Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Два сценария с еднакъв заряд от 15 килотона – и защо по-малкият брой убити тук означава по-лошо положение
Градът
Плевен лежи в Дунавската равнина, в долината на река Тученица, на около 170 километра североизточно от София и на 35 километра южно от Дунав. Градът е в дъното на полегата котловина, заобиколена от възвишения – релеф, който при ударна вълна не помага особено, но при радиоактивен облак има значение.
В града живеят около 90 000 души. Плевен е административен център на областта, кръстовище на пътищата между Северна България и Стара планина, и медицинският център на региона – тук е медицинският университет и университетската болница, която обслужва цяла Северна България.
Историята му е военна повече, отколкото на който и да е друг български град. През 1877 г. обсадата на Плевен решава изхода на Руско-турската война, а Панорамата на върха на града е паметник точно на това. Сто и петдесет години по-късно градът отново се оказва в списък с военни обекти, макар и по друга причина.
Какво има в Плевен
В югозападната част на града се намира Школата за запасни офицери – учебно военно формирование в самия град, на около 1,7 километра от центъра.
Това разположение е ключът към целия материал. За разлика от Граф Игнатиево и Долна Митрополия, където военният обект е сред полето, тук военната цел е вътре в града. Между нея и центъра няма поле, а квартали.
Плевен е и възел: през него минават пътищата към Русе, Ловеч, Никопол и София, а на 35 километра северно е дунавският бряг. Градът е логистичен център за целия регион.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | ШЗО, в югозападната част |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу военен обект в града |
Зарядът е един и същ – около мощността на бомбата над Хирошима, тоест тактически по днешните мерки. Различава се само височината на взрива.
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Взривът на 500 метра височина е избран не за да пощади, а точно обратното – на тази височина ударната вълна се отразява от земята и покрива най-голямата възможна площ.
Огненото кълбо с радиус 198 метра поглъща центъра. Светлинното излъчване – не мигване, а ослепителен проблясък, който свети няколко секунди – причинява изгаряния трета степен до 1,94 километра. Кръгът с диаметър почти четири километра покрива на практика целия компактен град.
Ударната вълна следва секунда-две по-късно. До 670 метра свръхналягането е 20 psi и стоманобетонните конструкции са сринати. До 1,6 километра то е 5 psi – жилищните блокове се сриват. На 4,27 километра, вече в покрайнините и в съседните села, се чупят стъклата. Проникващата радиация достига смъртоносните 500 рема до 1,24 километра.
Очаквани загинали: 34 240. Очаквани ранени: 28 590. Общо близо 63 000 пострадали при население от около 90 000, тоест две трети от града.
Заедно с това изчезва и медицинската база, която обслужва цяла Северна България. Ранените в Плевен и в целия регион остават без болниците, в които биха били откарани.
Радиоактивна следа обаче практически няма. Огненото кълбо не докосва земята; при 15 килотона трайно замърсяване се получава само при взрив под 162 метра.
Сценарий Б: наземен взрив по военния обект в града
Наземният взрив в югозападната част на града дава на пръв поглед далеч по-добра картина.
Кръговете се свиват: тежките разрушения падат до 540 метра, средните – до 1,13 километра, зоната на счупените стъкла – от 4,27 на 2,9 километра. Причината е същата както навсякъде: при наземен взрив голяма част от енергията отива в земята и в изкъртването на кратер, вместо да се отрази и да разшири фронта на вълната. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 2 000. Очаквани ранени: 16 290. В зоната на леките разрушения се намират средно 53 469 души.
Седемнайсет пъти по-малко убити от сценарий А. Ранените обаче остават шестнайсет хиляди, защото военният обект е в града и вълната минава през квартали, а не през ниви.
И тук идва обратът, който прави Плевен различен от всичко разгледано досега.
Следата минава над града
При вятър 24 километра в час радиоактивният облак от взрива тръгва на североизток. Първото, над което минава, е самият Плевен.
Оста на следата пресича северните и централните квартали на града, продължава над полето, пресича Дунав при Никопол, минава над Турну Мъгуреле и стига до района на Александрия в Румъния, на около 112 километра от мястото на удара.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Най-горещата зона – над 100 rad/h – е дълга 32,5 километра, а градът е в първите ѝ километри. Тоест хората, които са оцелели от взрива, се озовават под най-плътната част на следата.
Ето защо по-малкият брой убити тук не означава по-добро положение, а по-сложно:
При сценарий А градът е разрушен, но е чист. Оцелелите могат да работят на място – да разчистват, да търсят под развалините, да гасят, да превозват ранени. Улиците са опасни заради руини и пожари, но не заради въздуха.
При сценарий Б градът е почти цял, но е замърсен. Сградите стоят, водата тече, магазините са пълни, а хората не могат да излязат навън в следващите 24 до 48 часа, без да поемат опасна доза. Спасителните работи спират, защото спасителите също не могат да излязат. Два дни по-късно ситуацията вече е управляема – но точно тези два дни решават колко от 16 290 ранени ще оцелеят.
Това е единственият сценарий в цялата поредица, в който укриването на място е по-важно от всичко останало. И е точно сценарият, при който неподготвеният човек прави най-фаталната грешка – излиза навън, защото градът изглежда нормално.
Град, който изглежда невредим, може да е най-опасното място. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се разбира дали сте под следата, кога се стои и кога се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по ШЗО |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 34 240 | 2 000 |
| Очаквани ранени | 28 590 | 16 290 |
| Хора в зоната на 1 psi | 91 292 | 53 469 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², минава над града |
Условия: вятър 24 км/ч, еднакъв за всички наземни сценарии в поредицата. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива. При сценарий Б това е особено съществено – 2 000 е броят на убитите от вълната и топлината, а колко ще станат заради следата, се решава в следващите два дни.
Изводът
Плевен показва нещо, което другите градове в поредицата не показват: броят на убитите не е мярка за тежестта на удара.
Ударът по центъра убива седемнайсет пъти повече хора и оставя чист терен. Ударът по военния обект в града убива малцина, но превръща целия град в зона, в която два дни не може да се излиза – при шестнайсет хиляди ранени, които се нуждаят от помощ точно в тези два дни.
Кой от двата е по-тежък, зависи изцяло от подготовката на населението. Първият сценарий не може да се повлияе от нищо освен от разстояние и късмет. Вторият се повлиява почти изцяло от знание: кой къде застава, кой затваря какво и кой не излиза навън.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Сценарий Б, наземен по военния обект
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Велико Търново
- Ядрен удар по Казанлък
- Ядрен удар по Перник
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Плевен с 15 килотона?
Зависи от целта и вида на взрива. При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 34 240 загинали и 28 590 ранени, тоест две трети от населението на града. При наземен взрив със същия заряд по военния обект в югозападната част загиналите падат до около 2 000, а ранените са 16 290.
На какво разстояние от епицентъра се стига до пълни разрушения в Плевен?
При въздушния взрив тежките разрушения (20 psi) стигат до 670 метра, средните (5 psi), при които се сриват жилищните сгради, до 1,6 километра, а счупените стъкла - до 4,27 километра. При наземния взрив същите зони са 540 метра, 1,13 километра и 2,9 километра.
Ще има ли радиоактивно замърсяване в Плевен?
При въздушен взрив на 500 метра - практически не. При наземен взрив обаче се образува следа с площ около 1 240 км², чиято ос минава точно над северните и централните квартали на града и продължава на североизток през Никопол и Дунав до Румъния.
Защо по-малкият брой убити при наземния взрив не означава по-леко положение?
Защото градът остава физически цял, но попада под радиоактивната следа. Шестнайсет хиляди ранени се нуждаят от помощ точно в първите 48 часа, а именно тогава излизането навън е опасно. При въздушния взрив градът е разрушен, но чист, и спасителните работи могат да започнат веднага.
Какво се прави, ако градът изглежда невредим след далечен ядрен взрив?
Остава се вътре. Град без разрушения след ядрен взрив наблизо най-вероятно означава, че взривът е бил наземен и по друга цел, тоест че предстои преминаване на радиоактивния облак. Първите 24 до 48 часа под покрив, в помещение без прозорци и по възможност на долен етаж или в мазе, са решаващи.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Точно затова първите два дни под покрив решават изхода.
