Какво се прави при катастрофа

Не се движете. Това е първото и най-важно правило, защото при травма на гръбначния стълб движението може да превърне обратимо увреждане в необратимо.

Опитайте се да останете спокойни и проверете състоянието си систематично: дали можете да движите пръстите на краката, самите крака, ръцете, и след това леко и бавно дали можете да движите главата от врата. Ако усетите болка във врата, спрете незабавно. Ако имате силно кървяща рана, използвайте носната си кърпа, за да я притиснете. Когато пристигнат спасителите, най-полезното, което можете да направите, е да им улесните работата — отговаряйте точно и ясно на въпросите им, дайте им конкретна информация за състоянието си и ги оставете да работят спокойно.

Включете аварийните светлини и изключете двигателя, но без да изваждате ключа от стартера.

Причината за тази наглед странна подробност е практическа: автомобилът трябва да може да бъде преместен дори когато вие вече не сте до него — защото сте отишли с полицията или придружавате пострадал до болница. След това дръпнете ръчната спирачка и поставете камъни от двете страни на колелата, за да не се раздвижи автомобилът. Не допускайте открит огън в близост до мястото и не пушете — при катастрофа често има разлято гориво, което не се вижда веднага.

Ако има пламъци, опитайте се да ги потушите с пожарогасителя, с пясък, с пръст, с връхна дреха или с одеяло. Всяко от тези средства работи по един и същ принцип — прекъсва достъпа на кислород.

Границата обаче е ясна: ако усилията не постигат успех и огънят се разраства, не рискувайте излишно и се отдалечете от автомобила. Преди това задължително се уверете, че вътре не са останали хора, а ако има такива, помогнете им да излязат и ги отведете на безопасно разстояние. Автомобилният пожар се разраства бързо и при достигане до резервоара става неуправляем — затова преценката кога да се откажете от гасенето е също толкова важна, колкото и опитът да загасите.

Мястото представлява реална опасност от нов сблъсък с автомобил от преминаващия трафик, а вторичните катастрофи често са по-тежки от първата.

Обезопасяването става със светлоотразителен триъгълник, поставен в заетата пътна лента, срещу посоката на движение на приближаващите автомобили. Разстоянията са нормативно определени: най-малко 30 метра при път от републиканската мрежа и не по-малко от 100 метра на магистрали и на пътища с разрешена скорост над 90 километра в час. Ако в близост има завой, тунел, мост или друг пътен елемент, триъгълникът се поставя преди тях по посока на движението, за да имат приближаващите видимост. Същите мерки важат и за спрелите, за да помогнат превозни средства, като разстоянието между тях и пострадалия автомобил не бива да е под 10 метра.

Безопасното разстояние до аварирал автомобил, превозващ опасен товар, е най-малко 60 метра — двойно повече, отколкото при обикновена катастрофа на магистрала, и няколко пъти повече от обичайното.

Ако все пак сте в непосредствена близост и това не е опасно за вас, опитайте се да вземете документацията на автомобила, за да се запознаете с вида на товара и с мерките за безопасност. Тази информация е изключително ценна за спешните екипи, защото определя целия им подход — при различните вещества се прилагат различни, а понякога и противоположни мерки. Кодовете върху оранжевите табели на превозното средство също носят тази информация.

След обезопасяването се оценява състоянието на пострадалите и се определя редът за оказване на помощ, като нараняванията се степенуват по вид и сериозност.

Основното правило е ограничително: не местете пострадали с животозастрашаващи състояния, освен ако не сте убедени, че оставането им в превозното средство е по-голямата опасност — например при пожар или при риск от нов удар. Ако все пак се налага да извадите някого от автомобил, направете го внимателно и го поставете на безопасно място на разумно разстояние от катастрофата. Прибързаното изваждане на пострадал със съмнение за травма на гръбнака е сред най-честите грешки при добронамерена помощ.

Обаждането се прави, след като сте събрали достатъчно информация — така разговорът е полезен, а не хаотичен.

Дайте на дежурния точното си местоположение и описание на инцидента: броя на пострадалите, пола, възрастта и типа на нараняванията. Кажете името и телефонния си номер, попитайте диспечера дали има допълнителни въпроси и никога не прекъсвайте първи разговора. Ако междувременно се налага да окажете спешна помощ, поставете телефона до себе си на високоговорител. Не напускайте мястото на произшествието, преди да са пристигнали екипите на полицията, пожарната или медицинският екип.

Когато прецените, че можете да помогнете при пътнотранспортно произшествие или при масов транспортен инцидент, първо се информирайте максимално точно за обстановката.

Правилата оттам нататък са ограничителни и са изведени от реалния опит на спасителните служби: в никакъв случай не проявявайте самоинициатива, не си поставяйте геройски задачи, не пречете на работата на професионалните екипи и действайте единствено в координация с тях. Причината е, че добронамерената самодейност на мястото на голям инцидент често създава втора вълна пострадали и забавя тези, които знаят какво правят. Най-полезният доброволец е този, който пита с какво да помогне и след това прави точно това.

Тук статията прави важно и рядко срещано уточнение — грижата не свършва с приключването на инцидента.

Независимо дали сте участник, свидетел или близък на пострадал, след катастрофа е разумно да се информирате за физиологичните и психологическите последствия от преживяването на такава травма и да се обърнете към специалист, ако имате оплаквания. Посттравматичните реакции след пътен инцидент са чести, проявяват се със закъснение от дни или седмици и се изразяват в нарушен сън, повтарящи се спомени, тревожност и избягване на шофирането. Те са нормална реакция, но при продължителност изискват помощ.