Ядрен удар по София

Пет сценария върху един град – от 780 до 188 030 загинали, при бомби, които се различават десетократно

Градът

София лежи в Софийското поле, на около 550 метра надморска височина, обградена от Витоша на юг, Люлин на запад, Стара планина на север и Лозенска планина на изток. Това е котловина – затворена чиния, в която въздухът се задържа.

Всеки софиянец знае какво означава това през зимата: температурни инверсии, мръсен въздух, седмици без вятър. За целите на този материал то означава нещо друго, за което ще стане дума по-нататък.

В града живеят около 1,3 милиона души, а с крайградските райони агломерацията надхвърля милион и половина. Тук са седалищата на държавното управление, летището, най-големият транспортен възел и голяма част от икономиката на страната.

Защо София е различна

Във всички останали градове от тази поредица логиката на удара е военна: летище, завод, пристанище, база. В София тя е политическа.

В радиус от един километър около центъра се намират Министерският съвет, Народното събрание, Президентството, Българската народна банка и Министерството на отбраната. Удар по този кръг не унищожава военна способност – той обезглавява държавното управление и премахва възможността страната да взема решения.

Точно затова София е единственият град, за когото разглеждаме и 150 килотона – заряд от порядъка на стратегическа бойна глава. Не защото военната цел го оправдава, а защото при удар по столица на противникова държава ефектът, който се търси, е политически, а той расте с мощността.

Петте сценария

Сценарий А: 15 килотона, въздушен над центъра

Огненото кълбо поглъща площад „Независимост“ и всичко около него. Тежките разрушения стигат до 670 метра – в този кръг попада целият управленски център. До 1,6 километра се сриват жилищните сгради, до 1,94 километра настъпват изгаряния трета степен, а стъклата се чупят до 4,27 километра – от Лозенец до Надежда и от Гео Милев до Красно село.

Загинали: 82 370. Ранени: 120 170. В зоната на 1 psi се намират средно 405 070 души.

Сравнете с Пловдив, където същият заряд убива 81 290. Почти същото число – при град с четири пъти повече жители. Причината е, че при 15 килотона поразената площ е фиксирана: около 57 км². В Пловдив тези 57 км² покриват почти целия град, в София – само централната му част.

Това е важно за всеки жител на голям град: при малък заряд размерът на града работи във ваша полза. Периферията остава извън кръга.

Сценарий Б: 15 килотона, наземен в центъра

Същата бомба, същата точка, но на земята. Кръговете се свиват: тежки разрушения до 540 метра, средни до 1,13 километра, счупени стъкла до 2,9 километра.

Загинали: 46 950. Ранени: 70 170. В зоната на 1 psi – средно 227 115 души.

Загиналите падат с 43 на сто. Появява се обаче радиоактивна следа, която при вятър 24 км/ч тръгва на запад и минава над Люлин, Обеля, Модерно предградие и по-нататък към Костинброд и Сливница – 112 километра, 1 240 км².

Тоест: 35 000 души по-малко загиват от взрива, но около половин милион се озовават под облака.

Сценарий В: 150 килотона, въздушен над центъра

Десет пъти по-голям заряд не дава десет пъти по-големи поражения – дава около два и половина пъти по-големи радиуси, но между четири и петнайсет пъти по-големи площи.

Огненото кълбо вече е с радиус 498 метра. Тежките разрушения стигат до 1,26 километра, средните – до 2,93 километра, а изгарянията трета степен – до 5,49 километра. Зоната на счупените стъкла е с радиус 7,63 километра и обхваща практически цяла София, от Драгалевци до Обеля.

Загинали: 188 030. Ранени: 243 200. В зоната на 1 psi се намират средно 771 988 души – над три четвърти от милион.

Обърнете внимание на един детайл, който често се пропуска: при 150 килотона зоната на термичното поражение (5,49 км) е двойно по-голяма от зоната на средните разрушения (2,93 км). При голям заряд горенето изпреварва рушенето. Хора на пет километра от епицентъра, в квартали без нито една срутена сграда, получават изгаряния трета степен, ако са били на открито и с лице към проблясъка.

Сценарий Г: 150 килотона, наземен в центъра

Загинали: 145 920. Ранени: 194 780. В зоната на 1 psi – средно 653 423 души.

Отново по-малко от въздушния вариант – с 42 хиляди по-малко загинали. И отново цената е следа, този път в съвсем друг мащаб.

При вятър от изток следата тръгва на запад през Банкя и Малко Бучино, минава над Перник и Брезник и излиза извън територията на България – 231 километра е повече от разстоянието от София до сръбската граница, умножено по четири.

Колко е „4 на сто“ всъщност

Тук е мястото за едно уточнение, което дължим на читателя, защото го повтаряме във всеки документ от тази поредица.

Тезата, че при заряд от 150 килотона заразената територия не надхвърля около 4 на сто от площта на България, се потвърждава от модела – но само ако се уточни за кое ниво на замърсяване говорим.

Територията на страната е 110 994 км². При наземен ядрен взрив от 150 килотона:

• 100 rad/h – зоната, в която престоят на открито е опасен за живота: 1 230 км², тоест 1,1 на сто от страната.
• 10 rad/h – зоната, в която укриването е задължително: 3 820 км², тоест 3,4 на сто. Това е стойността, която стои зад числото „около 4 на сто“.
• 1 rad/h – зоната, в която няма непосредствена опасност за живота, но храната, водата и добитъкът са проблем: 7 840 км², тоест 7,1 на сто.

С други думи: дори при най-широкото възможно определение за „заразена територия“ и при мощен наземен удар по столицата, около 93 на сто от България остава извън следата. Ако броим само зоната, в която е опасно да се излиза, чисти остават 98,9 на сто от страната.

Това не омаловажава нищо за хората под облака. Но е разликата между „страната е унищожена“ и „страната има една тежко засегната ивица“ – а тази разлика определя дали изобщо има смисъл да се подготвяш.

Сценарий Д: 15 килотона, наземен по летището

Летище София е на около десет километра източно от центъра. Наземен удар по него е класически контрасилов сценарий – същият, какъвто разгледахме при Граф Игнатиево и Долна Митрополия.

Загинали: 780. Ранени: 11 780. В зоната на 1 psi се намират средно 40 840 души.

Седемстотин и осемдесет загинали в град с милион и триста хиляди жители. Двеста и четирийсет пъти по-малко от сценарий В. Летището е в края на града, зоните са малки, а между тях и плътната градска тъкан има поле, писти и промишлени терени.

И тогава идва следата.

Облакът тръгва на запад – от летището, през Дружба, през центъра, през Люлин и Обеля, и излиза от града при Банкя, преди да продължи към Перник и Брезник.

Радиоактивната следа минава надлъж през целия град.

Седемстотин и осемдесет души загиват от взрива. Над един милион се озовават под облака – хора, които в повечето случаи дори не са усетили удара, защото е бил на десет километра и зад тях.

Ако има един сценарий, който да илюстрира главната теза на целия този проект, това е той: при наземен ядрен взрив разстоянието до целта почти не значи нищо. Значи посоката на вятъра.

Сравнителна таблица: София

Условия: вятър 24 км/ч, западна посока при наземните сценарии. Числата идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза. Моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа.

Котловината

Остава едно обстоятелство, което моделът не отчита, а за София е съществено.

NUKEMAP приема равен терен и постоянен вятър. София обаче е в котловина, оградена от планини, и е известна с това, че въздухът в нея застоява – зимните инверсии в града са класически пример за слаба проветряемост.

Практическото значение е двупосочно. От една страна, при слаб вятър радиоактивният облак би се разнесъл на по-малко разстояние, тоест следата би била по-къса от изчислената. От друга – точно затова замърсяването би останало по-концентрирано над самия град, вместо да се разреди над полето.

Реалната картина зависи изцяло от синоптичната обстановка в конкретния ден. Затова числата в таблицата трябва да се четат като порядък, а не като прогноза – и затова единственото универсално правило остава същото: първите 24 до 48 часа под покрив, без прозорци, на долен етаж или в мазе.

Какво остава

Пет сценария върху един град дават една ясна поука.

Мощността на заряда решава колко хора ще загинат. От 15 към 150 килотона броят на убитите расте от 82 хиляди на 188 хиляди – расте, но не десетократно, въпреки че зарядът е десет пъти по-голям.

Видът на взрива решава какво остава след това. Въздушният убива повече и оставя чист терен. Наземният убива по-малко и оставя следа – при 150 килотона следа, дълга колкото България е широка.

Точката на удара решава почти всичко. Един и същи заряд, в един и същи град, на десет километра разлика: 82 370 загинали в центъра, 780 на летището.

И накрая, за всеки читател лично: вие не решавате нито едно от тези три неща. Решавате единствено какво правите в първите десет секунди и в следващите четирийсет и осем часа. При сценарий В това няма да е достатъчно, ако сте на площада. При сценарий Д – е достатъчно за милион души.

Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.

Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.

Сценарий А, 15 kt въздушен

Сценарий Б, 15 kt наземен

Сценарий В, 150 kt въздушен

Сценарии Г и Д се възпроизвеждат от същите координати: за Г се избира 150 килотона и наземен взрив, а за Д маркерът се поставя върху летище София при 15 килотона и наземен взрив.

Свързани материали

• Какво ще стане при ядрен удар по България
• Ядрен удар по Пловдив
• Ядрен удар по Варна
• Ядрен удар по Бургас

Често задавани въпроси

Колко жертви би имало при ядрен удар по София?

Зависи от заряда, вида на взрива и точката на удара. При 15 килотона въздушен взрив над центъра моделът на NUKEMAP дава 82 370 загинали и 120 170 ранени. При 150 килотона въздушен - 188 030 загинали и 243 200 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат близо 772 000 души. При наземен удар по летището загиналите са само 780.

Защо при десет пъти по-голям заряд жертвите не са десет пъти повече?

Защото поразената площ расте много по-бавно от мощността. При десетократно увеличение на заряда радиусите растат около два и половина пъти, а не десет. Затова от 15 на 150 килотона загиналите се увеличават приблизително двойно, а не десетократно.

Каква част от България би била заразена при 150-килотонен наземен удар по София?

Зоната, в която престоят на открито е опасен за живота (100 rad/h), е 1 230 км², или 1,1 на сто от територията. Зоната, в която укриването е задължително (10 rad/h), е 3 820 км² - около 3,4 на сто. Дори при най-широкото определение (1 rad/h) следата е 7 840 км², тоест 7,1 на сто, а 93 на сто от страната остава извън нея.

Защо София би могла да бъде ударена с по-мощен заряд от останалите градове?

Защото логиката на удара по столица е политическа, а не военна. В радиус от един километър около центъра са Министерският съвет, Народното събрание, Президентството, БНБ и Министерството на отбраната. Целта на такъв удар е да премахне способността на държавата да взема решения, а този ефект расте с мощността на заряда.

Опасно ли е да си на пет километра от епицентъра при 150 килотона?

Да. При такъв заряд зоната на изгарянията трета степен е с радиус 5,49 километра - почти двойно по-голяма от зоната, в която се сриват сгради. Тоест в квартали без нито една срутена сграда хора на открито, с лице към проблясъка, получават тежки изгаряния.

Влияе ли софийската котловина върху разпространението на радиоактивния облак?

Да, макар моделът да не го отчита. София е в затворена котловина със слаба проветряемост, известна със зимните си инверсии. При слаб вятър следата би била по-къса от изчислената, но замърсяването би останало по-концентрирано над самия град, вместо да се разреди над полето.