Ядрена доктрина на САЩ и НАТО

Ядреното оръжие трябва да бъде оценявано не само по военните си възможности, но и по политическите му качества. От създаването му всяка от страните планира неговото използване или го ползва като средство за въздържане на противниците си. Употребата му се регулира от държавни доктрини, които казват при какви обстоятелства и срещу кого може да бъде използвано ядрено оръжие. Тези доктрини се променят, подобряват или еволюират на определени периоди от време, за да отразят настъпилите световни промени и нови реалности. За да разберем действащите ядрени доктрини на двете ядрени суперсили днес, трябва да ги разгледаме още в началния им генезис и пътя извървян до днешно време.

През октомври 1945 г. един от най-големите американски банкери и съветник на президента Труман казва пред представителите на крупните индустриални корпорации, че заради могъществото на своите въоръжени сили и превъзходството на икономиката си Америка трябва да управлява света. Тази теза се споделя и от президента – той я издига в държавна политика. Американците виждат ядреното оръжие като единствен метод за „възпиране на комунизма“. За противник е определен СССР не по намеренията му, а заради възможностите му да води война.

В американските военни щабове усилено разработват нова доктрина за подготовка и водене на ядрена война.   

Стратегия на далечния прицел

Същността на тази стратегия се свежда до масираното и внезапно използване на наличните в САЩ ядрени бомби по градовете и най-важните промишлени обекти на противника. В основата на тази стратегия е заложено масираното използване на авиацията от бази, намиращи се по направлението на набелязаните цели.  „За да използваме успешно нашата стратегическа мощ, ние трябва да имаме бази, разположени по целия свят по такъв начин, че да достигнем всяка цел, по която намерим за необходимо да ударим“, казва главнокомандващият на военновъздушните сили на САЩ генерал Х. Арнолд.

Един от важните елементи е „изпреварващият първи удар“, който трябва да сломи способностите на противника да отговори и да води война. Тези схващания намират реализация в проекта за нападение над Съветския съюз под номер 329 от 3 ноември 1945 г.

Според плана се определят двадесет града в СССР от индустриални райони, в които са концентрирани значителен брой специализирани промишлени предприятия, научно-изследователски центрове и политическа и гражданска администрация. За тяхното унищожаване са предвидени всичките 196 ядрени бомби, с които САЩ разполагат по това време. Очакваните поражения са 90% от самолетостроенето, 73% от общото производство на оръдия и минохвъргачки, 86% от произвежданите танкове, 42% от добива на стомана, 67% от наличния суров нефт и т.н. Загубите на СССР в човешки животи биха били над 13 милиона човека.

Създават се бази възможно най-близо до границите на Съветския съюз и военните специалисти съветват администрацията на Труман, при необходимост, да има готовност за вземане на бързо решение за нанасяне на „първи удар“.

Ускореното производство на ядрено оръжие оказва влияние и на ядреното планиране и през 1948 г. е съставен втори план под кодовото име „Чарнотър“ (в оригинал Charioteer). Новото в този план е, че ядрените боеприпаси нарастват на 300, а броят на обектите-цел на ударите се увеличава до 100, като не е пропуснато да се отбележи, че превантивното използване на атомно оръжие стои над всичко. В заключението му обаче се казва, че поради технически причини нападението над Съветския съюз не може да се проведе мълниеносно. Няма достатъчно бомбардировачи и времето за достигане до Москва и Ленинград е твърде дълго.

Взето е решение за пребазиране на определена част от бомбардировъчната авиация в Англия и срочни мерки за създаването на новия стратегически бомбардировач В-36. Разработен е нов план за внезапно нападение под името „Драпшот“ (в оригинал Dropshot). Планът многократно е проиграван на учения на съюзниците, но часът за започване на ядрената война постоянно се отлага. Причините за това са много, но основните са нарасналата способност на отбранителните възможности на врага и това, че и той вече разполага с ядрено оръжие.

Масирано възмездие

По същество тази концепция е доразвиване на схващанията за водене на тотална ядрена война в условията на определено ядрено надмощие на САЩ и изграждащата се военна коалиция от НАТО. За страните от пакта тази концепция е перифразирана като „Щит и меч“. Според нея мечът е атомоносната авиация на САЩ, която от далечни и безопасни разстояния има за цел да подпомага съюзниците, като нанася удари по територията на СССР и страните от Варшавския договор. Ролята на щит трябва да изпълняват въоръжените сили на западноевропейските държави, които да водят войната в Европа.

За осигуряването на тези планове са проведени редица мероприятия за създаването на т.н. система за предно базиране. На територията на Англия, Италия, Турция и Далечния изток се изграждат летища за атомната авиация на САЩ, строят се складове за ядрени бойни глави, изграждат се бази и т.н.

За липсата на реализация на този план са способствали успехите на Съветския съюз в областта на икономиката, науката и развитието на собствени ядрени  оръжия и средствата за доставянето им. Краят на този план е белязан от изстрелването на първите съветски междуконтинентални балистични ракети и изкуствени спътници на Земята. Неуязвимостта на САЩ и военното им превъзходство е поставено под въпрос, с което е сложен край на политиката „от позицията на силата“.

Нарасналите възможности на Съветския съюз да нанесе ответен ядрен удар и възможността на страните от Варшавския договор да противостоят на НАТО, карат Пентагона да преразгледа плановете си и водят до нова концепция, в която са отразени новите реалности.

Гъвкаво реагиране

Новата военна стратегия запазва всички основни компоненти на старите стратегии, като разширява само някои възгледи за характера на войните и начина на тяхната подготовка и водене. Тя дава право на САЩ да разпалва ограничени или локални войни, които да води със или без използването на ядрено оръжие. Такива локални ядрени или безядрени войни могат да се водят не само във второстепенни държави, но и срещу страни в Европа, в това число и страните членки на Варшавския договор.

Основният замисъл на стратегията за гъвкаво реагиране е да се направи приемлива идеята за водене на ядрена война. Вторична цел е създаването на превъзходство в сили със средства, най-вече ядрени, над Съветския съюз, които да осигурят на САЩ и НАТО две условия – гарантирано унищожение на противника и ограничени собствени загуби. Като нормативни за гарантирано унищожение са приети унищожаването на 35% от населението и 75% от промишлеността на СССР.

Съединените щати убеждават своите съюзници, че те ще имат възможността да изберат най-подходящия за тях вариант, преди да се пристъпи към всеобща ядрена война. В същия момент се стремят да държат конфликта колкото се може по-далече от територията на американския континент, надявайки се да избегнат отговарящ удар по тяхна територия, като отговора трябва да понесат западноевропейските държави.

Европейските държави – съюзници на САЩ изразяват опасения от този сценарий и това дава повод на Великобритания и Франция да развият собствени стратегически ядрени сили.

Реалистично застрашаване

Разработвайки стратегията за реалистично застрашаване, политическите и военни кръгове в САЩ предлагат такива способи за водене на стратегическата ядрена война, които биха позволили да се избегне ответния удар по територията на САЩ. За тази цел през 1974 г. е приета нова концепция за избор на целите. Глобалното ядрено настъпление може да се състои от няколко ядрени удара, първият от които задължително е масиран. 

В подготовката и хода на внезапния масиран удар по територията на СССР на първо място, като обекти за поразяване, се поставят неговите стратегически ядрени сили и пунктовете за тяхното управление, с цел да се отслаби или предотврати ответен удар. Едновременно с това, ядрени удари се предвиждат да бъдат нанасяни по административни, политически, икономически и производствени центрове, по железопътни комуникации, транспортни връзки и т.н.

Ограничена ядрена война

Тоталната ядрена война предполага масираното използване на ядрени оръжия както на бойното поле, така и по територии извън него. В епохата на паритет този тип война носи опасността от огромни жертви и разрушения както за Съветския съюз, така и за Съединените щати и техните съюзници.

Затова е разработен нов вариант за използването на ядрено оръжие, известен сред военните среди в САЩ като „ограничена ядрена война“. Официално регистриран е секретният президентски меморандум под номер 242 от 17 януари 1974 г. В него се предвиждат два варианта за водене на такава война:

Първият допуска нанасянето на така наречения „хирургически удар“, чрез който да се постигне бързо приключване на започнала локална война, преди мащабите на конфликта да са ескалирали и са все още максимално ограничени.

Вторият вариант предвижда широкомащабна ограничена ядрена война, която трябва да осигури по-изгодни позиции за Запада при водене и след войната. Според него, стратегически удари се нанасят само по старателно избрани военни и граждански обекти, докато се избягва поразяването на цели градове. Основна цел е унищожаването на ядрения потенциал на СССР и заставянето му да се откаже от продължение на войната.

Основни цели са пусковите шахти на ракетите с наземно базиране, стратегическата авиация, летищата, складовете с ядрени боеприпаси, пунктовете за управление на висши държавни и военни институции. Унищожаването на тези обекти цели да донесе непоправими загуби и отслабване на ответния удар.

Цялата идея се свежда до нанасяне на кратковременна лимитирана размяна на ядрени удари, която да доведе до превес в полза на САЩ и възможност за диктуване на правилата на мира по американски.

След ограниченото ползване на стратегическите се преминава към масово използване на тактически ядрени средства, разположени на територията на Европа. Така огнището на ядрената война се концентрира в Европа и далеч от Съединените щати.

В Западна Европа, в близост до границите на бившите социалистически страни, са разположени над 10 000 тактически ядрени оръжия. Тази наситеност е в състояние да превърне Западна Германия в опустошена радиоактивна земя. След сключването на първото споразумение за съкращаване на ядрените оръжия, Пентагонът разработва  план, според който на ключови магистрали, пътни възли, железопътни линии и други в близост до границата с Източна Германия се предвижда да бъдат поставени значително количество ядрени мини с идеята, че при едно нападение от страна на Варшавския договор, те ще бъдат взривени, създавайки радиоактивен пояс, който чуждите войски да не могат да преминат без да понесат значителни и неприемливи загуби.

Планове за ограничено използване на ядрено оръжие се разработват и за защита на „жизнените интереси“ на САЩ в Близкия и Средния изток. В основата на това е идеята за преход от обикновени към стратегически ядрени оръжия. Потвърждение на това са правомощията, дадени на някои длъжностни лица в американската армия, които имат право за вземане на решение за ползването на ядрено оръжие. Това снижава „ядрения праг“ и увеличава шансовете една локална война да прерасне във всеобща или ядрена.

Официалното утвърждаване на доктрината за ограничена ядрена война е направено от президента Роналд Рейгън на 18 октомври 1981 г. Предвиждат се и се провеждат комплекс от мероприятия, които са насочени към създаване на изцяло нови оръжейни образци и към рязкото количествено нарастване на бройките стратегическо ядрено оръжие. Основна грижа на Белия дом е да се избегнат максимално последиците от ответния удар. С тази цел САЩ налагат в НАТО, на територията на Европа да бъдат разположени ракети със среден досег, които имат възможност да нанасят удари по цялата европейска територия на СССР. Така долетното време се съкращава от 20-25 минути на 5-6 минути Време, недостатъчно за съветското политическо и военно ръководство да се укрие в бункери под земята.

В отговор на тази заплаха СССР /Русия/ разработва системата „Периметър“, позната още под названието „Мъртва ръка“, която разполага със серия от автономни командни центрове на постоянно бойно дежурство, датчици за радиация и сеизмични сензори. При засичане на една или повече ядрени експлозии по територията на страната и загуба на контакт с ръководството, системата сама може да вземе решение за изстрелване на целия ядрен арсенал в посока на предварително зададените им координати, като по този начин се гарантира масиран ядрен отговор, дори и висшето руско ръководство да не е налично.

За предотвратяване на бъдещи ескалации и повишаване на сигурността в Европа и по света, впоследствие се водят преговори и се подписват договори за съкращаване на нападателните ядрени оръжия, забрана на ракетите с малък и среден обсег, договор за противоракетната отбрана, договор за обикновените въоръжени сили в Европа и т.н.

Заради „гарантирания ядрен отговор“, опасността от „пълно взаимно унищожение“ и невъзможността в една ядрена война да има победител, използването на ядрено оръжие става малко вероятно за период от няколко десетилетия.

През 2003 година президентът Джордж Буш-младши изтегля САЩ от договора за ПРО и започва създаването на противоракетен щит, който да предпазва територията на САЩ от балистични ракети. Освен това под предлог, че Съединените щати искат да предпазят европейските си партньори от потенциални ядрени удари от страна на Иран, правят постъпки за разполагане на системата ПРО в Европа. Въпреки протестите на Русия, радари и ракети са разположени в Полша и Румъния.

Някои световни и руски анализатори виждат в това заплаха, тъй като ракетите земя-въздух могат да бъдат заменени със земя-земя и от отбранително оръжие, системата да се превърне в нападателна. Последващото излизане на САЩ от договора за забрана на ракетите с малък и среден обсег допълнително подклажда страховете на руснаците.

Според тях целта е продължаване на старите доктрини за нанасяне на първи обезглавяващ удар, който да остави Русия без политическо и военно ръководство. Разполагането на американски и натовски бази на териториите на съседни на Русия държави било с цел да се разположат в тях системи за противоракетна отбрана, които да могат да свалят руските ракети в най-уязвимата им част на полета – още при излитането им, когато са най-бавни.

На теория това звучи в унисон с предходните ядрени доктрини на САЩ. Но в действащата им ядрена доктрина, официално няма такива постулати. В нея се казва, че САЩ ще използва своите ядрени сили като средство за защита на собствените си интереси и за обезопасяване на своите съюзници. Ядрената доктрина се основава на принципа на стратегическото сдържане, с което се стреми да предотврати въоръжен конфликт чрез демонстрация на сила и убедителна възможност за отплата. Това включва разработването и разпространението на противоракетни системи, които да защитават САЩ и техните съюзници от възможни ядрени нападения.

Доктрината на САЩ включва гъвкави стратегии за употреба на ядрено оръжие, които се приспособяват към различни сценарии за конфликт. Те се стремят да комуникират ясно и ефективно своите намерения и политики относно употребата на ядрено оръжие, като подчертават, че те ще бъдат използвани само в случай на крайна необходимост и в съответствие с международното право. Въпреки че САЩ поддържат значителен ядрен арсенал, те активно насърчават мерки за намаляване на ядрените запаси и ограничаване на разпространението на ядрени оръжия.

Често задавани въпроси

Защо ядреното оръжие се оценява и по политически, а не само по военни качества?

Защото от създаването си то функционира едновременно като оръжие и като инструмент на политиката. Всяка страна, която го притежава, или планира неговото използване, или го използва като средство за въздържане на противниците си — тоест изважда полза от него, без да го изстрелва.

Употребата му се регулира от държавни доктрини, които определят при какви обстоятелства и срещу кого може да бъде използвано. Тези доктрини не са статични: те се променят, доразвиват и еволюират през определени периоди, за да отразят новите световни реалности. Именно затова, за да се разберат действащите днес ядрени доктрини, е нужно те да се проследят от началния им генезис. Доктрината, която е на сила в даден момент, е наслоение от предишни концепции, а не документ, писан от нулата.

Как започва американското ядрено планиране след Втората световна война?

През октомври 1945 г. един от най-големите американски банкери и съветник на президента Труман заявява пред представители на крупните индустриални корпорации, че заради могъществото на въоръжените си сили и превъзходството на икономиката си Америка трябва да управлява света. Тезата се споделя от президента и се издига в държавна политика.

Ключовият момент е как е определен противникът. За такъв е посочен СССР — но не заради намеренията му, а заради възможностите му да води война. Този принцип, при който заплахата се определя от капацитета, а не от декларираните намерения, е останал в основата на военното планиране до днес и обяснява много от последвалите решения. Американците виждат ядреното оръжие като единствения метод за „възпиране на комунизма“, а военните щабове започват усилено да разработват доктрина за подготовка и водене на ядрена война.

Какво представлява стратегията на далечния прицел?

Същността ѝ се свежда до масирано и внезапно използване на наличните ядрени бомби по градовете и най-важните промишлени обекти на противника, като в основата е заложено масираното използване на авиация от бази, разположени по направлението на набелязаните цели. Главнокомандващият на американските военновъздушни сили генерал Х. Арнолд формулира изискването пределно ясно: за да се използва успешно стратегическата мощ, са нужни бази по целия свят, разположени така, че да се достигне всяка цел, по която се прецени за необходимо да се удари.

Един от важните елементи е „изпреварващият първи удар“, който трябва да сломи способността на противника да отговори и да води война. Тези схващания намират реализация в проекта за нападение над Съветския съюз под номер 329 от 3 ноември 1945 г. — тоест по-малко от три месеца след Хирошима и Нагасаки. Този факт е показателен за скоростта, с която ядреното оръжие бива интегрирано в стратегическото планиране.

Какви са били конкретните параметри на ранните американски планове?

План 329 определя двадесет града в СССР — индустриални райони с концентрация на специализирани промишлени предприятия, научноизследователски центрове и политическа и гражданска администрация. За тяхното унищожаване са предвидени всичките 196 ядрени бомби, с които САЩ разполагат по това време. Очакваните поражения включват 90 процента от самолетостроенето, 73 процента от производството на оръдия и минохвъргачки, 86 процента от танковете, 42 процента от добива на стомана и 67 процента от суровия нефт. Загубите в човешки животи биха били над 13 милиона души.

През 1948 г. е съставен втори план с кодово име „Чарнотър“ (в оригинал Charioteer), в който ядрените боеприпаси нарастват на 300, а обектите-цели се увеличават до 100, с изричното отбелязване, че превантивното използване на атомно оръжие стои над всичко. В заключението му обаче се признава, че по технически причини нападението не може да бъде мълниеносно: няма достатъчно бомбардировачи, а времето за достигане до Москва и Ленинград е твърде дълго. Следва решение за пребазиране на част от бомбардировъчната авиация в Англия и срочно създаване на новия стратегически бомбардировач B-36, както и нов план за внезапно нападение под името „Драпшот“ (в оригинал Dropshot).

Какво е концепцията „Щит и меч“ в НАТО?

Тя е перифраза на американската концепция за масирано възмездие, приспособена за страните от Северноатлантическия пакт. Според нея мечът е атомоносната авиация на САЩ, която от далечни и безопасни разстояния нанася удари по територията на СССР и страните от Варшавския договор, подпомагайки съюзниците. Ролята на щит трябва да изпълняват въоръжените сили на западноевропейските държави, които да водят самата война в Европа.

За осигуряването на тези планове е изградена така наречената система за предно базиране: на територията на Англия, Италия, Турция и в Далечния изток се строят летища за атомната авиация на САЩ, складове за ядрени бойни глави и военни бази. Концепцията губи актуалност заради успехите на Съветския съюз в икономиката, науката и развитието на собствени ядрени оръжия и средства за доставянето им. Краят ѝ е белязан от изстрелването на първите съветски междуконтинентални балистични ракети и изкуствени спътници — с което неуязвимостта на САЩ е поставена под въпрос и е сложен край на политиката „от позицията на силата“.

Какво въвежда стратегията „гъвкаво реагиране“?

Тя запазва всички основни компоненти на предишните стратегии, но разширява възгледите за характера на войните. Дава право на САЩ да разпалват ограничени или локални войни, водени със или без използване на ядрено оръжие, при това не само във второстепенни държави, но и срещу страни в Европа, включително членки на Варшавския договор.

Основният замисъл на стратегията е да се направи приемлива самата идея за водене на ядрена война — тоест да се разруши психологическата бариера, според която ядреното оръжие е абсолютно и неупотребимо. Вторичната цел е създаване на превъзходство в сили, най-вече ядрени, което да осигури две условия: гарантирано унищожение на противника и ограничени собствени загуби. Като нормативни за гарантирано унищожение са приети унищожаването на 35 процента от населението и 75 процента от промишлеността на СССР. Тези числа показват колко буквално и калкулирано е било мисленето в тази епоха.

Защо Великобритания и Франция развиват собствени ядрени сили?

Защото американската стратегия има вграден конфликт на интереси, който европейските съюзници разпознават. САЩ убеждават съюзниците си, че те ще имат възможност да изберат най-подходящия за тях вариант, преди да се пристъпи към всеобща ядрена война. В същото време американското планиране открито се стреми да задържи конфликта възможно най-далеч от американския континент, с надеждата да се избегне ответен удар по територията на САЩ — а това означава, че отговорът трябва да бъде понесен от западноевропейските държави.

Европейските съюзници изразяват опасения именно от този сценарий и това дава повод на Великобритания и Франция да развият собствени стратегически ядрени сили. Логиката е проста: съюзническата гаранция е надеждна дотолкова, доколкото гарантът е готов да поеме риск за собствената си територия. Този проблем на доверието остава актуален и днес и е в основата на периодичните европейски дискусии за самостоятелен ядрен капацитет.

Какво предвижда концепцията за ограничена ядрена война?

Тоталната ядрена война предполага масирано използване на ядрени оръжия и на бойното поле, и извън него, а в епохата на паритет това носи опасност от огромни жертви и разрушения за всички страни. Затова е разработен алтернативен вариант, официално регистриран в секретния президентски меморандум номер 242 от 17 януари 1974 г.

Той предвижда два подварианта. Първият допуска нанасянето на така наречения „хирургически удар“ за бързо приключване на започнала локална война, преди мащабите на конфликта да ескалират. Вторият предвижда широкомащабна ограничена ядрена война, която да осигури по-изгодни позиции за Запада по време на войната и след нея, като стратегическите удари се нанасят само по старателно подбрани военни и граждански обекти, а поразяването на цели градове се избягва. Основните цели са пусковите шахти на ракетите с наземно базиране, стратегическата авиация, летищата, складовете с ядрени боеприпаси и пунктовете за управление на висшите държавни и военни институции. Целта е кратковременна лимитирана размяна на удари, която да доведе до превес и възможност за диктуване на условията на мира.

Защо Европа е централна в тези планове?

Защото след ограниченото използване на стратегическите средства се предвижда преминаване към масово използване на тактически ядрени средства, разположени на европейска територия. Така огнището на ядрената война се концентрира в Европа и остава далеч от Съединените щати — което е точно целта.

Мащабът е бил огромен: в Западна Европа, в близост до границите на бившите социалистически страни, са били разположени над 10 000 тактически ядрени оръжия. Тази наситеност е била в състояние да превърне Западна Германия в опустошена радиоактивна земя. След първото споразумение за съкращаване на ядрените оръжия Пентагонът разработва план за поставяне на значително количество ядрени мини по ключови магистрали, пътни възли и железопътни линии в близост до границата с Източна Германия — с идеята при нападение те да бъдат взривени и да създадат радиоактивен пояс, непреодолим без неприемливи загуби. Отделно се разработват планове за ограничено използване на ядрено оръжие за защита на американските интереси в Близкия и Средния изток, а правото за вземане на решение е делегирано на определени длъжностни лица в армията — което снижава „ядрения праг“ и увеличава шанса една локална война да прерасне във всеобща.

Какво представлява системата „Периметър“ и защо е създадена?

Тя е руският отговор на конкретен технически проблем. САЩ налагат в НАТО разполагането на ракети със среден обсег на европейска територия, способни да поразяват цялата европейска част на СССР. С това долетното време се съкращава от 20-25 минути на 5-6 минути — време, недостатъчно съветското политическо и военно ръководство изобщо да достигне до подземните бункери, камо ли да вземе решение.

В отговор СССР разработва системата „Периметър“, известна и като „Мъртва ръка“. Тя разполага със серия автономни командни центрове на постоянно бойно дежурство, с датчици за радиация и сеизмични сензори. При засичане на една или повече ядрени експлозии на територията на страната и при загуба на контакт с ръководството системата може сама да вземе решение за изстрелване на целия ядрен арсенал по предварително зададени координати. Логиката е да се гарантира масиран ответен удар дори при успешен обезглавяващ първи удар — тоест да се обезсмисли самата идея за такъв удар. Тревогите от руска страна днес са свързани именно с това: излизането на САЩ от договора за ПРО през 2003 г., разполагането на радари и ракети в Полша и Румъния и излизането от договора за ракетите с малък и среден обсег се четат в Москва като продължение на старата логика за обезглавяващ първи удар, макар в действащата американска доктрина официално да няма такива постулати.