Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Градът на прохода – и най-крайното съотношение загинали към ранени в цялата поредица
Градът
Ботевград е в Ботевградската котловина, в подножието на Стара планина, на около 60 километра североизточно от София. Около 20 хиляди души живеят в самия град, а с Трудовец, Врачеш и Скравена котловината събира близо трийсет хиляди.
Градът е на кръстовище. През него минава магистрала „Хемус“, а веднага след него започва проходът Витиня – основната връзка между София и Северна България. В самия град има производство, но истинската му стойност на картата е една: той е вратата към прохода.
Защо е малко вероятна цел
В Ботевград няма военни обекти. Няма летище, база, полигон или производство на въоръжение.
Онова, което има значение – проходът и магистралата – не се унищожава с удар по града. Пътни връзки се прекъсват на виадукти, тунели и в самите проходи, при това с обикновени боеприпаси и много по-евтино. Ядрен заряд върху Ботевград не би постигнал нищо, което не се постига по друг начин.
Тук е и общото правило, което важи за всички малки градове в тази поредица. Бойните глави са краен и скъп ресурс. Те се броят, поддържат се и се разпределят предварително по цели, подредени по военна стойност; планирането на удара е упражнение по икономия. Заряд, изразходван по град без военна стойност, е заряд, който не е паднал върху цел, която има значение – и това е загуба за нападателя, не за нас.
Затова този документ не е сценарий за вероятен удар. Той е илюстрация на нещо друго.
Сценарият
Огненото кълбо поглъща центъра. Тежките разрушения стигат до 670 метра, средните – до 1,6 километра, изгарянията трета степен – до 1,94 километра. Зоната на счупените стъкла с радиус 4,27 километра обхваща целия град и съседните села.
Очаквани загинали: 21 940. Очаквани ранени: 6 220. В зоната на 1 psi се намират средно 32 018 души.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Най-крайното съотношение
Три и половина пъти повече загинали, отколкото ранени. Това е рекорд за цялата поредица – по-крайно дори от Благоевград.
И още едно число: загиналите са около 69 на сто от всички хора, попаднали в зоната на поражение. Тоест от всеки десет души, засегнати от взрива, седем загиват.
Причината е същата, която видяхме и в Благоевград, само че тук е доведена докрай. При 15 килотона поразената площ е фиксирана – около 57 квадратни километра. Ботевград и селата около него се събират в тази площ изцяло. Няма външен пояс, в който вълната само чупи стъкла и ранява. Всички са във вътрешните кръгове.
Правилото, което трябва да се запомни: колкото по-малък е градът, толкова по-голям дял от жителите му загива при един и същи заряд.
В София 15-килотонен заряд убива 82 хиляди от милион и триста, тоест около 6 на сто от населението. В Ботевград същият заряд убива около 70 на сто от хората, които обхваща. Бомбата е една и съща. Разликата е изцяло в геометрията.
Другата опасност
Има обаче сценарий, при който Ботевград наистина е засегнат – и той не е удар по града.
В документа за ВМЗ Сопот радиоактивната следа тръгва по Подбалканската долина на запад, минава през Клисура, Златица и Пирдоп и продължава покрай Ботевград към Софийското поле. Ботевград е в края на този коридор.
Същото важи и за София: при наземен удар по столицата следата тръгва на запад, но при обърнат вятър – на изток, тоест през Ботевградско.
Практическият извод за жителите на котловината е същият както навсякъде другаде в тази поредица: по-вероятно е да се озовете под чужда следа, отколкото под собствен удар. А това означава, че подготовката, която има смисъл, е за укриване, а не за бягство.
В малък град няма периферия – от всеки десет засегнати седем загиват. Единственото, което променя това число, са първите десет секунди. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави при първия проблясък, къде се ляга, кога се става и как се определя посоката на облака.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Данните
| Показател | 15 kt, въздушен взрив на 500 м |
|---|---|
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) |
| Очаквани загинали | 21 940 |
| Очаквани ранени | 6 220 |
| Хора в зоната на 1 psi | 32 018 |
| Радиоактивна следа | практически няма |
Числата идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Какво остава
Ботевград е в тази поредица като предупреждение, а не като прогноза.
Никой не би похабил ядрен заряд върху него. Но ако това се случеше, градът щеше да е сред най-тежко пострадалите в страната – не защото е важен, а защото е малък и събран.
И точно затова жителят на малък град има повече основания да знае какво се прави при ядрен взрив, отколкото жителят на голям. В София има къде да си далеч от центъра. В Ботевград няма.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Благоевград
- Ядрен удар по Ихтиман
- Ядрен удар по авиобаза Граф Игнатиево
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Ботевград с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 21 940 загинали и 6 220 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 32 018 души - градът заедно с Трудовец и Врачеш.
Защо в Ботевград загиналите са три пъти и половина повече от ранените?
Защото при 15 килотона поразената площ е фиксирана - около 57 км² - и градът заедно със съседните села се събира в нея изцяло. Няма външен пояс, в който вълната само чупи стъкла, така че почти всички засегнати попадат във вътрешните, смъртоносни кръгове. Това е най-крайното съотношение в цялата поредица.
Вероятна цел ли е Ботевград?
Не. В града няма военни обекти, а стратегическата стойност на прохода Витиня и магистрала „Хемус" не се унищожава с удар по града - пътни връзки се прекъсват на виадукти и тунели, при това с обикновени боеприпаси.
Може ли Ботевград да пострада от удар другаде?
Да, и това е по-вероятният сценарий. При наземен удар по ВМЗ Сопот радиоактивната следа тръгва по Подбалканската долина на запад - през Клисура, Златица и Пирдоп - и достига Ботевградско. При обърнат вятър следата от удар по София също би минала оттам.
Кой е по-застрашен при ядрен удар - жителят на голям или на малък град?
При еднакъв заряд делът на загиналите е много по-висок в малкия град. В София 15-килотонен заряд убива около 6 на сто от населението, защото поразената площ покрива само централната част. В Ботевград същият заряд убива около 70 на сто от засегнатите, защото покрива целия град.
Ще има ли радиоактивно замърсяване след въздушен взрив над Ботевград?
Практически не. При 15 килотона трайно замърсяване се получава само ако взривът е под 162 метра височина. При взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята и следа върху терена не се образува.
