случване, но и дълго след като водите вече са се оттекли. 

Можем да бъдем сравнително спокойни, тъй като те са природно бедствие, което в известна степен може да се прогнозира. Десетки служби и държавни агенции следят метеорологичните условия, нивата на реки и язовири. При наличие на опасност те изготвят план, вземат превантивни мерки за денонощно наблюдение, оповестяване или евакуация на населението от районите, които могат да бъдат засегнати.

Какво трябва да знаем предварително?

Запознайте се с това, от кои реки и язовири около вашето населено място може да се очакват преливане и наводнение, както и кои са най-късите и безопасни маршрути за евакуация. 

В незащитените заливни зони на реките не се строят жилищни и селскостопански сгради. Забранено е изхвърлянето на строителни и битови отпадъци в коритата на реките и сухите дерета. Законът за водите забранява преграждането на речните течения с цел водовземане, поливане или къпане на животни. 

Ако в река, под мост или в сухо дере забележите натрупване на отпадъци, сухи дървета, строителни материали или други, които намаляват проводимостта на речните корита, веднага сигнализирайте в кметството, местната община или органите на пожарна безопасност и защита на населението.

Как да действаме при опасност от наводнение докато сме у дома?

При опасност от наводнение или при нужда от евакуация, ще бъдете уведомени от местната власт или съответната служба, отговорна за защитата на населението. Спазвайте указанията и реда, установени от органите на МВР и ГДПБЗН или инструкциите на местните власти.

Пригответе личен багаж с най-необходимите документи, лични вещи и продукти. Не забравяйте пари, кредитни карти, нотариални актове, застрахователни полици и други важни за вас документи. В идеалния случай всичко това ще е предварително подготвено в раницата ви за евакуация. 

Ако има предварителна индикация за повишаване на нивото на водата, може да бъдат предприети действия по изграждане на защитни диги от чували с пясък, които да предпазят имотите в засегнатия район. Всеки стопанин е длъжен да защити входните врати на имота си, стени, критични места, входове за изби и мазета и ниски прозорци. 

Дори да има предварително издигнати диги, може да се наложи аварийно да се доизгради и надгради съществуваща дига. Най-често се използва пясък за пълнене на зеблени или брезентови чували. Те се пълнят до половината и трябва да тежат не повече от 15 кг. 

Изграждането е от единия край към другия и никога от средата към двата края. Подредбата е по дължина на течението, като първият слой се полага на здрава основа без треви и лед. Застъпването става, като запълнената част на единия чувал ляга върху незапълнената част на вече поставения чувал. Височината на изградената стена трябва да надвишава с 30 см прогнозната височина на разлива при наводнението. Ако трябва да се изградят следващи редове, това се прави така, както се зида – със застъпване на половин дължина от чувала на всеки ред. Основата на съоръжението трябва да е с ширина, равна на 3 пъти височината му. 

Вкъщи поставете на възможно най-високо място всички ценни предмети, електронни устройства и опасни хербициди и химикали. Запушете канализационните отвори (сифон, тоалетна чиния и други), за да се предпазят помещенията от върнатата мръсна вода, изключете газта и електричеството и напуснете по възможно най-бързия начин дома си. При невъзможност за евакуиране на животните, отворете вратите на помещенията, в които са затворени. По определените маршрути се насочете към сборните пунктове за евакуация или към пунктовете за приемане и настаняване.

По време на наводнение се извършва разузнаване в района на заливане и местата, където е възможно да се намират застрашени хора, животни и културни ценности, определяне на височината на водния стълб, температурата и скоростта на движение. Приоритетно се извеждат бременни жени, майки с малки деца, болни на легло, хора в неравностойно положение, хронично болните, чието лечение изисква периодично посещение на болнични заведения и възрастни хора. Извеждането на пациенти от заведения за психично болни се извършва след съгласуване на действията със съответните специалисти и под тяхното наблюдение и указания. 

При невъзможност да бъдат изведени всички бедстващи, дирекция „Аварийна помощ и превенция“ организира и съдейства за транспортиране на храни, питейна вода, медикаменти, затоплящи напитки, дрехи и одеяла, осигурени от териториалните органи на изпълнителната власт.

При невъзможност за напускане на сградата и ако нивото на водата продължава да расте, заемете по-горните етажи или се качете на покрива. За положението си съобщете на телефон 112. Съобщете вашето име, ясно и отчетливо кажете какъв е проблемът, къде се намирате, има ли пострадали или застрашени хора. Не затваряйте телефона преди операторът. Известете вашите близки, съседи и колеги за опасността и поддържайте връзка с тях до пристигане на спасителните екипи.

Официални източници: ГДПБЗН — МВР

Често задавани въпроси

Какви са причините за наводненията?

Наводненията представляват временно заливане със значителни количества вода на територия, която в обичайното си състояние е суха. Причините се делят на две групи.

Природните причини са речни разливи и порои. Техногенните включват аварии, неправилно управление на хидротехнически съоръжения или преднамерени действия. Разграничението има значение, защото при природните причини обикновено има предупредителен период, докато при авария на съоръжение вълната идва без предизвестие. Именно затова познаването на язовирите и реките около населеното място е част от подготовката, а не любопитство.

Защо градовете са особено уязвими при пороен дъжд?

В урбанизирана среда рискът е висок по няколко причини едновременно. Счупени клони и листа запушват канализационните шахти, речните корита и деретата, а заради асфалта, бетона и малкото зелени площи водата се оттича трудно.

Поройните наводнения са особено опасни точно за селищните райони, защото са независими от речната мрежа — те могат да възникнат след интензивен валеж, независимо от състоянието на реките. Водонепропускливите гладки покривни и улични настилки създават условия за високи скорости на водата, за бърза концентрация и практически нулеви загуби от попиване в почвата. Тоест целият паднал обем се събира и се движи бързо, а най-засегнати са ниските части на населеното място.

Каква сила има водният поток?

Числата са изненадващи и обясняват защо наводненията събарят сгради. При височина на водния стълб от два метра натискът върху основата на стените е около 2 тона на квадратен метър, а общата сила върху всеки линеен метър стена е също около 2 тона. Натискът расте с дълбочината — затова стените поддават най-напред в основата си.

Още по-показателно е сравнението за движещата се вода: поток със скорост само 16 километра в час упражнява върху стените налягане, еквивалентно на ураганен вятър със скорост 270 километра в час. Такива натоварвания могат да доведат до срутване на стена навътре. Към хидростатичния натиск се добавя и абразията от завлечените твърди материали, скални късове и пясък, които буквално изтъркват основите. Водният поток откъртва части от пътя, от постройките и от мостовете, а тежки предмети като дънери, клони и автомобили нанасят допълнителни удари.

Кои са опасностите за хората по време на наводнението?

Хората, попаднали във водата, са застрашени не само от удавяне. Реален риск е заплитането или нараняването от предметите, носени от потока — а именно те, а не самата вода, причиняват голяма част от жертвите.

Допълнителна опасност е студеното време, което може да доведе до заболяване, хипотермия, измръзване или летален изход, тъй като мокрият човек губи телесна топлина многократно по-бързо. Към това се добавя и рискът от свлачища, опасни както за хората, така и за постройките. Тоест дори човек, който успее да излезе от водата, остава изложен на сериозен риск, ако не бъде изсушен и стоплен бързо.

Какви са опасностите след оттеглянето на водата?

Значителни и продължителни — наводнението носи опасност не само докато се случва, но и дълго след като водите са се оттеглили.

След наводнение във водата има умрели животни. Самата вода е кална, мътна и негодна за пиене, развиват се бактерии, замърсява се и въздухът. Липсата на чиста вода и влошените санитарно-хигиенни условия водят до заболявания като дизентерия, стомашно-чревни разстройства, натравяния и кожни болести. Отделно се наблюдават и чисто психологически последици — паника и психически разстройства, особено при хора, загубили дом или близки. Именно затова възстановяването след наводнение отнема седмици и месеци, а не дни.

Може ли наводнението да бъде предвидено?

За разлика от земетресението — да, до известна степен. Това е и основната разлика между двете бедствия по отношение на подготовката.

Десетки служби и държавни агенции следят метеорологичните условия и нивата на реките и язовирите. При наличие на опасност те изготвят план и предприемат превантивни мерки — денонощно наблюдение, оповестяване и при нужда евакуация на населението от застрашените райони. Това означава, че при наводнение обикновено има предупреждение и че то трябва да се приеме сериозно още при първото съобщение. Практическата подготовка е да знаете предварително от кои реки и язовири около вашето населено място може да се очаква преливане и кои са най-късите и безопасни маршрути за евакуация.

Какви са законовите ограничения и какво трябва да се сигнализира?

В незащитените заливни зони на реките не се строят жилищни и селскостопански сгради. Забранено е изхвърлянето на строителни и битови отпадъци в коритата на реките и в сухите дерета. Законът за водите забранява и преграждането на речните течения с цел водовземане, поливане или къпане на животни.

Тези забрани не са формални — всяко нарушение намалява проводимостта на коритото и превръща умерен валеж в наводнение. Затова, ако забележите в река, под мост или в сухо дере натрупване на отпадъци, сухи дървета, строителни материали или друго, което пречи на оттичането, сигнализирайте незабавно в кметството, в общината или в органите на пожарната безопасност. Това е една от малкото превантивни мерки, които отделният гражданин може да предприеме за цялото населено място.

Как се изгражда защитна дига от чували с пясък?

Техниката има конкретни правила и грешките я правят безполезна. Чувалите са зеблени или брезентови, пълнят се до половината и не бива да тежат повече от 15 килограма — по-пълните чували не лягат плътно и оставят пролуки.

Изграждането започва от единия край към другия и никога от средата към двата края. Подредбата следва дължината на течението, а първият слой се полага върху здрава основа без треви и лед. Застъпването става, като запълнената част на единия чувал ляга върху незапълнената част на вече поставения. Височината на стената трябва да надвишава с 30 сантиметра прогнозната височина на разлива. При повече редове се зида със застъпване на половин дължина от чувала, както при тухлена зидария. И най-важното конструктивно изискване: основата трябва да е широка колкото три пъти височината на съоръжението.

Какво се прави вкъщи преди напускане?

Последователността е конкретна. Поставете на възможно най-високо място всички ценни предмети, електронни устройства, както и опасни хербициди и химикали — последните, за да не се разнесат с водата и да не отровят района.

Запушете канализационните отвори — сифоните, тоалетната чиния и другите — за да предпазите помещенията от връщаща се мръсна вода, която при наводнение почти винаги идва отдолу, а не отвън. Изключете газта и електричеството и напуснете дома си възможно най-бързо. Ако не можете да евакуирате животните, отворете вратите на помещенията, в които са затворени, за да имат шанс да се спасят сами. Придвижвайте се по определените маршрути към сборните пунктове за евакуация или към пунктовете за настаняване. Личният багаж трябва да съдържа най-необходимите документи, лични вещи и продукти, включително пари, карти, нотариални актове и застрахователни полици — в идеалния случай всичко това вече е в раницата за евакуация.

Какво се прави, ако не можете да напуснете сградата?

Ако нивото на водата продължава да расте, а излизането е невъзможно, заемете по-горните етажи или се качете на покрива.

След това съобщете за положението си на телефон 112. Обаждането трябва да е структурирано: съобщете името си, ясно и отчетливо опишете какъв е проблемът, къде точно се намирате и има ли пострадали или застрашени хора. Не затваряйте телефона, преди операторът да е приключил — той често има допълнителни въпроси или инструкции. След това известете близките, съседите и колегите си за опасността и поддържайте връзка с тях до пристигането на спасителните екипи. При организираното извеждане приоритет имат бременните жени, майките с малки деца, лежащо болните, хората в неравностойно положение, хронично болните и възрастните хора.