Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Единственият български град, при който ударната вълна пресича държавна граница
Градът
Русе е на десния бряг на Дунав, срещу румънския град Гюргево, и е най-големият български град на реката. Населението му е от порядъка на 130 хиляди души, което го нарежда сред най-големите в страната.
Централната част е плътно застроена и с нетипичен за България характер – барокови и сецесионови сгради от края на XIX и началото на XX век, наредени около площади. Тази плътност има пряко отношение към числата по-долу: колкото по-компактен е градът, толкова по-голяма част от него попада в един и същ кръг.
Русе има и три неща, които го правят различно от всеки друг град в тази поредица.
Първото е Дунав мост – основната пътна и железопътна връзка между България и Румъния в тази част на реката. Второто е пристанището, най-голямото българско речно пристанище. Третото е тежката промишленост в източния край на града, включително предприятия от отбранителната индустрия.
И четвърто, което следва от географията: отсрещният бряг е чужда държава, на по-малко от три километра от центъра.
Двата сценария
| Сценарий А | Сценарий Б | |
|---|---|---|
| Цел | центърът на града | Дунарит, източно от града |
| Заряд | 15 килотона | 15 килотона |
| Вид на взрива | въздушен, на 500 м | наземен |
| Логика на удара | срещу населението | срещу военнопромишлен обект |
Зарядът е един и същ – около мощността на бомбата над Хирошима. Различава се височината на взрива и целта.
Сценарий А: въздушен взрив над центъра
Огненото кълбо с радиус 198 метра поглъща централните площади. Светлинното излъчване – ослепителен проблясък, който свети няколко секунди – причинява изгаряния трета степен до 1,94 километра, тоест в целия компактен център и в прилежащите квартали.
Ударната вълна пристига секунда-две по-късно. До 670 метра свръхналягането е 20 psi и стоманобетонните конструкции са сринати; старите зидани сгради в тази зона просто изчезват. До 1,6 километра налягането е 5 psi – жилищните блокове се сриват. Проникващата радиация достига 500 рема до 1,24 километра.
Очаквани загинали: 54 300. Очаквани ранени: 34 880. В зоната на 1 psi в рамките на едно денонощие се намират средно 123 520 души – практически целият град.
Два допълнителни ефекта, които не се виждат в числата:
Дунав мост попада в зоната на разрушенията. Основната пътна и железопътна връзка между България и Румъния в този участък престава да съществува. Следващият мост нагоре по реката е при Видин и Калафат, на повече от 300 километра. За хуманитарна помощ, евакуация и снабдяване това е решаващо обстоятелство.
Ударната вълна пресича границата. Зоната на счупените стъкла е с радиус 4,27 километра, а румънският бряг е на по-малко от три. Гюргево получава счупени стъкла, ранени от тях и напълно реален брой пострадали от град, който е ударен в друга държава.
Радиоактивна следа обаче практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Сценарий Б: наземен взрив по военнопромишления обект
Дунарит се намира на около девет километра източно от центъра, извън жилищната част на града, край Николово. Това е предприятие от отбранителната промишленост – типична цел за наземен взрив, защото производствените и складовите съоръжения в такива обекти са ниски, разпръснати и често вкопани.
Кръговете се свиват както при всеки наземен взрив: тежките разрушения до 540 метра, средните до 1,13 километра, счупените стъкла до 2,9 километра. На мястото на удара остава кратер с диаметър около 190 метра.
Очаквани загинали: 270. Очаквани ранени: 470. В зоната на 1 psi се намират средно 1 657 души.
Двеста и седемдесет срещу петдесет и четири хиляди. Същият заряд, същият град, девет километра разлика в точката на удара.
Следата
При вятър 24 километра в час следата тръгва на североизток, минава покрай Мартен и Сливо поле, пресича Дунав и навлиза в Румъния, където продължава над полето южно от Букурещ и стига района на Лехлиу Гара, на 112 километра от мястото на удара.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
При тази посока на вятъра Русе остава встрани от оста на следата – облакът минава северно от града и излиза над реката. Това е късмет, не закономерност.
Достатъчно е вятърът да е от изток, каквото е обичайно за Дунавската равнина през част от годината, и същият облак ще мине надлъж през целия град – през квартали, в които живеят сто и трийсет хиляди души, повечето от които изобщо не са усетили взрива, защото е бил на девет километра.
Ето защо в този сценарий разликата между 270 пострадали и десетки хиляди се решава не от бомбата, а от една стрелка на компаса.
Девет километра разстояние не значат нищо, ако вятърът духа насам. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се стои на място, кога и накъде се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Сравнение на двата сценария
| Показател | А: 15 kt, въздушен над центъра | Б: 15 kt, наземен по Дунарит |
|---|---|---|
| Височина на взрива | 500 м | 0 м (на земята) |
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | не се образува | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 54 300 | 270 |
| Очаквани ранени | 34 880 | 470 |
| Хора в зоната на 1 psi | 123 520 | 1 657 |
| Радиоактивна следа | практически няма | 1 240 км², през Дунав към Румъния |
Условия: вятър 24 км/ч, еднакъв за всички наземни сценарии в поредицата. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива.
Градът на границата
Русе показва нещо, което никой друг град в поредицата не показва: ядреният удар не е вътрешна работа на държавата, върху която пада.
При въздушния взрив над центъра ударната вълна чупи стъкла в друга страна и премахва основната връзка между две държави. При наземния взрив по промишления обект радиоактивният облак пресича Дунав и продължава сто километра в чужда територия, южно от Букурещ.
Реката не е защита. За ударна вълна тя е равен терен без препятствия, а за радиоактивен облак – просто още едно място, над което да мине.
Какво остава
При сценарий А Русе престава да съществува като функциониращ град, а мостът и пристанището – като инфраструктура. При сценарий Б градът е физически невредим и точно затова е най-уязвим: сто и трийсет хиляди души, които не са усетили нищо освен далечен гръм, и една ивица в небето, чиято посока решава всичко.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулациите. Линковете отварят картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Сценарий А, въздушен над центъра
Сценарий Б, наземен по промишления обект
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Плевен
- Ядрен удар по Велико Търново
- Ядрен удар по Казанлък
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Русе с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 54 300 загинали и 34 880 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 123 520 души - практически целият град. При наземен взрив със същия заряд по промишления обект източно от града загиналите са около 270, а ранените 470.
Ще пострада ли Румъния при ядрен удар по Русе?
Да. Зоната на счупените стъкла при въздушен взрив над центъра е с радиус 4,27 километра, а румънският бряг и град Гюргево са на по-малко от три километра. При наземен взрив радиоактивната следа пресича Дунав и навлиза над сто километра в румънска територия.
Какво става с Дунав мост при ядрен удар по Русе?
При въздушен взрив над центъра мостът попада в зоната на разрушенията. Това прекъсва основната пътна и железопътна връзка между България и Румъния в този участък - следващият мост е при Видин и Калафат, на повече от 300 километра, което пряко засяга евакуацията и доставките на помощ.
Защо ударът по промишления обект убива двеста пъти по-малко хора?
Защото се намира на около девет километра от центъра, извън жилищните квартали, а наземният взрив свива зоните на поражение. Ударната вълна минава през полета, а не през квартали. Това обаче не важи за радиоактивната следа, чиято посока зависи изцяло от вятъра.
Спира ли река Дунав радиоактивното замърсяване?
Не. За ударната вълна реката е равен терен без препятствия, а радиоактивният облак се движи във въздуха и пресича реки и граници без промяна. В този сценарий следата преминава Дунав и продължава над Румъния.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
