Базови принципи за оказване на първа помощ на ранен

В зона на активни бойни действия винаги има възможност да бъдете ранени или друг човек да бъде ранен. Ако вие бъдете ранени и можете да се погрижите сами за нараняването си – направете го. Ако състоянието ви не позволява сами да се справите, ще разчитате на някого около вас да ви помогне. Ако видите, че друг човек се нуждае от помощта ви, не го изоставяйте, така както не бихте искали и вас да ви изоставят. Направете всичко по силите си да помогнете на ранения.

Когато няма кой друг да окаже първа помощ на пострадалия, вашите знания за неотложна медицинска помощ ще са безценни. Когато помагате на друг, трябва да го направите безопасно, правилно и следвайки точно определен набор от правила и процедури. Правилата по-долу са написани от действащи военни санитарни инструктори и медици. Основано е на техния личен опит от съвременни въоръжени конфликти. Това е практика, а не теория. В никакъв случай да не се приемат като медицински съвет. Преди да използвате който и да е от посочените препарати или да приложите съответните процедури, се посъветвайте с военен лекар.

Преди да започнем, ще въведем няколко основни понятия, свързани с мястото и събитието. Ако човекът е ранен на бойното поле, където има огневи контакт с противника, това е „Червена зона“. Тя е опасна както за ранения, така и за вашия живот. „Жълтата зона“ е временно укритие, в което можете по-спокойно да работите, без пряка опасност от попадение във вас, но все още не е напълно безопасно. Относително безопасната зона за евакуация ще наречем „Зелена зона“.

Когато сте в „Червената зона“, първо трябва да осигурите собствената си безопасност. Няма да спасите никого, ако се окаже, че самите вие имате нужда от помощ. След това трябва да осигурите огнево прикритие на ранения, като засипете противника с огън. Междувременно трябва да установите гласов контакт с ранения. Провери „свой – чужд“, след което гласово управлявай действията му. Използвай команди, като „Допълзи дотук!“, „Лежи, не се движи!“ и „Сложи си турникета!“. При първа възможност преместете ранения в „Жълтата зона“.

Във временното укритие правите първоначален оглед и се заемате с отстраняването на критичната за здравето опасност. След това правите втори оглед за наличие на други наранявания. Обезболявате ранения и го превързвате.

Критичните опасности за живота на пострадалия са: силно кръвотечение, пневмоторакс, шоково състояние и безсъзнание. Първо трябва да спрете обилното кръвотечение. Най-много жертви се дават от неконтролирана кръвозагуба. Пневмотораксът е рана на гръдната област с увреждане на кухините около белия дроб. Въздухът прониква през раната и затруднява дишането. Шоковото състояние е предизвикано от голяма кръвозагуба и се характеризира с ниско кръвно налягане и висок пулс. При безсъзнание трябва да проверите пострадалия дали може да диша свободно, или е блокирал дихателните пътища с език или повърнато.

Ако няма дишане, докато е в безсъзнание, почистете устата от мръсотия и повръщано, за да не пречи нищо на дишането. Ако продължава да не диша, преминете към кардиопулмонална ресусцитация (сърдечен масаж и обдишване). След възстановяване на дишането преместете ранения на безопасно място и го поставете легнал настрани, с единия крак в сгънато положение за стабилност. Направете вторичен оглед и предприемете действия за евакуация към „Зелена зона“.

До предаването на ранения на медиците контролирайте състоянието му чрез гласов контакт. Проверете действията, изпълнени в „Жълтата зона“, и коригирайте допуснатите грешки. В „зелената зона“ може да окажете допълнителна помощ – вливания, обездвижване, тампонада на раните, разхлабване на турникета, и други. При предаването на ранения съобщете неговото подразделение, позивна, характера на нараняването, кога се е случило и каква помощ му е била оказана.

Първо помагайте на ранените, които са в съзнание, след това на тези в безсъзнание (според ситуацията). Помощ на ранен се оказва от неговата собствена аптечка. В „червената““ и „жълтата“ зона се прикривайте зад ранения, като оказвате помощ лежешком. Във всеки момент трябва да сте готов да приемете боя. Не изоставяйте ранените си другари. Ако пострадалият е в делириум или безсъзнание, поставете оръжието му на предпазител и го вземете със себе си, заедно с гранатите.

Времето на поставяне на турникета се записва с маркер на бузата на пострадалия. Там отбелязвайте и използваните инжекции, количество и дозировка, особено за опиоидните обезболяващи (промедол, траманол).

При раняване първа и основна задача е да спрем кървенето. Не вадете куршуми или шрапнели от раната, това само ще увеличи кървенето. Не се опитвайте да зашиете раната, оставете това на хирурга. Тампонирайте, приложете необходимите препарати, поставете турникет и превържете стегнато раната. За укрепване или фиксиране на бинтовата превръзка, тя може да се увие отгоре с армирано тиксо (гаферна лента). След отстраняване на критичната опасност за здравето раненият трябва да бъде прегледан за други наранявания.

При голяма кръвозагуба се нарушава терморегулацията, температурата на ранения пада и той трябва да бъде затоплен. Приложете обезболяващи. Имайте предвид, че неопиоидните обезболяващи не облекчават болката при дълбоки рани. Използвайте антибиотици, ако евакуацията се забави.

Турникет

Очаквано, в зони на военни действия турникетът е едно от най-важните пособия, с които всеки трябва да разполага. Не го съхранявайте навит около приклада на автомата, защото се пука и къса. Турникетът се носи, готов за употреба, в предната част на тактическата жилетка, където има бърз достъп с всяка ръка. Турникетът трябва да се вижда. Трябва да е поставен в торбичка, означена с червен кръст, или върхът на турникета да стърчи от торбичката. Ако вие сте ранен, който ви оказва помощ, трябва да успее да го намери лесно, дори и без ваша помощ.

Не поставяйте нищо в джобовете на раменете или в предните джобове на панталона. Турникетът е желателно да се поставя върху дрехи или всякакви тъкани. Странични предмети в джобовете, като нож, телефон или други, не трябва да попадат под турникета, защото може да попречат на пристягането на артериите.

Не дръжте турникет върху крайник за повече от час без временно отхлабване. Отхлабването се извършва бавно, за да избегнете неконтролирана кръвозагуба. Отхлабване не се извършва при голяма некомпенсирана кръвозагуба, при която пострадалият е в безсъзнание, сиво-бял, кожата е студена, а потта лепкава.

Отхлабването се прави, като разхлабвате турникета с по едно завъртане на всеки 15 секунди. Внимателно наблюдавайте превръзката върху тампонадата. Ако тя остане суха или има „червено петно“ – тампонадата е успешна. Ако превръзката е влажна и капе кръв, тампонадата е неуспешна. Затегнете обратно турникета и поставете друг еластичен бинт върху превръзката с още по-голям натиск (опън). След известно време проверете отново.

Обучение и тренировка

Знания, без да се отработят навици, на практика са безполезни. Обучете отряда си на начините за спиране на кървенето с турникет, юмрук или пълнител, върху себе си или другар. Отработете умението за поставяне на турникет върху ръцете и краката в легнало положение. Признак за успешното поставяне по време на тренировката би било изтръпването на крайника и липсата на пулс. Не забравяйте, че турникетите са за еднократна употреба. Използваният за обучение се използва само за обучение. След приключване на тренировките обсъдете с лекар възникналите проблеми и резултатите.

Освен това има и пълен списък на това какви предмети и лекарствени препарати трябва да съдържат личните медицински комплекти от първи и втори ешелон, тяхното поставяне и използване, както и допълнителни препарати и медикаменти, които биха могли да са ви от помощ.

Овладяването на базовите долекарски техники и правилният ред за определяне степента на опасност и реда за третиране на животозастрашаващи състояния, могат да са ви от полза както във време на военен конфликт, така и в мирния живот. Може да окажете помощ и да спасите живота на катастрофирал човек, човек пострадал при домашен или работен инцидент, да окажете помощ на наранено дете и да му дадете шанс да дочака линейката в стабилно състояние.

Официални източници: Български червен кръст

Често задавани въпроси

Какви са трите зони при оказване на помощ и защо се разграничават?

Разграничението определя какво изобщо е възможно да се направи. „Червената зона“ е самото бойно поле, където има огневи контакт с противника — тя е опасна както за ранения, така и за оказващия помощ. „Жълтата зона“ е временно укритие, в което може да се работи по-спокойно, без пряка опасност от попадение, но все още не е напълно безопасно. „Зелената зона“ е относително безопасната зона за евакуация.

Логиката е, че обемът на помощта расте с всяка зона. В червената зона се прави минимумът, който спасява живот; в жълтата — първичен и вторичен оглед, спиране на кървене, обезболяване, превръзка; в зелената — допълнителни манипулации като вливания, обездвижване, тампонада и разхлабване на турникета. Опитът да се направи в червената зона това, което е за жълтата, обикновено води до двама пострадали вместо един.

Какво се прави в „Червената зона“?

Първо се осигурява собствената безопасност. Правилото е категорично: няма да спасите никого, ако самите вие се окажете нуждаещи се от помощ.

След това се осигурява огнево прикритие на ранения. Междувременно се установява гласов контакт — проверява се дали е свой, след което действията му се управляват дистанционно с кратки команди от типа на „допълзи дотук“, „лежи, не се движи“, „сложи си турникета“. Смисълът на този подход е, че раненият, ако е в съзнание, може да свърши голяма част от работата сам, без да излагате и себе си. При първа възможност пострадалият се премества в жълтата зона. Ако той е в делириум или в безсъзнание, оръжието му се поставя на предпазител и се взима заедно с гранатите.

Кои са критичните опасности за живота?

Четири са и се обработват по приоритет: силно кръвотечение, пневмоторакс, шоково състояние и безсъзнание.

Първо се спира обилното кръвотечение, защото най-много жертви се дават именно от неконтролирана кръвозагуба. Пневмотораксът е рана в гръдната област с увреждане на кухините около белия дроб — въздухът прониква през раната и затруднява дишането. Шоковото състояние се предизвиква от голяма кръвозагуба и се разпознава по ниско кръвно налягане и висок пулс. При безсъзнание се проверява дали пострадалият диша свободно, или е блокирал дихателните пътища с езика или с повърнато. Този ред не е произволен — той следва скоростта, с която всяко от състоянията убива.

Какво се прави при спряло дишане?

Първо се почиства устата от мръсотия и повърнато, за да не пречи нищо на дишането. Ако това не възстанови дишането, се преминава към кардиопулмонална ресусцитация.

След възстановяване на дишането раненият се премества на безопасно място и се поставя легнал настрани, с единия крак сгънат за стабилност — това е възстановителната поза, която предотвратява задавяне при повторно повръщане. След това се прави вторичен оглед и се предприемат действия за евакуация към зелената зона. До предаването на ранения на медиците състоянието му се контролира чрез гласов контакт, а действията, извършени в жълтата зона, се проверяват и при нужда се коригират.

Какво се предава на медиците?

При предаване на ранения се съобщават: неговото подразделение, позивна, характер на нараняването, кога се е случило и каква помощ вече е оказана.

Тази информация не е формалност — от нея зависи какво ще направи медицинският екип и в какъв ред. Особено важно е времето на нараняване и какво вече е приложено, за да не се дублират медикаменти. По същата причина съществува и правилото за маркиране: времето на поставяне на турникета се записва с маркер върху бузата на пострадалия. Там се отбелязват и приложените инжекции с количество и дозировка, особено при опиоидни обезболяващи. Бузата се избира, защото е винаги видима и не се закрива от превръзки или дрехи.

Кои са основните правила при обработка на рана?

Първата и основна задача е спиране на кървенето. Три неща не бива да се правят: не вадете куршуми или шрапнели от раната, защото това само увеличава кървенето; не се опитвайте да зашиете раната — това е работа на хирург; и не отхлабвайте турникет при състояние на тежка кръвозагуба.

Правилната последователност е тампониране, прилагане на необходимите препарати, поставяне на турникет и стегната превръзка. За укрепване на бинтовата превръзка тя може да се увие отгоре с армирано тиксо. След отстраняване на критичната опасност раненият задължително се преглежда за други наранявания — при стрес и при множествени травми е лесно да се пропусне второ нараняване. При голяма кръвозагуба се нарушава терморегулацията и температурата на пострадалия пада, затова той трябва да бъде затоплен. Прилагат се обезболяващи, като трябва да се знае, че неопиоидните не облекчават болката при дълбоки рани. Ако евакуацията се забави, се прилагат антибиотици.

Как се носи и съхранява турникетът?

Не го съхранявайте навит около приклада на оръжието — там гумата се пука и къса. Турникетът се носи готов за употреба, в предната част на тактическата жилетка, откъдето има бърз достъп с която и да е ръка.

Той трябва да е видим: поставя се в торбичка, означена с червен кръст, или върхът му стърчи от торбичката. Причината е конкретна — ако вие сте раненият, човекът, който ви оказва помощ, трябва да успее да го намери лесно, дори без ваше съдействие. Отделно правило: не поставяйте нищо в джобовете на раменете или в предните джобове на панталона. Странични предмети като нож или телефон не бива да попадат под турникета, защото пречат на притискането на артериите. Самият турникет е желателно да се поставя върху дрехи или тъкан.

Колко време може да стои турникет и как се отхлабва?

Турникет не бива да стои върху крайник повече от час без временно отхлабване. Самото отхлабване се извършва бавно, за да се избегне неконтролирана кръвозагуба.

Има обаче важно изключение: отхлабване не се прави при голяма некомпенсирана кръвозагуба, когато пострадалият е в безсъзнание, сиво-бял, с хладна кожа и лепкава пот. Техниката е конкретна — разхлабва се с по едно завъртане на всеки 15 секунди, като внимателно се наблюдава превръзката върху тампонадата. Ако тя остане суха или има само червено петно, тампонадата е успешна. Ако е влажна и капе кръв, тампонадата е неуспешна: турникетът се затяга обратно и върху превръзката се поставя друг еластичен бинт с още по-голям натиск, след което след известно време се проверява отново.

Защо обучението е задължително и как се провежда?

Защото знания без отработени навици на практика са безполезни. При стрес се изпълнява само това, което ръцете вече умеят.

Обучението включва спиране на кървене с турникет, с юмрук или с пълнител, върху себе си и върху друг човек. Отработва се поставяне на турникет върху ръцете и краката в легнало положение, тъй като точно това е реалната позиция при нараняване. Признак за успешно поставяне по време на тренировка е изтръпването на крайника и липсата на пулс. Важно техническо уточнение: турникетите са за еднократна употреба, а използваният за обучение остава само за обучение и никога не влиза в бойния комплект. След тренировките възникналите проблеми и резултатите се обсъждат с лекар.

Приложими ли са тези знания извън война?

Да, и това е важната част. Овладяването на базовите долекарски техники и правилният ред за преценка на опасността и за третиране на животозастрашаващите състояния са полезни както при военен конфликт, така и в мирния живот.

Същият алгоритъм — осигури безопасността си, оцени критичните опасности по приоритет, спри кървенето, осигури дишането, затопли пострадалия, предай пълна информация — работи при пътнотранспортно произшествие, при домашен или работен инцидент и при наранено дете. Разликата е само в средата. Именно затова курс по първа помощ е една от малкото подготвителни мерки, чиято полза е практически сигурна: вероятността някога да се озовете до пострадал при катастрофа е многократно по-висока от вероятността да попаднете във военни действия.