Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Всички курсове, книги и предавания за оцеляване непряко внушават, че за да оцелеете, трябва да сте вълк-единак, а това е грешно. Оцеляването е групов спорт. В нито един курс няма да ви преподадат как да оцелеете в дивата природа с деца, с жени, с възрастни родители или с болен и трудноподвижен човек. Те стъпват на основата, че сте млад и физически подготвен мъж или жена, че нямате деца, че родителите ви са още млади и активни и могат да се грижат за себе си, а вие не сте близки с тях и единственият живот, за който отговаряте, е вашият собствен. За съжаление или за радост, това не е реалността.
Повечето хора имат половинка, много семейства имат деца, почти всички са с един или повече възрастни родители, а в някои случаи в семейството има болен или трудноподвижен човек. А тези хора трябва да оцелеят. Не можете просто да им кажете “Мамо, татко, от тук нататък сме всеки за себе си.“ или „Скъпа, тръгвам! Ако се забавя, нека голямото дете учи медицина, а малкото право.”, да си вземете раничката и да ги изоставите. Каквото и да сте учили за спускане с рапел по скали, за изкачване или за преминаване през пресечена местност, ще е различно с деца. Затова трябва да имате общ план и подготовка, които да обхващат всички членове на семейството.
В много семейства не се говори за възможността да се случат лоши събития, за да „не дърпат дявола за опашката“. Оставете суеверията. Това, че сте говорили за земетресение или война, не означава, че имате силата да предизвикате земетресение или война. Поговорете с близките си, че всеки ден, на други места по света, се случват катаклизми и ние не сме под стъклен похлупак, който ни пази. Рано или късно такова нещо може да се случи и при нас. Уговорете се за няколко срещи, в които да обсъдите готовността на семейството за такива събития и какво ще правите вие. Как ще се съберете, ако сте разделени, къде ще отидете, какви ще са задачите на всеки и кой с какво може да се ангажира.
Представете си следната ситуация. Семейство живее в къща в София. Възрастните родители са пенсионери, но дядото ходи да работи като пазач в открит склад, на два-три километра от дома. Бащата е мениджър в голяма международна компания, чиито офиси са в логистичен парк, изнесен извън София. Майката също е на работа в далечен квартал, до който ходи с метро. Едното дете е на детска градина в квартала, а другото учи в реномирано училище в квартал, доста отдалечен от дома.
Случва се извънредно събитие, което прави живота в града опасен. Това може да е разрушително земетресение, сградите масово падат, дори и къщите. Или заради проливни дъждове е скъсана дигата на язовир Искър и след часове София ще е под вода. Или пък е започнала война и над столицата се изсипват въздушни удари с дронове и ракети. А защо не в близост до София, да е ударено с тактическо ядрено оръжие военно поделение. След първоначалния шок следва кратко затишие преди следващата атака.
Няма значение какво е събитието, но ситуацията на семейството е такава, че всички са разделени, този град е станал опасен, милиони хора едновременно се опитват да се свържат с близките си и това претоварва мрежите на мобилните оператори и вече няма комуникации. Какво прави семейството? Има ли друго безопасно място, на което да отиде? Ако няма, къде ще отиде, накъде ще тръгне, защо натам? Трябва ли да изчакат ситуацията да се случи, за да решат при кого или къде ще отидат?
На първо място, някой трябва да се погрижи за децата. Кой ще вземе едното дете от училище, кой ще вземе другото дете от детска градина? Ако няма предварителна координация, може ли да се получи така, че двамата родители са отишли едновременно да вземат едно и също дете, а другото да няма кой да го вземе. Ще се грижат ли за него учителите, ако техният живот също е в опасност и ако самите те имат деца, за които трябва да се погрижат?
А какво ако майката е учителка и при нея има 30 чужди деца, за които отговаря? Бащата ще може ли да вземе и двете деца? Няма ли това да го забави фатално? Всички пътища може да са задръстени от коли с хора, опитващи се да напуснат града. Трябва ли бащата да остави автомобила и да се придвижва пеша? Ще работи ли метрото? Може ли семеен приятел да помогне, като вземе детето от училище? Как детето да знае, че този непознат човек е изпратен от родителите му и че няма да го отвлече?
Могат ли бабата и дядото да помогнат? Как да се разберат с тях, ако няма комуникации? Да предположим, че дядото е взел детето от градина и се е прибрал с него при бабата, майката е взела ученика, а бащата не може да влезе в града, заради задръстванията и хилядите коли, които го напускат, дори и през лентите за влизане. Междувременно в града е станало опасно и трябва да бъде напуснат незабавно. Как и къде ще се събере това семейство? Къде ще отидат? Как всеки от участниците ще уведоми останалите от семейството за собственото си състояние и решение?
Какво правят ако се окаже, че къщата им е разрушена и бабата е под развалините? Отиват ли на безопасно място или отиват да се занимават със спасителни работи? Кой ще се грижи за децата през това време? Има още хиляди въпроси, но се надявам, че тези тук ви дадоха представа за объркването и хаоса в решенията и действията на всеки член от семейството, когато нямат предварително уговорен план, разпределени персонални задачи и предварително взети решения.
Ситуацията на всяко семейство е строго индивидуална. Зависи от много фактори като: броя и възрастта на членовете на семейството, здравословното им състояние, населеното място, мястото на живеене, финансово състояние, месторабота, приятели и така нататък.
Определете най-малко две сесии по два часа, в които всеки ще остави задълженията си и ще участва в изработването на семеен план за действие. На първата среща обсъждайте ситуации, давайте идеи за решения, разпределете задължения и изковете рамката на плана. На втората среща отговорникът за безопасността на семейството трябва да обобщи плановете и да ги сведе до знанието на всички членове. Ако има въпроси, те трябва да се изчистят. Ако членовете видят недостатъци в плана, трябва да ги споделят и трябва заедно да измислят решение.
В крайна сметка това, което трябва да се получи е план, с който, всички участници да са съгласни, да знаят ролите и задълженията си, да знаят къде отиват, къде ще се съберат, колко време ще се чакат, как ще комуникират и т.н.
Оцеляването наистина е групов спорт и точно затова повечето наръчници не вършат работа на семейния човек. „Семейна подготовка за извънредни ситуации“ е написана обратно на тях и тръгва от предположението, че имате деца, възрастни родители и може би болен близък, и че никого няма да оставите. В нея ще намерите готовия семеен план: кой какво носи, къде се срещате, ако се разделите, как се разпределят задачите и кои решения се вземат предварително, за да не се вземат в паника.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Защо обичайните наръчници за оцеляване не работят за семейни хора?
Защото почти всички курсове, книги и предавания за оцеляване стъпват на едно и също допускане: че сте млад и физически подготвен човек, че нямате деца, че родителите ви са още активни и се грижат за себе си и че единственият живот, за който отговаряте, е вашият собствен.
Реалността е друга. Повечето хора имат партньор, много семейства имат деца, почти всички имат един или повече възрастни родители, а в част от семействата има болен или трудноподвижен човек. Всички тези хора също трябва да оцелеят. В нито един курс няма да ви научат как се оцелява в дивата природа с деца, с възрастни родители или с трудноподвижен близък. Каквото и да сте усвоили за спускане по скали или за преминаване през пресечена местност, с деца ще бъде различно. Затова е нужен общ план, обхващащ всички членове на семейството.
Защо семействата избягват да говорят по темата?
Заради суеверието, че говоренето за нещо лошо го приближава. Много семейства не обсъждат възможността да се случат лоши събития, за да „не дърпат дявола за опашката“.
Аргументът срещу това е прост и си струва да се използва в разговор с близките: това, че сте говорили за земетресение или война, не означава, че имате силата да предизвикате земетресение или война. Полезната отправна точка е друга — всеки ден на други места по света се случват катаклизми и никой не е под стъклен похлупак. Рано или късно нещо подобно може да се случи и тук. Затова първата стъпка е практическа: уговорете няколко срещи, на които да обсъдите готовността на семейството, как ще се съберете при разделяне, къде ще отидете, какви ще са задачите на всеки и с какво може да се ангажира.
Как изглежда типичното разпръснато семейство в делничен ден?
Статията дава конкретен и напълно разпознаваем пример. Семейство живее в къща в София. Възрастните родители са пенсионери, но дядото работи като пазач в открит склад на два-три километра от дома. Бащата е мениджър в компания с офиси в логистичен парк извън града. Майката работи в далечен квартал и пътува с метро. Едното дете е в детска градина в квартала, другото учи в училище в доста отдалечен квартал.
Това е нормален работен ден за огромна част от градските семейства. Сега добавете извънредно събитие: разрушително земетресение, скъсана язовирна стена, въздушни удари над столицата или тактически ядрен удар по военно поделение в близост. Няма значение кое от изброените — резултатът е един и същ. Всички са разделени, градът е станал опасен, милиони хора едновременно се опитват да се свържат с близките си и мрежите падат. Точно тук започват реалните въпроси.
Кой взима децата и защо това трябва да е решено предварително?
Това е първият и най-неотложен въпрос. Кой взима детето от училище и кой — от детската градина?
Без предварителна координация е напълно възможно двамата родители да тръгнат едновременно към едно и също дете, а за другото да няма кой да отиде. Ще се погрижат ли учителите, ако техният живот също е в опасност и ако самите те имат деца? А ако майката е учителка и отговаря за 30 чужди деца? Ще успее ли бащата да вземе и двете деца, или това ще го забави фатално? Всички пътища може да са задръстени, метрото може да не работи, а автомобилът може да се наложи да бъде изоставен. Всеки от тези въпроси има отговор, но само ако е даден предварително. В деня на събитието няма нито време, нито връзка, за да бъде обсъден.
Как детето разпознава изпратен от родителите човек?
Ако семеен приятел може да помогне и да вземе детето, възниква следващият проблем: как детето да знае, че този човек наистина е изпратен от родителите му и че няма да го отвлече?
Решението е семейна парола — дума или фраза, известна само на семейството. Детето трябва да знае, че докато не чуе точно тази парола, остава на мястото си с учителите. Мярката струва един разговор, а решава проблем, който иначе няма решение в момента на кризата. Тя е полезна и извън извънредни ситуации, при всяко положение, в което дете трябва да бъде взето от друг човек.
Как се координира семейство без работещи комуникации?
Това е центърът на целия проблем. При масово събитие мобилните мрежи падат в рамките на минути от претоварване, а точно тогава всички се опитват да се свържат.
Разгледайте варианта, който статията описва: дядото е взел детето от градината и се е прибрал при бабата, майката е взела ученика, а бащата не може да влезе в града заради задръстванията. Междувременно градът трябва да бъде напуснат. Как и къде се събира това семейство? Отговорът не може да зависи от телефон. Той трябва да е предварително определено място за среща, предварително уговорено време на изчакване и предварително избран човек за контакт извън района, през когото минава информацията. Всичко останало е импровизация в най-неподходящия възможен момент.
Какво се прави, ако някой от семейството е пострадал?
Това е може би най-тежкият въпрос и той също трябва да е обсъден предварително. Ако къщата е разрушена и бабата е под развалините — семейството отива ли на безопасно място, или се заема със спасителни работи? Кой се грижи за децата през това време?
Няма универсално правилен отговор и статията не се преструва, че има. Но има разлика между решение, взето предварително и спокойно, и решение, взето в паника, при плачещи деца и заплаха за живота. Предварителното обсъждане не гарантира правилния избор — то гарантира, че изборът ще бъде направен от хора, които вече са мислили по въпроса, и че няма да бъде отлаган в момент, когато отлагането само по себе си струва животи.
Защо няма универсален семеен план?
Защото ситуацията на всяко семейство е строго индивидуална. Тя зависи от броя и възрастта на членовете, от здравословното им състояние, от населеното място и конкретния адрес, от финансовото състояние, от местоработата, от кръга приятели и от много други фактори.
Оттук следва, че готовите чеклисти и универсалните съвети имат ограничена стойност — те дават рамката, но не и решенията. Семейство с бебе и семейство с двама тийнейджъри имат съвършено различни планове. Семейство с трудноподвижен родител има трети. Именно затова планът не може да бъде взет наготово, а трябва да бъде изработен от самото семейство, макар и по чужд образец.
Как практически се изработва семейният план?
Методът е конкретен: определете най-малко две сесии по два часа, в които всеки оставя задълженията си и участва.
На първата среща се обсъждат ситуации, дават се идеи за решения, разпределят се задължения и се изгражда рамката на плана. Между двете срещи отговорникът за безопасността на семейството обобщава всичко. На втората среща той свежда плана до знанието на всички, изчистват се възникналите въпроси, а ако някой вижда недостатъци, ги споделя и решението се търси заедно. Този двуетапен подход има смисъл — първата среща произвежда суровия материал, а втората го превръща в работещ документ, с който всички са съгласни.
Как се разбира, че планът е готов?
Критерият е ясен: планът е готов, когато всички участници са съгласни с него и всеки знае ролята и задълженията си.
Конкретно това означава всеки да знае къде отива, къде ще се съберат, колко време ще се чакат на мястото на срещата и как ще комуникират при липса на мрежи. Ако някой от тези отговори липсва или се различава между членовете на семейството, планът не е завършен. Полезен тест е да зададете въпросите поотделно на всеки — включително на децата — и да сравните отговорите. Разминаванията показват точно къде планът има нужда от доработка.
