Мит #3 Няма смисъл да се подготвям. Никой няма да оцелее, ако има война!

Още едно грешно вярване, което вкара вярващите го в трудна ситуация. Макар в Европа да се радвахме на мир за повече от 75 години, всяка от държавите се е подготвяла за евентуална война. Всяка държава има военновременни запаси от храни, вода, лекарства, горива, оръжие и т.н. В условие на траен мир, гражданите не е необходимо да държат големи запаси от посочените по-горе неща, но в турбулентни времена като днешните, можем да очакваме всичко. И това всичко може да се развие в рамките на една нощ.

Ако предположим, че стане инцидент и НАТО-вска инфраструктура или държава бъде ударена, всички отговорни лица ще бъдат събрани и в рамките на часове ще има военен отговор и фактическо влизане във война. Буквално за часове всичко, което в момента приемаме за даденост може да изчезне.

Първо ще бъде изкупено или разграбено всичко от магазините. Всички ще се запасяват за месеци напред и това ще остави над 90% от хората без трайна храна. Замислете се, колко време ще изкарате с храната, която имате в момента вкъщи. Ако отговорът ви е 3-6 месеца няма какво да се притеснявате. Ако е по-малко, може би е време да се замислите. А за колко време ще ви стигне водата, ако помпените станции не работят?

Банкоматите ще бъдат изпразнени за 2-3 часа и никой няма да ги зареди. Пред аптеките ще се извият опашки и хората ще изкупуват почти всичко – антибиотици, инсулин, превързочни материали, лекарства за хронични болести ще свършат първи. Ако имате хронично заболяване, което изисква ежедневен прием на медикаменти, проверете сега за колко време ще ви стигне това, което имате вкъщи. Ако е за над 3 месеца – добре, ако не, отидете до аптеката.

Ще има опашки на бензиностанциите, задръствания на изходите на големите градове, колони от коли на границите. Някои от хората ще бъдат оставени буквално без нищо. Това ще са точно хората, които са си казали „няма смисъл да се подготвям за война, ако има такава всички ще умрем“.

И тук идва голямата изненада. В една конвенционална война, бойните действия се водят между армии. Никой умишлено не убива цивилни. Съгласно Хагските конвенции и Четвъртата Женевска конвенция и прилежащите ѝ допълнителни протоколи, убийството на некомбатанти (цивилни граждани, не участващи във военния конфликт и не заети със задачи свързани с националната сигурност) е военно престъпление, а масовото убийство на цивилни състав на най-тежкото престъпление – геноцид,

Данните от Украйна сочат, че за година и половина война, са убити 9287 цивилни и още над 16 000 са ранени. Това, което трябва да сметнем е, че преди войната Украйна е имала население от 43,79 милиона души. Загиналите цивилни за година и половина представляват 0,02% от цялото население преди войната. За военните загуби няма публични данни, там числата са значително по-високи.

Това означава, че при една евентуална война на наша територия, шансовете да останете живи, ако сте цивилен гражданин, жена, дете или пенсионер са 99,98%. Но какво става ако сте диабетик и имате нужда от инсулин, а по аптеките няма? Ако сте онкоболен, ако приемате лекарства за кръвно? Ако имате автоимунно заболяване? Ако трябва ежедневно да пиете хормони, а в аптеките няма. Десетки хиляди могат да загубят животите си, без никой да е насочвал оръжие срещу тях.

Няма ли всички тези хора да съжаляват, че не са се подготвили, за всеки случай, защото въпреки вярването им, че ще умрат се оказва, че ще живеят… и наистина могат да умрат от нещо тривиално от което са могли да се предпазят и за което са имали информация предварително.

Цивилните хора в Украйна, които не са мобилизирани, не са на фронта и не са избягали в чужбина продължават да живеят в страната. Макар фронтът да е далече от Киев, Лвов и Одеса, войната е всеобхватно бедствие, всеки е засегнат в една или друга степен и в немалко случаи доставките на храни, лекарства и материали от първа необходимост е затруднено. Медицинският персонал е мобилизиран и достъпът до здравеопазване е значително затруднен. Това е така през първите месеци. В момента линиите на доставки са възстановени, хората пазаруват, работят, ходят на кафе, на ресторант и живеят в условия на мащабен тероризъм.

Но за да се стигне до този момент, хората са преминали през половин година на глад, лишения, недоимък. Някои от хората са загинали по медицински причини, които е могло да бъдат предотвратени.

Много от хората без подготовка, са се принудили да станат мародери, за да нахранят децата си. Убивали са своите и са правили неща, които нормално не биха направили. А както установихме в предходна статия, да бъдеш мародер е занимание никак не весело и твърде краткотрайно. Това са хора, които е можело да останат живи, ако в мирни времена се бяха подготвили съвсем малко, за да дочакат държавата да възстанови функциите си и линиите на доставки.

Има стотици неща за които трябва да помислите, а в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“ са описани почти всички. Нещо повече, важна е ПРАВИЛНАТА подготовка, защото понякога нещата, които сте предвидили да ви спасят, могат да станат причина да загубите живота си. В книгата има както информация, така и чеклистове с които може да проверите, дали имате всичко необходимо в дома, автомобила и раницата си за евакуация.

Често задавани въпроси

Защо държавите поддържат военновременни запаси, ако войната е малко вероятна?

Макар Европа да се радва на мир повече от 75 години, всяка от държавите през цялото това време се е подготвяла за евентуална война. Всяка има военновременни запаси от храни, вода, лекарства, горива, оръжие и други материали.

Логиката е проста: подготовката се прави тогава, когато не е нужна, защото тогава е възможна. При траен мир отделният гражданин наистина няма нужда да държи големи запаси — снабдителната верига работи и магазинът е на ъгъла. В по-неспокойни времена обаче ситуацията може да се промени в рамките на една нощ. Ако възникне инцидент и натовска инфраструктура или държава бъде ударена, отговорните лица ще бъдат събрани и в рамките на часове ще има военен отговор и фактическо влизане във война. Буквално за часове всичко, което днес се приема за даденост, може да изчезне.

Какво се случва в първите часове след обявяване на криза?

Последователността е предвидима и се повтаря при всяка криза, независимо от причината. Първо ще бъде изкупено или разграбено всичко от магазините — всички ще се запасяват за месеци напред, което ще остави над 90 процента от хората без трайна храна. Банкоматите ще бъдат изпразнени за два-три часа и никой няма да ги зареди.

Пред аптеките ще се извият опашки и хората ще изкупуват почти всичко, като антибиотиците, инсулинът, превързочните материали и лекарствата за хронични болести ще свършат първи. Ще има опашки на бензиностанциите, задръствания на изходите на големите градове и колони от коли по границите. Част от хората ще останат буквално без нищо — и това ще са точно онези, които са си казали, че няма смисъл да се подготвят, защото при война всички ще умрат. Иронията е пълна: убеждението, че подготовката е безсмислена, е точно това, което произвежда пострадалите.

Какви са реалните числа за цивилните жертви в Украйна?

Данните, посочени в статията, са следните: за година и половина война са убити 9287 цивилни и над 16 000 са ранени. Преди войната Украйна е имала население от около 43,79 милиона души.

Изчислението показва, че загиналите цивилни за този период представляват около 0,02 процента от населението отпреди войната. За военните загуби няма публични данни и там числата са значително по-високи. Практическият извод, който статията прави, е, че при евентуална война на българска територия шансовете един цивилен гражданин, жена, дете или пенсионер да остане жив са изключително високи. Това не е основание за безгрижие, а точно обратното — то премества въпроса от „ще оцелея ли“ към „в какво състояние ще оцелея и с какво ще разполагам“.

Кой всъщност умира при война, без да е бил улучен от нищо?

Тук е и същинският аргумент на статията. Ако сте диабетик и имате нужда от инсулин, а по аптеките няма — какво става? Ако сте онкоболен, ако приемате лекарства за кръвно, ако имате автоимунно заболяване, ако трябва ежедневно да пиете хормони?

Десетки хиляди хора могат да загубят живота си, без никой да е насочвал оръжие срещу тях. Това е причина за смърт, която не влиза във военните статистики, но е напълно реална и — за разлика от бомбите — е предотвратима с елементарна предварителна подготовка. Именно затова конкретната препоръка е толкова проста: ако имате хронично заболяване, изискващо ежедневен прием на медикаменти, проверете още сега за колко време ви стига наличното вкъщи. Ако е за над три месеца, добре. Ако не — отидете до аптеката. Същият тест важи за храната и за водата: за колко време ви стига това, което имате, и колко ще изкарате, ако помпените станции спрат.

Как изглежда животът в страна във война след първите месеци?

Цивилните украинци, които не са мобилизирани, не са на фронта и не са напуснали страната, продължават да живеят в нея. Макар фронтът да е далеч от Киев, Лвов и Одеса, войната е всеобхватно бедствие и всеки е засегнат в една или друга степен.

Ключовото е разделението във времето. През първите месеци доставките на храни, лекарства и материали от първа необходимост са затруднени, медицинският персонал е мобилизиран, а достъпът до здравеопазване е силно ограничен. По-късно линиите на доставки се възстановяват — хората пазаруват, работят, ходят на кафе и на ресторант, макар и в условия на постоянна заплаха. Но за да се стигне дотам, хората са преминали през половин година на глад, лишения и недоимък, а някои са загинали по медицински причини, които е могло да бъдат предотвратени. Немалко хора без подготовка са се принудили да станат мародери, за да нахранят децата си — правили са неща, които нормално не биха направили. Именно този преходен период от няколко месеца е това, за което подготовката има смисъл.