Защита от радиоактивно замърсяване

Ние всички живеем в естествен, природен радиационен фон и човешкият организъм е развил способността да се справя с определени дози радиация. Най-голямата доза радиация, която получаваме, е от естествени източници – слънчево лъчение, други космически лъчения, земна радиоактивност, натрупан в жилищата газ радон. 

Други неестествени източници са отложенията от ядрени изпитания в миналото, изгарянето на въглища и радиоактивните отпадъци от атомните електроцентрали. Освен това при изработката на някои стари предмети и сгради са използвани радиоактивни материали, които днес са забранени. В наши дни, в домовете, можем да открием източници на радиация само в пожароизвестителите, но те представляват опасност за хората, само ако пожароизвестителят е разрушен. Всички тези неестествени източници дават от 100 до 2000 пъти по-малка доза радиация от естествените източници.

Получаваме по-висока доза радиация, когато летим със самолет, при рентгенови и други образни изследвания и при различни медицински терапии. Тук важи принципът за риск спрямо полза и ако ползите са по-големи от риска, се прилагат тези дози, с които в крайна сметка организмът ни в 99,99% от случаите се справя без последствия. 

Това оправдава и функционирането на атомните електроцентрали. При нормална експлоатация на една атомна електроцентрала не се повишава радиационния фон, а дозите, които получават работещите в тях, са внимателно преценени да не представляват реален риск за здравето им и се следят непрекъснато. 

При настъпването на авария или инцидент в централата, радиационният фон силно може да се завиши до опасни стойности. Затова държавата работи в две основни направления. Първо, прецизно планиране, стриктен контрол и стотици предохранителни мерки, които да помогнат да се избегне какъвто и да е инцидент. Второ, разработени са серия от мерки за защита на населението, ако все пак такъв инцидент с последващо замърсяване се случи. Важно е до влизане на държавата във функциите ѝ, всеки отделен гражданин да предприеме адекватни действия, чрез които с елементарни мерки да защити себе си и семейството си и да намали вредните последствия. 

При настъпване на авария, радиоактивен материал се разпространява в атмосферата, като далечината на неговото разпространение зависи от метеорологичните условия и от посоката и силата на вятъра. Силният вятър и ясното време благоприятстват разпространението на голяма площ. Мъглата и дъждът свалят заредените прахови и микро частици на земята, като те попадат върху растения, с които се хранят животните, върху плодовете и зеленчуците, както и върху населените места в близост до инцидента.

Основните опасности за хората идват от повишаването на радиационния фон до нива, в които са неприемливи или опасни, вдишване на радиоактивни частици и оставането им в тялото, където те ще облъчват конкретно място, докато го унищожат и поглъщането на радиоактивни частици с храната. 

Рискът за населението може да бъде разумно намален чрез действия в няколко направления: Ограничаване на излизането на открито до „само в случай на крайна необходимост“ и то с маска или противогаз, за да се избегне поглъщането на радиоактивен прах, задължителна смяна на дрехите и щателно измиване или къпане при прибиране отвън; Ограничаване на входящия въздух отвън в дома; Спиране на консумацията на животински продукти – месо, мед, яйца, мляко и други, добити след момента на аварията или изложени на открито по време на заразяването; Използване на консервирана храна и щателна обработка на пресните продукти. А сега, нека да навлезем в детайли.

При възникването на авария с радиационна опасност за населението, то ще бъде своевременно уведомено. Сигналът се подава чрез сирени, чрез Българското национално радио, Българската национална телевизия, местни радиотранслационни възли и други средства. Спазвайте бързо и точно указанията на властите и специализираните служби за защита на населението.

Ако се намирате в 30-километровата зона около АЕЦ, при получаване на сигнала, незабавно се насочете към дома си или друго закрито помещение, което да можете да модифицирате. Не вземайте йодни таблетки на своя глава. Йодна профилактика ще бъде извършена от компетентните органи по дадена от тях схема.

Ако сте в автомобил, изключете подаването на въздух отвън и побързайте да напуснете зоната. Имайте предвид, че ако вече са направени блок-постове, евакуацията с лични транспортни средства ще бъде разрешена само със специален евакуационен пропуск. Ако нямате такъв, се насочете към дома си или към жилище на приятели или роднини, при които може да останете по-дълго време. 

При пристигане съблечете внимателно връхните си дрехи и обувките и ги оставете навън. Най-добре в затворен найлонов плик, но ако нямате, просто ги оставете извън жилището. Не искате да внесете радиоактивен прах, който да ви облъчва, докато сте вътре. 

След това, затворете всички отворени прозорци, балконски врати, капандури, въздуховоди и затиснете комина с хартия или парцали. Уплътнете добре процепите с подръчни материали – навлажнени дрехи и парцали, одеяла и кърпи, силикон, мазилка или широко хартиено тиксо.

Отидете в банята и се изкъпете обилно с топла вода и сапун. Обтривайте внимателно, без да драскате кожата с нокти. Облечете си чисти дрехи и се заемете с почистване и създаване на импровизирано противорадиационно убежище. По време на аварията в дома ви може да е попаднала радиоактивна прах, затова претрийте всички мебели и пода с влажен парцал, като често го измивате, за да сте сигурни, че махате праха, а не го разнасяте. Когато сте готови, спуснете всички пердета и щори. 

Определете помещение във вътрешността на жилището, което е максимално отдалечено от външните стени и за предпочитане без прозорци. То ще е най-подходящо за импровизирано противорадиационно укритие. Изградете още една стена от библиотека, книги, маса, мебели, дивани, шкафчета, матраци и т.н. Колкото по-далече сте от източниците на йонизиращо излъчване, и колкото повече стени и предмети има между вас, толкова по-малко ще бъдете облъчени. 

Подгответе се за евакуация. Би трябвало да имате раница за евакуация, а ако нямате, вземете само най-необходимото – топла връхна дреха, пари и други ценности, в един найлонов плик приберете лични и медицински документи, нотариални актове и други важни за вас неща. Добавете малко пакетирана храна и вода и следете новините и инструкциите към гражданите.

Непосредствено след възникване на аварията е възможно да е опасно населението да бъде евакуирано или докато бъде организирана такава, да се наложи да останете вкъщи от няколко часа до няколко дена. През това време не излизайте навън, освен ако не е абсолютно необходимо. След което направете отново всички процедури по недопускане на радиоактивни частици в дома. 

Къпете се по няколко пъти на ден и спазвайте правилата за лична хигиена, особено преди хранене. Ако извън хладилника има хранителни продукти, е необходимо те да бъдат покрити с вестник. Вода в кофа се държи покрита с капак, а други течности в бутилки – затворени с капачки. Консумирайте само трайни и консервирани продукти. 

При получаване на сигнал за евакуация изключете електричеството, газта, водопроводната инсталация, загасете печките, затворете вратите, спуснете пердетата и си вземете предварително подготвения евакуационен пакет. Не взимайте с вас домашни животни и добитък. Оставете им храна и вода за 2-3 дена и ги затворете в помещенията. Ако е необходимо, животните ще бъдат евакуирани по-късно от съответните служби.

В пунктовете на границата на 30-километровата зона ще получите указания за процедурата и мястото за настаняването ви. След като бъдете изведени или ако вече живеете извън карантинираната зона, трябва да продължите да спазвате правила, които да предпазят вас и семейството ви от облъчване. 

След аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 година, властите не са уведомили населението, а радиационният облак се е разпрострял по целия европейски континент. В зависимост от вида на аварията, площта на заразяване и обема на излъчените в атмосферата радиационни материали, властите ще определят и съответните мерки в засегнатите и съседните им райони. Дотогава, най-общо, спазвайте следните правила:

Старайте се да изкарвате колкото може повече време вкъщи при затворени врати и прозорци. При излизане оставайте на открито максимално кратко време, като дишате през маска или навлажнена кърпа. При влизане в жилището трябва да събуете обувките си отвън и да свалите връхните дрехи. Не ги внасяйте в дома си или ги съхранявайте в полиетиленови пликове. Изпирайте често дрехите и спалното бельо, не сушете на открито. 

Ограничете пътуванията, особено по черни и прашни пътища. Не предприемайте излети и разходки сред природата. Не сядайте на тревата и другите зелени площи. Не се къпете в открити водоеми. 

Децата трябва да останат вкъщи до изясняване на обстановката. Затворете прозорците и добре ги уплътнете, проветрявайте само при тихо време и то чрез прозорец, на който сте поставили в 3-4 пласта тензух или друго парче плат. Проветряването трябва да става само за по няколко минути, на интервали не по-кратки от 6-8 часа. 

Не метете и не тупайте. Почиствайте ежедневно с влажна кърпа мебелите и с парцал или моп пода. При почистване с прахосмукачка изходящата струя трябва да се филтрира допълнително чрез мокра кърпа. Не метете двора, а облейте със струя вода тревните площи и ежедневно измивайте с маркуч пътеките около къщата си. От общината ще се погрижат за миенето на улиците и тротоарите. 

Хранителните продукти съхранявайте в плътно затворени съдове, следете указанията и конкретните мерки за кулинарната им обработка. Не консумирайте хранителни продукти, за които е обявена временна забрана. Използвайте наличните консервирани и други трайни хранителни продукти. 

Ако купувате храна от магазина, тя трябва да е в затворени контейнери и за предпочитане произведена преди датата на аварията. Пренасянето на закупените хранителни стоки става само в найлонови торби. Временно забравете пазарските мрежи и чантите за многократна употреба.

Запазването на хранителните продукти да става в хладилник, мазе, килер и затварящи се ниши и шкафове или в херметически затварящи се съдове. 

Изключете от менюто си листните зеленчуци и млякото. До някаква степен са по-безопасни оранжерийните плодове и зеленчуци, морковите, картофите, птичето и свинско месо, както и океанската риба. На децата давайте само сухо мляко.

Обработвайте и приготвяйте храните в затворени помещения. При готвенето обезкостете и нарежете месото на парчета до 70 г., накиснете го във вода за 24 часа и после изхвърлете водата. Сварете месото и изхвърлете първия бульон. Замърсените хранителни продукти, които не подлежат на термична обработка, консумирайте само след обилно измиване с вода и допълнително изкисване за 24 часа.

Вода за питейни и домакински нужди да се взема само от закрити, контролирани и разрешени за ползване водоизточници. Препоръчително е децата да пият предимно бутилирана минерална и изворна вода с ниско съдържание на радон. 

През първия период на високо замърсяване животните да не се извеждат от оборите, да се преустанови пашата, а храненето им да става с навлажнени концентрирани или с груби фуражи. Боксовете и другите закрити помещения да се измиват ежедневно с вода. Останалите на открито сено и други фуражи да се ползват след отстраняване на горния слой (10-15 см). Добитите през периода фуражи да се складират за около 2 месеца. Реколтата да се събира във възможно най-късни агротехнически срокове. За намаляване степента на замърсеност на растителните суровини, спазвайте конкретните указания на компетентните органи за обработването на продуктите и сроковете за използването им. 

Официални източници: Агенция за ядрено регулиране · Световна здравна организация — йонизираща радиация и защитни мерки – Книга „Ядрена заплаха“

Справочник: Вижте къде са противорадиационните укрития във вашето населено място.

Често задавани въпроси

Каква радиация получаваме в нормалния живот и от какви източници?

Всички живеем в естествен природен радиационен фон и човешкият организъм е развил способността да се справя с определени дози радиация. Най-голямата част от дозата, която получаваме, идва именно от естествени източници: слънчево лъчение, други космически лъчения, земна радиоактивност и натрупан в жилищата газ радон.

Изкуствените източници включват отложенията от ядрени изпитания в миналото, изгарянето на въглища и радиоактивните отпадъци от атомните електроцентрали. В някои стари предмети и сгради са били използвани радиоактивни материали, които днес са забранени. В съвременното жилище практически единственият източник е пожароизвестителят, който представлява опасност само ако бъде разрушен. Ключовото число е следното: всички тези изкуствени източници дават от 100 до 2000 пъти по-малка доза от естествените. Тоест страхът от „радиацията наоколо“ в ежедневието е почти изцяло непропорционален на реалния риск.

Опасни ли са рентгеновите изследвания и полетите със самолет?

Получаваме повишена доза радиация при полет със самолет, при рентгенови и други образни изследвания и при различни медицински терапии. Тук обаче се прилага принципът за съотношение риск към полза: ако ползата надвишава риска, дозите се прилагат, като организмът в 99,99 процента от случаите се справя без последствия.

Същата логика оправдава и работата на атомните електроцентрали. При нормална експлоатация централата не повишава радиационния фон, а дозите, които получават работещите в нея, са внимателно преценени да не представляват реален риск и се следят непрекъснато. Практическото значение на този раздел е да се раздели рационалната предпазливост от паниката. Отказът от нужно медицинско изследване поради страх от радиация нанася много повече вреда, отколкото самата доза. Реалният проблем възниква не при нормалната експлоатация, а при авария — и точно за нея си струва да има план.

Как се разпространява радиоактивното замърсяване при авария?

При настъпване на авария радиоактивният материал се разпространява в атмосферата, а далечината на разпространението зависи изцяло от метеорологичните условия, посоката и силата на вятъра. Силният вятър и ясното време благоприятстват разнасянето върху голяма площ.

Мъглата и дъждът действат в обратната посока — те свалят заредените прахови и микрочастици на земята. Това има двойствен ефект: атмосферата се изчиства по-бързо, но частиците се концентрират върху растенията, с които се хранят животните, върху плодовете и зеленчуците, както и върху населените места в близост до инцидента. Именно този механизъм обяснява защо след авария се появяват „горещи петна“ на места, където е валяло, докато облакът е преминавал, дори когато те са значително по-далеч от други, останали чисти райони.

Кои са трите основни начина, по които радиацията вреди на хората след авария?

Опасностите са три и изискват три различни защити. Първата е повишаването на общия радиационен фон до неприемливи или опасни нива — това е външно облъчване и срещу него работят разстоянието, времето и екранирането с маса.

Втората е вдишването на радиоактивни частици и оставането им в тялото, където те продължават да облъчват едно конкретно място, докато не го унищожат. Третата е поглъщането на радиоактивни частици с храната. Срещу тези две вътрешното облъчване не помага никакво количество бетон — срещу тях работят маската, затворените отвори, смяната на дрехите и контролът върху това какво ядете и пиете. Тази тройна структура на риска обяснява и защо мерките след авария изглеждат на пръв поглед разнородни: част от тях са срещу външния фон, а друга, по-голяма част — срещу попадането на частици вътре в организма.

Какво се прави веднага при получаване на сигнал за радиационна авария?

При авария с радиационна опасност населението се уведомява своевременно чрез сирени, чрез Българското национално радио и Българската национална телевизия, чрез местни радиотранслационни възли и други средства. Указанията на властите и на специализираните служби се спазват бързо и точно.

Ако се намирате в 30-километровата зона около АЕЦ, при получаване на сигнала незабавно се насочете към дома си или към друго закрито помещение, което можете да модифицирате. Не вземайте йодни таблетки по собствена преценка — йодна профилактика се извършва от компетентните органи по определена от тях схема. Ако сте в автомобил, изключете подаването на въздух отвън и побързайте да напуснете зоната. Имайте предвид, че ако вече са изградени блок-постове, евакуацията с лични транспортни средства се разрешава само със специален евакуационен пропуск. Ако нямате такъв, насочете се към дома си или към жилище на близки, където можете да останете по-дълго време.

Как се подготвя жилището за престой при радиоактивно замърсяване?

Последователността започва още пред вратата: съблечете внимателно връхните дрехи и обувките и ги оставете навън, най-добре в затворен найлонов плик. Целта е да не внесете вътре радиоактивен прах, който после ще ви облъчва през цялото време, докато сте в жилището.

След това затворете всички прозорци, балконски врати, капандури и въздуховоди и затиснете комина с хартия или парцали. Уплътнете процепите с навлажнени дрехи и парцали, одеяла, кърпи, силикон, мазилка или широко хартиено тиксо. Изкъпете се обилно с топла вода и сапун, като обтривате внимателно, без да драскате кожата с нокти, и облечете чисти дрехи. Претрийте всички мебели и пода с влажен парцал, като често го изплаквате — иначе разнасяте праха, вместо да го премахвате. Накрая спуснете всички пердета и щори.

Как се изгражда импровизирано противорадиационно укритие в жилище?

Изберете помещение във вътрешността на жилището, което е максимално отдалечено от външните стени и по възможност няма прозорци. Такова помещение вече ви дава едно предимство — между вас и източника на облъчване има допълнителни стени и обем.

След това изградете още една преграда от подръчни средства: библиотека, книги, маса, мебели, дивани, шкафчета, матраци. Принципът е прост и се свежда до две величини — колкото по-далече сте от източниците на йонизиращо излъчване и колкото повече маса има между вас и тях, толкова по-малко ще бъдете облъчени. Книгите са особено ефективни, защото плътно натрупаната хартия има добра обемна плътност и е достъпна във всеки дом. Водата в затворени съдове също работи като екран. Тази импровизирана защита не е равна на истинско укритие, но при реални нива на замърсяване след авария разликата в получената доза е съществена.

Как се процедира при заповед за евакуация?

Подгответе се предварително. Ако разполагате с раница за евакуация, тя решава въпроса; ако нямате, вземете само най-необходимото — топла връхна дреха, пари и ценности, а в найлонов плик приберете личните и медицинските документи, нотариалните актове и другите важни книжа. Добавете пакетирана храна и вода и следете новините и инструкциите.

При получаване на сигнал за евакуация изключете електричеството, газта и водопроводната инсталация, загасете печките, затворете вратите, спуснете пердетата и вземете подготвения евакуационен пакет. Домашните животни и добитъкът не се вземат — оставете им храна и вода за 2-3 дена и ги затворете в помещенията; при необходимост животните ще бъдат евакуирани по-късно от съответните служби. В пунктовете на границата на 30-километровата зона ще получите указания за процедурата и за мястото на настаняване. Възможно е обаче непосредствено след аварията евакуацията да е по-опасна от оставането на място — тогава ще се наложи да останете вкъщи от няколко часа до няколко дена, а след това отново да извършите всички процедури по недопускане на радиоактивни частици в дома.

Какви правила за ежедневието важат след авария в засегнат район?

Опитът от Чернобил показва защо тези правила имат значение: през 1986 година властите не уведомяват населението, а радиационният облак се разпростира над целия европейски континент. До обявяване на конкретни мерки важат следните общи правила.

Прекарвайте максимално време вкъщи при затворени врати и прозорци; при излизане стойте навън възможно най-кратко и дишайте през маска или навлажнена кърпа. Събувайте обувките и свалиайте връхните дрехи отвън. Перете често дрехите и спалното бельо и не сушете на открито. Ограничете пътуванията, особено по черни и прашни пътища, не предприемайте излети сред природата, не сядайте на тревата и не се къпете в открити водоеми. Децата остават вкъщи до изясняване на обстановката. Проветрявайте само при тихо време, през прозорец с поставени 3-4 пласта тензух, за по няколко минути и на интервали не по-кратки от 6-8 часа. Не метете и не тупайте — почиствайте ежедневно с влажна кърпа и моп, а при прахосмукачка филтрирайте изходящата струя през мокра кърпа. Не метете двора: облейте тревните площи с вода и ежедневно измивайте пътеките с маркуч.

Как се обработва храната и водата в замърсен район?

Основното правило е предимство на затвореното пред откритото и на старото пред новото. Използвайте наличните консервирани и трайни продукти. Ако купувате храна, тя трябва да е в затворени контейнери и за предпочитане произведена преди датата на аварията, а пренасянето да става само в найлонови торби — пазарските мрежи и торбите за многократна употреба временно отпадат. Съхранявайте продуктите в хладилник, мазе, килер, затварящи се шкафове или херметически съдове.

От менюто отпадат листните зеленчуци и прясното мляко. Относително по-безопасни са оранжерийните плодове и зеленчуци, морковите, картофите, птичето и свинското месо и океанската риба; на децата се дава само сухо мляко. Готвенето става в затворени помещения. При месо: обезкостете и нарежете на парчета до 70 грама, накиснете във вода за 24 часа и изхвърлете водата, след което сварете и изхвърлете първия бульон. Замърсени продукти, които не подлежат на термична обработка, се консумират само след обилно измиване и допълнително изкисване за 24 часа. Водата за пиене и домакински нужди се взема само от закрити, контролирани и разрешени водоизточници, а за децата се препоръчва бутилирана минерална или изворна вода с ниско съдържание на радон.