Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
170 убити, 780 ранени – и радиоактивна следа, която пресича Дунав и излиза от България
Обектът
Военното летище при Долна Митрополия се намира в Дунавската равнина, на около 10 километра северозападно от Плевен, между селата Долна Митрополия, Горна Митрополия и Ясен. Районът е равнинен, земеделски и рядко населен – в радиус от три километра около летището живеят по-малко от две хиляди и половина души.
Летището е учебно. През него минава подготовката на българските военни летци – тук е авиационният факултет на Националния военен университет „Васил Левски“, наследник на някогашното Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Има писта, самолетна площадка, горивно стопанство и обслужващи съоръжения – всичко публично известно и видимо от всяка сателитна карта.
Защо учебно летище е цел
На пръв поглед учебната база е второстепенна цел. Във военната логика обаче тя е нещо друго: това е мястото, което произвежда пилоти.
Самолети се купуват за месеци. Пилоти се произвеждат за години. Всяка сериозна доктрина за прекъсване на противникова въздушна мощ разглежда учебните бази наравно с бойните – не заради това, което могат днес, а заради това, което възстановяват утре. Освен това всяка писта с достатъчна дължина е потенциална резервна площадка за бойна авиация, включително съюзническа.
Затова разглеждаме и този обект – той е типичен пример за цел от втора линия, каквито в един реален сценарий биха били много повече от градовете.
Първите секунди
Зарядът е наземен – по същата причина, по която и при всяко друго летище. Целта е пистата, съоръженията и горивото, а наземният взрив изкъртва кратер и разрушава вкопани конструкции, до които въздушна вълна не би стигнала. Възстановяването се мери в месеци, не в дни.
Огненото кълбо с радиус 261 метра поглъща центъра на летището и оставя на негово място кратер с диаметър около 190 метра и дълбочина близо 23 метра. До 540 метра свръхналягането е 20 psi и подсилените конструкции са разрушени. До 1,13 километра то е 5 psi – обикновените сгради се сриват. Проникващата радиация достига смъртоносните 500 рема до 1,34 километра, изгарянията трета степен – до 1,68 километра, а стъклата се чупят до 2,9 километра.
Тук географията прави нещо характерно. Селата не са в центъра на кръга, а в неговия външен пояс. Долна Митрополия попада между зоната на изгарянията и зоната на счупените стъкла, Ясен и Горна Митрополия са на самия ръб. Затова и съотношението между убити и ранени е различно от обичайното.
Очаквани загинали: 170. Очаквани ранени: 780. В зоната на леките разрушения в рамките на едно денонощие се намират средно 2 366 души.
Загиналите са малко, защото под взрива има летище, а не град. Ранените са четири пъти повече от убитите, защото около летището има села – хора зад прозорци, под керемиди и на открито в полето.
Плевен, с близо деветдесет хиляди жители, е на десет километра. Там от самия взрив няма да има разрушения. Ще има гръм, светлина и облак на хоризонта.
Следата
Тук този сценарий става различен от всички останали в поредицата.
При вятър 24 километра в час следата тръгва на североизток – през полето към Гулянци, пресича Дунав при Никопол, минава над румънския бряг при Турну Мъгуреле и достига района на Александрия, на около 87 километра от мястото на удара. Пълната ѝ дължина е 112 километра, тоест краят ѝ спира на около четирийсет километра преди Букурещ.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Най-тежката част от следата – зоната над 100 rad/h, дълга 32,5 километра – остава на българска територия, върху земеделски земи между Долна Митрополия и Гулянци. Зоната от 10 rad/h, в която укриването е задължително, стига до 72 километра и обхваща вече и румънския бряг. Оттам нататък, до Александрия, нивата са от порядъка на 1 rad/h.
Половината от заразената площ не е на българска територия. Това е фактът, който отличава този сценарий от всички останали и който заслужава да бъде казан ясно: радиоактивното замърсяване не признава граници, реки и митници. Удар по обект в Плевенско е събитие за две държави, а следата над Дунав е и българска, и румънска.
Има и обратна страна на същата монета – и тя е далеч по-неприятна. Дунавската равнина е равна и открита, а вятърът в нея сменя посоката си със сезона. Достатъчно е да духа от северозапад, вместо на североизток, и същата следа, със същата дължина, ще легне върху Плевен, Ловеч и Севлиево вместо върху река и румънско поле.
Обърнете вятъра
Ако вятърът духаше на югоизток, зоната от 10 rad/h щеше да покрие Плевен изцяло. Убитите от взрива щяха да си останат 170. Хората под облака щяха да бъдат сто хиляди.
При наземен ядрен взрив разстоянието до целта е второстепенно. Първостепенна е посоката на вятъра. Човек на седемдесет километра по оста на следата е в по-голяма опасност от човек на десет километра встрани от нея. Затова първото действие след далечен взрив не е да се тръгне нанякъде, а да се установи откъде духа.
При удар по военен обект оцеляването не се решава от разстоянието, а от това какво правите в следващите два дни. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се тръгва и кога в никакъв случай не се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Данните накратко
| Показател | 15 kt, наземен взрив по летището |
|---|---|
| Огнено кълбо | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 170 |
| Очаквани ранени | 780 |
| Хора в зоната на 1 psi | 2 366 |
| Радиоактивна следа | 1 240 км², до 112 км по вятъра, през Дунав |
Условия: вятър 24 км/ч, същите като при всички останали наземни сценарии в поредицата, за да са сравними. Числата за жертвите идват от демографски модел и се четат като порядък, не като прогноза.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива. Тоест 170 души е броят на убитите от вълната, топлината и проникващата радиация. Колко ще станат заради следата, се решава в следващите два дни.
Какво остава
След удар по Долна Митрополия България губи учебното си летище и три села остават без прозорци, покриви и голяма част от жителите си. Плевен на десет километра остава невредим.
И започва нещо, което не се вижда: ивица земя, широка десет и дълга сто и дванайсет километра, върху която не се пасе, не се пие и не се жъне, докато не бъде измерена. Тази ивица минава през едни от най-добрите земеделски земи в страната, пресича Дунав и продължава в чужда държава.
Убитите са 170. Засегнатите са стотици хиляди в две държави – и почти всички от тях могат да минат без последствия, ако знаят какво да правят и в коя посока да не тръгват.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по ВМЗ Сопот
- Ядрен удар по авиобаза Безмер и полигона Ново село
- Ядрен удар по София
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по военното летище в Долна Митрополия?
При наземен взрив от 15 килотона моделът на NUKEMAP дава около 170 загинали и 780 ранени. В зоната на леките разрушения (радиус 2,9 км) попадат средно 2 366 души. Ранените са значително повече от убитите, защото околните села попадат във външния пояс на взрива, а не в центъра му.
Ще пострада ли Плевен при ядрен удар по Долна Митрополия?
От самия взрив - не. Летището е на около 10 километра от Плевен, а зоната на счупените стъкла стига до 2,9 километра. Всичко зависи от вятъра: при вятър в югоизточна посока радиоактивната следа от същия удар би покрила града.
Докъде стига радиоактивната следа при удар по Долна Митрополия?
При вятър 24 км/ч следата се проточва 112 километра на североизток - през Гулянци, пресича Дунав при Никопол, минава над Турну Мъгуреле и достига района на Александрия в Румъния. Общата засегната площ е около 1 240 км², като около половината от нея е извън българска територия.
Може ли радиоактивно замърсяване от удар в България да достигне съседна държава?
Да. При наземен взрив облакът се движи по посоката на вятъра и не се влияе от държавни граници. В този сценарий следата пресича Дунав и навлиза в Румъния, спирайки на около четирийсет километра от Букурещ. Обратното също е вярно - удар на север от Дунав при южен вятър би засегнал България.
Защо учебно летище би било цел на ядрен удар?
Защото учебната база произвежда пилоти, а пилотите се подготвят с години, за разлика от самолетите, които се купуват за месеци. Освен това всяка достатъчно дълга писта може да служи за резервна площадка на бойна авиация. Във военното планиране такива обекти се смятат за цели от втора линия.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
