Изгаряния – видове, степени и лечение

Изгарянията са увреждания на горните, понякога на по-долните слоеве на кожата, а рядко и на мускули и други органи.

Причините са значително по-разнообразни, отколкото повечето хора очакват: горещи течности, горещи предмети, гореща пара, открит огън, химически вещества, слънце и — може би най-неочакваното — студ. Именно затова измръзването се класифицира като вид изгаряне. Разбирането на този широк обхват има практическо значение, защото първоначалната обработка при различните видове е различна, а грешният подход може да утежни увреждането. Изгарянията се класифицират в три степени, всяка от които има характерен начин на първоначална обработка.

При първа степен са засегнати горните слоеве на кожата — тя е зачервена, леко подута и болезнена.

Обработката е проста: наложете хладно, влажно парче плат или потопете зоната във вода. Категорично не използвайте лед — той причинява допълнително увреждане на вече поразената тъкан. След това попийте леко и поставете незалепваща превръзка. Обикновено болнично лечение не се налага, но при по-тежки симптоми пострадалият трябва да бъде прегледан от лекар. Дори при първа степен е възможен шок, особено ако засегнатата площ е голяма — а класическото слънчево изгаряне на цял гръб е точно такъв случай.

Втора степен е дълбоко изгаряне със зачервяване и повърхност на петна, при което се наблюдават мехури, значителна болка и оток. Повърхността на кожата изглежда влажна.

Третирането е като при първа степен, но с две допълнителни правила. Първото и най-важно: не почиствайте и не пукайте мехурите — те са естествена стерилна превръзка и отварянето им е директен път към инфекция. Второто: ако са засегнати крайници, те трябва да се държат над нивото на сърцето, за да се ограничи отокът. В зависимост от мястото и обхвата може да се наложи болнично лечение, тъй като такова изгаряне може да се окаже дълбоко и потенциално животозастрашаващо. Следи се за шок и за инфекции.

При трета степен има дълбоко тъканно увреждане, което изглежда бяло или овъглено, с пълна загуба на всички слоеве на кожата и пълно отсъствие на болка.

Липсата на болка не е добър знак, а най-тревожният от всички — тя означава, че нервните окончания са напълно унищожени. Затова пострадалият често подценява състоянието си, а околните преценяват по погрешен признак. Правилата тук са предимно забрани: не махайте дрехите, залепнали за изгореното; не слагайте мазнина или медицинско мазило върху тежки изгаряния; не използвайте памук или друг влакнест материал за покриване на раните, тъй като влакната остават в тъканта.

При необходимост се третира шок. Изгорената повърхност не се пипа и не се кашля в близост до нея — това е мярка срещу инфекция, тъй като изгорената кожа е загубила бариерната си функция напълно.

Пострадали с изгаряния на лицето трябва да стоят седнали и да се следи за затруднения в дишането. Причината е специфична и жизненоважна: при изгаряне на лицето почти винаги има и увреждане на дихателните пътища, а последвалият оток може да ги затвори за минути. Както и при втора степен, засегнатите крайници се държат над нивото на сърцето. Поставя се охладителен компрес, след което изгореното се покрива с незалепваща превръзка, а пострадалият трябва да достигне до болница възможно най-бързо.

Химическите изгаряния се причиняват от агресивни химикали или корозивни вещества, попаднали върху кожата или в окото. Симптомите са като при топлинните изгаряния, в зависимост от степента и мястото.

Последователността е важна и започва с нещо, което мнозина пропускат: първо се махат замърсените дрехи от поразената зона, защото попилият в тях химикал продължава да действа. След това мястото се промива със студена вода в продължение на поне 5 минути. Накрая се поставя студен компрес и незалепваща превръзка и се търси медицинска помощ. Правилото „първо махни източника, после промивай“ важи за всички химически поражения.

Ако око бъде изгорено с киселина, основа, химикал, газ или спрей, незабавно полейте лицето, клепачите и очите със студена течаща вода.

Тук има една подробност, която определя дали ще спасите едното око, или ще загубите и двете: поставете лицето така, че водата да не попада в другото око. Промиването трябва да отвежда химикала настрани, а не да го пренася. Повдигнете клепача и промийте обстойно и под него, тъй като точно там веществото се задържа. След промиването покрийте и двете очи със стерилни марли — двете, защото очите се движат синхронно и движението на здравото око движи и увреденото. След това потърсете лекар.

Първото правило е защитно за спасяващия: не пипайте пострадалия, ако той все още е в контакт с електрическата мрежа.

Първо трябва да го отделите от източника, като използвате суха неметална пръчка, а ако е възможно — първо изключете електрическото захранване. След това проверете за затруднения в дишането и при нужда започнете обдишване, тъй като токът често спира дишането и сърдечната дейност. Изключително важно е да се знае, че при токов удар може да има значително увреждане на тъканите в дълбочина, при съвсем малка видима рана на входа и изхода на тока. Затова медицинска помощ се повиква незабавно дори при на пръв поглед лек случай.

Измръзването се класифицира като вид изгаряне заради увредите, които нанася на кожата. Разпознава се по кристалчета върху кожата, бледа, побеляла или сивееща кожа, чувство за пробождане и силен студ.

Основното правило при оказване на помощ е да не се затопля механично — не се търка, защото триенето може да спука мехурите и да увреди допълнително тъканта. Затоплянето става възможно най-бързо, но чрез покриване с одеяло или потапяне в топла, но не гореща вода. Затоплящите техники се прекратяват веднага след като измръзналата повърхност се зачерви. При силна болка пострадалият може да се нуждае от обезболяване. Каквито и да е манипулации върху поразената повърхност се извършват едва след като тя се затопли. Ако са засегнати пръсти на ръцете или краката, те се увиват поотделно с чист плат, за да не се слепват.