Два заряда, 700 загинали – и две успоредни следи, които покриват 2 480 квадратни километра Защо двете цели заедно Всички сценарии дотук разглеждат по един удар. В действителност ядрените оръжия не се използват поединично, а на пакети – целите се групират по задача и се поразяват едновременно, за да няма …
Прочети всичкоЯдрен удар по ВМЗ Сопот
Хиляда и сто загинали при по-малко от осемстотин ранени – и следа, която тръгва по долината право към София Обектът Вазовските машиностроителни заводи се намират между Сопот и Анево, в Подбалканската долина, притисната между отвесната южна стена на Стара планина и Средна гора. Карлово е на около пет километра източно, …
Прочети всичкоЯдрен удар по военното летище в Долна Митрополия
170 убити, 780 ранени – и радиоактивна следа, която пресича Дунав и излиза от България Обектът Военното летище при Долна Митрополия се намира в Дунавската равнина, на около 10 километра северозападно от Плевен, между селата Долна Митрополия, Горна Митрополия и Ясен. Районът е равнинен, земеделски и рядко населен – в …
Прочети всичкоЯдрен удар по авиобаза Граф Игнатиево
Как един заряд от 15 килотона убива 310 души – и замърсява ивица земя, дълга колкото половин България Обектът Авиобаза „Граф Игнатиево“ се намира в Тракийската низина, на около 16 километра северно от центъра на Пловдив и на около 12 от градската му граница, в непосредствена близост до едноименното село …
Прочети всичкоЯдрен удар по Ихтиман
Малък град на голям коридор – 430 загинали и следа, която минава точно над него Градът Ихтиман е в Ихтиманската котловина, между Средна гора и Ихтиманска Средна гора, на около 50 километра югоизточно от София. Около 13 хиляди души живеят в град, през който минава най-натовареният сухопътен коридор в България. …
Прочети всичкоЯдрен удар по Благоевград
Малко вероятна цел – и въпреки това градът с най-висок дял загинали в цялата поредица Градът Благоевград е в долината на Струма, в подножието на Рила, на около 100 километра южно от София и на двайсетина от границата със Северна Македония. Около 70 хиляди души живеят в град, който е …
Прочети всичкоЯдрен удар по Ботевград
Градът на прохода – и най-крайното съотношение загинали към ранени в цялата поредица Градът Ботевград е в Ботевградската котловина, в подножието на Стара планина, на около 60 километра североизточно от София. Около 20 хиляди души живеят в самия град, а с Трудовец, Врачеш и Скравена котловината събира близо трийсет хиляди. …
Прочети всичкоЯдрен удар по Монтана
Защо никой не би похабил бойна глава за Монтана – и какво се променя, ако зарядът е по-малък Градът Монтана е в Северозападна България, в долината на Огоста, между Стара планина и Дунавската равнина. Около 40 хиляди души живеят в областния център на един от най-обезлюдените райони в Европейския съюз. …
Прочети всичкоЯдрен удар по Враца
Градът под скалата – където планината не защитава, а отразява Градът Враца е в подножието на Врачанския балкан, притисната до отвесните скали на Вратцата – най-високата скална стена на Балканския полуостров. Около 50 хиляди души живеят в най-големия град на Северозападна България, разположен там, където планината свършва и започва Дунавската …
Прочети всичкоЯдрен удар по Перник
Градът, който е и цел, и подветрен на София – 32 640 загинали при 70 хиляди жители Градът Перник е в Пернишката котловина, по течението на Струма, на около 30 километра югозападно от София, заграден от Витоша на изток, Голо бърдо на юг и Люлин на север. Около 70 хиляди …
Прочети всичкоКакво ще стане при ядрен удар по български град
Тази категория събира серията симулации, направени с NUKEMAP 2.76 на историка Алекс Уелърстийн — инструментът, който налага реалните физически модели за ударна вълна, светлинно излъчване и радиоактивна следа върху съвременна карта и реално разпределение на населението. За всички градове са използвани еднакви настройки, за да са сравними: заряд от 15 килотона като база, скорост на вятъра 24 км/ч при наземните взривове и отделно 150 килотона само за София.
Всяка публикация показва по два сценария. Първият е въздушен взрив над центъра. Така се нанася максимална щета на градската среда и на хората, но почти няма радиоактивна следа. Вторият е наземен взрив по конкретен обект с военно значение: завод, летище, пристанище или логистична база. Там кратерът изхвърля десетки хиляди тонове почва и се образува следа, дълга понякога над сто километра.
Числата в таблиците не са прогноза и не са заплаха. Те са мащаб. Разликата между огнено кълбо с радиус 100 метра и зона на счупени стъкла с радиус 6 километра обяснява защо решението „оставам вкъщи и се укривам“ в повечето точки на картата е по-добро от „излизам и бягам“. Разликата между въздушен и наземен взрив обяснява защо радиоактивната следа е проблем за области, отстоящи на стотици километри от удара.
Обхванати са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Велико Търново, Казанлък, Перник, Враца, Монтана, Ботевград, Благоевград и Ихтиман, както и авиобаза Граф Игнатиево, авиобаза Безмер, полигонът Ново село, ВМЗ Сопот и военното летище в Долна Митрополия. Има и обобщаваща статия със сравнителни таблици за всички удари. Всяка публикация се разпечатва и се сваля като PDF.
Отделно от статиите има и сборен материал за читателите на книгата „Ядрена заплаха“ — всички градове в един файл, с обща сравнителна таблица и с чеклист за първите 60 минути след взрив. Статиите остават свободни за четене и не изискват регистрация.
Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация