Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Най-тежките числа в цялата поредица – 92 420 загинали при въздушен удар и 32 990 ранени при наземен
Градът
Варна е на брега на Черно море, между Варненското езеро и Франгенското плато, разпростряна на дълга ивица по крайбрежието. Около 330 хиляди души живеят в третия по големина град в България.
Тук е най-големият пристанищен комплекс в страната – Варна-изток в самия град и Варна-запад при Девня, свързани с плавателен канал през езерото. Тук е и щабът на Военноморските сили. На север по крайбрежието са Златни пясъци и курортната ивица, на запад – химическата промишленост в Девня, на юг – Аспарухово, свързано с останалата част от града от един-единствен мост.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | пристанище Варна, югозападно от центъра |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу пристанище и военноморска инфраструктура |
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Огненото кълбо с радиус 198 метра поглъща центъра. Изгаряния трета степен настъпват до 1,94 километра, ударната вълна срива стоманобетонните конструкции до 670 метра и жилищните сгради до 1,6 километра, а стъклата се чупят до 4,27 километра – тоест от Аспарухово до Чайка и от Владислав Варненчик до морето.
Очаквани загинали: 92 420. Очаквани ранени: 68 150. В зоната на 1 psi се намират средно 233 022 души.
Това са най-високите числа в цялата поредица – повече дори от Пловдив, който е по-голям град. Причината е в устройството на Варна: плътен, компактен център с висока жилищна и делова концентрация, около който се редят гъсто застроени квартали. Кръгът с радиус 4,27 километра обхваща почти целия град, а не както другаде – център плюс предградия.
Загиналите и ранените заедно са над 160 хиляди души, тоест около половината от населението на града.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Сценарий Б: наземен взрив по пристанището
Пристанището е на около 2,7 километра югозападно от центъра, в основата на канала към езерото. Наземният взрив свива зоните: тежки разрушения до 540 метра, средни до 1,13 километра, счупени стъкла до 2,9 километра. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 5 430. Очаквани ранени: 32 990. В зоната на 1 psi се намират средно 107 356 души.
Забележете съотношението: един загинал на шест ранени. Това е най-крайното съотношение в цялата поредица и най-големият брой ранени при наземен удар – почти двойно повече от Казанлък.
Обяснението е геометрично. Вътрешните кръгове, където хората загиват, падат върху кейове, складове и производствени площи с малко постоянно население. Външният кръг обаче – зоната на счупените стъкла с радиус 2,9 километра – обхваща плътната централна част на 330-хиляден град. Резултатът е удар, който убива малцина и ранява десетки хиляди.
Трийсет и три хиляди ранени наведнъж означава, че болничният капацитет на Североизточна България е надхвърлен многократно в рамките на един час.
Мостът
Има едно обстоятелство, което не се появява в нито едно от числата и което за Варна е решаващо.
Аспаруховият мост е единствената връзка между северната част на града и Аспарухово, а също и единственият път на юг към Бургас. Той минава точно над канала при пристанището.
При сценарий Б мостът е в зоната на тежките разрушения. При сценарий А също е засегнат. И в двата случая:
- южните квартали на Варна остават откъснати от града,
- пътят на юг по крайбрежието се прекъсва,
- достъпът към Аспарухово става възможен само по обиколния маршрут покрай езерото, който също минава през промишлената зона.
Това е същият проблем като при Дунав мост в Русе, но по-остър, защото тук става дума за части от един и същ град.
Следата към морето
При наземния удар радиоактивната следа тръгва на изток и излиза над Черно море.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Преди да излезе над водата обаче, следата минава над южните и източните квартали на града. Тоест хората, които са оцелели от взрива и не са ранени, попадат под облака в първите минути.
И тук важи същото предупреждение, както при Бургас: крайбрежният бриз сменя посоката си два пъти в денонощието. Денем духа от морето към сушата, нощем – обратно. Облак, излязъл над водата следобед, може да се върне над града през нощта. Правилото за четирийсет и осем часа под покрив важи и когато картата показва, че следата „е отишла в морето“.
Трийсет и три хиляди ранени наведнъж означава, че помощта няма да стигне за всички. Онова, което всеки може да направи сам, се решава в първите минути. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави при първия проблясък, как се предпазват очите и дробовете, къде се ляга и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – първа помощ при изгаряния и облъчване, изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по пристанището |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 92 420 | 5 430 |
| Очаквани ранени | 68 150 | 32 990 |
| Хора в зоната на 1 psi | 233 022 | 107 356 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², на изток над морето |
Условия: вятър 24 км/ч. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза. Те отразяват постоянното население – през летния сезон, с курортната ивица на север, реалните биха били по-високи.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива.
Двата екстремума
Варна е единственият град в тази поредица, който държи и двата рекорда.
Най-много загинали при въздушен удар: 92 420. Плътен център, компактна градска тъкан, кръг, който покрива почти всичко.
Най-много ранени при наземен удар: 32 990. Цел в периферията на този същия плътен център – вътрешните кръгове падат върху кейове, външният върху жилищни квартали.
Двете заедно илюстрират най-важното правило в целия проект: не зарядът определя жертвите, а разстоянието между целта и хората. Една и съща бомба, един и същи град, разлика от 2,7 километра в точката на удара – и седемнайсеткратна разлика в броя на убитите.
За жителя на Варна това означава нещо съвсем практично. Той не може да повлияе на заряда, нито на целта. Може обаче да знае предварително на колко километра от пристанището и от центъра живее, накъде духа вятърът в неговия квартал и къде в жилището му няма прозорци. Това са три неща, които се научават за десет минути и които при 15 килотона правят разликата между това да си в графата „загинали“ и в графата „оцелели“.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Сценарий Б, наземен по пристанището
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Бургас
- Ядрен удар по Русе
- Ядрен удар по Плевен
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Варна с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 92 420 загинали и 68 150 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 233 022 души. Това са най-високите числа в цялата поредица за заряд от 15 килотона.
Защо Варна дава повече жертви от Пловдив, който е по-голям град?
Заради устройството на града. Варна има плътен, компактен център с висока жилищна и делова концентрация, около който гъсто са наредени квартали. Кръгът с радиус 4,27 километра обхваща почти целия град, докато при по-разлят град значителна част от площта в кръга е с ниска плътност.
Защо ударът по пристанището ранява 33 000 души, а убива само 5 400?
Заради геометрията. Вътрешните кръгове, в които хората загиват, падат върху кейове и складове с малко постоянно население. Външният кръг - зоната на счупените стъкла с радиус 2,9 километра - обхваща плътната централна част на града. Резултатът е един загинал на шест ранени, най-крайното съотношение в поредицата.
Какво става с Аспаруховия мост при ядрен удар по Варна?
Мостът е единствената връзка между северната част на града и Аспарухово, както и единственият път на юг към Бургас, и минава точно над канала при пристанището. При наземен удар по пристанището той е в зоната на тежките разрушения; при въздушен удар над центъра също е засегнат. Южните квартали остават откъснати.
Безопасно ли е, ако радиоактивната следа тръгне към морето?
Не напълно. Преди да излезе над водата, следата минава над южните и източните квартали. Освен това крайбрежният бриз сменя посоката си два пъти в денонощието, така че облак, излязъл над морето следобед, може да се върне над града през нощта. Правилото за 48 часа под покрив важи и в този случай.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
