Мащабен срив в електропреносната мрежа

Много от нас не си дават сметка, че разпадът на електросистемата и дългото време без достъп до електрическа енергия може да се окаже едно от най-разрушителните бедствия, с потенциал да надмине по жертви и щети всяко друго бедствие. 

В България никой не говори за такава възможност, докато в същото време в Германия търсенето на резервни генератори расте устойчиво с двуцифрени стойности в проценти на месец. От години, армиите на страните от Западна Европа се готвят за така наречения „blackout“. Забележете, армиите. Не полицията и не службите за защита на населението. Полицията няма да може да овладее това, което ще се случи, ако в цялата страна няма ток за повече от тридесет дена. 

Електрическите системи са много прецизни, производството на ток и електроразпределението се управлява от десетки хиляди служители и компютри. Проблемът е, че токът, произвеждан от електроцентрали не може да бъде съхраняван. Трябва да бъде произведен и подаден точно толкова ток, колкото е необходим на включените към момента електроуреди. Ако натоварването някъде е твърде голямо или се случи авария, токът трябва да бъде насочен по други разклонения на мрежата. Ако се случат серии от аварии, тогава се стига до срив на цялата електросистема и спиране на електроцентралите. 

Централите произвеждат или спират да произвеждат ток под ръководството на регулатор, който като диригент избира кои да работят и кога да спрат. Всяка грешка може да доведе до авария, пик на тока, изгаряне на електроуреди, претоварване на кабели, нагряването им, провисване, докосване до къща, дърво или предмет, късо съединение и повреда. Флуктуациите на тока могат да доведат до изгаряне на електроуреди и повреда в компютри или машини в други производства, до промишлени аварии и пожари.

С отпадането на основни договори, на които се крепеше сигурността в Европа, употребата на тактическо ядрено оръжие става все по-вероятна. Силен електромагнитен импулс може и ще унищожи всякакво електронно оборудване, като компютри и електроника на електростанции, контролни центрове за електроразпределение, електрически станции и подстанции и т.н. Възстановяването на мрежата от поражение в такъв мащаб ще отнеме години. Ако това стане, общественият ред може да се разпадне и когато бъде възстановено електроподаването, реалността може да се окаже съвсем различна от тази, която познаваме днес. За възстановяването от такъв шок върху държавите и обществата ще са нужни десетилетия.

Колкото и малка да е вероятността за срив на електрическата система, тя все пак съществува и много експерти очакват това да се случи в Европа в недалечно бъдеще. Ако си мислите „Какво пък толкова. Няма да имаме част от съвременните си удобства като лампи, компютри и телевизия“, значи не си давате сметка за реалните щети и последствия от такова събитие. 

През 2003-та година Ню Йорк остана три денонощия без ток след разпада на електрическата мрежа в североизточната част на САЩ и някои райони на Канада. Това бедствие засегна над 55 милиона души в две държави, като само за три денонощия загинаха над 100 души. А на 9 август 2019 г. авария в националната електрическа мрежа на Великобритания остави близо милион души без ток за по-малко от час. Следващите описания на това, което се случва, са базирани на тези две събития и хипотезата за мощен електромагнитен импулс, който да извади големи части от системата за много дълго време. 

Когато токът спре, всички ще усетят това, но най-непосредствен ефект ще изпитат хората, останали в капан в асансьорите и водачите на моторни превозни средства, които се окажат на натоварени кръстовища без светофари. Нужда от помощ ще имат и тези, качени на различни атракциони като Виенски колела и скоростни влакчета. Мотрисите на метрото ще спрат на място, в пълна тъмнина и вероятно много далеч от спирка.

Всички ще се опитат да се обадят за помощ и макар центровете за приемане на обаждания за спешна помощ да имат генератори и да работят все още, те ще бъдат залети от количество позвънявания, на които няма да могат да реагират. Ако всеки реши да провери как са близките му по телефона, всички мобилни мрежи ще паднат от претоварването. 

Полицията няма да има толкова служители, които да регулират всички кръстовища. Ще се образуват задръствания и тапи, линейките няма да могат да достигат до пострадалите. Асансьорните техници няма да могат да достигнат и освободят навреме всички хванати в капаните на асансьорите, а някои може да чакат часове или дни, за да бъдат измъкнати. 

Атомната електроцентрала и другите централи ще бъдат принудително спрени от съображения за сигурност. В някои заводи, разчитащи на компютърни системи, които да управляват непрекъсваеми процеси, може да се стигне до аварии. В Ню Йорк системна грешка в химически завод довежда до изпускане на токсични материали в близко езеро, а рафинерия в Детройт претърпява експлозия.

Телевизиите, интернет доставчиците, телекомуникационните оператори и някои офис сгради ще продължат да работят на генератори още няколко дена. Болниците могат да изкарат по-дълго – седмица-две, ако имат помощта на държавата за зареждането им с гориво. Ако те останат без гориво за огромните си генератори, ще бъде поставен на карта живота на пациенти с тежки наранявания, каквито ще има много. Ще са засегнати и пациентите на командно дишане, пациентите, нуждаещи се от регулярна хемодиализа и недоносените бебета в кувьози. 

Повечето бензиностанции имат нужда от ток, за да изпомпват гориво, така че скоро всичкото гориво от резервоарите на колите ще бъде изгорено, а хората ще започнат да източват горивото на паркираните автомобили през нощта. В големите градове хората ще залеят улиците и където и да отиват ще трябва да е пеша. Но къде въобще ще ходят, ако никъде няма ток. Няма да ходят на работа, не могат да излязат на бар с приятели, културните събития също няма да се провеждат. Всичко ще спре. 

Помпените станции и топлофикациите няма да работят без ток. Ще бъде студено и няма да има вода за миене и за пиене. Ако токът спре и живеете на нисък етаж, веднага отворете крановете и напълнете всички възможни съдове с водата, която се намира в тръбите над вас. Без вода за хигиена няма да можете да ходите до тоалетна, а ако го направите, без да можете да почистите след това, рискувате да развиете опасна болест като дизентерия. Хората ще ходят по голяма нужда навън и скоро в града ще плъзнат зарази.

Без храна може да живеете и десет дена, но без вода за пиене ще умрете много по-бързо. Запасите от питейна вода по магазините ще свършат почти веднага. Отидете до най-близкия магазин и си купете. Имайте предвид, че ток няма да има и може да не се съгласят да продават, а ако успеете да ги убедите да ви вземат парите, то трябва да имате в брой. 

Аптеките ще са принудени да затворят, оставяйки хората без достъп до предписаните им медикаменти. Включително и тези, страдащи от диабет, високо кръвно и астма. 

Кредитните и дебитните карти ще са напълно безполезни. Ако нямате пари в брой ще гледате как другите купуват това, от което вие имате нужда. Банките също няма да ви помогнат. Без компютри няма начин да удостоверят самоличността ви и наличността по сметките ви. Никой няма да може да внася, нито да тегли. Банките просто ще затворят и няма да отворят повече. 

В засегнатите райони хората ще запалят генераторите си, много от които не се поддържат добре. Част от тях ще загинат, заради натравяне с въглероден оксид. Други ще палят свещи за светлина и за да се стоплят, а част от тях ще завършат с пожар в жилището. 

За много хора това ще е стресираща, плашеща и неудобна ситуация, докато други ще го сметнат за почивка от рутината и дори ще се наслаждават. В много квартали ще се проведат спонтанни „партита“ между блоковете. Алкохолът, стресът, тъмнината и чувството за ненаказуемост ще провокират първите престъпления. 

Спокойният социален ред, на който се наслаждаваме, може да изчезне само след няколко дена. Тъжната реалност е, че повечето хора не са подготвени да оцелеят, ако линиите на доставки са прекъснати за по-дълго време. Масово хората нямат достатъчно храна, вода и лекарства за повече от седмица. Бедствие от национален мащаб може бързо да обърне съсед срещу съседа. 

Първите няколко денонощия могат да бъдат сравнително спокойни, защото хората възлагат надежди на служителите, които трябва да възстановят мрежата и вярват на правителството, военните и обществените служби. След това ще се разбере колко безпомощна е цялата система без електричество. 

След 72 часа ще започне да се чувства остър недостиг на някои продукти, което ще провокира още повече покупки от паника. Хората ще разберат, че помощ не идва и че електроподаването няма да бъде възстановено скоро. Нивата на стрес в обществото ще вдигнат градуса на напрежението. Ако досега магазините не са разграбвани, то със сигурност ще започнат преди петия ден да е завършил, защото тези, които не са се подготвили, отчаяно ще се опитат да се сдобият с провизиите, които им трябват. 

При няколкото дена със супер висок ръст на инфлацията в Аржентина, полицията беше безпомощна пред тълпите разграбващи магазини, а собствениците на търговските обекти, семействата им и служителите се въоръжаваха и стреляха с огнестрелни оръжия по хората, за да опазят стоката си. При едноседмичния срив на електрическата система във Великобритания, магазините бяха разграбвани значително по-възпитано и без въоръжен отпор от служителите и собствениците им. 

Ако сте подготвени, можете да избегнете да бъдете навън в това опасно и отчаяно време. Ако не сте, пригответе се да сте част от тълпата, която ще атакува магазините. Това, че сте част от тълпата не ви прави силни. Може вие да сте доволни от това, че сте взели вода, брашно и ориз, но някой, който не е имал вашия късмет, може да реши да ви ги отнеме със сила. 

Полицията няма да успява да се справя с обема на престъпленията и е възможно да се въведе комендантски час или да бъде обявено извънредно положение и армията да поеме контрол.

Ако можете да си представите какво е само едно денонощие да нямате ток, може да си представите какъв кошмар ще е ако няма ток за седмици, месеци или години. Правилната подготовка, направена навреме е единственият начин за защита.

Официални източници: ГДПБЗН — МВР

Често задавани въпроси

Защо блекаутът може да е по-разрушителен от всяко друго бедствие?

Защото засяга едновременно всичко останало. Дългото време без достъп до електрическа енергия има потенциала да надмине по жертви и щети всяко друго бедствие, тъй като без ток спират не само лампите, а водоснабдяването, отоплението, комуникациите, плащанията, горивото, медицинската апаратура и логистиката.

Показателно е кой се готви за този сценарий. От години армиите на страните от Западна Европа се подготвят за така наречения блекаут — именно армиите, а не полицията или службите за защита на населението. Логиката зад това е, че полицията няма да може да овладее случващото се, ако в цялата страна няма ток за повече от тридесет дни. В Германия търсенето на резервни генератори расте устойчиво с двуцифрени темпове, докато в България темата практически не се обсъжда.

Защо електрическите системи са толкова уязвими?

Защото токът не може да се съхранява. Това е фундаменталното ограничение, което прави цялата система крехка: трябва да бъде произведен и подаден точно толкова ток, колкото в момента консумират включените уреди — нито повече, нито по-малко.

Системата се управлява от десетки хиляди служители и компютри, а централите произвеждат или спират производство под ръководството на регулатор, който като диригент определя коя работи и кога. Ако натоварването някъде е твърде голямо или възникне авария, токът трябва да бъде пренасочен по други разклонения. При серия от аварии обаче се стига до срив на цялата система и спиране на централите. Всяка грешка може да предизвика верига от последствия: пик на тока, изгаряне на електроуреди, претоварване и нагряване на кабели, провисване, допир до дърво или сграда, късо съединение, а оттам промишлени аварии и пожари.

Каква е връзката с ядрената заплаха?

Пряка и много конкретна. С отпадането на основните договори, на които се крепеше сигурността в Европа, употребата на тактическо ядрено оръжие става все по-вероятна.

Съществената подробност е, че за унищожаване на електрическата система не е нужно поразяване на самата инфраструктура. Силният електромагнитен импулс унищожава всякакво електронно оборудване — компютрите и електрониката на електроцентралите, контролните центрове за електроразпределение, електрическите станции и подстанциите. Възстановяването на мрежа, поразена в такъв мащаб, би отнело години, а възстановяването на държавите и обществата от подобен шок — десетилетия. Именно затова блекаутът не е отделна тема от ядрената заплаха, а една от най-вероятните ѝ последици.

Има ли исторически прецеденти?

Да, и то поучителни. През 2003 г. Ню Йорк остава три денонощия без ток след срив на електрическата мрежа в североизточната част на САЩ и части от Канада. Бедствието засяга над 55 милиона души в две държави, а само за три денонощия загиват над 100 души.

Второто събитие, посочено в статията, е срив на националната електрическа мрежа на Великобритания, оставил хората без ток за седмица. Тези случаи показват какво се случва в развити държави с работеща администрация при относително кратко прекъсване. Числото от над 100 жертви за три дни в един град е особено показателно — то идва не от самия срив, а от последиците му: инциденти, липса на медицинска помощ, отравяния и пожари.

Какво се случва в първите минути?

Най-непосредствено засегнати са хората, останали в капан в асансьорите, и водачите на превозни средства на натоварени кръстовища без работещи светофари. Помощ ще е нужна и на хора, качени на атракциони като виенски колела и влакчета, а мотрисите на метрото ще спрат на място, в пълна тъмнина и вероятно далеч от спирка.

Веднага след това идва вторият проблем. Всички ще се опитат да се обадят за помощ и макар центровете за спешни повиквания да имат генератори и да продължат да работят, те ще бъдат залети от обаждания, на които не могат да реагират. Ако всеки реши да провери близките си, мобилните мрежи ще паднат от претоварване. Полицията няма достатъчно служители, за да регулира всички кръстовища, ще се образуват задръствания и линейките няма да могат да достигат до пострадалите. Асансьорните техници няма да успеят да освободят навреме всички, а някои хора може да чакат часове или дни.

Какво се случва с промишлеността и болниците?

Атомната електроцентрала и другите централи ще бъдат принудително спрени по съображения за сигурност. В заводи, разчитащи на компютърно управление на непрекъсваеми процеси, може да се стигне до аварии — при блекаута в Ню Йорк системна грешка в химически завод довежда до изпускане на токсични материали в близко езеро, а рафинерия в Детройт претърпява експлозия.

Телевизиите, интернет доставчиците, телекомуникационните оператори и част от офис сградите ще работят на генератори още няколко дни. Болниците могат да издържат по-дълго — седмица до две, ако държавата им осигурява гориво. Ако останат без гориво за големите си генератори, животът на пациентите с тежки наранявания ще бъде поставен на карта, а най-уязвими са пациентите на командно дишане, нуждаещите се от редовна хемодиализа и недоносените бебета в кувьози.

Какво се случва с водата и хигиената?

Помпените станции и топлофикациите не работят без ток. Ще бъде студено и няма да има вода нито за пиене, нито за миене.

Тук е и най-практичният съвет в цялата статия, който трябва да се изпълни в първите минути: ако токът спре и живеете на нисък етаж, веднага отворете крановете и напълнете всички възможни съдове с водата, която все още се намира в тръбите над вас. Този обем е ограничен и се изчерпва бързо, тъй като всички ще направят същото. Без вода за хигиена не може да се ползва тоалетна, а ползването ѝ без последващо почистване създава реален риск от дизентерия. Хората ще започнат да ходят по нужда навън и в града бързо ще плъзнат зарази. Без храна човек може да живее и десет дни, но без вода умира многократно по-бързо, а запасите по магазините ще свършат почти веднага.

Какво се случва с парите и с лекарствата?

Кредитните и дебитните карти стават напълно безполезни. Ако нямате пари в брой, ще наблюдавате как другите купуват това, от което вие имате нужда.

Банките също няма да помогнат: без компютри няма как да бъде удостоверена самоличността ви и наличността по сметките. Никой няма да може да внася или да тегли, а банките просто ще затворят. Дори в магазин с работеща каса може да откажат да продават, а ако се съгласят, ще искат само пари в брой. Аптеките ще бъдат принудени да затворят, оставяйки хората без достъп до предписаните им медикаменти — включително страдащите от диабет, високо кръвно и астма. Бензиностанциите също се нуждаят от ток, за да изпомпват гориво, така че наличното в резервоарите бързо ще бъде изразходвано, а източването на гориво от паркирани автомобили ще започне бързо.

Как се променя общественият ред по дни?

Развитието има ясна времева последователност. Първите няколко денонощия могат да са сравнително спокойни, защото хората възлагат надежди на службите и вярват, че мрежата ще бъде възстановена. В някои квартали дори ще се проведат спонтанни събирания между блоковете — а алкохолът, стресът, тъмнината и усещането за безнаказаност ще провокират първите престъпления.

След 72 часа започва остър недостиг на продукти, което провокира още повече покупки от паника. Хората разбират, че помощ не идва и че токът няма да бъде възстановен скоро. Ако дотогава магазините не са разграбвани, това почти сигурно ще започне преди края на петия ден, защото неподготвените ще се опитат отчаяно да се сдобият с необходимото. Сравнението между два реални случая е показателно: при хиперинфлацията в Аржентина полицията е безпомощна пред разграбващи тълпи, а собствениците на магазини стрелят с огнестрелно оръжие, за да опазят стоката си; при едноседмичния срив във Великобритания разграбването протича значително по-спокойно и без въоръжен отпор.

Какво означава това за подготовката?

Основното следствие е, че подготовката трябва да ви държи извън улицата. Ако сте подготвени, можете да избегнете да бъдете навън в най-опасния период. Ако не сте, ще бъдете част от тълпата, която атакува магазините — а участието в тълпа не прави никого силен.

Има и допълнителна опасност, която мнозина не отчитат: човек, успял да се сдобие с вода, брашно и ориз, се превръща в цел за някой, който не е имал този късмет. Тоест дори успешното снабдяване по време на криза носи риск. Затова запасът се прави предварително и дискретно. Отделно, при използване на генератори трябва да се внимава — при блекаут част от жертвите идват от отравяне с въглероден оксид от лошо поддържани генератори, а други от пожари, причинени от свещи. И накрая: тъжната реалност е, че повечето хора нямат достатъчно храна, вода и лекарства за повече от седмица, а бедствие от национален мащаб може бързо да обърне съсед срещу съседа.