Инструкции при обгазяване с амоняк и хлор

Замърсяванията могат да бъдат окачествени най-общо като химически, бактериологични, прахови и радиоактивни. При промишлени аварии и инциденти могат да бъдат изпуснати опасни и отровни вещества в широк диапазон около мястото на аварията.

Най-често срещаните промишлени отрови са хлорът, амонякът и живакът, а сред най-опасните са радиоактивните материали. За предотвратяване на подобни замърсявания съществуват широк набор превантивни мерки, правила за безопасна работа и инспекции. Практическото значение за гражданина е ограничено до един въпрос — какво има около него — но именно този въпрос е решаващ, защото мерките за защита при различните вещества се различават съществено.

За да можете да защитите ефективно себе си и семейството си, е необходимо предварително да сте се запознали с потенциално опасните обекти в района.

Конкретно това означава да се поинтересувате какви химически вещества се съхраняват и използват в близките предприятия и какви са подходящите мерки за лична защита при авария. Тази информация е достъпна и се получава от общината или от самите предприятия, които имат задължения по докладване. Разликата, която тя прави, е драматична: при хлор укриването в мазе е фатално, докато при други вещества е правилно. Без предварителното знание кое вещество е наблизо, човек няма как да избере правилното действие в момента на аварията.

Амонякът е безцветен газ с остра и задушлива миризма. Той засяга горните дихателни пътища, а при по-висока концентрация — и централната нервна система.

Симптомите включват задушаване, силни пристъпи на кашлица, болки в очите, зачервяване на кожата с поява на червени петна и мехури, виене на свят, болки в стомаха и повръщане. При тежко отравяне може да настъпи сърдечна слабост и смърт. Особеност на амоняка е поведението на облака: парите му образуват бял облак, който се издига до 20-30 метра височина, но заради разтворимостта си във вода, при поемане на влага от въздуха облакът се спуска близо до земната повърхност. Разпространението зависи от приземната метеорологична обстановка, а водните завеси го ограничават.

Първото и основно е чист въздух. След това се препоръчват инхалации с вдишване на водна пара с прибавка на оцет или лимонена киселина.

При поражение на кожата тя се измива с чиста вода, след което се прави компрес с 2-3-процентов воден разтвор на оцетна, лимонена или винена киселина. Очите се промиват с вода, с 0,5-1-процентов разтвор на стипца или с 2-3-процентов разтвор на оцет. Логиката зад всички тези средства е една и съща: амонякът е основа, а киселите разтвори го неутрализират. Именно затова при амоняк се използват киселини, а при хлор — обратното.

Хлорът е силно отровен газ с остра задушлива миризма и характерен жълто-зелен цвят. Предизвиква силно раздразнение на дихателните пътища, мъчителна кашлица, болки в гърдите, парене и сълзене в очите, а при контакт причинява изгаряния по кожата. При високи концентрации може да доведе до оток на белите дробове и смърт.

Ключовата особеност обаче е физическа и определя цялото поведение при авария: при разлив хлорът се изпарява бързо и образува жълто-зелен облак, който се движи близо до земната повърхност и се събира в ниските места — тунели, подлези и мазета. Именно затова укриването в такива подземни места при авария с хлор е забранено. Това е и най-опасната възможна грешка, защото инстинктът при всяка опасност е да се слезе надолу. За ограничаване на разлива той се залива с вода, преварено мляко или амонячна вода или се създават водни завеси.

Очите, носът и устата се промиват с 2-процентов разтвор на сода бикарбонат, като се прилагат и кислородни инхалации. Препоръчва се вдишване на пари от смес на спирт, етер или амоняк, както и вдишване на пулверизиран разтвор на сода бикарбонат. Пострадалите задължително се изпращат в болнично заведение.

И тук принципът е неутрализация, но в обратната посока — хлорът е киселинен по действие, затова се използва основа, каквато е содата бикарбонат. Практическото следствие за домашната подготовка е просто: сода бикарбонат и оцет са двете най-евтини и универсални средства, които покриват двете най-вероятни промишлени отрови, и е разумно да ги има във всеки дом.

Първо, не се поддавайте на паника, запазете самообладание и уведомете съседите и хората около вас.

След това затворете и уплътнете прозорците, вратите и отдушниците, като закрепите към тях мокри одеяла, завеси или чаршафи, създавайки водна преграда за газовете. И задължително — заемете по-високите етажи на сградата, тъй като и хлорът, и амонякът при определени условия се движат ниско. Ако разполагате с противогаз, пригответе го за употреба. Ако нямате, намокрете кърпа, хавлия или марля и я дръжте пред носа и устата. За по-добра импровизирана защита при хлор намокрете кърпата с разтвор от вода и 5 процента сода бикарбонат или с разтвор на вода с 5-10 процента лимонена киселина, а при амоняк я натопете в оцет.

На открито се движите перпендикулярно на посоката на вятъра, а не срещу или по посока на облака. Едновременно с това се насочвате към и по протежението на по-високи места.

Използвайте каквито средства за защита имате — противогаз, мокра кърпа пред устата, очила за плуване, които предпазват очите. По възможност влезте във висока сграда. В превозно средство затворете прозорците, спрете вентилацията и напуснете замърсения район по най-краткия път. Помогнете на пострадалите, като ги изведете на чист въздух, но с едно категорично изключение: не им правете изкуствено дишане — така бихте вдишали отровените пари от дихателните им пътища и бихте се превърнали във втори пострадал.

При излизане първо махнете и проветрете дрехите си, преди да сте свалили индивидуалните средства за защита — редът тук е важен, тъй като дрехите задържат газ и свалянето на маската преди тях означава вдишване.

След това промийте устата и очите, изкъпете тялото си със сапун и облечете чисти дрехи. След отстраняване на аварията проветрете добре дома и работното си място и избършете мебелите, пода и стените с влажна кърпа — и хлорът, и амонякът са водоразтворими, което прави мокрото почистване ефективно. Измийте добре хранителните продукти, които може да са били в контакт с газа, и отстранете повърхностния им слой. Плодовете и зеленчуците от дворовете се консумират само след разрешение от компетентните органи, а животните не се извеждат на паша в заразения район.

Да, и статията дава конкретен пример. След затварянето на завода „Химко“ във Враца предприятието е опустошено и разграбено, а голяма част от съоръженията са нарязани за скрап. На площадката обаче се съхраняват 110 тона серовъглерод в резервоари, потопени във водни басейни. При разследване на bTV от май 2019 г. инспектори от РИОСВ — Враца съобщават, че на място се усеща мирис на серовъглерод, тоест някои от резервоарите вече пропускат, и че превантивна поддръжка не е правена повече от петнадесет години.

Рискът е двоен. От една страна е техническият — серовъглеродът е силно запалим и токсичен, а при разхерметизиране или при земетресение може да замърси подпочвените води или да се запали. Градът е с население от порядъка на 60 000 души. От друга е човешкият: територията на завода е огромна, охраната недостатъчна и на практика всеки може да проникне вътре — деца, които биха отишли да играят, или хора, събиращи метал. Основният проблем е, че местното население по правило не е информирано за подобни рискове. И това не е единственото такова място в страната — множество населени места имат подобни наследени слаби точки, за които никой не говори, докато не се случи инцидент.