Защити семейството си
докато още има време

Имайте предвид, че военните не целят умишлено да убиват цивилни граждани. Това е военно престъпление. Повечето цивилни загиват по случайност, тъй като поради незнание се намират на опасно място или правят нещо, което е станало причина за поставянето на живота и здравето им в опасност. Когато човек е запознат с най-честите грешки, това значително намалява шансовете той или тя да умре заради глупост.

Повечето цивилни губят здравето и живота си заради доста по-тривиални неща – глад, липса на чиста вода, болести от занижените санитарно-хигиенни условия, липса на антибиотици, превързочни материали или животоподдържащи лекарства и такива за хронични болести, ограничен достъп до медицинска помощ или мародери. За щастие всяко едно от изброените може да бъде избегнато с малко подготовка, която се прави в мирно време. Всичко е описано в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война".

Двата вида радиация, които трябва да ви притесняват, са лъчистата (още позната като проникваща радиация) и йонизиращите алфа и бета частици. Проникващата радиация е трудна за предпазване, поради факта, че тя възниква внезапно и трае кратко. По време на „светенето" ѝ всеки получава доза радиация; добрата новина е, че с разстоянието силата ѝ бързо спада и натрупването на опасни дози става по-трудно. При нея помага заставането зад плътни прегради – бетон, вода, олово и др. Пълния списък и таблици за дебелината на различните материали способни да спрат гама-радиация ще намерите в книгата „Ядрена заплаха".

Предпазването от алфа и бета частиците е малко по-различно. Те са прашинки, които излъчват на 1–3 мм; в повечето случаи лист хартия, найлон или 1 см отстояние могат да предпазят човек. Опасността тук идва от възможността за полепване отвън или поглъщането на частица и оставането ѝ в белите дробове, хранопровода, стомаха или червата на човек. Предпазването става с широки гумени костюми, противогаз, маска, навлажнена кърпа поставена на устата, обилен душ и дезактивация с препарати. Повече за това може да прочетете в книгата „Ядрена заплаха".

Лъчевата болест в по-леките си стадии доста прилича на слънчев удар. При по-тежките радиацията разгражда мембраните на клетките, органите се „втечняват" или се получават големи рани, които лесно се инфектират.

Лечението на лъчева болест трябва да се осъществява от болниците, но в първите дни те може и да са претоварени. Затова не е лошо да се сдобиете с медикаменти за превенция, по-леко протичане или лечение на лъчева болест.

Важно е дали е облъчено цялото тяло или само определени негови части. Поразяването е много по-тежко при общото облъчване, докато локалното има ефект само върху облъчените площи.

Разработките в областта на лечението на лъчевата болест са водени в две направления. Едното е за създаването на лекарства и средства за лечение на вече заболели хора, а другото за създаване на препарати, които да намалят ефекта или предотвратят разболяването от лъчева болест. Например, приемането на цистеин или цистаамин няколко часа преди влизане в радиоактивна зона повишава съпротивителните сили на организма срещу облъчването. Някои нитрити, нитрати, азотни окиси, тиосулфати и сероводородът също се причисляват към противолъчевите средства.

Различни изменения в организма се третират с някои аналгетици (морфин), амини (хистамин, адреналин и др.). Стрихнин и секурин, погълнати три часа преди облъчването, отслабват клиничното протичане на лъчевата болест. По-леко преминава лъчевата болест, ако профилактично са били приемани витамините В1, В6 и В12.

Пълната информация е в книгата „Ядрена заплаха".

Най-искрено се надявам да няма война, но за съжаление това, което виждам, е политическа, военна и логистична подготовка за война. Не за отбрана, а за война. Увеличени военни бюджети, промяна на множество закони създадени специално да действат във време на война, работа на денонощен режим на всички европейски фабрики за оръжие, забрана на младите германци да напускат Германия без разрешение, политическа конфронтация и отправяне на призиви към гражданите на множество европейски държави за запасяване с продукти от първа необходимост и подготовка за война.

Отново Германия каза, че трябва да бъдат готови до 2029 г. за война с Русия; Великобритания поиска от гражданите си всеки да се запаси така, че да може да не излиза поне 3 денонощия (това са инструкции при очакван ядрен удар); Швеция издаде и разпространи книга за подготовка на населението за война; Полша е готова да воюва; Урсула фон дер Лайен поиска европейците да имат запаси за поне 7 дена и раница за евакуация; влязохме във „военния Шенген" и излязохме от договора за обикновените въоръжени сили в Европа; докарахме още чужди войници в България; тежка техника се кара и трупа тук от години; приехме закони за чуждите военнослужещи, както и законодателно одобрихме чужди генерали да могат да командват българската армия в случай на война… всяко едно от изброените е част от подготовката за война.

Дали ще има война между ЕС/НАТО и Русия през 2029 година не знам, дали ще е точно 2029-та също не знам, но е факт, че европейският елит иска и търси този конфликт.

И това не мога да твърдя със сигурност, но това, което е факт, е, че след разоръжаването и множеството договори, на които се крепеше 80 години мирът в Европа, всеки един от тези договори или изтече, или бе денонсиран от една или повече страни по него. Последният такъв договор за ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения спря да действа на 6-ти февруари 2026 г. Вече нито един договор ограничаващ ядреното оръжие не съществува.

Навлизаме в етап на нова ядрена надпревара. Франция също обяви, че ще увеличи ядрените си бойни глави; вече нищо не ограничава Русия и САЩ да качат всичките си ядрени бойни глави на носители; с отпадането на договора за забрана на ракетите с малък и среден обсег и с излизането от договора за противоракетна отбрана, изненадващият и обезглавяващ ядрен удар е все по-възможен, а това изнервя притежателите на ядрени куфарчета.

С дислоцирането на ракети с ядрени бойни глави в Беларус и в петте бази в Европа, в които САЩ държи над 120 ядрени бомби B61-3, и възможността на операторите на тактически ядрени ракети да вземат решения за изстрелването им без санкция на президента, следващата бойна употреба на ядрено оръжие вероятно ще се случи в рамките на нашите животи. Дали това ще прерастне в пълномащабна ядрена война или ще се ограничи само до размяна на няколко ядрени удара, не зная, но едно е сигурно – военните вече искат да си използват най-мощната играчка. А последиците ще са за нас.