Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Хиляда и сто загинали при по-малко от осемстотин ранени – и следа, която тръгва по долината право към София
Обектът
Вазовските машиностроителни заводи се намират между Сопот и Анево, в Подбалканската долина, притисната между отвесната южна стена на Стара планина и Средна гора. Карлово е на около пет километра източно, Сопот – непосредствено до самия завод.
ВМЗ е един от двата основни производителя на боеприпаси в България. Другият е „Арсенал“ в Казанлък, на шейсет километра по същата долина.
Това съседство не е случайност на историята – двата завода са построени именно тук, защото долината е тясна, планината зад гърба им е висока и достъпът се контролира лесно. Същата география, която някога е била предимство, днес е основният фактор в този сценарий.
Защо ВМЗ
Военното планиране подрежда целите по това колко бързо противникът остава без нещо.
Летище извежда от строя авиацията за месеци. Военен университет – офицерския състав за десетилетия. Завод за боеприпаси спира стрелбата за дни. Съвременната война изразходва боеприпаси в количества, които изненадват всеки, който не се е занимавал с логистика, и точно затова производствените мощности стоят в самото начало на всеки списък с цели.
България има две такива предприятия от такъв мащаб. И двете са в една и съща долина.
Първите секунди
Зарядът е наземен – производствените корпуси, складовете и подземните съоръжения се разрушават от енергия, вкарана в земята, а не от вълна, минала отгоре.
Огненото кълбо с радиус 261 метра поглъща сърцето на завода и оставя кратер с диаметър около 190 метра и дълбочина близо 23 метра. До 540 метра тежките конструкции са сринати; до 1,13 километра се сриват обикновените сгради, включително в източния край на Сопот. Изгаряния трета степен настъпват до 1,68 километра, проникващата радиация достига 500 рема до 1,34 километра, а стъклата се чупят до 2,9 километра – тоест в целия Сопот и в западните махали на Карлово.
Очаквани загинали: 1 100. Очаквани ранени: 740. В зоната на 1 psi в рамките на едно денонощие се намират средно 2 586 души.
Спрете се на тези две числа, защото те са уникални за цялата поредица. Това е единственият сценарий, в който загиналите са повече от ранените.
Навсякъде другаде съотношението е обратно и то в пъти: при Долна Митрополия 170 към 780, при Казанлък 5 400 към 18 200. Причината е геометрична. Обикновено голяма част от хората са в широкия външен пояс, където вълната ранява, но не убива. Тук почти всички засегнати са концентрирани в самия завод, тоест в първите петстотин метра, където смъртността клони към сто процента. Външният пояс е рядко населен – има поле, лозя и планина.
С други думи: при удар по производствен обект жертвите не са „населението“, а работната смяна. Колко от тях загиват, зависи изцяло от часа на денонощието.
Следата тръгва към София
Тук географията прави най-неприятното, което може да направи.
Подбалканската долина е тесен коридор, ограден от север от Стара планина, а от юг – от Средна гора. Вятър, който духа по оста ѝ, няма къде другаде да отиде. Облакът не се разсейва настрани – той се движи по улей.
При вятър 24 километра в час в западна посока следата тръгва от завода и се проточва през Клисура, Златица и Пирдоп, покрай Копривщица и Ботевград, и стига до източния край на Софийското поле, на 112 километра от мястото на удара.
| Ниво на замърсяване (един час след взрива) | Дължина по вятъра | Ширина | Засегната площ |
|---|---|---|---|
| 1 rad/h | 112 км | 10,8 км | 1 240 км² |
| 10 rad/h | 72,4 км | 6,53 км | 564 км² |
| 100 rad/h | 32,5 км | 2,3 км | 148 км² |
| 1 000 rad/h (само стъблото на облака) | 5,13 км | 1,06 км | 9,13 км² |
Най-горещата част – над 100 rad/h – е дълга 32,5 километра и покрива долината до Клисура. Зоната от 10 rad/h, в която укриването е задължително, стига до 72 километра, тоест до района на Златица и Пирдоп с тяхната промишленост. Оттам нататък, над Ботевградско и до края на следата, нивата са от порядъка на 1 rad/h.
Хиляда и сто души загиват на място. Стотици хиляди се озовават под следата. Между тях няма никаква връзка освен посоката на вятъра.
Втората долина
При удара по „Арсенал“ в Казанлък следата тръгва на юг, през Средна гора към Тракия. Тук, шейсет километра по на запад, следата тръгва в трета посока – по самата долина.
Двата завода са в един и същ географски улей, между едни и същи две планини. Между тях са Карлово, Калофер, Павел баня и десетки села. Удар по който и да е от двата поставя целия този коридор под въпрос, а удар по двата – едновременно.
Това е практическият извод за всеки, който живее в Подбалканската долина: не разстоянието до най-близкия завод определя риска, а посоката на вятъра в конкретния ден. Долината е тръба и всичко, което влезе в нея, минава през цялата ѝ дължина.
В тясна долина радиоактивният облак не се разсейва – той се движи по улей. Прочетете статията Инструкции при евентуален ядрен взрив – там е разписано как се определя посоката на облака, кога се стои на място и кога се тръгва, и защо първите 48 часа под покрив струват повече от всякаква екипировка.
За пълната картина – изграждане и оборудване на укритие, деконтаминация на храна и вода, йодна профилактика, евакуационни маршрути и как се живее продължително в среда с повишен радиационен фон – вижте книгата Ядрена заплаха.
Данните накратко
| Показател | 15 kt, наземен взрив по ВМЗ |
|---|---|
| Огнено кълбо | 261 м (0,21 км²) |
| Кратер | около 190 м широк, 22,8 м дълбок |
| Тежки разрушения (20 psi) | 0,54 км (0,9 км²) |
| Средни разрушения (5 psi) | 1,13 км (4 км²) |
| Проникваща радиация (500 rem) | 1,34 км (5,64 км²) |
| Изгаряния трета степен | 1,68 км (8,92 км²) |
| Счупени стъкла (1 psi) | 2,9 км (26,4 км²) |
| Очаквани загинали | 1 100 |
| Очаквани ранени | 740 |
| Хора в зоната на 1 psi | 2 586 |
| Радиоактивна следа | 1 240 км², до 112 км по долината на запад |
Условия: вятър 24 км/ч, западна посока по оста на долината. Числата за жертвите идват от демографски модел, приемат равен терен и се четат като порядък, не като прогноза. При реален релеф като този – отвесна планинска стена от север – разпределението би било различно.
Важно при четенето: моделът нарочно не включва загиналите от радиоактивната следа, защото те зависят изцяло от поведението на хората след взрива.
Какво остава
След удар по ВМЗ България губи половината от способността си да произвежда боеприпаси, Сопот губи работните си места, а долината – реколтата и спокойствието си за месеци напред.
Загиналите са хиляда и сто, което по мерките на тази поредица е малко число. Но то е малко само защото заводът е в края на едно малко градче, а не в средата на голям град. Изместете същия завод на десет километра и числото се променя десетократно.
Именно затова тези карти имат смисъл: те не показват колко страшна е бомбата, а колко решаващо е разстоянието, релефът и посоката на вятъра – три неща, които всеки може да знае предварително за собствения си дом.
Източник на данните: NUKEMAP 2.76 на Alex Wellerstein (nuclearsecrecy.com/nukemap). Картна основа: Protomaps, данни © OpenStreetMap. Демографски модел: LandScan.
Точните настройки на симулацията. Линкът отваря картата със същите параметри и всеки може да промени заряда, вида на взрива и точката на удара.
Свързани материали
- Какво ще стане при ядрен удар по България
- Ядрен удар по авиобаза Безмер и полигона Ново село
- Ядрен удар по София
- Ядрен удар по Пловдив
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Колко жертви би имало при ядрен удар по ВМЗ Сопот?
При наземен взрив от 15 килотона моделът на NUKEMAP дава около 1 100 загинали и 740 ранени, а в зоната на леките разрушения попадат средно 2 586 души. Това е единственият сценарий в поредицата, при който загиналите са повече от ранените.
Защо при удара по ВМЗ загиналите са повече от ранените?
Заради разпределението на хората. Обикновено мнозинството от засегнатите са в широкия външен пояс, където ударната вълна ранява, но не убива. Тук почти всички са концентрирани в самия завод, тоест в първите петстотин метра, където смъртността клони към сто процента, а околността е рядко населена.
Защо завод за боеприпаси е приоритетна цел?
Защото съвременната война изразходва боеприпаси в огромни количества и армия без снаряди спира да воюва за дни. В списъците с цели производствените мощности стоят по-високо от учебните заведения и наравно с летищата.
Докъде стига радиоактивната следа при удар по Сопот?
При вятър 24 км/ч в западна посока следата се проточва 112 километра по Подбалканската долина - през Клисура, Златица и Пирдоп, покрай Копривщица и Ботевград, до източния край на Софийското поле. Засегнатата площ е около 1 240 км².
Влияе ли релефът на разпространението на радиоактивния облак?
Да, и то решаващо. Подбалканската долина е тесен коридор между Стара планина и Средна гора. Вятър по оста ѝ не позволява на облака да се разсее настрани - той се движи като по улей и минава през цялата дължина на долината.
Колко бързо спада радиацията в заразената зона?
Бързо в началото. Правилото 7:10 гласи, че при седемкратно увеличение на времето мощността на дозата пада десет пъти: зона със 100 rad/h един час след взрива е с около 10 rad/h след седем часа и с около 1 rad/h след два дни. Именно затова първите 24 до 48 часа под покрив решават изхода.
