Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Малко вероятна цел – и въпреки това градът с най-висок дял загинали в цялата поредица
Градът
Благоевград е в долината на Струма, в подножието на Рила, на около 100 километра южно от София и на двайсетина от границата със Северна Македония. Около 70 хиляди души живеят в град, който е събран на малка площ между реката, планината и магистралата.
Това е университетски град – два университета и хиляди студенти, които през учебната година увеличават чувствително броя на хората в центъра. През града минава направлението Струма, тоест основният път от София към Гърция.
Защо е малко вероятна цел
Нека кажем това ясно в началото: Благоевград не е военна цел.
В него и около него няма летища, бази, полигони или производство на въоръжение. Единственото, което има стратегическа стойност, е транспортният коридор – а коридорите се прекъсват на проходите и мостовете, не в градовете.
Този документ съществува по друга причина. Данните за Благоевград показват нещо, което не се вижда при големите градове и което е важно за всеки, който живее в малък компактен град.
Сценарият
Заряд от 15 килотона, детониран на 500 метра над центъра – същият сценарий, с който сравняваме всички градове в тази поредица.
Огненото кълбо поглъща центъра. Тежките разрушения стигат до 670 метра, средните – до 1,6 километра, изгарянията трета степен – до 1,94 километра. Зоната на счупените стъкла с радиус 4,27 километра излиза извън града и опира в планинските склонове.
Очаквани загинали: 47 500. Очаквани ранени: 14 120. В зоната на 1 psi се намират средно 72 747 души.
Радиоактивна следа практически няма – при взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята.
Числото, което трябва да се види
Сега погледнете съотношението.
47 500 загинали срещу 14 120 ранени. Три и половина пъти повече убити, отколкото ранени – най-крайното съотношение при въздушен удар в цялата поредица. За сравнение: във Варна то е 1,4 към 1, в Русе – 1,6 към 1, в Плевен – 1,2 към 1.
И второто число: 47 500 при около 70 хиляди жители е около две трети от града.
Обяснението е просто и то е основната поука от този документ. При заряд от 15 килотона поразената площ е фиксирана – около 57 квадратни километра. Тя не зависи от това колко голям е градът.
- В голям град (София, Пловдив, Варна) тези 57 км² покриват центъра и част от кварталите. Мнозинството хора са във външния пояс, където вълната чупи стъкла и ранява.
- В малък компактен град същите 57 км² покриват целия град, а често и околните села. Външен пояс просто няма – всички са във вътрешните кръгове.
Малкият град не е по-безопасен от големия. При еднакъв заряд е точно обратното: в него няма къде да си „в края“.
Това важи за Благоевград, Казанлък, Перник и всеки друг град, който се събира в кръг с радиус четири километра.
Долината
Има и уговорка, която работи в обратната посока.
Благоевград е в тясна долина между Рила и планините на запад. NUKEMAP приема равен терен и чертае идеални кръгове, а тук склоновете биха отразили част от ударната вълна и биха засенчили част от термичното излъчване. Кварталите в подножието на планината, зад билата, биха пострадали по-малко от изчисленото.
Реалната картина би била по-неравномерна от кръговете на картата – но за компактния център, който е в средата на долината, разликата е малка.
В малък град няма периферия. Затова единственото, което помага, е знанието какво се прави в първите десет секунди. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано какво се прави при първия проблясък, къде се ляга, кога се става и защо първите часове решават почти всичко.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Данните
| Показател | 15 kt, въздушен взрив на 500 м |
|---|---|
| Огнено кълбо | 198 м (0,12 км²) |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,67 км (1,42 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,24 км (4,85 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,6 км (8 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,94 км (11,8 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 4,27 км (57,4 км²) |
| Очаквани загинали | 47 500 |
| Очаквани ранени | 14 120 |
| Хора в зоната на 1 psi | 72 747 |
| Радиоактивна следа | практически няма |
Числата идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза. Те отразяват средното денонощно присъствие – през учебната година, със студентите, реалните биха били по-високи.
Какво остава
Благоевград е в тази поредица не защото е вероятна цел, а защото е поучителен.
Той показва, че въпросът „колко голям е моят град“ няма значението, което повечето хора му приписват. При 15 килотона значение има само едно: на колко километра от центъра сте, когато светне.
В София това разстояние може да е петнайсет километра и да ви спаси. В Благоевград максималното разстояние в границите на града е около два. Оттам нататък всичко се решава от секундите и от стените между вас и проблясъка.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по Ихтиман
- Ядрен удар по авиобаза Граф Игнатиево
- Ядрен удар по военното летище в Долна Митрополия
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по Благоевград с 15 килотона?
При въздушен взрив на 500 метра над центъра моделът на NUKEMAP дава около 47 500 загинали и 14 120 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 72 747 души. Това е около две трети от населението на града - най-високият дял в цялата поредица.
Защо в Благоевград загиналите са три пъти повече от ранените?
Защото градът е малък и компактен. При 15 килотона поразената площ е фиксирана - около 57 км² - и в малък град тя покрива всичко, включително околните села. Няма външен пояс, в който вълната само чупи стъкла, така че мнозинството хора попадат във вътрешните, смъртоносни кръгове.
По-безопасно ли е да се живее в малък град при ядрен удар?
Не, при еднакъв заряд е точно обратното. В голям град поразената площ покрива само част от него и мнозинството хора са в периферията. В малък град същата площ покрива целия град - в него няма къде да си „в края".
Вероятна цел ли е Благоевград?
Не. В града и около него няма летища, бази, полигони или производство на въоръжение. Единствената стратегическа особеност е транспортният коридор по долината на Струма, а коридорите се прекъсват на проходи и мостове, не в градовете.
Ще има ли радиоактивно замърсяване след въздушен взрив над Благоевград?
Практически не. При заряд от 15 килотона трайно замърсяване се получава само ако взривът е под 162 метра височина. При взрив на 500 метра огненото кълбо не докосва земята и радиоактивна следа върху терена не се образува, макар проникващата радиация в момента на взрива да е смъртоносна до 1,24 километра.
Влияят ли планините около Благоевград върху пораженията?
Да. Моделът приема равен терен, а градът е в тясна долина между Рила и планините на запад. Склоновете биха отразили част от ударната вълна и биха засенчили част от термичното излъчване, така че кварталите в подножието биха пострадали по-малко от изчисленото. За компактния център в средата на долината разликата е малка.
