Европа се готви за война!Не очаквай някой да ти го каже официално.

Веднага можете да предприемете няколко конкретни стъпки: съберете важните документи на едно място (лични карти, здравни карти, свидетелства за раждане, застраховки) и ги сканирайте в облак. Запасете се с питейна вода — минимум 3 литра на човек на ден за поне 7 дни. Набавете аптечка с основни медикаменти, болкоуспокояващи, бинтове и дезинфектант. Подгответе раница за евакуация с базови неща. Уговорете се със семейството за сборни точки и резервен начин за комуникация. Тези стъпки отнемат един ден, но могат да спасят живот.

В първите 24–72 часа настъпва хаос: магазините се изпразват за часове, банкоматите спират да работят, горивото свършва, мобилните мрежи се претоварват. Хората без предварителен план губят ценно време в паника и чакане на опашки. Тези, които са подготвени, вече знаят накъде да отидат, имат вода, храна и документи, и действат спокойно. Институциите не могат да реагират бързо — разчитате на себе си. Именно затова подготовката преди конфликта е по-важна от всяко действие по време на него.

Зависи изцяло от близостта до бойните действия и вашата конкретна ситуация. Ако живеете далеч от фронта и сградата ви е здрава, оставането може да е по-безопасно — масовите евакуации са хаотични и опасни сами по себе си. Ако сте в зона на активни бойни действия, незабавна евакуация е задължителна. Важното е да имате предварително обмислен план: кога евакуирате, по кой маршрут, накъде и с какво. Книгата дава подробни критерии за вземането на това решение в различни сценарии.

Подготовката на дома включва няколко нива: запасете се с вода (буркани, казани, резервоари), храна (консерви, брашно, ориз, захар, олио за поне 2 седмици), аптечка и лекарства. Защитете прозорците с дебело фолио или дъски, за да намалите опасността от счупено стъкло при взривна вълна. Идентифицирайте най-здравото помещение в дома (без прозорци, вътрешна стена) — то е вашето убежище при удар. Запасете се с фенери, батерии, радио на батерии и резервно гориво. Научете как да спрете тока, газта и водата в случай на авария.

Раницата за евакуация (Bug Out Bag) трябва да е готова предварително. Задължително съдържа: лични документи и копия, пари в брой, телефон и зарядно устройство, вода (1.5–2 л), храна за 2–3 дни (консерви, протеинови блокчета), аптечка с лични лекарства, сменяеми дрехи и обувки, фенер с резервни батерии, нож и запалки, карта на района. Ако имате деца — добавете тяхно ID, снимка и телефон на родител. Раницата трябва да е достатъчно лека, за да я носите с часове.

Водата е по-важна от храната — без нея оцелявате само 3 дни. Нормата е минимум 3 литра на човек на ден (пиене + готвене + минимална хигиена). За семейство от 4 души за 2 седмици — около 170 литра. Храната: планирайте поне 2000 ккал на ден на възрастен. Запасете се с дълготрайни продукти — ориз, леща, консерви, тестени изделия, захар, олио, сол. За 2 седмици на 4 души са нужни около 50–60 кг суха храна. Не забравяйте за деца и кърмачки — имат различни нужди.

Евакуацията с деца и възрастни хора изисква предварителна репетиция и внимателна подготовка. Децата трябва да знаят поне две неща: пълния си адрес и телефон на родител. Напишете информацията на хартия в джоба им. Носете достатъчно лекарства за хронично болните — поне за 30 дни. Планирайте по-бавен темп на движение и по-чести спирки. Подгответе два маршрута — основен и резервен. Уговорете се с близки за сборна точка извън града. При евакуация с автомобил — проверете, че резервоарът е поне наполовина пълен.

При звук от въздушна тревога или взривове — веднага слезте в мазе или на най-ниския етаж. Ако нямате мазе, заемете вътрешна стая без прозорци (баня, коридор). Легнете на пода, покрийте глава и врат с ръце. Не стойте до прозорци — взривната вълна изхвърля стъкла с огромна скорост. Не излизайте навън по време на удар. Изчакайте официален сигнал за края на тревогата. Ако сте на открито — легнете на земята зад здрава преграда (бетон, земна насип), не ставайте веднага след удара.

При изненадваща престрелка следвайте принципа: Легни — Скрий се — Изчакай. Веднага паднете на земята и се придвижете пълзешком към твърдо прикритие (бетонна стена, двигател на автомобил, земна насип). Не тичайте изправени — движещата се изправена цел е лесна мишена. Не надничайте. Изчакайте стрелбата да спре и движението на воюващите да ви отведе далеч. Само след пълно затишие напускайте прикритието, движейки се ниско и бавно. Никога не вдигайте оръжие или предмет, наподобяващ оръжие.

При мобилизационна заповед е важно да действате организирано. Веднага уредете семейните въпроси: осигурете финансово семейството си (парични резерви, достъп до сметки), уговорете кой ще се грижи за децата и възрастните. Съберете документи — военна книжка, лична карта, медицински документи. Подгответе лична аптечка с лекарства за хронични заболявания. Информирайте работодателя. Книгата съдържа подробен раздел за мобилизирани с практически съвети за психологическа подготовка, физическа форма и действия в зона на конфликт.

Петте най-важни практически умения за цивилни в зона на конфликт са: 1) Ориентация без GPS — четене на карти, определяне на посоки по слънце и звезди; 2) Първа помощ — спиране на кървене, превръзки, сърдечна реанимация; 3) Намиране и пречистване на вода — кипене, таблетки, филтриране; 4) Комуникация без интернет — радиопредавания, кодирани съобщения, физически сборни точки; 5) Психологическа устойчивост — управление на стрес, вземане на решения под натиск. Всичко останало е надграждане на тези основи.

Оръжието не е заместител на подготовката — то е нейно допълнение в специфични ситуации. 95% от оцеляването зависи от: достатъчно вода и храна, знание за укритие, план за евакуация, медицинска подготовка и психологическа устойчивост. Оръжието без тези основи е безполезно. Повечето цивилни оцеляват войни не с оръжие, а с добра подготовка, избягване на риска и помощ от общността. Ако решите да имате средство за самозащита, уверете се, че го познавате добре и го съхранявате законно и безопасно.

Трите най-опасни мита са: 1) „Подготовката е излишна — войната никога няма да дойде тук." Историята доказва обратното. Украйна, Сирия, Югославия — никой не го е очаквал. 2) „Държавата ще се погрижи за нас." Институциите имат капацитет да помогнат само на малка част от нуждаещите се в краткосрочен план. Разчитате преди всичко на себе си. 3) „С малко пари не мога да се подготвя." Основната подготовка — вода, документи, план за евакуация, аптечка — не изисква голям бюджет. Изисква знание и воля.

При срив на мобилните мрежи и интернет имате нужда от резервен план без технологии: 1) Определете предварително два-три физически сборни пункта — близо до дома, в квартала и извън града; 2) Уговорете ден и час за среща (напр. всяка сряда в 12:00 пред определена сграда); 3) Оставете съобщение на хартия на видно място в дома; 4) Използвайте радиоприемник за официална информация; 5) Уговорете се с трето лице (роднина в друг град), което да служи като „релейна точка" — всеки му съобщава позицията си, когато може. Тази система е работила в много конфликти.

„Пълно ръководство за оцеляване по време на война" е структурирана в два паралелни раздела. За цивилните: подготовка на дома, евакуация, защита при удари, намиране на вода и храна, оказване на първа помощ. За мобилизираните: психологическа подготовка, физическа форма, действия в зона на конфликт, медицинска самопомощ, комуникация в условия на война. Книгата съдържа над 3000 конкретни съвета с практически инструкции, чеклисти и схеми — не теория, а реални действия. Подходяща е за всеки, независимо от предишен опит или физическа форма.