Превенция на пътнотранспортни произшествия

Транспортните инциденти са катастрофи, причинени от човешка дейност, а мащабите, видовете, броят на участниците, жертвите и щетите могат да варират в много широки граници.

Част от катастрофите с превозни средства за много пътници могат да бъдат окачествени като бедствия — не само заради големите материални щети, но и защото засягат много хора едновременно: жертви, ранени, свидетели, спасители и близки на пострадалите. Като мащабни инциденти се определят верижните катастрофи с много превозни средства, самолетните, влаковите и автобусните катастрофи, произшествията с превозни средства, транспортиращи опасни товари, и пожарите в тунели.

Най-типични са пътнотранспортните произшествия, а участници в тях са леки и тежкотоварни автомобили, велосипеди, мотоциклети, каруци, пешеходци и животни.

Разновидностите са практически неизброими, но една закономерност се откроява: най-много загинали и ранени има при сблъсък между моторно превозно средство и пешеходец. Втората закономерност е свързана с времето: повече произшествия се случват през деня, но по-тежките — през нощта или в сумрак. Обяснението е в скоростта и във видимостта — нощем автомобилите са по-малко, но се движат по-бързо, а пешеходците се забелязват по-късно.

Основните причини са три: несъобразена с пътните условия скорост, неспазване на правилата за движение и отнемане на предимство на друго превозно средство или на пешеходец.

Към тях се добавят допълнителни фактори, които утежняват последиците: употребата на алкохол, умората, използването на мобилен телефон по време на шофиране и неизползването на предпазните средства — колани, детски седалки и каски за мотористи и велосипедисти. Обърнете внимание, че почти всички изброени са изцяло в контрола на водача. Именно това прави превенцията реалистична, за разлика от повечето други бедствия.

Отговорът е категоричен и си струва да се осмисли. Законът за движение по пътищата е написан именно за да предотврати сблъсъците между участниците в движението.

Ако шофьорите спазваха всички правила и разпоредби, знаците, пътната маркировка и сигнализацията, пътнотранспортните произшествия биха били сведени до редки случайности, предизвикани от специфични метеорологични условия като заледяване или аквапланинг. Тоест почти всички катастрофи са резултат от нарушение, а не от лош късмет. Оттук идва и най-важното правило, което важи еднакво за автомобилисти, мотористи, велосипедисти и пешеходци: спазвайте стриктно закона за движение по пътищата.

Движете се само по тротоарите и пресичайте на указаните за целта места, като се оглеждате в двете посоки.

Ако се движите пеша покрай междуселищен път, вървете от лявата страна, в посока, обратна на движението — така виждате приближаващите автомобили и те виждат вас. Вечер, през нощта и при ниска видимост не носете тъмни дрехи; облечете сигнална жилетка и носете фенер. И една подробност, която мнозина не отчитат: не изненадвайте водачите с рязко пресичане на мокър път. Вие може и да успеете, но в изненадата си или в опита да не ви удари, шофьорът може да излезе от пътя и да катастрофира — тоест пешеходецът може да причини тежка катастрофа, без изобщо да пострада.

Поставяйте винаги предпазния колан, не превишавайте указаната скорост и — това е ключовото — шофирайте не с максималната разрешена, а със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка.

Поддържайте автомобила изправен, с изправен пожарогасител, триъгълник и добре оборудвана аптечка. Погрижете се и пътниците да изпълнят своите законови задължения, които допринасят за сигурността им при произшествие, и не качвайте повече хора, отколкото е разрешено за превозното средство. Разликата между разрешена и съобразена скорост е и най-често пренебрегваната част от закона: при дъжд, мъгла, заледяване или натоварен трафик разрешените 90 километра в час могат да са опасно бързи.

Преди шофиране се съобразете с три неща: физическото и психическото си състояние, метеорологичните условия и пътната обстановка.

Никога не сядайте зад волана след употреба на алкохол или на медикаменти, които влияят на способността за шофиране — втората част се пропуска редовно, а много обичайни лекарства причиняват сънливост или забавена реакция. Ако се почувствате зле по време на пътуване, спрете незабавно и при нужда потърсете помощ. Спрете максимално вдясно на банкета, включете аварийните светлини и най-добре изчакайте помощта извън автомобила, тъй като спрял автомобил на банкета е сред най-опасните места на пътя.

През зимата почистете добре стъклата и си осигурете видимост във всички посоки. Това не е формалност — почистена само предната част от стъклото оставя огромни слепи зони.

Не правете бързи и резки смени на лентите. Съобразявайте се с мъртвите точки на огледалата, винаги подавайте светлинен сигнал преди маневра и наблюдавайте назад страната, към която ще завивате, поне няколко секунди преди да действате. Тези няколко секунди наблюдение са и разликата между забелязан и незабелязан мотоциклетист — най-честата жертва при смяна на лента.

Пътникът не е пасивен и има реални възможности да повлияе на безопасността.

Първо, не отвличайте вниманието на водача. Второ, на дълъг път следете за умората му и се погрижете да почива достатъчно често и толкова, колкото е нужно — умората намалява реакцията подобно на алкохола, а самият уморен водач я подценява. Трето, и най-важно: никога не се качвайте в превозно средство, ако подозирате, че шофьорът е употребил алкохол, а ако имате възможност, не му позволявайте да шофира в това състояние. И една трезва уговорка накрая: всички тези мерки намаляват риска, но не дават стопроцентова гаранция — вие можете да внимавате, но някой друг да не внимава.