Живот на село или в по-малък град при война

Изборите са три: да останете в населеното място, където сте, като подготвите укритие и се запасите за дълго; да напуснете и да отидете възможно най-далеч от зоната на съприкосновение, включително в друга държава; или да се преместите в село или в по-малък град, които не представляват военен интерес.

Третият вариант често се пропуска, а той е компромисът между другите два. Той не изисква напускане на страната, не носи рисковете на големия град и същевременно не означава бягство в дивата природа. Изборът между трите не е въпрос на предпочитание, а на конкретна преценка — къде живеете, има ли военен обект наблизо, разполагате ли с алтернативно място, какви са здравословните нужди на семейството ви.

Предимствата са реални и не бива да се подценяват: достъп до медицински грижи, по-лесно намиране на лекарства, работеща система за оповестяване на въздушни атаки, евентуална противовъздушна отбрана и полиция, която до някаква степен продължава да функционира.

Недостатъците обаче са също толкова конкретни. Градът не е производител на храна, а само неин потребител — при по-продължителни военни действия и нарушена система за доставки в него ще настъпи глад, докато селото продължава да произвежда. Освен това столицата и областните градове са значително по-вероятна военна цел за превземане, което означава по-интензивни бойни действия. Тоест градът дава по-добри условия в краткосрочен план и по-лоши в дългосрочен — а точката, в която двете се обръщат, е моментът, в който доставките спрат.

Животът на село е сравнително по-спокоен, а изхранването и запасяването с вода до голяма степен са осигурени, което позволява да се изкара сравнително леко дори дългогодишна война. Основните опасности обаче са двата бича на всяка война: болестите и мародерите.

Разликата с града е решаваща и е в наличието на институции. В града също ще има мародери и задължително много повече болести от липсата на хигиена, но там има лечебни заведения, а полицията, гражданите и армията в някакъв момент ще отстранят мародерите. На село мародерите може да са местни хора, а когато са организирани в банди, няма да има нито полиция, нито достатъчен превес на гражданите, за да се справят. Утежняващо обстоятелство е, че населението на село е предимно възрастно и трудно би било ефективно в такава ситуация.

Преместването не започва с покупката на имот, а със запознанството. Трябва добре да проучите селото, да имате време да се запознаете с местните хора и да се сприятелите с тях.

Целта е конкретна: те трябва да ви виждат като приятел, на когото биха помогнали, а не като чужд елемент, дошъл от града. Разликата между двете възприятия при криза е буквално разликата между защита и уязвимост. Едва след като познавате хората, има смисъл да мислите с кои от тях бихте могли да организирате отбраната на имотите си. Всичко това изисква време — тоест то е дейност за мирния период, не за момента на кризата. Имот, купен набързо в непознато село, е не решение, а нов проблем.

Защото по време на война се оцелява само в групи. Ако смятате, че сами ще можете да пазите имота, реколтата и запасите си, се лъжете, и то по чисто аритметични причини.

Необходимото е конкретно: трябват часови, които да следят обстановката през цялото време — а това означава смени, тоест минимум трима-четирима души само за тази задача. Трябват хора в постоянна готовност да излязат и да се притекат на помощ. И трябват хора, които вършат всичко останало: отглеждане на храна, цепене на дърва, готвене, грижа за деца, грижа за ранени. Едно семейство не може да покрие тези функции едновременно, дори при пълна мобилизация на всички членове. Оттук следва и защо предварителното изграждане на отношения в общността не е социална, а практическа задача.

Според изложението животът в по-малък град съчетава предимствата на големия град и на селото, като недостатъците им са значително ограничени.

Конкретно това означава следното. Ако купите къща със земя в малък град, ще имате възможност да отглеждате храна и да правите зимнина — тоест решавате проблема с изхранването, който е основната слабост на големия град. Ще можете да извадите вода от собствен кладенец или с хидрофор, което решава проблема с водоснабдяването. Същевременно в рамките на града ще има медицински център или болница и полицейски участък — тоест запазвате точно онези институции, чиято липса е основната слабост на селото. Малкият град не е военна цел, което премахва и третия риск.

Мястото, което изберете, не бива да е в непосредствена близост до голям областен град, военно поделение, военно или гражданско летище, което би могло да се ползва от военните, складове за боеприпаси, оръжейни заводи или фабрики, свързани с отбраната.

Причината не е само в прекия удар. Всички обекти, свързани с националната сигурност, неминуемо ще бъдат атакувани и могат да създадат опасност за жителите на околните населени места. Примерът в статията е показателен: ако бъде ударен склад с мини и амуниции, след първоначалния взрив, който вече ще нанесе сериозни поражения на къщите наоколо, ще възникне пожар и сандъците с патрони и мини ще започнат постепенно да се възпламеняват. Куршуми и осколки ще хвърчат във всички посоки в продължение на дни след удара, при това на километри разстояние. Тоест опасната зона около такъв обект е многократно по-голяма от радиуса на самия удар.

Разграничението е на два основни вида. Обикновените боеприпаси зависят от точността на стрелеца и от множество външни фактори — скорост и посока на вятъра, въртене на Земята и други. Точните и високоточните оръжия имат собствена навигация или визуално разпознаване на целта.

Но дори високоточните оръжия имат степен на отклонение. Някои са точни в рамките на 5-10 метра, но при други предвиденото отклонение е радиус до 300 метра. При обикновените боеприпаси картината е още по-лоша: ако снарядът или ракетата прелети над целта, без да я улучи, може да попадне в изцяло друго населено място на десетки километри от предвиденото. Практическият извод е успокоителен и полезен: ако в района, в който се настаните, няма обекти, които да бъдат атакувани, можете да сте сравнително спокойни, че къщата ви няма да бъде поразена от случайна ракета. Отсъствието на цел наблизо е най-добрата защита.

Военните конфликти не са само между различни държави. През последните години зачестяват гражданските войни като част от концепцията за война от четвърто поколение, при която външна сила не воюва сама, а подкрепя вътрешни фракции. Примерите, които статията изброява, са Либия, Египет, Сирия и Украйна — навсякъде граждани воюват срещу свои съграждани.

Подклаждането на граждански войни в държави, които трябва да бъдат дестабилизирани или подчинени политически, е феномен, който няма да утихне скоро. За обикновения човек значението е практично: гражданската война има съвсем различна логика от междудържавната. При нея няма ясен фронт, няма ясно разграничение между цивилни и участници, а конвенциите се спазват значително по-слабо, защото едната страна често не е редовна армия.

Защото етническите конфликти са по-опасни както от гражданските войни, така и от войните между държави. В тях няма човек, който да не е участник.

Механизмът е принципно различен: не се бият официални армии и Женевските и Хагските конвенции не се спазват. Целта не е военна победа, а прочистване и унищожаване на другата етническа група. В такъв конфликт човек е виновен само защото е от друга религия, раса, етнос или народ — нищо от поведението му не променя това. Съветът е недвусмислен: ако се стигне до такъв тип сблъсък, вземете семейството, зарежете всичко и бягайте. Причината е, че дори физическото оцеляване не е достатъчно. Ако останете в населено място с друг етнически или религиозен състав, дори съседите ви временно да не са настроени враждебно и дори да имате солидна защита, все някога ще трябва да излезете за храна или лекарства. Няма да смеете да пуснете децата си навън. Ще сте живи, но ще живеете в постоянно очакване някой да нахлуе в дома ви.