Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Представете си за момент, че немислимото се случи. София е ударена от ядрена ракета. Да приемем, че ядрена бойна глава от 150 килотона е детонирана във въздуха на 500 метра над земната повърхност, за да се максимизират пораженията. Това е десет пъти по-мощна бомба от тази, хвърлена над Хирошима.
Няма число, което може да опише разрушенията в резултат на ядрения взрив, но можем да направим обосновано предположение относно обхвата на поражение, смъртните случаи и броя на ранените, изчислено на база на това, което знаем че се случва при ядрен взрив с градските структури и хората.
За под секунда се появява огнено кълбо с радиус от почти един километър и температура, равняваща се на тази на слънцето. Огнената топка свети между 3 и 10 секунди, а светлината е толкова ярка, че ако я гледаш директно, предизвиква временна слепота. Ако сложиш ръка пред очите си, вероятно през затворените си клепачи ще можеш да видиш костите на ръката. В този момент всички, видели проблясъка, получават своята първа доза радиация.
Всичко в обхвата на огненото кълбо се изпарява за секунди, независимо дали става въпрос за хора, автомобили, сгради или скали. Кратерът под взрива е с диаметър от 200 до 400 метра, а дълбочината му е около 50 метра. Следва ударна вълна от сгъстен въздух, прах, камъни и отломки, които се движат със скоростта на звука. Налягането от 200 psi разрушава напълно всички сгради в радиус от 350 метра от центъра на взрива, като поврежда напълно дори и подсилени структури. Тежките разрушения достигат до 2,5 километра от мястото на взрива, а средните поражения са в радиус от 3 километра. Много от жилищните сгради ще се сринат или ще получат някакви повреди, а шансовете за възникване и разпространение на пожари са много големи.
Хората на открито са изложени на термична радиация, която причинява изгаряния от първа до трета степен. Възможно е предмети и дрехи да се самозапалят, като по-тъмните дрехи и предмети се палят по-лесно, отколкото светлите и бели дрехи. При над 10,1 калории на квадратен сантиметър има 100% вероятност кожата на човек да изгори до трета степен. Това означава, че освен външните слоеве кожа, изгарят и тъканите под нея. Често тези изгаряния са безболезнени, тъй като нервите, отговарящи за усещането на болка са напълно унищожени. Тези изгаряния от трета степен предизвикват тежки белези, осакатяване и често може да изискват последваща ампутация. За сравнение при 8,69 калории на кв. см. има само 50% шанс от изгаряния от трета степен, а 5,63 калории на кв. см. дават 50% шанс да предизвикат изгаряне от втора степен.
Хората в сгради ще са сравнително защитени от термичната радиация, но под действието на налягането летящи отломки от разрушените сгради, натрошени стъкла и предмети ще влетят в жилищата, причинявайки тежки травми, кръвоизливи и дори фатални наранявания.
Въздушният взрив нанася повече преки поражения, но генерира значително по-малко радиация, тъй като за разлика от „земния взрив“, който се случва типично на височина от 15 до 50 метра, при въздушния не се изпарява и засмуква толкова голямо количество твърда маса, която по-късно да се превърне в радиоактивен прах. За това и не се интересуваме от средната скорост и посоката на вятъра. Тук радиацията се разпределя почти равномерно и концентрично около мястото на епицентъра.
Проникващата радиация от 500-600 рентгена ще бъде факт на до два километра от епицентъра. Получилите такава доза облъчване хора е вероятно да починат в следващия един месец, а 15-18% от оцелелите е вероятно да се сдобият с фатална форма на рак в резултат на облъчването.
Повечето от възрастните здрави хора, получили по-малка доза от 100 рентгена, може да не заболеят от лъчева болест, малка част ще се разболеят, като само за 5% от тях изходът ще е фатален. За други 3% от оцелелите в радиуса между 2 км и 2,35 км вследствие на облъчването, може да починат след време от онкологично заболяване.
Ако взрива се случи в центъра на София, то идеалният център ще бъде изпепелен напълно, а всичко в широкия център ще бъде тежко разрушено. Средни щети ще получат кварталите Долни Лозенец, Иван Вазов, Медицинска академия, Зона Б-19, Разсадника, Света Троица, Фондови жилища, Хаджи Димитър, Сухата река, Подуяне и Яворов. По-леки щети от ударната вълна ще има в съседните им и по-отдалечени от центъра квартали, но термичната радиация ще достигне до пределите на околовръстното шосе и на нея ще бъдат изложени всички квартали.
Освен от свръхналягането и травми, хората ще загиват от изгаряния, наранявания, кръвозагуба, пожари, задушаване и лъчева болест. Много от смъртните случаи ще се случат в следващите дни или седмици след атаката. Голяма част от праха и пепелта, вдигнати от експлозията, ще бъде опасно радиоактивна, особено радиоактивни ще са тези частици, които са били около „нулевата зона“.
Нашата компютърна симулация показа, че очакваните жертви при въздушен взрив с такъв заряд са 189 850, а ранените и облъчените с последствия могат да достигнат до 244 390 човека. Това е сценарият при въздушен взрив. При земен взрив със същия заряд преките жертви са по-малко, но радиоактивното замърсяване е в пъти по-тежко — тези изчисления са в статията Мит #4: Следващата световна война ще е ядрена и всички ще умрем.
Междувременно ядрената гъба се е издигнала на височина от 13,3 километра, а главата на гъбата е достигнала радиус от 6,18 километра. В следващите 15 минути от небето ще започнат да падат радиоактивни частици. Това е времето, в което ако сте живи и здрави, трябва да действате бързо, за да се спасите. Конкретните стъпки какво трябва да се направи в тези минути са описани подробно в книгата „Ядрена заплаха“.
Човешкият мозък е устроен така, че се вълнува и фокусира върху ужасяващите вероятности и не забелязва очевидното. В град като София, при толкова мощен взрив и то при най-лошия за нас сценарий, около половин милион ще са убити и ранени, но над един милион човека ще останат живи и здрави. Това са два пъти повече оцелели, с шанс за живот. От това дали знаят какво да правят след това, зависи дали ще продължат да бъдат живи и здрави или ще загинат поради невежество.
За съжаление, скорошно проучване показа, че над 95% от хората нямат представа какво да правят, ако такъв тип негативно събитие се случи. Точно в това е смисълът на тази книга – познавайки етапите и действията на ядреното оръжие първо да знаете, че всъщност повече хора оцеляват, отколкото загиват при ядрените удари.
Много от хората са дотолкова парализирани от мисълта за ядрен взрив, че смятат, че нямат никакъв шанс да оцелеят. В главите им ядреното оръжие означава мигновена смърт и поради тази причина смятат, че няма смисъл да знаят каквото и да е било, за да се подготвят по някакъв начин.
Този тип негативни фантазии отнемат от хората възможността да знаят какво да правят и да се подготвят за ситуация, в която в близост до местоживеенето им, се е случил ядрен взрив и те са живи. От правилната им реакция оттук нататък зависи дали ще запазят живота и здравето си.
Почти всички не си дават ясна сметка, че дори описаният по-горе сценарий е много малко вероятен. Ядрените оръжия са изключително скъпи, трудни са за производство, изискват много време, за да бъдат направени нови, а най-важното е, че са в ограничено количество. Никой няма да използва ядрена ракета, за да унищожи Велинград, Банско или Долни Дъбник. Този тип оръжия имат ясни цели, свързани с военно-отбранителния и промишлен потенциал на държавата. Ако такава ракета бъде използвана, тя ще е назначена да унищожи военна база, пристанище, важен завод, подземни командни центрове, политически и управленски центрове, друга важна техника, персонал или инфраструктура. В близост до вашето населено място може да има такъв обект и той може да стане цел на тактически ядрен удар, но този обект не е в самото населено място. Това означава, че е силно вероятно да видите и усетите взрива, но въпреки това да сте достатъчно далеч, за да сте останали живи и здрави. Тогава знанията от книгата „Ядрена заплаха“ ще ви бъдат безценни.
Сценарият по-горе е пресметнат, за да покаже, че разстоянието от епицентъра определя всичко. В „Ядрена заплаха“ ще намерите как да прецените в коя зона попадат вашият дом, работното ви място и училището на детето ви, къде е най-близкото укритие и какъв е маршрутът дотам. Книга, задължителна за всеки, който живее в голям град.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Какъв сценарий е моделиран и защо точно този?
Моделираният сценарий е детонация на ядрена бойна глава от 150 килотона във въздуха, на 500 метра над земната повърхност — височина, подбрана така, че да максимизира пораженията от ударната вълна и топлинното излъчване. За сравнение това е приблизително десет пъти по-мощен заряд от бомбата, хвърлена над Хирошима.
Изборът на въздушен взрив, а не наземен, не е случаен и има конкретни последици. При въздушен взрив огненото кълбо не докосва земята и не засмуква големи количества твърда маса, която впоследствие да се превърне в радиоактивен прах. Затова при този сценарий преките поражения са по-големи, но радиоактивното заразяване е значително по-малко, а разпределението му е приблизително равномерно и концентрично около епицентъра, вместо да следва посоката на вятъра. Именно по тази причина при въздушен взрив посоката и скоростта на вятъра не са определящи за прогнозата, докато при наземен взрив те са първото, което трябва да се установи.
Какво се случва през първите секунди след взрива?
За по-малко от секунда се образува огнено кълбо с радиус от почти един километър и температура, сравнима с тази на Слънцето. Кълбото свети между 3 и 10 секунди, а светлината е толкова интензивна, че директното гледане предизвиква временна слепота. Ако човек постави ръка пред очите си, през затворените клепачи вероятно ще види костите на ръката си. В този момент всички, видели проблясъка, получават първата си доза радиация.
Всичко в обхвата на огненото кълбо се изпарява за секунди — хора, автомобили, сгради, скали, без разлика. Под мястото на взрива се образува кратер с диаметър от 200 до 400 метра и дълбочина около 50 метра. Веднага след това идва ударната вълна от сгъстен въздух, прах, камъни и отломки, движеща се със скоростта на звука. Практическият извод от тази времева последователност е прост и жесток: между проблясъка и ударната вълна има интервал от секунди, и това е единственото време, с което разполагате.
Какви са зоните на разрушение при 150-килотонен въздушен взрив?
Налягането от 200 psi разрушава напълно всички сгради в радиус от 350 метра от центъра на взрива, включително подсилените конструкции. Тежките разрушения достигат до 2,5 километра от мястото на взрива, а средните поражения — до радиус от около 3 километра. Голяма част от жилищните сгради в тази зона ще се сринат или ще получат сериозни повреди, а вероятността за възникване и бързо разпространение на пожари е много висока.
Ако взривът се случи над центъра на София, идеалният център ще бъде изпепелен напълно, а целият широк център ще бъде тежко разрушен. Средни щети ще получат кварталите Долни Лозенец, Иван Вазов, Медицинска академия, Зона Б-19, Разсадника, Света Троица, Фондови жилища, Хаджи Димитър, Сухата река, Подуяне и Яворов. По-леки щети от ударната вълна ще има в съседните и по-отдалечените квартали. Термичната радиация обаче ще достигне до пределите на околовръстното шосе — тоест на нея ще бъдат изложени всички квартали без изключение.
Какви изгаряния причинява топлинното излъчване и от какво зависят те?
Хората на открито са изложени на термична радиация, която причинява изгаряния от първа до трета степен. Предмети и дрехи могат да се самозапалят, като тъмните тъкани се палят значително по-лесно от светлите и белите — факт, добре документиран още от Хирошима, и една от малкото неща, върху които човек има контрол чрез избора на облекло.
Праговете са конкретни. При над 10,1 калории на квадратен сантиметър вероятността кожата да изгори до трета степен е 100 процента, което означава, че освен външните слоеве изгарят и тъканите под тях. Тези изгаряния често са безболезнени, защото нервите, отговарящи за усещането за болка, са напълно унищожени — това е и причината пострадалият да подценява състоянието си. Резултатът са тежки белези, осакатяване и нерядко необходимост от ампутация. За сравнение при 8,69 калории на квадратен сантиметър шансът за изгаряне от трета степен е около 50 процента, а при 5,63 калории — 50 процента шанс за изгаряне от втора степен.
По-безопасно ли е човек да е вътре в сграда?
Отчасти. Хората в сгради са сравнително защитени от термичната радиация, защото стените и покривът блокират директното топлинно излъчване, а изгарянето се получава само от страната на осветяване. Това е реално и значително предимство.
Проблемът идва от ударната вълна. Под нейното действие летящи отломки от разрушените сгради, натрошени стъкла и предмети влитат в жилищата и причиняват тежки травми, кръвоизливи и фатални наранявания. Историческият опит от масови взривове показва, че летящото стъкло е сред водещите причини за наранявания на разстояния, на които самата сграда остава да стои. Практическото следствие е, че „вътре“ не е достатъчно — трябва да сте вътре и същевременно далеч от прозорците, за предпочитане във вътрешно помещение без външна дограма, легнали и с прикрита глава.
Какви дози радиация се получават и какви са последиците?
Проникваща радиация от порядъка на 500-600 рентгена ще бъде факт на разстояние до около два километра от епицентъра. Хората, получили такава доза, е вероятно да починат в рамките на следващия един месец, а от оцелелите между 15 и 18 процента вероятно ще развият фатална форма на рак вследствие на облъчването.
Картината обаче се променя рязко с разстоянието. Повечето възрастни здрави хора, получили доза под 100 рентгена, може изобщо да не заболеят от лъчева болест; малка част ще се разболеят и само за около 5 процента от тях изходът ще бъде фатален. За хората в пояса между 2 и 2,35 километра около 3 процента от оцелелите може да починат след време от онкологично заболяване вследствие на облъчването. Тази стръмна крива е може би най-важното число в целия сценарий: няколкостотин метра разстояние променят прогнозата от почти сигурна смърт до практически нормална продължителност на живота.
Колко жертви и ранени се прогнозират и колко души оцеляват?
Компютърната симулация, представена в статията, дава очаквани жертви при въздушен взрив с такъв заряд около 189 850 души, а ранените и облъчените с последствия могат да достигнат до 244 390 души. Междувременно ядрената гъба се издига на височина от 13,3 километра, а главата ѝ достига радиус от 6,18 километра.
Но точно тук е и най-често пропусканият извод. При най-лошия сценарий за София около половин милион души ще бъдат убити и ранени — а над един милион души ще останат живи и здрави. Това са повече от два пъти повече оцелели, отколкото пострадали. От това дали тези над един милион души знаят какво да правят през следващите часове, зависи пряко дали ще останат живи и здрави, или ще загинат поради невежество. Смъртните случаи не свършват с взрива: много от тях настъпват през следващите дни и седмици, от изгаряния, кръвозагуба, пожари, задушаване и лъчева болест — тоест от причини, срещу които знанието наистина работи.
Колко време има човек, преди да започне да пада радиоактивният прах?
Приблизително 15 минути след взрива от небето започват да падат радиоактивни частици. Това е прозорецът, в който онези, които са живи и здрави, трябва да действат бързо: да намерят подземно укритие или да напуснат района, ако разполагат с транспорт и са достатъчно далеч.
Особено опасни са частиците, които са били в непосредствена близост до нулевата зона, тъй като те носят най-висока активност. Голяма част от праха и пепелта, вдигнати от експлозията, ще бъде опасно радиоактивна. Практическото изискване е решението за укриване или бягство да е взето предварително, а не да се обмисля в тези 15 минути. Всеки жител на голям град трябва да знае предварително къде е най-близкото подземно помещение спрямо дома, работното си място и училището на детето си — защото в реалната ситуация няма да има нито интернет, нито време за търсене.
Защо статията твърди, че психологическата нагласа е част от проблема?
Човешкият мозък е устроен така, че се фокусира върху ужасяващите вероятности и пропуска очевидното. Много хора са дотолкова парализирани от самата мисъл за ядрен взрив, че приемат за даденост, че нямат никакъв шанс. В представите им ядреното оръжие означава мигновена смърт и точно затова смятат, че няма смисъл да знаят каквото и да било или да се подготвят по какъвто и да е начин.
Този тип негативни фантазии имат конкретна цена: те отнемат от хората възможността да знаят какво да правят в най-вероятния сценарий — че наблизо е станал ядрен взрив и те са живи. Според цитирано проучване над 95 процента от хората нямат представа какво да правят при такова събитие. Смисълът на подготовката не е да убеди някого, че ядрената война е приемлива, а да го информира, че при ядрен удар оцеляват повече хора, отколкото загиват, и че от реакцията им нататък зависи дали ще запазят живота и здравето си.
Колко вероятен изобщо е ядрен удар точно по София?
Дори описаният сценарий е много малко вероятен, и то по чисто практически причини. Ядрените оръжия са изключително скъпи, трудни за производство, изискват много време за създаване на нови и — най-важното — са в ограничено количество. Никой не би изразходвал ядрена ракета, за да унищожи Велинград, Банско или Долни Дъбник.
Такива оръжия имат ясно дефинирани цели, свързани с военно-отбранителния и промишления потенциал на държавата: военни бази, пристанища, важни заводи, подземни командни центрове, политически и управленски центрове, ключова техника, персонал и инфраструктура. Практическото следствие е важно и често се разбира наопаки. В близост до вашето населено място може да има такъв обект и той може да стане цел на тактически ядрен удар — но самият обект по правило не е в населеното място. Това означава, че най-вероятният сценарий за средния български гражданин не е „изпаряване“, а „видях и усетих взрива, но съм достатъчно далеч и съм жив“. Именно за този сценарий си струва да е подготвен човек.
