Съвети при персонално участие във военни действия

При нападение на собствена територия първоначално реагира професионалната армия. В зависимост от мащаба държавата най-вероятно ще прибегне до частична или пълна мобилизация. На мобилизация подлежат всички мъже от 18 до 60 години, чието здравословно състояние го позволява.

Редът на призоваване е конкретен. Първо се извикват резервистите — войници и офицери, минали военна служба, с определена степен на предварителна подготовка и съответна военноотчетна специалност. След тях се зачисляват доброволците към съответните им формирования. Накрая идват всички останали, чието социално положение или професия не ги причислява към групата на защитените лица съгласно Женевските и Хагските конвенции. Повечето мъже попадат именно в последната категория. Ако получите повиквателна, най-доброто, което можете да направите, е да приемете ситуацията и да се постараете да се завърнете жив.

Не. Никоя държава няма да ви облече в униформа, да ви даде автомат и просто да ви изпрати на фронта — това би било непростимо разхищение на човешки ресурс.

Първо ще бъдете изпратени за определен период в подготвителни центрове, където получавате първоначална бойна подготовка. Там се учите да стреляте с автомат и с други оръжия при спазване на правилата за безопасност, да работите в координация с подразделението си и да следвате заповедите на висшестоящите. Това, което няма да научите в центровете, се научава от бойните другари с повече опит на бойното поле — и точно техните съвети имат най-голямо значение за оцеляването. Именно този тип практическо знание, което не влиза в официалната програма, съставлява останалата част от статията.

Защото издават позицията ви на разстояния, каквито никой не очаква. През нощта тлеещото огънче на цигара се вижда на 400 метра. През деня белият дим се забелязва от десетки метри.

Постоянната опасност е огромен стрес и желанието да се запали цигара е разбираемо, но на бойното поле това може буквално да ви убие. Съветът е категоричен: откажете цигарите. Този пример илюстрира и общия принцип, който стои зад повечето от останалите съвети — на бойното поле убива не силата, а видимостта. Всичко, което издава присъствие или позиция, е риск: светлина, дим, звук, движение, силует.

При презареждане или смяна на пълнителя не гледайте в пълнителя и патроните, а се оглеждайте наоколо — контролът върху обстановката не бива да се прекъсва в нито един момент. Празните или счупени пълнители не се изхвърлят: освен като източник на части, поставени отпред на бронежилетката, дори празни те повишават допълнително защитата.

Отделен и много практичен съвет е за подредбата на патроните. Първите три патрона, поставени във всеки пълнител, трябва да са трасиращи. Тъй като се зареждат първи, те се изстрелват последни — така винаги знаете кога патроните ви свършват и няма изненади по време на бой. Когато видите първите два трасиращи да излитат, оставете третия в патронника и сменете пълнителя. Това значително ускорява презареждането и ви позволява да продължите да стреляте веднага.

Ако сте забелязали противник, преди той да ви е забелязал, не скачайте рязко настрани. Периферното зрение улавя мигновено резките движения. Бавно и внимателно приклекнете и спокойно заемете позиция — така действието ви ще бъде забелязано значително по-трудно.

Ако наблизо започне стрелба, не бързайте да стреляте и вие. Заемете укритие и наблюдавайте къде са вражеските позиции. Ако откриете огън веднага, сами разкривате позицията си и мигновено ставате цел. Стреляйте само когато виждате противника или огъня от неговата цев. Ако ви обстрелват, не се бойте да отговорите, но само по цел, а не напосоки. Полезен допълнителен навик е да броите изстреляните патрони — както своите, така и тези на противника.

Защото сам човек не може да покрие едновременно всички посоки, да се придвижва, да презарежда и да си почива. В бойна обстановка партньорът е необходимост, а не удобство — и ако командирът не го е разпоредил, разпределете се по двойки сами.

Работата на двойката е взаимна: следите се един друг и си помагате, а всяка двойка на свой ред следи и подпомага подразделението си. Помощта е и с поддържащ огън и патрони, и с мотивация и шеги — второто има не по-малко значение при продължителен стрес. Формулировката е точна: вие сте двама, но на бойното поле сте едно цяло. Този принцип важи и за най-обикновените неща. До тоалетна се ходи само по двойки — единият се оправя, докато другият прикрива и контролира обстановката. Самото уриниране става на колене, за да не показвате на противника, че едната ви ръка е заета, а вие сте неподвижна мишена.

Защото след няколко изстрела противникът вече е определил откъде идват. Ако останете на място, се превръщате в мишена.

Практическото правило е три-четири изстрела и смяна на позицията с няколко метра в която и да е посока. Начинът на придвижване също има значение: най-добре е не да притичвате, а да пропълзите, тъй като ниският силует е много по-трудна цел. През това време партньорът ви ви прикрива, а след това вие него. Освен това не бива да напускате никаква позиция без прикритие от страна на другарите ви. И една дребна, но животоспасяваща подробност: когато минавате пред прозорците на първите етажи, дръжте главата си под нивото на перваза.

Основното правило е да не стоите на прозореца — така се издавате моментално и от двете страни, тъй като в сграда можете да станете цел както отвътре, така и отвън.

Правилната позиция се подготвя предварително. Махнете стъклата от прозорците, за да не се превърнат в осколки, и оставете само завесите, ако има такива. Стреляйте от вътрешността на стаята, прикрити зад маса, върху която сте подредили чували с пясък. Алтернативен вариант е да стъпите върху табуретка в дъното на стаята с опрян в стената гръб. Общият критерий при избора на позиция е тя да отговаря на нуждите ви, да предлага маскировка и да дава широк сектор за стрелба — тъмнината във вътрешността на помещението прави стрелящия почти невидим отвън.

Първото е да се предполага, че всичко може да бъде минирано. Никога не пипайте оставени предмети, не включвайте осветлението или електроуредите, не отваряйте шкафове или хладилника, дори когато сте много гладни. Разтяжки могат да бъдат разположени по стълби, на врати и под различни предмети. Ако забележите капан, не го обезвреждайте сами — обозначете мястото с червен плат и оставете обезопасяването на сапьорите.

Второто правило е за самата врата. Най-опасното място, на което можете да се намирате, е точно на нея. Първо, всеки противник вътре ще е насочил оръжието си натам и ще чака да се появите. Второ, в самата рамка нямате възможност за отскок встрани — разполагате само с напред и назад, а тези посоки може да не ви изведат от линията на стрелба.

Не подавайте първо дулото на оръжието си в стаята. Причините са три и всяка от тях е фатална. Първо, издавате, че на вратата има някой, и противникът се подготвя. Второ, ако се намира близо до вратата, той може да хване дулото, да ви дръпне в стаята и да ви застреля или да ви отнеме оръжието. Трето, може просто да повдигне дулото в безопасна за него посока и да стреля отдолу по вас.

При прочистване се влиза по двойки, като първо влиза гранатата и след това вие. Гранатата трябва да се изтъркаля по пода и в никакъв случай да не се хвърля — хвърлената граната може да бъде върната. По същата причина е добра идея да я задържите в ръка секунда-две, преди да я плъзнете. И последно: ако сте пред врата на стая, в която има някого, придържайте дръжката с ръка, за да не се отвори — иначе можете да се окажете вие с граната в коридора.