Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Ако държавата е в състояние на война, трябва добре да прецените собствената си ситуация. Много хора първосигнално ще се качат на колите и ще тръгнат, без да знаят къде ще отидат и какво ще правят там. Още преди да са се случили подобни събития, трябва да сте обмислили добре какво бихте направили вие, какви са вариантите ви и кой ви дава най-добрите шансове да изпълните целите си. Естествено, трябва да обсъдите плана със семейството си и да направите някаква предварителна подготовка.
Някои хора ще решат да напуснат големия град и ще отидат да живеят в къща на село, която освен, че ще предложи значително по-малко удобства, ще помогне за едно, но ще постави ред други проблеми, като защитата от мародери и справянето с липсата на лекарства и медицинска помощ.
Други смятат, че ще е най-добре да отидат на палатка, на полянка край рекичка и там ще бъдат в безопасност. Колкото и багаж да вземете – 30, 50 или 100 килограма, там където ще отидете ще се опитате да устроите бегло подобие на всичко, с което вече разполагате у дома.
Реалността е, че е въпрос на време да се сблъскат с необходимост от медицинска помощ, екстремно време, студ, глад, отпадналост и липса на храна. Оцеляването в дивата природа е точно това – оцеляване. Няма нищо общо с къмпингуването, където отивате в подходящо време, нахранени, с достатъчно провизии за точно определен период от време и т.н.
В представите на по-голямата част от хората войната и световната война е нещо като Втората световна война (ВСВ). Килимни бомбардировки на градовете, безразборен обстрел с ракети, битки с танкове и стрелба по жилищните сгради. Ще трябва да ги разочаровам или успокоя, че съвременната война няма нищо общо с това.
Международните правила за водене на война създадени след Първата световна война и Втората световна война, налагат принципи, с които този тип варварски нападения са ако не невъзможни, то поне силно редуцирани и преследвани от закона във всички съдилища по света без давност.
Женевските и Хагските конвенции и допълнителните протоколи към тях определят цивилните, неучастващи в бойните действия и незаети с дела, свързани с националната сигурност на страната като защитени лица. Тяхното умишлено убийство е забранено и се счита за военно престъпление, за което се търси отговорност, както от прекия извършител, така и от неговия началник, наредил това или не успял да го предотврати.
Естествено, във всяка война загиват цивилни, но те са по-скоро косвени жертви. Военните обстрелват и атакуват военни цели и стратегически обекти. За съжаление, когато в близост има цивилни, могат да пострадат и те. Никога до сега не е имало война с толкова много използване на артилерия, което прави пораженията от осколки значително повече от обичайното.
Целта на правилата е да не подлагат на излишни страдания и несгоди цивилните граждани, докато армиите воюват помежду си. Това включва и забрана за атака на болници, детски заведения, жилищни сгради, елементи от критичната инфраструктура, стрелба по некомбатанти (неучастващи в сраженията) и използването на авиобомби над градовете.
След като казахме това, можем да направим основателно предположение, че оставането в жилището ви в града няма да е толкова опасно, колкото си мислите. От войната в Украйна видяхме, улучени или разрушени жилищни сгради. Някои от тях са улучени случайно. Но повечето са улучени преднамерено, заради наличието на военни, военна техника, амуниции или огневи точки в тези сгради.
Международното право забранява разполагането на военна техника в междублоковите пространства, използването на училища и детски градини за спални помещения или за складове за боеприпаси и оръжие, както и разкриването на огневи точки и наличието на военни в жилищни сгради. Този тип нарушения, автоматично правят въпросните сгради легитимна военна цел, по която може да се стреля без правни последствия.
Ако до блока ви бъдат разположени танкове и гаубици – тръгнете си веднага. Ако в блока ви се настанят военни – тръгнете си веднага. Ако живеете в близост до военен обект, склад, фабрика или на последен или висок етаж – преместете се веднага при близки или приятели.
Може да се каже, че оставането на цивилни граждани в жилищни квартали, без наличието на военни обекти и инфраструктура, на ниските етажи е сравнително по-малко опасно или безопасно. За да подсигурите напълно готовността си за преживяване на война в собственото си жилище, трябва да направите малка предварителна подготовка.
В първите дни и седмици на войната ще е най-опасно. Трябва да сте сигурни, че ще имате всичко необходимо в жилището си, така че да не ви се налага да излизате за нищо навън. Това включва вода за всички обитатели за поне месец, дълготрайна храна, неизискваща съхранение в хладилник за от един до три месеца, част от храната трябва да е годна за употреба, без да се изисква готвене или термична обработка.
На следващо място са всякакви лекарства, особено животоподдържащи, ако приемате такива и за хронични болести, широкоспектърни антибиотици, болкоуспокояващи, противогрипни препарати, хапчета против температура, противовъзпалителни, кремове за травми, витамини и хранителни добавки. Също така ще трябва да се запасите с превързочни материали – бинтове, марли, лейкопласт, ластичен бинт, стерилни марли, безопасни игли. Може и да не ви потрябват, но не би било лошо да имате хирургически инструменти – скалпел, пинсети, игла и конци, инжекции и игли за тях.
На следващо място трябва да помислите за неща, които биха могли да ви бъдат необходими, ако спре водата, тока и е студено. Вкъщи трябва да имате най-малкото достатъчно топли дрехи и одеяла, чудесно би било, ако имате печка на дърва.
За осветление ще ви трябват кибрит и свещи (те може и да позатоплят въздуха, фенерчета на батерии и фенерче с манивела, туристически лампи, газова лампа, акумулатор или генератор също биха били полезни.
Ако прозорците ви са счупени, а и да не са, но да е студено, може да опънете туристическа палатка в средата на хола, където да сте на топло. Добър вариант е и върху леглото, така ще ви е меко, топло и уютно едновременно.
Винаги трябва да преценявате конкретната ситуация, защото ако в цялото населено място вие сте единствените подготвени и само във вашата къща работи генератор имате ток и сте на топло, няма да мине дълго време преди някой да реши да ви ги отнеме. За да запазите информацията, може да заковете одеяла от вътрешната страна на прозорците, така че навън да не се вижда светлината.
Одеялата в съчетание с облепване на стъклата по диагонал с широко тиксо, ще ви предпазят, ако по време на въздушно нападение, стъклата на прозорците се счупят. Така острите парчета стъкло няма да могат да се разхвърчат из стаята и да наранят някого. Одеялото може и да ви предпази от някои по-малки осколки, долетели отдалеч.
Ако по време на артилерийско, въздушно, минометно, ракетно нападение сте си вкъщи, укрийте се възможно най-далеч от фасадата във вътрешни помещения, за предпочитане без прозорци. такива обикновено са банята или склад, мокро помещение. Ако имате чугунена вана останете в нея до края на гърмежите и още поне половин-един час след това.
Ако в града спре тока и с него спрат помпените станции и няма вода, един от най-големите бичове за градското население по време на война са болестите свързани с липсата или занижената хигиена. Това са стомашно-чревните и кожни заболявания. За да ги избегнете, трябва да създадете запас от необходимите санитарно-хигиенни средства.
В книгата ще намерите още над 3000 съвета от подготовка на дома, мазето, извънградско убежище или бункер, раница за евакуация, превозни средства, планиране на измъкването. Какво да правите, ако сте мъж мобилизиран в армията или ако сте сама жена с деца, чийто мъж е мобилизиран. Как да оцелеете в престрелка, по време на минометно или артилерийско нападение и как да помогнете на пострадал, докато дойде компетентно медицинско лице.
По-добре е да имате знания и готовност за събития, които може и да не се случат, отколкото когато се случат да сте сред тези, които не знаят какво да правят и нямат никакъв план и подготовка да преминат изпитанието живи.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Защо първосигналното бягство е грешка?
Много хора при новина за война първосигнално ще се качат на колите и ще тръгнат, без да знаят къде отиват и какво ще правят там. Това е най-разпространената реакция и същевременно една от най-опасните.
Правилният подход е обратният по време: планът се прави, преди събитията да са започнали. Трябва предварително да сте обмислили какви са вариантите ви и кой от тях ви дава най-добри шансове, да сте обсъдили плана със семейството си и да сте направили предварителна подготовка. Бягство без дестинация означава, че ще се озовете някъде без ресурси, без подслон и без познати наоколо — тоест в по-лошо положение от това, което сте напуснали. Решението „оставам“ или „тръгвам“ е легитимно и в двете посоки; недопустимо е само да бъде взето импулсивно.
Какви са проблемите с бягството на село или на палатка?
Преместването в къща на село решава един проблем, но създава няколко нови. Освен значително по-малко удобства, там стоят въпросите със защитата от мародери и с липсата на лекарства и медицинска помощ.
Идеята за палатка край река е още по-проблемна. Колкото и багаж да вземете — 30, 50 или 100 килограма — това, което ще направите там, е бегло подобие на всичко, с което вече разполагате у дома. Въпрос на време е да се сблъскате с нужда от медицинска помощ, с екстремно време, студ, глад и отпадналост. Оцеляването в дивата природа е точно това — оцеляване, и няма нищо общо с къмпингуването, при което отивате в подходящо време, нахранени и с провизии за точно определен период.
Защо съвременната война не прилича на Втората световна?
В представите на повечето хора войната изглежда като Втората световна: килимни бомбардировки над градовете, безразборен ракетен обстрел, стрелба по жилищни сгради. Международните правила за водене на война, създадени след двете световни войни, правят този тип нападения ако не невъзможни, то поне силно ограничени и преследвани от съдилищата по цял свят без давност.
Женевските и Хагските конвенции с допълнителните протоколи определят като защитени лица цивилните, които не участват в бойните действия и не са заети с дейности, свързани с националната сигурност. Умишленото им убийство е забранено и се смята за военно престъпление, за което отговорност носи както прекият извършител, така и началникът му — и когато е наредил деянието, и когато не е успял да го предотврати. Разбира се, във всяка война загиват цивилни, но те са предимно косвени жертви. Отделно наблюдение, което си струва: никога досега не е имало война с толкова масирано използване на артилерия, което прави пораженията от осколки значително по-чести от обичайното.
Защо в Украйна са улучвани жилищни сгради?
Част от тях са улучени случайно, но повечето — преднамерено, заради наличието на военни, военна техника, амуниции или огневи точки в самите сгради.
Международното право забранява разполагането на военна техника в междублоковите пространства, използването на училища и детски градини за спални помещения или складове за боеприпаси, както и разкриването на огневи точки и настаняването на военни в жилищни сгради. Ключовото е правната последица: този тип нарушения автоматично превръщат въпросните сгради в легитимна военна цел, по която може да се стреля без правни последствия за стрелящия. Тоест сградата губи защитата си заради действията на собствената си страна, а платилите цената са живеещите в нея цивилни.
Кога трябва незабавно да напуснете дома си?
Правилата са три и всяко от тях е безусловно. Ако до блока ви бъдат разположени танкове и гаубици — тръгнете си веднага. Ако в блока ви се настанят военни — тръгнете си веднага. Ако живеете в близост до военен обект, склад или фабрика, или сте на последен или висок етаж — преместете се при близки или приятели.
Причината е една и съща и за трите: във всеки от тези случаи сградата е станала или е била изначално легитимна военна цел, а вие сте вътре в нея. Обратното също следва — оставането на цивилни в жилищни квартали без военни обекти и инфраструктура, при това на ниските етажи, е сравнително по-малко опасно. Тоест въпросът не е „град или село“, а „има ли военна цел на сто метра от мен“. Това е и най-практичният критерий, който всеки може да приложи към собствения си адрес още сега.
Какви медикаменти трябва да има в дома?
Списъкът започва с най-важното: всякакви лекарства, особено животоподдържащите, ако приемате такива, и тези за хронични заболявания. Следват широкоспектърни антибиотици, болкоуспокояващи, противогрипни препарати, лекарства за сваляне на температура, противовъзпалителни средства, кремове за травми, витамини и хранителни добавки.
Отделно се набавят превързочни материали: бинтове, марли, лейкопласт, ластичен бинт, стерилни марли и безопасни игли. По преценка може да се добавят и хирургически инструменти — скалпел, пинсети, игла и конци, спринцовки и игли. Общият принцип е, че първите дни и седмици на конфликта са най-опасни и трябва да сте сигурни, че разполагате с всичко необходимо, за да не ви се налага да излизате навън за нищо. Това включва вода за всички обитатели за поне месец и трайна храна за един до три месеца, като част от нея задължително трябва да е годна за консумация без готвене и термична обработка.
Как се решават отоплението и осветлението без ток?
За отопление минимумът са достатъчно топли дрехи и одеяла, а най-доброто решение е печка на дърва. За осветление са необходими кибрит и свещи, които допълнително позатоплят въздуха, фенерчета на батерии, фенерче с манивела, туристически лампи, газова лампа, а по възможност акумулатор или генератор.
Има и едно нестандартно, но много ефективно решение за топлина: ако прозорците са счупени или просто е студено, опънете туристическа палатка в средата на хола. Малкият обем се затопля от телесната топлина и остава значително по-топъл от цялото помещение. Още по-добър вариант е палатката да се опъне върху леглото — така се съчетават мекота, топлина и уют. Това е техника, използвана масово в Украйна през първите военни зими, и тя работи по-добре от опитите да се отоплява цяло жилище.
Защо трябва да криете, че разполагате с ресурси?
Защото видимото благополучие привлича внимание. Ако в цялото населено място само във вашата къща работи генератор, имате ток и е топло, няма да мине много време, преди някой да реши да ви ги отнеме.
Практическото решение е светлинна дисциплина: заковете одеяла от вътрешната страна на прозорците, така че отвън да не се вижда светлина. Мярката има и втора полза, която я прави двойно ценна — в съчетание с облепването на стъклата с тиксо по диагонал, одеялата предпазват, ако при въздушно нападение стъклата се счупят, тъй като задържат острите парчета и дори могат да спрат по-малки осколки, долетели отдалеч. Едно действие решава едновременно два различни проблема.
Къде се укривате в жилището при обстрел?
Укрийте се възможно най-далеч от фасадата, във вътрешни помещения и за предпочитане без прозорци. Обикновено такива са банята, складът или мокрото помещение.
Ако разполагате с чугунена вана, останете в нея до края на гърмежите и още поне половин до един час след това. Чугунът е плътен материал и ваната предлага защита от осколки от почти всички страни, при това ниско спрямо пода — тоест в зоната с най-малка плътност на летящи предмети. Правилото за изчакване след последния гърмеж е също толкова важно, колкото и самото укриване: обстрелите често идват на вълни, а много от жертвите са хора, излезли твърде рано.
Коя е най-подценяваната опасност при живот без вода и ток?
Болестите, свързани с липсата или с влошената хигиена. Ако в града спре токът и с него спрат помпените станции, един от най-големите бичове за градското население по време на война стават стомашно-чревните и кожните заболявания.
Тази заплаха убива повече хора от обстрелите в много исторически конфликти, но почти не присъства в представите на хората за войната, защото не изглежда драматична. Защитата от нея е и най-евтината част от цялата подготовка: запас от санитарно-хигиенни средства — сапун, дезинфектанти, мокри кърпи, хлорни таблетки за вода, торби за отпадъци. Всичко това заема малко място, струва малко и остава годно с години, а липсата му при спряло водоснабдяване се превръща в проблем за дни.
