Мит #1 В любовта и на война няма правила

Съвременните войни се водят не между народи, а армия срещу армия. Целта на една война е да бъдат унищожени военните възможности на противника до такава степен, че победената нация да бъде принудена да приеме политически решения, които иначе тя не би приела.

Не познавайки международното хуманитарно право, военният опит и правила, много от хората смятат, че по време на война, целта на чуждите войници е да избият всички, включително жени, деца и възрастни хора на територията в която са нахлули. Представят си бомбардировки, които сриват сградите в цели градове, войници, които ще ги застрелят в мига в който ги видят и т.н.

Всеки човек е изградил ужасяваща картина на войната в главата си, на базата на филми, които е гледал. Обикновено това са филми за средновековието, в които една орда нахлува в селото и убива наред, пали сламените покриви на къщите и унищожава всичко. Силно влияние имат и документалните филми от втората световна война със сцените с авиобомбардировки. Всеки изгражда в главата си, различна варварска картина на войната, но обикновено тя е значително по-страшна от това, което се случва в действителност.

Убийството на цивилни граждани, жени и деца, по никакъв начин не намалява военните способности на нападнатата нация. Използването на ракета Томахоук за един милион долара, за да бъде улучен жилищен блок и да бъдат убити 10 човека, е пълна загуба на военни ресурси. Всяка от тези ракети освен, че струва много пари, отнема месеци да бъде изработена и количествата са ограничени. Никой не цели да бъдат убивани цивилни, макар, че и това се случва, но предимно по случайност.

Колкото и страшни да са едни военни действия, те ИМАТ нормативно установени правила, чиято цел е да не се причиняват излишни страдания на неучастващите в нея лица. Войната е всеобхватно бедствие и няма как някой, намиращ се на територия на която се водят бойни действия да не бъде засегнат от нея, но в резултат на тези правила, поне ще бъдат минимизирани ефектите от нея върху инфраструктурата, болниците, училищата, ранените и пленени военни и цивилните граждани не ангажирани с националната сигурност.

Това са Хагските и Женевските конвенции, които представляват многостранни международни договори, ратифицирани от 196 държави, които утвърждават обичаите и установяват правилата за водене на война, правата и задълженията на неутралните държави и реда за мирното разрешаване на международни спорове.   

Обикновено терминът „Женевска конвенция“ означава конвенциите от 1949 г., когато са обновени Първата и Третата, а Втората и Четвъртата са създадени. Женевските конвенции и особено „Четвъртата Женевска конвенция“ от 1949 г. и „Първи допълнителен протокол“ и „Втори допълнителен протокол“ от 1977 г. установяват предпазните механизми за цивилните и защитените лица по време на война, третирането на ранените и определят някои основни права на военнопленниците.

След Първата Женевска конвенция от 1864¹ (¹Ревизирана през 1906, 1929 и 1949) на мирните преговори в Хага през 1899 и 1907 година се приемат Хагските конвенции относно започване на враждебни действия² (²Хагска III конвенция) и „законите и обичаите на сухоземната война³“ (³Хагска IV конвенция). От 1929 до 2005-та година са приети и останалите женевски конвенции и трите допълнителни протокола към тях. Те вече третират бойните действия по море, третирането на военнопленниците, закрилата на гражданските лица по време на война, защита на жертвите на международни и немеждународни конфликти, както и приемането на отличителна емблема, даваща защитен статут на някои обекти.

Конвенциите се прилагат в случай на обявена война или какъвто и да е въоръжен конфликт, възникнал между две или повече от подписалите ги страни, дори и ако положението на война не е признато от една от тях. Прилага се и в случаи на окупация на цялата или част от територията на държава, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива и задължават всички държави – страни по този договор, да я спазват при всички обстоятелства.

Благодарение на тях, вече не могат да се видят такива „килимни“ бомбардировки на градовете, като при Втората световна война или да бъдат обстрелвани жилищни райони, нямащи отношение към отбраната или националната сигурност. Болниците трябва да продължат да работят по същия начин по който са работили и в мирно време, опасността от удари по критична инфраструктура, като електростанции, помпени станции за вода, газохранилища и газоразпределителни мрежи, стени на язовири, бетонни мостове и други е снижена до минимум. Това води до значително по-малко цивилни жертви и запазване на човешкия капитал на всяка от страните.

Градовете вече не могат да бъдат легитимна военна цел по която да се нанасят безразборни удари. Преднамереното убийство на цивилни и унищожаването на критична инфраструктура се категоризират като военни престъпления, а геноцидът като престъпление срещу човечеството.

Тежки престъпления са тези, които са извършени срещу лица или имущества, закриляни от конвенцията: умишлено убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително и биологически опити, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконно депортиране или преместване, незаконно задържане в затвор, принуждаване на някое закриляно лице да служи във въоръжените сили на неприятелска страна или лишаване на това лице от неговото право да бъде редовно и безпристрастно съдено, вземането на заложници, незаконни, произволни и провеждани в големи мащаби разрушения и присвоявания на имущества, без да са оправдани от военните нужди.

Такива престъпления нямат давност и териториална компетентност на съдилищата. Всеки съд, който е установил или е получил сведение за военно престъпление, може да образува съответното наказателно производство, независимо в коя точка на планетата се намира. Дори и спечелилата страна има задължението да издири лицата обвинени, че са извършили и командирите дали нареждане да бъдат извършени тежки военни престъпления. За това конвенциите изискват всяка една военна единица да има ръководство, което да носи отговорност за нейните действия.

Всички участници в бойни действия, трябва да познават международното хуманитарно право. Отговорност за техните действия носи този, който ги е изпратил. За това, трябва да има йерархия. Всяко действие в една война се документира. Всичко се документира на сто процента. Всички заповеди се пишат. Ако отворите военния архив на българската армия, ще видите заповеди писани на хартия от вестник и бойни заповеди писани на хартия с която са опаковани снаряди. Всеки един командир знае, че ако не напише заповедите и войниците направят нещо, то той също става военен престъпник и после ще му се търси отговорност.

Във всяка армия има правни специалисти, които са изготвили документи, които описват правилата за поведение на участниците в конфликта по време на операцията. Тези правила са съобразени с международното хуманитарно право. Преди да бъде включен в бойни действия, всеки войник бива инструктиран и се подписва, че ако тръгне от точка А до точка Б, той има право да стреля само в определени посоки и по определени обекти и там е описано по какво е забранено да се стреля.

Войниците на всяка от страните имат право да стрелят само по комбатанти. Какво значи комбатант? Това са легитимните участници в бойните действия, биещи се за всяка от страните. Те задължително трябва да носят униформа или ясни отличителни знаци, които да ги причисляват към някое формирование, участващо в конфликта. В Украйна, войниците и на двете страни носят ленти на ръцете, на едните са червени, на другите са жълти. Страните задължително и предварително декларират помежду си какви са техните отличителни знаци.

Независимо дали е от армията, партизанин, градски партизанин, доброволец или нещо друго, всеки участник в бойните действия, трябва да има отличителен знак. Ако той не носи униформа, а носи отличителен знак, задължително трябва да носи оръжието си открито. Той трябва да спазва правилата за водене на бойни действия описани в съответния документ и да има командир, който го е изпратил там. Тези хора са комбатанти, а всички останали са нелегитимна военна цел. 

Когато един войник стои на пост и види цивилен, въоръжен човек, без опознавателни знаци, войникът е в пълното си право да стреля по него. Въоръженият нарушава Женевските и Хагските конвенции, като участва в бойните действия, защото е въоръжен, без да го декларира. Статутът на такъв човек е статут на шпионин и той не се ползва от закрилата на конвенциите като цивилен. Убийството на такъв човек не е престъпление.

Цивилизованите държави спазват международното право, защото те нямат от какво да се притесняват. Каквото и да се случи, удари ще се нанасят само по легитимни военни цели.

Наличието и спазването на правилата за водене на война означава, че ако сте цивилни – танковете, автоматите и артилерията не са толкова страшни за вас. Боевете трябва да се водят между армиите и военнослужещите на участващите страни, като всяка страна полага усилия да щади живота на некомбатантите.

Важните неща като болници, полиция, пожарна, защита на населението, водоснабдяване и електроснабдяване, би трябвало да работят в специален режим, но все пак да са достъпни. В този смисъл, животът в градовете би бил по-сигурен от живота на палатка в дивата природа или в малки села, където е възможно да действат мародери или самоорганизирани „групи за отбрана“, които са взели закона в свои ръце. Обикновено най-опасни за хората са липсата на санитарно-хигиенни условия и собствените им съграждани, които искат да се облагодетелстват от ограниченото действие на правоприлагащите служби по време на конфликта.

Имайте предвид, че конвенциите не осигуряват стопроцентова защита на цивилните. Трябва да си давате ясна сметка къде се намирате и въпреки че не сте въоръжени и не носите униформа, това не означава, че може спокойно да се разхождате по улиците, докато се водят бойни действия. Във всяка война загиват невинни граждани и деца. Разликата е, че след въвеждането на правилата, те не са били желана цел на атаката, а просто са се намирали в зоната на попадение или в близост до престрелка.

Разполагането на военни елементи в жилищни райони, от държава участваща във военен конфликт, е незаконно. Използването на гражданите за жив щит се нарича вероломство и е едно от тежките престъпления. Неведнъж сме виждали кадри от конфликтни точки в който се виждат бронирани машини и тежка артилерия, разположени в междублоковите пространства, в градинки, дворове на училища, детски градини и в близост до търговски центрове. Това е грубо нарушение и една от най-честите причини за косвени жертви сред цивилните. Ако в близост до вашия дом бъде разположена артилерийска установка, по-добре се изтеглете на безопасно разстояние, докато тя бъде преместена другаде. Не отивайте да се карате с военните и да им обяснявате, че това което извършват е военно престъпление. Ако имат такава заповед, те няма да се преместят заради вас. Най-доброто нещо, което може да направите е да снимате това, което се случва, да се изнесете от района и после да го изпратите към прокуратурата или друга организация, занимаваща се със събиране на информация за военни престъпления. Не забравяйте да включите дата, час, местоположение и всякаква допълнителна информация, която може да имате.

В последно време информацията в новините за артилерийски, танкови и въздушни удари по училища и детски градини беше толкова честа, че можеше да се зачудим, срещу малките деца и учениците ли се водят бойните действия. Отчасти присъствието им в новините, заедно с цивилните жертви е породено от факта, че това са военни престъпления, но се допускат и някои изключения.

В международното право има момент на реципрочност, ако спрямо една страна то се спазва и тя го спазва, а ако към нея то не се спазва, тогава и тя не го спазва. Детските и учебните заведения, както и болниците са защитени обекти, дотогава, докогато не се използват за военни цели. Разполагането в тях на спални помещения за личния състав на армията, боеприпаси, огневи точки и използването им за военни цели ги превръща в легитимна военна цел.

Болниците са със специален статут и наличието в тях на лекуващи се военни и тяхното лично оръжие и боеприпаси, до предаването му на компетентните органи, не се счита за нарушение на Женевските конвенции и не дава право на стрелба по тях. Дори и болница да бъде реално използвана за военни цели и извършване на вредни за неприятеля действия, отсрещната страна няма право да атакува сградата без да им бъде отправено предупреждение и им бъде определен достатъчен срок да преустановят дейността. Ако това предупреждение остане без последствие в рамките на предоставения разумен срок, закрилата върху лечебното заведение може да бъде преустановена.  

Бетонните мостове са забранени за атака и унищожение, защото по тях минават линейки, хуманитарни помощи и се евакуират хора. Тъй като железопътният транспорт е в основата на преместването на военна техника, той се счита за инфраструктура участваща във военните действия и железопътните мостове нямат защитен характер.

Жените трябва да бъдат специално закриляни срещу посегателство на тяхната чест, а именно срещу изнасилване, принуждаване към проституция и срещу всяко непристойно посегателство.

Закриляните лица имат право да бъдат зачитани тяхната личност, чест, семейните им права, религиозните им убеждения и обреди, техните навици и обичаи. Те трябва да бъдат третирани хуманно и закриляни срещу всеки акт на насилие, заплаха, оскърбления или публично любопитство. Никаква физическа или морална принуда не може да бъде упражнявана спрямо закриляните лица и по-специално, за да се получи информация от тях или от трети лица.

Важно е да се отбележи, че в опасни зони, присъствието на закриляното лице не може да бъде използвано като основание за изключване на определени пунктове или области от военните действия.

Всички тези правила дават на войната един малко по-хуманен вид и до известна степен предпазват не ангажираните във военни действия граждани. Не трябва да забравяте, че все пак цивилни жертви се дават всеки ден и трябва да имате личната отговорност по всяко време да се пазите и сами. Независимо колко добри са правилата, все пак го има и човешкият фактор. Ако един или повече войници решат да не спазват конвенциите, това може да доведе до тежки последствия за хора, които са защитени от тях. Естествено това ще направи тях и командирите им военнопрестъпници и те ще бъдат съдени за действията си след войната. Но е важно да съхраните собствения си живот и живота на вашите близки. За това се възползвайте от конвенциите, но не се осланяйте на тях напълно.

Често задавани въпроси

Каква всъщност е целта на една съвременна война?

Съвременните войни се водят не между народи, а армия срещу армия. Целта е да бъдат унищожени военните възможности на противника до такава степен, че победената нация да бъде принудена да приеме политически решения, които иначе не би приела.

Това определение има пряко практическо значение за цивилния човек, защото от него следва защо той обикновено не е цел. Убийството на цивилни граждани, жени и деца по никакъв начин не намалява военните способности на нападнатата нация. Използването на ракета „Томахоук“ за милион долара, за да бъде улучен жилищен блок и убити десет души, е чиста загуба на военен ресурс — всяка такава ракета струва скъпо, отнема месеци за производство и количествата са ограничени. Никой не си поставя за цел убиване на цивилни, макар че то се случва, но предимно по случайност или като съпътстваща последица.

Откъде идва погрешната представа за войната?

Всеки човек е изградил ужасяваща картина на войната в главата си на базата на филми, които е гледал. Обикновено това са филми за Средновековието, в които орда нахлува в село, убива наред, пали покривите и унищожава всичко. Силно влияние имат и документалните кадри от Втората световна война със сцените на масирани авиобомбардировки.

Проблемът е, че тези образи са от периоди преди съвременното международно хуманитарно право или от война, водена преди неговото окончателно оформяне. Всеки изгражда своя варварска представа, но тя обикновено е значително по-страшна от действителността. Хората, които не познават международното хуманитарно право, военния опит и правилата, смятат, че целта на чуждите войници е да избият всички на територията, в която са нахлули. Практическата вреда от този страх е конкретна: той води или до парализа и отказ от всякаква подготовка, или до опасни решения — например въоръжаване, което, както се вижда по-нататък, увеличава риска вместо да го намалява.

Какво представляват Хагските и Женевските конвенции?

Това са многостранни международни договори, ратифицирани от 196 държави, които утвърждават обичаите и установяват правилата за водене на война, правата и задълженията на неутралните държави и реда за мирно разрешаване на международни спорове.

Началото е през 1859 г., когато швейцарският бизнесмен Анри Дюнан посещава ранени войници след битката при Солферино и остава шокиран от липсата на съоръжения, персонал и медицинска помощ. Преживяното го кара да напише книга и да предложи постоянно представителство за хуманитарна помощ по време на война, както и междуправителствен договор, който да признава неутралитета на такава агенция. Това води до създаването на „Червения кръст“ в Женева и до Женевската конвенция от 1864 г. — първият кодифициран международен договор за болните и ранените войници. За тези две постижения Дюнан става съполучател на първата Нобелова награда за мир през 1901 г. Днес под „Женевска конвенция“ обикновено се разбират конвенциите от 1949 г., а закрилата на цивилните е уредена главно в Четвъртата Женевска конвенция и в двата допълнителни протокола от 1977 г.

Кога се прилагат конвенциите?

Конвенциите се прилагат при обявена война или при какъвто и да е въоръжен конфликт между две или повече от подписалите ги страни — и това важи дори ако състоянието на война не е признато от една от тях.

Прилагат се също и при окупация на цялата или на част от територията на държава, дори когато окупацията не среща никаква въоръжена съпротива. Всички държави, страни по договора, са задължени да ги спазват при всички обстоятелства. Практическото значение на тази формулировка е, че тя затваря всички обичайни вратички: не може една страна да се освободи от задълженията си, като нарече войната „специална операция“, като не признае противника за държава или като заяви, че действията ѝ са полицейски, а не военни. Задължението не зависи от квалификацията, а от фактическото наличие на въоръжен конфликт.

Какво реално променят конвенциите в начина на водене на война?

Промените са конкретни и измерими. Вече не могат да се провеждат така наречените килимни бомбардировки над градовете, каквито има при Втората световна война, нито да бъдат обстрелвани жилищни райони без отношение към отбраната. Болниците трябва да продължат да работят по същия начин, както в мирно време. Опасността от удари по критична инфраструктура — електроцентрали, помпени станции за вода, газохранилища и газоразпределителни мрежи, стени на язовири, бетонни мостове — е сведена до минимум.

Градовете вече не са легитимна военна цел, по която да се нанасят безразборни удари. Преднамереното убийство на цивилни и унищожаването на критична инфраструктура се квалифицират като военни престъпления, а геноцидът — като престъпление срещу човечеството. Резултатът е значително по-малко цивилни жертви и запазване на човешкия капитал на всяка от страните. Именно това е причината съвременната война, колкото и страшна да е, да не изглежда като средновековното нашествие, което повечето хора си представят.

Кои деяния се смятат за тежки военни престъпления?

Тежки са престъпленията, извършени срещу лица или имущество, закриляни от конвенцията: умишлено убийство; изтезания или нечовешко третиране, включително биологически опити; преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или здравето; незаконно депортиране или преместване; незаконно задържане; принуждаване на закриляно лице да служи във въоръжените сили на неприятеля; лишаване от правото на редовен и безпристрастен съд; вземане на заложници; както и незаконни, произволни и провеждани в големи мащаби разрушения и присвоявания на имущество, неоправдани от военните нужди.

Две особености правят тази отговорност реална. Първо, такива престъпления нямат давност и няма териториална компетентност на съдилищата — всеки съд, който е установил или е получил сведение за военно престъпление, може да образува производство, независимо къде по света се намира. Второ, дори спечелилата страна е задължена да издири както извършителите, така и командирите, дали нареждането. Точно затова конвенциите изискват всяка военна единица да има ръководство, което носи отговорност за нейните действия.

Какво е комбатант и защо това понятие е жизненоважно за цивилните?

Комбатантите са легитимните участници в бойните действия, биещи се за всяка от страните. Те задължително трябва да носят униформа или ясни отличителни знаци, които ги причисляват към формирование, участващо в конфликта, а страните предварително декларират помежду си какви са тези знаци. В Украйна например войниците и на двете страни носят ленти на ръцете — на едните червени, на другите жълти.

Правилото важи за всеки участник в бойните действия, независимо дали е от редовната армия, партизанин, доброволец или друго. Ако не носи униформа, а само отличителен знак, той задължително трябва да носи оръжието си открито, да спазва правилата за водене на бойни действия и да има командир, който го е изпратил. Всички останали лица не са легитимна военна цел. Тук е и обратната страна на медала: когато войник види въоръжен цивилен без опознавателни знаци, той е в пълното си право да стреля по него. Такъв човек сам нарушава конвенциите, като участва в бойните действия, без да го декларира, статутът му е приравнен на шпионин и той не се ползва от закрилата за цивилни. Убийството му не е престъпление.

Кога защитените обекти губят защитата си?

В международното право съществува принцип на реципрочност: ако спрямо една страна правото се спазва, тя също го спазва. Детските и учебните заведения, както и болниците, са защитени обекти дотогава, докато не се използват за военни цели. Разполагането в тях на спални помещения за личния състав, на боеприпаси или на огневи точки ги превръща в легитимна военна цел.

Болниците обаче имат специален, по-строг статут. Наличието в тях на лекуващи се военни, както и на личното им оръжие и боеприпаси до предаването им на компетентните органи, не се смята за нарушение и не дава право на стрелба. Дори когато болница реално се използва за военни цели, отсрещната страна няма право да атакува сградата, без да отправи предупреждение и да определи достатъчен срок за преустановяване на дейността. Едва ако предупреждението остане без последствие в рамките на разумния срок, закрилата може да бъде преустановена. Отделно правило важи за мостовете: бетонните мостове са забранени за атака, защото по тях минават линейки, хуманитарни помощи и евакуиращи се хора, докато железопътните мостове нямат защитен характер, тъй като железопътният транспорт е в основата на придвижването на военна техника.

Какво да правите, ако до дома ви бъде разположена военна техника?

Разполагането на военни елементи в жилищни райони от държава, участваща във военен конфликт, е незаконно. Използването на граждани за жив щит се нарича вероломство и е едно от тежките престъпления. Въпреки това кадрите от конфликтни зони редовно показват бронирани машини и тежка артилерия в междублокови пространства, градинки, дворове на училища и детски градини — и това е една от най-честите причини за косвени жертви сред цивилните.

Практическото поведение е ясно и има точна последователност. Ако в близост до дома ви бъде разположена артилерийска установка, изтеглете се на безопасно разстояние, докато тя бъде преместена. Не отивайте да спорите с военните и да им обяснявате, че извършват военно престъпление — ако имат такава заповед, те няма да се преместят заради вас, а конфронтацията носи риск само за вас. Най-доброто, което можете да направите, е да заснемете случващото се, да напуснете района и след това да изпратите материала до прокуратурата или до организация, събираща информация за военни престъпления. Задължително включете дата, час, местоположение и всякаква допълнителна информация.

Означава ли всичко това, че цивилните са в безопасност?

Не, и това е най-важната уговорка в цялата статия. Конвенциите не осигуряват стопроцентова защита. Във всяка война загиват невинни граждани и деца. Разликата, която правилата внасят, е, че след въвеждането им тези хора не са били желана цел на атаката, а са се намирали в зоната на попадение или в близост до престрелка.

Оттук следват два практически извода. Първият: трябва да си давате ясна сметка къде се намирате, и фактът, че не сте въоръжени и не носите униформа, не означава, че можете спокойно да се разхождате по улиците, докато се водят бойни действия. Вторият: остава човешкият фактор. Ако един или повече войници решат да не спазват конвенциите, това може да доведе до тежки последствия за защитени лица. Това ще ги направи военнопрестъпници и те ще бъдат съдени след войната, но вашият живот няма да бъде върнат. Затова се възползвайте от конвенциите, но не се осланяйте изцяло на тях. Като допълнение статията прави и един неочакван извод: при спазвани правила животът в града е по-сигурен от живота на палатка в дивата природа или в малко село, където могат да действат мародери и самоорганизирани „групи за отбрана“, взели закона в свои ръце.