Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Малък град на голям коридор – 430 загинали и следа, която минава точно над него
Градът
Ихтиман е в Ихтиманската котловина, между Средна гора и Ихтиманска Средна гора, на около 50 километра югоизточно от София. Около 13 хиляди души живеят в град, през който минава най-натовареният сухопътен коридор в България.
Магистрала „Тракия“ и железопътната линия София-Пловдив-Истанбул вървят през котловината, а веднага след града е Траянови врата – проходът, който свързва Софийското поле с Тракийската низина. Всичко, което пътува по земя между Западна и Южна България, минава оттук.
За разлика от градовете в Северозападна България, Ихтиман има производство. Има работеща промишлена зона, а тя стои в източния край на града.
Защо това променя сметката
В документите за Враца и Монтана записахме едно правило: бойните глави са краен и скъп ресурс, разпределят се по цели според военната им стойност, и град без такава стойност не влиза в сметката.
Ихтиман е добър случай да покажем и обратната страна на същото правило.
Тук има какво да влезе в сметката – производствена зона и главният транспортен коридор на страната. Това не прави града вероятна цел; той остава далеч надолу във всеки възможен списък, защото производството му не е военно, а коридорът се прекъсва по-евтино на прохода и по виадуктите. Но разликата спрямо Враца е реална: там няма нищо, тук има нещо.
Поуката е обща и е приложима за всеки читател: погледнете какво има около вас, не колко голям е градът ви. Град с 13 хиляди жители и производствена зона стои по-нависоко в списъка от град с 40 хиляди без такава.
Сценарият
Наземен взрив, защото целта е производство – ниски корпуси, складове и подземни съоръжения, които се разрушават от енергия, вкарана в земята.
Огненото кълбо оставя кратер с диаметър около 190 метра и дълбочина близо 23 метра. Тежките разрушения стигат до 540 метра, средните – до 1,13 километра, изгарянията трета степен – до 1,68 километра, а счупените стъкла – до 2,9 километра, тоест до целия град и до Живково и Черньово.
Очаквани загинали: 430. Очаквани ранени: 850. В зоната на 1 psi се намират средно 2 478 души.
Четиристотин и трийсет души. Това е сред най-ниските числа в цялата поредица – защото зоната е в края на града, а зоните на поражение при наземен взрив са малки.
Следата минава над града
Тук е истинската история.
При този сценарий вятърът носи облака на север-североизток – тоест от производствената зона право над жилищната част на Ихтиман и по-нататък по котловината.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Схемата е позната от летище София, от Перник и от Русе: малка цел в края на града, малко убити – и следа, която минава надлъж през жилищните квартали.
Четиристотин и трийсет души загиват от взрива. Тринайсет хиляди се озовават под облака – на практика целият град, включително хора на два километра от епицентъра, които са усетили само далечен гръм и дори не са разбрали какво точно е станало.
Съотношението говори само за себе си: на всеки един загинал от взрива се падат трийсет души, чиято съдба зависи изцяло от това какво ще направят през следващите два дни.
На всеки загинал от взрива в Ихтиман се падат трийсет души под облака. За тях всичко се решава в първите 48 часа. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се стои на място и кога се тръгва, и защо престоят под покрив струва повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Котловината и коридорът
Ихтиманската котловина е тясна и затворена между планини, а следата се движи по нея, вместо да се разсее настрани – същият ефект, който описахме при Подбалканската долина в документа за ВМЗ Сопот.
Има и второ обстоятелство, специфично за това място. През котловината минава главният път между София и Пловдив. При удар някъде по този коридор – все едно дали в Ихтиман, или другаде – пътят на стотици хиляди хора, които биха се движили по него, минава през заразената ивица.
Затова за жителите на този район важи с особена сила общото правило на целия проект: при ядрен взрив наблизо тръгването по магистралата не е евакуация, а най-прекият начин да се озовеш под облака. Първо се установява посоката на вятъра. После се решава дали изобщо да се тръгва.
Данните
| Показател | 15 kt, наземен взрив по зоната |
|---|---|
| Огнено кълбо | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 430 |
| Очаквани ранени | 850 |
| Хора в зоната на 1 psi | 2 478 |
| Радиоактивна следа | 1 240 км², точно над града |
Условия: вятър 24 км/ч. Числата идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза. Моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа.
Какво остава
Ихтиман показва най-чисто разликата между двата вида опасност.
Опасността от взрива е малка, локална и приключва за секунди. Четиристотин и трийсет души, в един край на града, повечето от които са били на работа.
Опасността от следата обхваща целия град, продължава дни и се управлява. Тя не убива веднага, не се вижда и не се чува – и точно затова изисква да знаеш какво правиш, вместо да реагираш.
Един заряд, две съвсем различни събития. Първото не зависи от вас. Второто зависи почти изцяло.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по авиобаза Граф Игнатиево
- Ядрен удар по военното летище в Долна Митрополия
- Ядрен удар по ВМЗ Сопот
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Ихтиман?
При наземен взрив от 15 килотона по производствената зона моделът на NUKEMAP дава около 430 загинали и 850 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 2 478 души. Числата са ниски, защото зоната е в края на града, а при наземен взрив зоните на поражение са малки.
Защо тогава ударът по Ихтиман е опасен за целия град?
Защото радиоактивната следа тръгва от производствената зона и минава точно над жилищната част. Около 13 хиляди души попадат под облака - на всеки един загинал от взрива се падат трийсет души, чиято съдба зависи от поведението им през следващите два дни.
Вероятна цел ли е Ихтиман?
Не, но за разлика от градовете в Северозападна България тук има какво да влезе в сметката - работеща производствена зона и главният коридор София-Пловдив. Градът остава далеч надолу във всеки списък, защото производството му не е военно, а коридорът се прекъсва по-евтино на прохода и по виадуктите.
Кое е по-важно - големината на града или това какво има в него?
Второто. Град с 13 хиляди жители и производствена зона стои по-нависоко във всеки списък с цели от град с 40 хиляди жители без такава. Затова оценката на собствения риск започва с въпроса какво има около вас, а не колко голям е градът ви.
Безопасно ли е да се тръгне по магистралата след ядрен взрив наблизо?
Не непременно. През Ихтиманската котловина минава главният път София-Пловдив, а следата се движи по самата котловина. Тръгването по магистралата може да значи навлизане в заразената ивица. Първо се установява посоката на вятъра, чак после се решава дали изобщо да се тръгва.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
