Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Градът, който в тази поредица се появява три пъти – два пъти под чужда следа и веднъж в началото на своята
Градът
Казанлък е в средата на Казанлъшката котловина, между Стара планина на север и Средна гора на юг, в долината на река Тунджа. Около 45 хиляди души живеят в град, който светът познава по едно нещо – розовото масло.
Долината произвежда голяма част от световното количество българско розово масло, продукт, който няма пълноценен заместител и се използва в парфюмерията по цял свят. На пет километра от центъра е Тракийската гробница, паметник на ЮНЕСКО. На двайсет километра северно е проходът Шипка.
Но икономиката на града не се крепи на розите.
Какво има в Казанлък
В южната част на града, на около 1,7 километра от центъра, се намира „Арсенал“ – един от най-големите производители на въоръжение и боеприпаси в България и основният работодател в общината.
Това прави Казанлък различен от всички останали градове в поредицата. В Плевен военният обект е учебен. В Търново – образователен. Тук обектът е производствен: предприятие, което произвежда боеприпаси в реални количества, за реални армии.
Във военното планиране производството на боеприпаси стои по-високо от учебните заведения и наравно с летищата. Армия без снаряди спира да воюва за дни, независимо колко техника има.
И тук идва тежкото обстоятелство: градът е израснал около завода. Между цеховете и жилищните квартали няма поле – има улица.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | „Арсенал“, в южната част |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу военното производство |
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Огненото кълбо с радиус 198 метра поглъща централната част. Изгаряния трета степен настъпват до 1,94 километра – тоест в целия град. Ударната вълна срива стоманобетонните конструкции до 670 метра и жилищните сгради до 1,6 километра, а на 4,27 километра, в Копринка, Бузовград и Черганово, се чупят стъклата.
Очаквани загинали: 34 280. Очаквани ранени: 16 250. В зоната на 1 psi се намират средно 62 109 души.
Обърнете внимание на съотношението: тук загиналите са двойно повече от ранените – обратното на почти всички останали градове. Причината е плътността. Казанлък е компактен град с диаметър около четири километра, а зоната на средните разрушения е с радиус 1,6 километра. Голяма част от населението попада не в периферните пояси, а в централните.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Сценарий Б: наземен взрив по завода
Наземният взрив свива зоните: тежките разрушения до 540 метра, средните до 1,13 километра, счупените стъкла до 2,9 километра. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 5 400. Очаквани ранени: 18 200. В зоната на 1 psi се намират средно 55 619 души.
Това е най-големият брой ранени от всички наземни сценарии в поредицата – повече, отколкото при удар по Плевен, Русе или Велико Търново. Причината е разположението: заводът е на километър и половина от центъра, а жилищните квартали започват веднага след оградата му. Ударната вълна не минава през ниви, а през квартали, но е достатъчно отслабена, за да рани, вместо да убие.
Загиналите падат шест пъти спрямо сценарий А, но ранените се удвояват. Осемнайсет хиляди ранени в град с 45 хиляди жители означава, че всеки трети жител се нуждае от медицинска помощ едновременно – в град с една болница, която също е в зоната.
Има и още едно обстоятелство, което числата не показват. Ударът по завода унищожава основния работодател в общината. Дори градът да се възстанови физически, икономиката му няма към какво да се върне.
Следата
При вятър 24 километра в час и южна посока следата тръгва от завода през Бузовград, преваля Средна гора, пресича Тракийската низина между Чирпан и Първомай и стига до северните склонове на Родопите, на 112 километра от мястото на удара.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Най-горещата част – над 100 rad/h – минава над южните квартали и Бузовград, после над Средна гора. Оттам нататък следата пресича едни от най-плодородните земи в страната.
Заедно с това под облака попада и самата Розова долина. Розовият цвят се бере ръчно, рано сутрин, в продължение на около три седмици през май и юни. Реколта, набрана под радиоактивна следа, не подлежи на деконтаминация – тя просто отпада. Заедно с нея отпада и продукт, който България произвежда почти без конкуренция от триста години.
Кръстовището
Казанлък се появява в тази поредица за трети път и това не е случайност.
При удара по авиобаза Граф Игнатиево следата тръгва от Тракийската низина на североизток и стига до Казанлъшката котловина. При удара по военния университет във Велико Търново следата тръгва на юг, преваля Шипка и минава пак през Казанлък. А тук, при удар по самия Казанлък, следата тръгва на юг към Тракия.
Причината е география. Долината е затворена между два планински масива, а проходите през тях са малко. Въздухът – и всичко, което носи – минава оттам, накъдето му позволява релефът.
Изводът е важен и извън този конкретен град: ако живеете в котловина между два прохода, вие сте изложени на следи от удари в няколко посоки едновременно, включително по обекти, които са на сто километра от вас и за които никога не сте се замисляли. Разстоянието не ви пази. Пази ви само знанието какво да направите в първите два дни.
Осемнайсет хиляди ранени в град с 45 хиляди жители означава, че помощта няма да дойде навреме за всички. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави в първите минути, как се определя посоката на облака и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – оказване на първа помощ при изгаряния и облъчване, изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по „Арсенал“ |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 34 280 | 5 400 |
| Очаквани ранени | 16 250 | 18 200 |
| Хора в зоната на 1 psi | 62 109 | 55 619 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², на юг към Тракия и Родопите |
Условия: вятър 24 км/ч, южна посока. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива.
Какво остава
Казанлък при въздушен удар престава да съществува. Казанлък при наземен удар по завода остава да стои – с осемнайсет хиляди ранени, без работодател, под радиоактивна следа и с реколта, която няма да бъде обрана.
От всички сценарии в тази поредица този е може би най-показателният за разликата между „унищожен град“ и „град, в който не може да се живее“. Второто е по-често и по-вероятно от първото – и точно то се решава от подготовката.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Перник
- Ядрен удар по Враца
- Ядрен удар по Монтана
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Казанлък с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 34 280 загинали и 16 250 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 62 109 души. При наземен взрив по завода в южната част загиналите са около 5 400, но ранените се увеличават до 18 200.
Защо при наземния удар по Казанлък ранените са повече, отколкото при въздушния?
Защото заводът е на около 1,7 километра от центъра и жилищните квартали започват веднага след оградата му. Ударната вълна минава през тях, но отслабена - достатъчно, за да рани, вместо да убие. Това е най-големият брой ранени от всички наземни сценарии в поредицата: всеки трети жител на града се нуждае от помощ едновременно.
Защо Казанлък би бил цел на ядрен удар?
Заради „Арсенал" - един от най-големите производители на въоръжение и боеприпаси в България и основен работодател в общината. Във военното планиране производството на боеприпаси стои високо в списъка с цели, защото армия без снаряди спира да воюва за дни.
Докъде стига радиоактивната следа при удар по Казанлък?
При вятър 24 км/ч с южна посока следата се проточва 112 километра - през Бузовград, над Средна гора, през Тракийската низина между Чирпан и Първомай, до северните склонове на Родопите. Общата засегната площ е около 1 240 км².
Какво става с Розовата долина при радиоактивно замърсяване?
Розовият цвят се бере ръчно, рано сутрин, в продължение на около три седмици през май и юни. Реколта под радиоактивна следа не подлежи на деконтаминация и отпада изцяло, а с нея и производството на розово масло за съответната година.
Защо Казанлък попада под радиоактивни следи и от удари в други градове?
Заради географията. Котловината е затворена между Стара планина и Средна гора, а проходите са малко, така че въздушните маси минават по едни и същи коридори. В тази поредица Казанлък попада под следата и при удар по авиобаза Граф Игнатиево, и при удар по Велико Търново - обекти на десетки километри от него.
