Русия разположи тактически ядрени оръжия в Беларус

В края на март 2023 г. беше съобщено за сключване на споразумение, по силата на което Русия получава възможност да разположи тактически ядрени оръжия на територията на Беларус. Обявено е лично от Владимир Путин и оповестено от агенция ТАСС.

Конкретният график, посочен тогава, е бил следният: от 3 април започва обучение на екипажите, а до 1 юли завършва строителството на специално хранилище за тактическо ядрено оръжие на беларуска територия. Путин добавя, че това няма да наруши споразуменията за неразпространение на ядрени оръжия — твърдение, което почива на техническа подробност, разгледана по-надолу. На 26 май 2023 г. Александър Лукашенко обявява, че преместването на ядрените боеприпаси вече е започнало, тоест графикът е бил изпълнен и дори изпреварен.

Формално не, и причината е в един ключов детайл от споразумението. Ден преди обявяването на преместването министрите на отбраната на Беларус и Русия подписват документ, съгласно който Русия не предоставя оръжията на Беларус, а сама ще ги управлява на територията на републиката.

Тоест решението дали, кога и къде ще бъдат използвани остава изцяло в ръцете на Москва. Това е същата юридическа конструкция, която позволява на САЩ да държат ядрени оръжия на територията на европейски съюзници — оръжието се намира в чужда държава, но контролът върху него не се прехвърля. Договорът за неразпространение забранява предаването на ядрено оръжие на неядрена държава, но не забранява разполагането му под контрола на ядрената държава. Практическото значение за съседните страни обаче е нулево: за времето за реакция е без значение кой натиска копчето — важно е откъде излита ракетата.

Според Александър Лукашенко страната му се съгласява на този ход след години на натиск от страна на Съединените щати и техните съюзници, насочен към промяна на политическата и геополитическата ѝ посока. Той добавя, че ако се наложи, ще позволи на беларуска територия да бъдат разположени и междуконтинентални ядрени ракети — заявление, което разширява значително обхвата на потенциалното развитие.

От руска страна обосновката е формулирана от Сергей Шойгу, който заявява, че при изключително рязка ескалация на заплахите по западните граници на Русия и Беларус е било взето решение за контрамерки във военно-ядрената сфера, и че в бъдеще могат да бъдат предприети допълнителни мерки. Европейската комисия от своя страна определя прехвърлянето като по-нататъшна ескалация и провокация във войната, която ще бъде внимателно наблюдавана от ЕС.

Очакванията са те да бъдат разположени в близост до границите на Беларус с натовските държави Литва, Латвия и Полша, като се съхраняват в складове и хранилища, изградени специално за целта.

Този избор на местоположение не е случаен и е същественото в цялата новина. Тактическото ядрено оръжие, разположено в Беларус близо до балтийските граници, съкращава драстично разстоянието до потенциални цели в източния фланг на НАТО. За разлика от разполагане в дълбочината на руската територия, тук времето за полет пада до минути. Именно съкратеното време е стратегическата промяна, а не самото наличие на оръжие — Русия и без това разполага с достатъчно средства да порази същите цели от собствена територия.

Тактическите ядрени оръжия са с по-малка мощност и са предназначени за директно използване срещу летища, военни бази и на самото бойно поле — срещу струпвания на военни части и техника. Те не са предвидени за унищожаване на градове, за разлика от стратегическите заряди.

Важно правно уточнение: тяхното използване срещу цивилно население е забранено съгласно международното хуманитарно право и международните споразумения за водене на война. Това обаче не означава, че цивилното население е в безопасност. Тактически заряд, използван по военна цел в близост до населено място, ще произведе радиоактивно замърсяване, разрушения от ударната вълна и пожари в целия околен район. Правната забрана се отнася до умишленото поразяване на цивилни, а не до съпътстващите последици — и точно те определят какво трябва да знае и да е подготвил един обикновен човек.

Очакванията са в Беларус да бъдат прехвърлени именно системи „Искандер“, които могат да носят тактически ядрени заряди. Те влизат на въоръжение през 2006 г. като балистична ракетна система за къси разстояния.

Максималният обсег е ограничен до 500 километра — точно горната граница, определена от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег, подписан между СССР и САЩ, който урежда премахването на ракети, достигащи цели от 500 до 5500 километра. Тази подробност е показателна: системата е проектирана така, че да остане легална точно до милиметъра. Тя използва твърдо гориво, което изисква по-малко и по-лесна поддръжка и намалява времето до изстрелване до 15 минути — около 75 процента по-бързо в сравнение с по-старите ракети „Скъд“.

Комбинацията от няколко характеристики я прави особено сложна цел. Системата може да бъде насочвана от сателити, самолети, центрове за разузнаване и артилерийски разузнавачи, а може и сама да намира целта си по сканирани въздушни снимки, заредени в бордовия ѝ компютър — тоест не зависи изцяло от външно целеуказване, което я прави устойчива на заглушаване.

Във финалната фаза на полета ракетата изпълнява избягващи маневри и изстрелва примамки, които объркват системите за противоракетна отбрана. Всичко това е съчетано със скорост от около 5 маха, тоест пет пъти скоростта на звука. Комбинацията от маневреност, примамки и хиперзвукова скорост прави прихващането изключително трудно. За съседните на Беларус държави това означава, че наличието на противовъздушна отбрана не е достатъчна гаранция — и именно затова разполагането предизвиква основателна загриженост в региона.

България не е в непосредствения обхват на системите, разположени в Беларус — разстоянието до българска територия надхвърля значително обсега от 500 километра. Прякото военно значение за страната следователно е ограничено.

Косвените последици обаче са реални и по-важни. Всяко скъсяване на времето за реакция в Европа повишава риска от инцидент, погрешна преценка или ескалация, а последиците от ядрено събитие в Източна Европа — радиоактивен облак, срив в енергоснабдяването и логистиката, бежански потоци, паника на пазарите — биха достигнали България почти сигурно. Практическият извод е същият, който важи и за останалите теми: подготовката не изисква вяра, че конкретно тази ракета ще полети, а само признанието, че системата от ограничения, която е държала ситуацията под контрол, вече не работи както преди.

Защото тя е конкретна проява на процес, а не изолирано събитие. Разполагането в Беларус става възможно в среда, в която Договорът за ракетите със среден и малък обсег вече не действа, Договорът за противоракетна отбрана е денонсиран, Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа е спрян, а New START изтича без заместник.

С други думи, това е точно видът ход, който системата от договори е била създадена да предотврати. Не защото самото оръжие е ново — тактически ядрени заряди съществуват от десетилетия — а защото разполагането му по-близо до границите на противника съкращава времето за политическо решение. Именно скъсяването на това време, а не увеличаването на броя бойни глави, е основният механизъм, по който вероятността от ядрено събитие нараства.

Полезно е да се разграничат три различни неща, които медийното отразяване обикновено смесва: декларация, способност и намерение. Декларацията е това, което политиците заявяват — тя е инструмент на политиката и се сменя бързо. Способността е техническият факт кой какво може да направи и за колко време — тя се променя бавно и е много по-надежден показател. Намерението е най-трудното за установяване и никой външен наблюдател не разполага с него.

Разумният подход е да се следи способността, а не реториката. Разполагането на „Искандер“ в Беларус е промяна в способността и следователно е реална новина. Поредната заплаха в телевизионно предаване не е. За обикновения човек практическото следствие е, че не си струва да реагира на всяка новина, но си струва еднократно да направи подготовката, която не зависи от новините: запас от вода и храна, документи на едно място, план за среща със семейството, знание къде е най-близкото укритие. Новините се сменят всяка седмица; подготовката остава.