Как да оцелея в евентуална съвременна война

Представите на повечето хора за войната са изградени на базата на филми за средновековни войни, в които орди нападат селища, убиват всички и опожаряват селото. Това се допълва от игралните и документални филми за Втората световна война и гледките на разрушените от бомбардировки градове. Третият фактор са новините, които средностатистическият европеец гледа, докато вечеря. Докато войната е надалеч, той може да възкликне „Каква трагедия“, а след това да отиде да си легне и напълно да забрави, за тези събития.

Не така стои въпросът, когато войната е на границата ни и когато има реална опасност нашата собствена държава да бъде въвлечена във военен конфликт с друга държава. Тогава европеецът, трескаво следи новините, притеснява се и се ужасява от възможните сценарии на смърт и разрушения.

Това което същият този човек прави е да създава в главата си една негативна фантазия, която може и никога да не се сбъдне, но в крайна сметка се отразява на нервите и здравето му. Естествено не можем да го съдим ако се страхува за живота си и живота на близките си. Това което обаче той не знае е, че съвременните войни нямат нищо общо с Втората световна война.

След световните войни са създадени Хагските и Женевски конвенции с които всички подписали ги страни се съгласяват да въведат и установят правила за водене на война. Съгласно тези международни документи, ратифицирани от 196 държави (някои с особено мнение), войната се води от армии срещу армии.

Преди да бъдат изпратени в бойни действия, всички войници минават обучение за правните аспекти на войната и подписват, че ще ги спазват.

Убийството на цивилни граждани, неучастващи във военните действия и цивилни неангажирани с дейности, свързани с националната сигурност е забранено и се явява тежко военно престъпление, за което се търси отговорност не само от прекия извършител, но и от неговия командир. Този тип престъпления нямат давност и могат да бъдат заведени в което и да е съдилище, в която и да е част на света. Страните са задължени да изправят пред съд, дори собствените си военнослужещи, за които има данни, че са извършили военни престъпления.

Градовете, жилищните сгради, болниците, детските заведения, елементи от критичната инфраструктура (асфалтови мостове, канализация, електропреносна мрежа, язовири и т.н.) не могат да бъдат легитимна военна цел. Целта на това е да не се създават излишни страдания на цивилните граждани, докато трае военният конфликт между армиите.

Новата цел не е да бъде избито цялото население на една държава (геноцид – едно от най-тежките военни престъпления), а да бъде поставена армията в неспособност да води военни действия, за да бъде принудена държавата да приеме политически условия, които са неизгодни за нея и които при други обстоятелства не биха били приемливи.

Войната е всеобхватно бедствие и независимо, дали са на фронта, на линията на съприкосновение или не, всички хора на територията на страната усещат несгодите на войната. Дали заради глад, недостиг на лекарства или липсата на базови услуги и функции на държавата, всеки я усеща.

Новите факти са, че войната вече не е чак толкова опасна за цивилните. Ако сте войник, тогава войната е много опасна и пак шансовете са 50/50 (или ще оцелееш или не). Ако си цивилен некомбатант, шансът да бъдеш убит е значително по-малък, тъй като повечето войници няма да стрелят по теб, ако не те намират за заплаха.

Естествено по време на война загиват и цивилни, но в огромната част от случаите те по-скоро са косвени жертви и са ранени или убити, тъй като са били в близост до военни обекти, военна инфраструктура, военна техника или струпвания на жива сила. Понякога цивилни стават жертва и на неточна стрелба, при която снаряди или мини попадат в жилището им. И най-малко случаи, но все пак ги има, умишлена стрелба срещу тях от войници-военно престъпници.

Ако не участвате във военните действия, ако не се обличате или държите като участник във военните действия, ако не ходите въоръжен, за да ви помислят за участник във военните действия, ако избягвате опасните зони и се отдалечите от зоната на съприкосновение, шансовете ви за оцеляване стават огромни. Ако към това прибавим, да имате оборудвано и заредено убежище в което можете да изкарате от няколко дена до няколко месеца без да излизате, за да избегнете моментите, когато е най-опасно. Ако не подкрепяте открито нито една от страните и внимавате какво имате в телефона си и социалните мрежи, шансовете ви са над 90% да останете живи.

Първият и най-важен извод, който може да направим е, че: „Войната не е толкова страшна, когато си подготвен за нея“ (ако си цивилен). Ако си военен си е страшна и опасна.

Шестте неща, които могат да доведат до летален край за цивилните са:

• Липсата на продоволствия, лекарства и медицинска грижа
• Мародери
• Военно облекло или наличие на оръжие
• Болести, заради ниска или липсваща хигиена
• Осколки
• Липса на базова медицинска подготовка за самопомощ

Липса на продоволствия и медицинска грижа

При военни действия, веригата за доставка на храна, лекарства и други стоки от първа необходимост ще е нарушена. Никой няма да рискува да кара камиони със стока по несигурни пътища. Няма и да може да се продаде тази стока в нормалните магазини, а каквото и да има в магазинната мрежа ще бъде изкупено или разграбено за дни. Големите градове са потребител на храна, а не производител. Въпрос на време е да свършат запасите и да започне гладът.

Същото важи и за лекарствата. Какво могат да направят болните от диабет, ако в аптеките няма инсулин, раково болните без животоподдържащи лекарства, нуждаещите се от диализа, ако няма болници или ток в болниците.

По време на война, държавата преминава в различен режим на работа и следва свои собствени задачи и цели. Макар службите и правителството да правят всичко възможно, да минимизират броя на жертвите, никой няма да дойде да ви донесе вода, храна, лекарства или да се погрижи за трудноподвижните или за вашия личен комфорт.

Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Вашето оцеляване и това на близките ви е ваша грижа, а ако държавата помогне – това е бонус. В какво се изразява вашата грижа:

• Запасете се още сега, в мирно време с достатъчно вода, храна и необходимите ви лекарства за поне три месеца.
• Оборудвайте едно или повече сигурни убежища, където може да останете за дълго.
• Направете семеен план какво ще правите в случай на извънредна ситуация. Къде ще отидете? Защо там? Как ще се съберете, ако се разделите?
• Научете се как да лекувате вероятни болести и да оказвате помощ на ранени и при травми.

Мародери

В хаоса на първите дни ще има хора с криминално мислене, които ще се опитат да се възползват от ограничената възможност полицията да действа и ще се опитат да се обогатят незаконно разграбвайки магазини (включително за техника и луксозни стоки) и граждани като вас. Ако искат да ви ограбят – дайте им каквото искат, за да останете живи. Следващата вълна мародери ще бъде обогатена с хора, които просто искат да нахранят себе си или децата си.

Може да се предпазите по два начина:

Да се въоръжите с граждански средства за самозащита. Това са нож, палка, лютив спрей, електрошок, белезници и други подобни. Този тип средства може да ползвате срещу физически по-силен невъоръжен противник, зле въоръжени гамени и престъпници и никога не ги ползвайте срещу военни. Дори да имате временно предимство, не забравяйте, че те са по-добре въоръжени, по-организирани и повече и няма да ви се размине.

Вторият начин да действате при мародери е да им дадете каквото искат. Каквото и да имате не е толкова ценно, колкото живота ви.

Подготвеният човек ще е скрил всичко, което има поне на няколко места, част от които извън жилището си. Умният човек ще остави някакви дребни пари скрити в книга и някакви бисквити в кухнята.

Когато дойдат да ви ограбят, оставете ги да намерят бисквитите и парите и с това тяхната фантазия ще се е изпълнила. Няма смисъл да ви убиват, защото от мъртвия не можеш да вземеш нищо, а живият може да го ограбиш пак след време.

Дерогация на статуса на защитено лице

Носенето на камуфлажни дрехи по време на военен конфликт, няма да ви направи невидими. Точно обратното, всеки войник ще ви забелязва и приема за участник в бойните действия. Всяка от страните има свои униформи и отличителни знаци, в момента в който на бойното поле се появи човек с непозната униформа, той се смята за враг и от двете страни, което води до бърза смърт.

Различни елементи от военно облекло, като военен колан, кубинки, каска и явна бронежилетка, могат да наведат войниците на мисълта, че сте преоблечен военен или дезертьор. Облеклото ви трябва да е максимално цивилно, никакви камуфлажи, маслинено зелени дрехи, черни дрехи, връхни дрехи с „пагони“ на раменете. Такова облекло може да ви убие. Трябва да изглеждате максимално цивилни. Нищо не значещ човек, който просто иска да се махне от бойното поле и не представлява заплаха за военните.

Съгласно правилата цивилни също могат да оказват помощ на своята армия. Ако не са облечени в официалната униформа, те трябва да носят отличителния знак на страната, която подкрепят и задължително да носят оръжието си открито.

Ако се сдобиете с пистолет или автомат, веднага статутът ви на защитено лице съгласно конвенциите отпада. Въоръжен човек без униформа и без отличителни знаци на някоя от страните, ще бъде приет и от двете страни като шпионин и ликвидиран веднага.

Болести заради липса на хигиена

Това е най-тежкият бич и нещото от което трябва най-много да се страхувате. Ако няма ток, няма да има и течаща вода. Ще се налага да събирате дъждовна вода или да наливате вода от непроверени естествени източници. Въпрос на време е да се появи дизентерията, тиф и кожните болести.

За да се предпазите трябва да се запасите с хигиенни материали: почистващи препарати, дезинфектанти, спирт, сапун, шампоан, перилни препарати, ръкавици, сухи и мокри кърпи, тоалетна хартия, дамски превръзки, тампони и т.н. Отново подготовката за война се прави в мирно време. Купете всички санитарно-хигиенни материали още сега.

Най-добре е да спрете да ходите до тоалетна вкъщи. Изкопайте полева тоалетна навън – 50 см дълбока, 40 см широка и 10 метра дълга. Когато ходите по нужда, ходете там. Когато се напълни – заровете и изкопайте нова. Ако живеете в сграда с асансьор (без ток), най-добрата употреба на асансьора ще е да пробиете дупка в пода му и да разчитате на гравитацията да се погрижи за отпадъците. Колкото и хора да живеете в блока, няма да можете да напълните асансьорната шахта.

Осколки от мини и артилерийски снаряди

Куршумите далеч не са най-страшното, нито най-смъртоносно нещо в една война. Изчислено е, че в реални условия войниците изстрелват по над 200 куршума, за да поразят един враг. Това са седем пълнителя!

Над 80 или 90% от жертвите се падат на осколките от мини и артилерийски снаряди. Това са най-опасните оръжия в една война, а в последната война виждаме безпрецедентно голямо използване на този тип оръжия и боеприпаси.

Такъв тип нападение може да ни застигне навсякъде – у дома, в офиса, в търговския център, в автомобила, и дори на улицата и в парка. Осколките се разлитат на десетки или на стотици метри по хоризонтала и вертикала. За щастие, ако знаете какво да правите и кои са безопасните места, шансовете ви да оцелеете се покачват драстично. С времето още по звука преди да експлодират ще можете да различавате 82 мм мини, 120 мм мини, 152 мм артилерийски снаряд или залп на РСЗО (ракетна система за залпов огън) „Град“, „Смерч“ или „Ураган“ ще знаете с колко време разполагате и какво да правите.

За да не се учите по метода „опит-грешка“, защото по време на война имате право само на една единствена грешка, в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“ сме отделили цял раздел на разпознаването, защитата и повишаването на шансовете за оцеляване при всяка от тези системи. Книгата може да поръчате на телефон: 0878 020 500.

Медицински умения и пособия

Големият проблем при осколките е, че те са малки, но попаднали в тялото, без адекватна медицинска помощ предизвикват обезкървяване и летален изход. Раняването с осколки, може да се случи, както на вас, така и на други хора около вас. Ако вие сте ранени, ще искате някой да ви помогне, същото важи и за човек, който е ранен до вас – помогнете му.

Ако не знаете как изкарайте курс към Българския червен кръст за оказване на първа помощ или се запишете на нашия специализиран курс за оказване на първа долекарска помощ на ранени или хора с травми. Повече информация за курса може да получите на телефон 0878 020 500.

За трети път, подготовката за война се прави в мирно време. Не чакайте да стане късно. Ако си мислите, че правителството ще ви предупреди един месец по-рано, че нещо ще стане, за да можете да се подготвите – жестоко се лъжете.

Историята показва, че преди война всяко правителство лъже гражданите си.

Паниката в обществото е най-вредното нещо за властта в такъв момент. Тя води до бягство на боеспособно население, задръствания, изкупване на храни, лекарства, горива и претоварва всички системи, на които държавата трябва да разчита. Работата на правителството е да държи народа под нивото на паника и нямайте съмнение, че който и да е премиер, ще се появи във вечерните новини и ще съобщи, че няма страшно и че нищо няма да се случи, а на следващата сутрин войната може да е започнала.

Не чакайте до последния момент, за да се подготвите. Не изпускайте момента.

Може да се окаже, че изобщо не сте готови и да загинете, докато отивате до аптеката или до магазина, за да си купите някаква храна и вода. Може да се окаже, че нямате лекарства за децата си и единствено да можете да ги гледате как гаснат бавно пред очите ви. Не отлагайте подготовката.

Всички хора очакват, че ще им се случват само хубави неща. Не само че не смеят да говорят за лошото, а дори не смеят да си го помислят, „за да не дърпат дявола за опашката“. Истината е, че лоши неща се случват. Че в този момент на най-малко 30 места по света има военни конфликти. Че повечето хора, които сега са засегнати, изобщо не са очаквали това да се случи.

Аз смятам, че е по-добре човек да е подготвен и нищо да не се случи, отколкото да стиска палци нищо да не стане и когато лайното удари вентилатора, да се окаже напълно неподготвен и непригоден за живот в новите условия. А те ще бъдат изцяло нови.

Войната представлява рязка промяна от живот в спокойно благоденствие, към тежък недостиг на базови неща, които сме приели за даденост. Дори държавата в най-мирните времена, поддържа складове с военновременни резерви, техника, лекарства, муниции и т.н. Трябва да вземем пример, в по-малък мащаб, разбира се. Но ако експертите в министерство на отбраната не са казали, България няма кой да я напада и при никакъв случай тук няма да има война, как бихме могли да го кажем ние обикновените граждани.

Макар да има още много полезни неща, които мога и трябва да споделя с вас, ще ви оставя да си ги прочетете сами в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“ и завърша само с още едно. И то е:

Оцеляването във война е групов спорт

Много книги и инструктори втълпяват на подготвящите се, че за да оцелееш трябва да се изолираш, да отидеш в планината, да си вълк единак. Няма нищо по-грешно от това. Планината ще ви убие. Ако не днес, ако не след седмица, след месец или два. Ако премръзнеш, ако се контузиш, ако имаш нужда от помощ или медицинска помощ, няма да има кой да ти помогне.

Опитът от всяка война до сега показва, че хора, които са успявали да се обединят на групи от по 15-20 души са успявали да оцелеят до края на войната в пълен или почти пълен състав. Ако оставим настрана най-очевидното, че всеки допринася със знанията, идеите и контактите си за благото на групата, че военните не биха убили някого пред толкова свидетели, че в групата ще има хора с различни умения, че ще могат да си оказват помощ и да изпратят някой да потърси специфично лекарство, ако сте на легло.

Най-елементарното нещо, ако сте сами е това, че трябва да спите. Колкото и храна, вода и оръжия да имате, все някога ще трябва да затворите очи, врагът може да ви издебне и никога повече да не ги отворите. Групата осигурява охрана, сигурност и възможност за почивка на своите членове. Ако нямате при кого да отидете, към кого да се присъедините или ако не организирате своя група, шансовете ви са минимални.

Често задавани въпроси

Защо представите за войната са изкривени?

Защото са изградени от три източника, нито един от които не описва съвременната война. Първият са филмите за средновековни войни, в които орди нападат селища, убиват всички и опожаряват. Вторият са игралните и документалните филми за Втората световна война с кадрите на разрушени от бомбардировки градове. Третият са новините, гледани по време на вечеря — докато войната е далеч, човек възкликва „каква трагедия“ и след това забравя.

Картината се променя рязко, когато войната е на границата. Тогава същият човек трескаво следи новините и се ужасява от възможните сценарии. Проблемът е, че той изгражда в главата си негативна фантазия, която може никога да не се сбъдне, но междувременно се отразява на нервите и здравето му. Никой не може да го съди, че се страхува за близките си — но това, което не знае, е, че съвременните войни нямат нищо общо с Втората световна.

Какво променят Хагските и Женевските конвенции?

След световните войни са създадени международни документи, с които подписалите страни се съгласяват да установят правила за водене на война. Съгласно тях войната се води от армии срещу армии, а преди изпращане в бойни действия всички войници минават обучение по правните аспекти и подписват, че ще ги спазват.

Конкретните забрани са ясни. Убийството на цивилни, които не участват във военните действия и не са ангажирани с дейности, свързани с националната сигурност, е тежко военно престъпление, за което отговорност носи както прекият извършител, така и командирът му. Тези престъпления нямат давност и делата могат да се водят в съд в която и да е точка на света, а страните са задължени да изправят пред съд дори собствените си военнослужещи. Градовете, жилищните сгради, болниците, детските заведения и елементите от критичната инфраструктура не могат да бъдат легитимна военна цел. Новата цел на войната не е унищожаване на населението, а поставяне на армията в невъзможност да води военни действия, за да бъде принудена държавата да приеме политически условия.

Какви са реалните шансове на цивилния при война?

Разликата между военен и цивилен е драстична. За войника войната е много опасна и шансовете са приблизително равни. За цивилния некомбатант вероятността да бъде убит е значително по-малка, тъй като повечето войници няма да стрелят по него, ако не го възприемат като заплаха.

Цивилни загиват във всяка война, но в огромната част от случаите те са косвени жертви — ранени или убити, защото са били в близост до военни обекти, инфраструктура, техника или струпвания на жива сила. По-рядко стават жертва на неточна стрелба, при която снаряд попада в жилището им. И най-малко, но все пак съществуват случаи на умишлена стрелба от войници, извършващи военни престъпления. Тази йерархия на причините е полезна, защото показва къде реално се крие рискът и съответно какво може да се направи.

Как се стига до над 90 процента шанс за оцеляване?

Условията са изброени конкретно и всяко от тях е нещо, върху което човек има контрол. Не участвайте във военните действия. Не се обличайте и не се дръжте като участник. Не ходете въоръжен. Избягвайте опасните зони и се отдалечете от зоната на съприкосновение. Имайте оборудвано и заредено убежище, в което да изкарате от няколко дни до няколко месеца, без да излизате, за да избегнете най-опасните периоди. Не подкрепяйте открито нито една от страните и внимавайте какво има в телефона ви и в социалните ви мрежи.

При изпълнение на тези условия шансовете за оцеляване стават над 90 процента. Оттук идва и основният извод на статията: войната не е толкова страшна, когато си подготвен за нея — при условие че си цивилен. Ако си военен, тя си остава страшна и опасна независимо от подготовката.

Кои са шестте неща, които могат да убият цивилен?

Списъкът е кратък и си струва да се запомни: липса на продоволствия, лекарства и медицинска грижа; мародери; военно облекло или наличие на оръжие; болести заради ниска или липсваща хигиена; осколки; и липса на базова медицинска подготовка за самопомощ.

Забележете какво не влиза в този списък — прекият военен удар. Всички шест причини са или последица от прекъснато снабдяване, или резултат от собствено поведение, или от липса на знание. Това означава, че всяка една от тях подлежи на предотвратяване с мерки, които се вземат в мирно време и не струват много. Именно това е и практическата стойност на цялата статия: тя изважда фокуса от онова, върху което човек няма влияние, и го поставя върху шест неща, върху които има.

Как се решава проблемът с продоволствията и лекарствата?

При военни действия веригата за доставка на храна, лекарства и стоки от първа необходимост ще бъде нарушена — никой няма да рискува да кара камиони по несигурни пътища, а каквото има в магазинната мрежа ще бъде изкупено или разграбено за дни. Големите градове са потребител, а не производител на храна, така че въпрос на време е запасите да свършат.

При лекарствата положението е още по-остро и въпросите са напълно конкретни: какво правят диабетиците, ако в аптеките няма инсулин; онкоболните без животоподдържащи медикаменти; нуждаещите се от диализа, ако няма болници или ток в тях. Държавата преминава в различен режим на работа и следва свои задачи — никой няма да дойде да ви донесе вода, храна или лекарства. Затова конкретните мерки са четири: запасете се още сега с вода, храна и лекарства за поне три месеца; оборудвайте едно или повече убежища; направете семеен план за извънредна ситуация; и се научете да оказвате помощ при болести и травми.

Как се процедира при среща с мародери?

Първото и най-важно правило е, че животът струва повече от вещите: ако искат да ви ограбят, дайте им каквото искат, за да останете живи.

Съществува и по-умна стратегия, която статията описва. Подготвеният човек ще е скрил ценностите си на няколко места, част от които извън жилището. Същевременно ще остави дребни пари скрити в книга и малко храна в кухнята. Когато дойдат, оставете ги да намерят точно това — с това очакванията им ще бъдат изпълнени и няма да продължат да търсят. Логиката, която ги ръководи, е цинична, но предсказуема: няма смисъл да ви убиват, защото от мъртвия не може да се вземе нищо, а живият може да бъде ограбен отново по-късно. Като допълнителна защита са подходящи граждански средства — нож, палка, лютив спрей, електрошок — но те се ползват само срещу невъоръжен или зле въоръжен противник и никога срещу военни.

Защо военното облекло е смъртоносно за цивилен?

Носенето на камуфлажни дрехи по време на военен конфликт няма да ви направи невидими — точно обратното, всеки войник ще ви забележи и ще ви приеме за участник в бойните действия.

Механизмът е конкретен. Всяка страна има свои униформи и отличителни знаци. В момента, в който на бойното поле се появи човек с непозната униформа, той се смята за противник и от двете страни, което води до бърза смърт. Същият ефект имат и отделни елементи като военен колан, кубинки, каска и видима бронежилетка — те навеждат на мисълта, че сте преоблечен военен или дезертьор. Затова облеклото трябва да е максимално цивилно: никакви камуфлажи, маслиненозелени или черни дрехи, никакви връхни дрехи с пагони на раменете. Целта е да изглеждате като нищо незначещ човек, който просто иска да се махне и не представлява заплаха. Ако се сдобиете с пистолет или автомат, статутът ви на защитено лице отпада мигновено.

Защо хигиената е най-големият бич при война?

Защото е най-масовата причина за заболявания и същевременно най-лесната за предотвратяване. Ако няма ток, няма да има и течаща вода — ще се налага да събирате дъждовна вода или да наливате от непроверени източници. Въпрос на време е да се появят дизентерия, тиф и кожни болести.

Защитата е изцяло въпрос на предварително запасяване: почистващи препарати, дезинфектанти, спирт, сапун, шампоан, перилни препарати, ръкавици, сухи и мокри кърпи, тоалетна хартия, дамски превръзки и тампони. Освен това статията дава и конкретно решение за отпадните води: най-добре е да спрете да ползвате домашната тоалетна и да изкопаете полева навън — с приблизителни размери 50 сантиметра дълбочина, 40 сантиметра ширина и 10 метра дължина. Когато се напълни, се заравя и се копае нова. За жилищни блокове без ток е предложено нестандартно, но работещо решение — използване на асансьорната шахта.

Защо оцеляването във война е групов спорт?

Защото представата за самотния оцеляващ е може би най-опасният мит в цялата тема. Много книги и инструктори внушават, че за да оцелееш, трябва да се изолираш и да отидеш в планината. Планината ще ви убие — ако не днес, то след седмица или след месец. При премръзване, контузия или нужда от медицинска помощ просто няма да има кой да помогне.

Опитът от всяка война досега показва, че хората, успели да се обединят в групи от по 15-20 души, са преживявали конфликта в пълен или почти пълен състав. Причините са няколко: всеки допринася със знания, идеи и контакти; военните не биха убили човек пред толкова свидетели; в групата има хора с различни умения; възможно е да се изпрати някой за лекарство, ако сте на легло. Но най-елементарната причина е и най-убедителната — все някога трябва да спите. Колкото и храна, вода и средства да имате, в момента, в който затворите очи сам, сте беззащитни. Групата осигурява охрана, сигурност и възможност за почивка. Ако нямате при кого да отидете и не организирате своя група, шансовете ви са минимални.